Кажете си истината...

  • 100 636
  • 1 424
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 30 802
Въпросът е доколко при тия, които се получава е въпрос на способности и доколко има елементи на късмет и/или непукизъм и всъщност има пукнатини и дефекти, ама отстрани изглежда, че всичко е супер.

Не се оплаквам, констатирам.

# 481
  • Мнения: 5 142
Ще ти издам тайна от кухнята на успеха: няма значение на кой как му изглеждат нещата на успелите отвън. Особено пък как им изглеждат на такива, които въобще нямат база за преценка, понеже от тях си не излизат Wink
Нека цъкат с език по привидялите им се дефекти. Не пречи ни най-малко.

# 482
  • Мнения: 30 802
Ако приемем, че дефектите се привиждат, а не са реални.

# 483
  • Мнения: 5 142
Дай пример от успелите покрай теб, какви са им дефектите? Нали си успяла сама ти, кажи, какви са дефектите на успеха ти?

# 484
  • Мнения: 11 144
Абе да изгледаш три и повече деца качествено, да им осигуриш добро образование и малко жилище за старт си е постижение както и  да го погледнеш. За мен това е свърх усилие и често да си кажа не си струва. Аз с две деца с голяма разлика от седем и половина години едва се справих, а си представям с повече деца с по-малка разлика помежду си. Преди като дете гледах разни американски филми как имат по четири и повече деца, а майките едни финни, добре облечени. Аз този ефект не мога да го постигна, а и не искам. Нито финансово мога да издържа, нито емоционално, а от ядовете ще се смачкам и няма да искам да се погледна в огледалото. Някак човек трябва да си прецени силите - както по броя деца, така и по вида работа, аз домакиня също не мога да съм.

# 485
  • Другата България
  • Мнения: 42 378
Въпросът е доколко при тия, които се получава е въпрос на способности и доколко има елементи на късмет и/или непукизъм и всъщност има пукнатини и дефекти, ама отстрани изглежда, че всичко е супер.

Не се оплаквам, констатирам.
Joy Joy Joy coolcool smile3560
Тоест, няма начин някой да е успял само защото ти казваш, че няма начин? Смешна ставаш, жена, излез малко от измисления си свят и разшири мирогледа си, само логорея не е достатъчна за каквото и да е.
Абе да изгледаш три и повече деца качествено, да им осигуриш добро образование и малко жилище за старт си е постижение както и  да го погледнеш.
Естествено, че е така. Само че за изброеното се разчита на ...втори поред мъж и неговите доходи, защото нищо от това не става без тях.

# 486
  • Мнения: 22 036
Поредната тема са успехите в живота и пак се свежда до гледане на деца в къщи и ходене на работа. Някои от участващите са същите във всички подобни теми. Аз разбирам, че форума няма начин да не преповтаря теми, ама не разбирам, как някои не се умориха да участват всяка година в тези с еднакви аргументи.

Азз не държа да се чувствам успяла, искам да съм спокойна. Не отричам, че ми е приятно да постигна нещо в работата си, да ме зарадва детето с някой успех, но най-важно ми е да сме здрави и спокойни.

# 487
  • Мнения: 30 802
Разбира се, че има начин. Но примерно аз лично не броя грантаджиите за успели, макар отстрани да изглежда лъскавко. Виж пак дискусията за душата и дявола.

При мен дефектите са, че от опит виждам следното: тръгна ли да гоня личен успех, всички останали в семейството страдат. И затова се налага още няколко години да си набия спирачки и да правя каквото мога, но не и на максимум. Трябва да съм на разположение приоритетно за семейството. Въпреки помощниците - пак съм нужна. Проверено е.

Не мога да пътувам, не мога да забия да чета по 10 часа на ден като преди, не мога да подхвана учене. Защото всички ще страдат. Включително и аз - все пак не може човек да се раздаде докрай и да няма и 15 минути за отбляване.

# 488
  • Мнения: 5 142
1. Но примерно аз лично не броя грантаджиите за успели, макар отстрани да изглежда лъскавко.

2. При мен дефектите са, че от опит виждам следното: тръгна ли да гоня личен успех, всички останали в семейството страдат. И затова се налага още няколко години да си набия спирачки и да правя каквото мога, но не и на максимум. Трябва да съм на разположение приоритетно за семейството. Въпреки помощниците - пак съм нужна. Проверено е. Не мога да пътувам, не мога да забия да чета по 10 часа на ден като преди, не мога да подхвана учене. Защото всички ще страдат. Включително и аз - все пак не може човек да се раздаде докрай и да няма и 15 минути за отбляване.

