С какво ви дразнят свекървите - тема 94

Похода тип "местиш се и точка", изключва сам по себе си обосноваване. Както и нормален разговор.
Как разбра, че в паника правят каквото и да е? Каза, че си взела баба си при себе си, явно отдавна, а вашите са далеч от тази възраст. Само по баба си ли съдиш за всички останали? И ако е така защо смяташ, че те са тези които заплашват и то обикновено? Все едно само такива случаи са пред теб по цял ден. Но пък си противоречиш, защото сама каза, че ти би направила еди какво си в ситуация, която е много далеч от теб. Затова и отношението и недоволството ти е неясно от къде произтича. Хем не си наясно с масовия случай за някаква ситуация, хем настървено обобщаваш как трябва да им нареди какво да направят, че всички до един са киселяци, които само претенции проявяват и други не си виждала. Та затова става странно къде точно ги виждаш, защото сама каза, че си далеч от такива казуси

О, не, избягвам да съдя от собствен опит, защото то не е обективно. Съдя от разкази на близки и познати, надявам се верни. Ще видим, кое как ще стане - колкото са различни хората, толкова са и еднакви.

Но пак казвам, аз заради болен няма да се местя и това е. Така мисля и ще стане така, или няма да стане никак. И това си е мое право. Всеки друг е свободен да обикаля по села и паланки и да гледа, когото си иска.

Напротив, по-обективен е собствения опит. Защото можеш да се обосновеш за причината за някое мнение или действие.

Никой не каза, че ще се премести заради някой, който има нужда от грижи. Посочи един в темата, който го е казал.
Опитвахме се да ти обясним, че начина по който си мислиш, че трябва възрастния да се премести е крайно погрешен и неадекватен. И в крайна сметка създава повече грижи на поелия гледането, а не му помага. Защото няма нормален човек, макар и възрастен или болен, която да приеме спокойно и нормално такова отношение, нали? И ако някой поеме грижа за друг с този твоя подход, има да се оплаква колко му е трудно и какъв благородник е, а всъщност сам си е утежнил положението, а не му е виновен възрастния.
Това не е същото като някой да ти казва да се преместиш при възрастния

Е, вече отиде в някакви предсказания и прогнози, с които не съм съгласна.

Отношение, отношение - сто пъти го написа, но и написа, резултата какъв е бил при вас, нали? Да не ставаме буквалисти и да не се хващаме за отношението.

С много приказки и отношение, в крайна сметка сте изсипали баба си на леля ти, така че ... всеки може да развива теории. И на края да остави някой друг да се оправя с практиката.

Всъщност, както и да го мислим и обсъждаме, гледането на отиващ си възрастен е съсипващо. Повечето от нас не биха зарязали дома си, работата си, училището на децата си. Ако съм пенсионерка и преместването ми няма да разбие моя и на семейството ми живот, може и да се преместя. В противен случай, няма да го направя. Работата ми е доста специфична и трудно се намира нейн аналог. Напусна ли я, шансовете да намеря дори бледо нейно подобие в провинцията са минус хиляда. За парите, да не отварям дума. Айде, Уишмастъров може да си практикува професията навсякъде, но дъщеря ми има изграден тук свой живот, училище, приятелства и посмъртно няма да ги зачеркна, за да угодя на някой друг. Нормално е да предложа на възрастния приемливи за всички алтернативи, а ако той не приеме нито една от тях, той да си отнесе послеците от собственото решение, а не децата ми, мъжът ми или дори самата аз.

Права си, Уиш, и  понеже тук вече населението е  към втора-трета възраст, наблизо до нас  една жена от София живее  години да гледа родители.Майката почина ,бащата е в движение, зимата го вземат в града, но да му е добре лятото се връщат тук.Особеното е, че е имала сестра, починала в нелеп инцидент  в училище някога и  е  единствено дете, получило всичко  имали родителите - и  надеждите им.Някак смятам е внушено да  е благодарна.Но  я съжалявам без семейството си и живота си години тук, понякога внучката си водеше.И да , на моята възраст е вече.Родителската обич и  привързаност става и  капан за децата.Понякога се упреквам за моите родители, но имах тук възрастен и  там брат ми живущ.Можех повече да им дам, ама не са го искали от мен.И аз не го искам за себе си такова "повече", няма да се откажа от емоционалната връзка, но дано  друго присъствие  не се налага.Старостта  е  страшно егоистична.

