- Публикувана: 29 апр. 2018, 12:38 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2018, 23:46 ч.
Кога да се прави дете?
Провокиран от три случая на изключително скоростно (за мен) забременяване след запознанство,
Случаите:
си зададох въпроса колко минимално време трябва да са заедно двама души, за да се насочат към създаването на дете. Има ли някакъв сигурен безопасен минимален период или всичко е на късмет и човек не трябва да мисли в срокове и периоди, а просто да действа?
Случаите:
Скрит текст:
I случай - бременност на седмия месец без още да са заживели заедно; спят заедно, но всеки си има своя дом - той на 39, тя на 23
II случай - бременност на четвърти месец след първи сексуален контакт; без да живеят заедно - той 32, тя 28
III случай - бременност на петия месец от първи сексуален контакт - пак спят заедно, но всеки има свой дом - той 30, тя 32
В първия случай става дума за буквална измама от страна на мъжа чрез умишлено скъсан кондом - минава се през луди драми, спорове за аборт, намеса на роднини и накрая все пак раждане.
Във втория и третия случай става дума за готови и искащи мъже, а жените са неуверени и несигурни, но НЕвземащи здрави мерки и допускащи незащитени контакти.
И в трите случая се стигна до раждане. И в трите случая заживяха заедно
II случай - бременност на четвърти месец след първи сексуален контакт; без да живеят заедно - той 32, тя 28
III случай - бременност на петия месец от първи сексуален контакт - пак спят заедно, но всеки има свой дом - той 30, тя 32
В първия случай става дума за буквална измама от страна на мъжа чрез умишлено скъсан кондом - минава се през луди драми, спорове за аборт, намеса на роднини и накрая все пак раждане.
Във втория и третия случай става дума за готови и искащи мъже, а жените са неуверени и несигурни, но НЕвземащи здрави мерки и допускащи незащитени контакти.
И в трите случая се стигна до раждане. И в трите случая заживяха заедно
си зададох въпроса колко минимално време трябва да са заедно двама души, за да се насочат към създаването на дете. Има ли някакъв сигурен безопасен минимален период или всичко е на късмет и човек не трябва да мисли в срокове и периоди, а просто да действа?
Всичко е на късмет. Предии аз мислех, че трябва да има изчаквателен период, пък да се опознаят, пък да се осигурят, но след н на брой примери, включително и от форума на драстична промяна в отношенията след раждане на дете независимо от времето, прекарано заедно преди това, вече мисля, че няма никаква закономерност и правилен период на изчакване.
И аз още преди да прочета поста, гласувах с 6 месеца, защото съм за правенето на деца 
Не е нужно да се търсят срокове ако мъжът и жената са достигнали емоционална, психоческа, физическа и финансова зрялост. Това може да се случи и на 23 и на 28 и на 32 според зависи. А може и никога да не се случи. Но при ясна идея и съзнание, шест месеца са напълно достатъчни.
Не е нужно да се търсят срокове ако мъжът и жената са достигнали емоционална, психоческа, физическа и финансова зрялост. Това може да се случи и на 23 и на 28 и на 32 според зависи. А може и никога да не се случи. Но при ясна идея и съзнание, шест месеца са напълно достатъчни. Само бих добавила нещо прозаично: хубаво е да се планира и 6 мес. преди това да си промениш малко диетата.
Най-добре е да се храним без полуфабрикати, безалкохолни, рафинирани въглехидрати и сладко. И да не пушим или пием. Всеки ден. Ама е трудноооооооооооооо.
Според мен поне година,ако не и повече.
За последните 2 години,в обкръжението ми, имаше 2 случая на развод/раздяла, с дете под 2 годинки.
И двата случая са на двойки събрали се набързо след като жената забременяла.
Една друга далечна позната пък се оказа вързана по този начин за мъж насилник...
За това моето мнение е дете да се прави след поне година СЪВМЕСТНО СЪЖИТЕЛСТВО.Не просто излизания и виждания,а да си живял с този човек.
За месец,2,3 не се показва характер,да не говорим,че едно е да се виждате по градинки,кафенета и ресторанти,съвсем друго е да лягаш и да се събуждаш всеки ден до този човек
За последните 2 години,в обкръжението ми, имаше 2 случая на развод/раздяла, с дете под 2 годинки.
И двата случая са на двойки събрали се набързо след като жената забременяла.Една друга далечна позната пък се оказа вързана по този начин за мъж насилник...
За това моето мнение е дете да се прави след поне година СЪВМЕСТНО СЪЖИТЕЛСТВО.Не просто излизания и виждания,а да си живял с този човек.
За месец,2,3 не се показва характер,да не говорим,че едно е да се виждате по градинки,кафенета и ресторанти,съвсем друго е да лягаш и да се събуждаш всеки ден до този човек
Аз исках да имам дете от мъжа ми, тогава все още гадже, няколко месеца след като заживяхме заедно. Обаче два много важни за мен фактора ме спираха - липса на собствено жилище и ниски доходи... Чак 7 год. по-късно, вече със собствен дом и читави заплати, мъжът ми постави въпроса за бебе и аз се съгласих.
В общи линии колкото хора, толкова съдби и решения.
Да се допълня. Много ми е странно зрели хора да живеят отделно и да се водят със сериозна връзка. Не ги разбирам подобен род отношения.
В общи линии колкото хора, толкова съдби и решения.
Да се допълня. Много ми е странно зрели хора да живеят отделно и да се водят със сериозна връзка. Не ги разбирам подобен род отношения.
Детето винаги променя ситуацията. Може да живееш безгрижно пет години с някого и при раждането на детето, което си е стрес и за двете страни да разбереш, че не познаваш човека до себе си. Виждала съм неведнъж подобен сюжет.
За първи път децата ми (на 12 и на 7) са при баба си и дядо си за месец по тяхно настояване. Ами суперлежерно се живее така, нищо общо с всекидневната динамика на развозване, драми и спорове между децата, нужда от измисляне на занимания, на съвместяване на графици, на многобройни дребни задачки. Чисто емоционално децата ми липсват. Животът с тях обаче си е сложен и това може да е повод за проблеми в семейството.
Затова не смятам предварителните срокове за толкова важни - по-важно е да проследим как реагира човекът срещу нас при стрес, за да предполагаме какво можем да очакваме, да имаме очи за дребните проблемчета и да си даваме сметка колко приемливи са те за нас. И пак нещата са динамични...
За първи път децата ми (на 12 и на 7) са при баба си и дядо си за месец по тяхно настояване. Ами суперлежерно се живее така, нищо общо с всекидневната динамика на развозване, драми и спорове между децата, нужда от измисляне на занимания, на съвместяване на графици, на многобройни дребни задачки. Чисто емоционално децата ми липсват. Животът с тях обаче си е сложен и това може да е повод за проблеми в семейството.
Затова не смятам предварителните срокове за толкова важни - по-важно е да проследим как реагира човекът срещу нас при стрес, за да предполагаме какво можем да очакваме, да имаме очи за дребните проблемчета и да си даваме сметка колко приемливи са те за нас. И пак нещата са динамични...
Отговорих 1г., но като се замисля аз живеех 4,6г с ММ когато забременях, след като родих и поживяхме вече с бебето, разбрах, че не познавам този човек.... Хората са казали, ако една двойка издържи до втората година детето, ще я бъде!
За сега я бутаме някак си, но.... насила 😶🤫
За сега я бутаме някак си, но.... насила 😶🤫
Препоръчани теми