1. Кой ги смята за успели? Особено сега като им пресъхнаха на повечето грантовете.

2. Наистина си е голям дефект. Основно, защото нямаш друг отговорен възрастен, а само такива са у вас, които разчитат за всичко на теб, тоест си 4 на 1. Мъжът ти да страда от успеха ти е меко казано съжалително. Ама 4-тото дете няма ли да те вкара в още по-голямо такова числено превъзходство на разчитащи?

# 489
  • Мнения: 30 802
Не казах, че не мога да разчитам на таткото, казах, че всички страдат. Тоест той поема нещата, но това не е изобщо оптимално. Просто екосистемата е сложна. Ще видиш, сама ще се убедиш всъщност след известно време. Все пак работим с живи хора, не с роботи и дори да разпишеш перфектния план за разпределяне на задачите, може да ти гръмне в лицето, защото е нестабилен.

# 490
  • Мнения: 11 144
Ма Сирен, то не е и нужно да се раздаваш и да се доказваш на всички фронтове. Истина е, че и на никой не му пука успяла ли си, мъжа ти ли ти дава пари. Всеки се оправя в тоя живот както може. Аз не разбирам тая българска черта да се сравняваш, да си искаш да си най във всичко.  Част от успеха е да осъзнаеш, че не е и нужно. Не е и нужно да гледаш дефектите - твои или на хората около теб. Ами хора сме грешим, ако сме безгрешни ще сме богове.

# 491
  • Мнения: 5 142
Задачи на никого не разписвам, освен на подчинените си. Мъжът ми не страда от успеха ми, камо ли от задълженията си на човек, със собствен такъв успех. Никой не е казал, че е лесно или оптимално, нито че става с лежане на дивана. Това, че ти си поела от нямане на варианти този кръст и си направила този избор не означава, че е е патов ход, в който всички се набутват, за да се изнесат от апартамента на родителите си.

Въобще, какво значи, мъжът ти страда от успеха ти и не му е оптимално? Навсякъде го пишеш и звучи като да си се събрала с някой неудачник, който мрънка от работа и задължения на баща и не може сам да си подреди нещата, че да успява да се държи на ниво на всички фронтове.

Един от от най-успелите мъже, които познавам е баща на 4 деца, а жена му е топ-адвокат; най-дългото и "майчинство" беше 8 дни.

Последна редакция: вт, 01 май 2018, 16:08 от elenna

# 492
  • Мнения: X
Много е субективно кой е успял, и кой не. Успехът или неуспехът е в главата на човек. На хората отстрани им е все тая дали Иванка и Цветанка се мислят за успели. За един успехът е да има много пари, за друг успех може да е да не става от дивана и да има кой да му носи, а за трети успехът може да не е свързан с пари а с обществено признание. И като се самообяви някоя от вас за успяла ми става много много смешно. Успяла в какво, и на кого всъщност наистина му пука?

# 493
  • Мнения: 5 142
И като се самообяви някоя от вас за успяла ми става много много смешно. Успяла в какво, и на кого всъщност наистина му пука?

А де, и аз затова следя темата да видя къде са успелите, в какво, как. Ама освен СоТ, успяла защото е родила 3 деца, други не се описаха като такива. Също тя раздаде отделни определения на успеха, в които се вписваме някои читатели и дотам сме със съществото на темата.

# 494
  • София
  • Мнения: 16 513
Ами ние в България трябва да сме скромни, за да не сме смешни. Виж, американците не се срамуват Simple Smile
...
Темата е озаглавена "Кажете си истината..." и аз си я казах.

И btw, също съм с три деца, третото с астма (слава богу, излекувахме я навреме). Благодарение на грижата и подкрепата на ММ, пътувах и още пътувам служебно без ограничения. Откак големите порастнаха, дори си позволявам да оставям третото да го гледат първите две (кой си няма баби, си има деца).

Последна редакция: вт, 01 май 2018, 16:28 от Sharky*

Общи условия

Активация на акаунт