По-евтино излиза да дадеш болния възрастен човек в хоспис ,отколкото да плащаш на болногледачка и да си е вкъщи.
Нашата свеки е в града.Живее в съседен вартал.Заплатата на болногледачката е 500лв.,медицинската сестра идва два пъти седмично и плащаме 160лв.Като добавим памперси,лекарства ,храна и сметки-общо 1100лв.на месец.И освен това в неделя трябва да ходим.Всяко ходене до болницата струва 80лв.с частната линейка.
А в хосписа плащаш 600-700лв.на месец и нямаш грижи.

Салсиша е права,че ако става въпрос за баби и дядовци на село,не може просто така да си зарежеш работата и децата в града и да се преместиш.
Ако свеки беше в някое село,най-вероятно щяхме да търсим семейство,което да я гледа срещу унаследяване на имота.

Добър ден! Имам нужда да споделя

Така си мислиш.

И защо драпаш да имате отношения? Насила не става, знаеш. Приеми нещата и толкова. И без това са далече и се виждате рядко.

Повечето момичета в темата биха ти завидели за редките срещи. Наистина, насила хубост не става. Като не щат, не щат. Гледайте си живота и детето и се радвай, че поне твоите родители помагат.
Репликата за даването на парите наистина е адски просташка. Аз също бих се издразнила и обидила.

И това не си разбрала. Въпросната баба беше свекървата. А когато я взехме вкъщи майка ми беше разведена от петнайсетина години. Редувахме се с нея и сестра ми, баба да не остава сама за повече от няколко часа дневно, тя все пак не беше не подвижна и с тежки старчески изменения. Казах, че имаше леки прояви, а не, че е била тежък случай. А тази ми леля ѝ е дъщеря. Ако исках да я изсипвам на някого, изобщо нямаше да я взимам, защото инициативата за това беше лично моя. Не съм се налагала обаче нито на майка, нито на баба. Предложих, те се съгласиха. Ако се бях запънала да е у нас всяка зима, означаваше да пренебрегна факта, че баба изобщо не се чувства добре. Имаше възможност да станат нещата по друг начин и ги направихме. Освен у нас зимата можеше и при леля да е, и при братовчед ми, дори у баща ми, проблема, че се затваря в апартамент, обаче оставе, а тя с това не можа да свикне. Ако нямаше възможност да си стои на вилата, щеше да ѝ се обяснява, че няма такава, а не да ѝ правя реплики "местиш се и точка". Разбираш ли разликата?
Bebe_lan, на мъжа ти правят ли му впечатление тези неща? Следващия път като свекъра каже на всеуслушание, че и той е дал пари, кажи "така ли, припомни ми, че не помня такова нещо?". Когато дават на детето нещо, с което не си съгласна или го глезят според твоите представи, най-спокойно казваш "не сте запознати с ежедневието на детето, затова не знаеш, но това и това не съм съгласна да правиш". Ей такива неща. И още по-добре да ги чуят от сина си, а не от теб.  А на сила няма да ги накараш да  променят каквото и да е, така, че не опитвай. И както са ти казали радвай се, че са далеч

Bebe_Ian, бих те посъветвала същото като другите момичета,бъди щастлива на редките срещи.Изказването на свекъра няма да го коментирам,то говори достатъчно за човека.
Моята свекърва,живее точно на 5мин. пеша от нас,идва 2-3 пъти в месеца да види единственото си внуче.Много хора около мен си мислят, че не е нормално да идва толкова рядко при положение,че живее толкова близо до нас.Аз не съм на това мнение,когато реши и има желание добре дошла,ако пък не идва с месеци да е жива и здрава,проблем никакъв от моя страна.
Радвай се на детенцето си и не го мисли толкова.

А защо няма да им дадеш детето?
Хем се оплакваш, че навремето гледали племенника, хем се сърдиш, че за твоето време нямат, хем  НИКОГА НЯМА да им го дадеш Хората имат нужда да пообщуват по-дълго време с внучето, за да свикнат с него и истински обикнат. Той вече не е малък, можете да пробвате да го оставите първо за ден-два, после за повече. Наистина 300 км е доста разстояние, но винаги може да се намери някакво решение.
И какво те засяга свекърите по колко пъти на ден търсят синовете си! Нали търсят и двамата, не само единия, за да ревнуваш и се сърдиш! Нито пък търсят теб!
От какво всъщност се оплакваш - явно не ги харесваш, не ги искаш, детето не им даваш. По-скоро трябва да си доволна, че са надалеко, резервирани и не се завират в семейството ви. Та това е несбъднатата мечта на 99.999...% от снахите

Може би въпросните свекърви-баби на децата ви, да се притесняват да идват без покана. Идването по собствена инициатива на свеки обикновено се възприема като натрисане.

А честото ходене на 300 км никак не е толкова лесно, особено ако са по-възрастни и с мижави пенсии.