Искам да кажа ... (146) през май 2018

Ние имахме грамофон. Първите ми въведения в музиката бяха на плочи.
Моята прояви интерес към уокмена ми за три часа само.
Ох, приключват кръга на въжения парк. Две обиколки. Яко е сигурно. По мое време май нямаше таквиз работи.

Я, как шаренко и весело тръгнала майската тема 

Много хубави деца, китки и пейзажи!

Отворих сутринта темата през телефона и като видях само 10 отговора и аз като Весела се притесних 

Мър... забавно ви е, безценни спомени трупате  ММ ходи на Боуен терапия сега, докато е в България, и е очарован. Каза, че и в Монреал ще си търси специалист.

По традиция този месец ми е един от най хубавите от годината! Искрено се надявам и тази да е така, пожелавам ви го и на вас!

Верно магнетофон се казваше - благодаряв Белинде и Тит - направо ми изкочи от главата !

Тит , диктофони и сега има и все още се използват

Грамофон и ние имаме - ММ има огромна колекция от плочи- малки, големи  , имаме грамофон , но не ги пускаме повечето , защото били колекционерски версии и щели да се надраскат. Къде е забавата в т'ва ?!?

Тази Боуен терапия сефте я чувам, явно е пак някоя нова мода.

Грамофон имаме, игличка нямаме. Плочи страшно много.

Напазарувах си летни парцали аз, много съм доволна! Минах през татуиста - това, което искам може да стане.
След малко грабвам бебето ( че правят малък ремонт, да могат да се оправят спокойно) и отиваме на кафепиене с дружките на един баир с голям парк и хубаво заведение.

Имаме грамофон и ние, колко детски приказки и после и музика съм изслушала.... Пазим го да пускаме и на чичавото. И такова дето прожектира филмчета от лента имахме, баба разпъваше един чаршаф и  на него. Ех, къде ме върнахте, мила работа 😍

Много са хубави снимките на Бърди и на Янчето.

И на мен патладжана на Куркума ми предизвика слюнкоотделяне.

Хър, аз имах и грамофон. Съвсем древна съм. Детето не свари да ми види уоукмъна, някъде се затри. И касетките ми изчезнаха при преместванията.

Куркума, днес ми подариха някакво устройство, на магнитен принцип за гърбината. Пише, че и за тенис лакът става. Ако подейства, ще ти пратя линк. Няма да се предаваме сега я.

Хер, нашият е стар, с мини касетки ( много ретро). Иначе сега има перфектни приложениш на тел. Аз много често ги използвам, като карам и си диктувам....после ми ги прехвърля в текстови файл. Безценен помощник ми е.


Години наред мъкна плочи за един приятел в БГ ( че ги и купувам от тук). Има може би над 4-5 хиляди. Ама и грамофонът му е един път. Само ремъкът му струваше $120... тогава погледнах и цената  на устройството $20 базова. Забранила съм на Калин дори да го доближава, като сме в тях.

Това с прожекционниат апарат , и ние го имаме, че и работи. На времето имахме около 10-тина филмчета ( още помня една Васелиса прекрасна). Преди няколко години поизкупих какво се предлагаше из ибей. Децата бяха във възторг

Весе, мерси!
Набързо две историйки от вчера ви пускам преди да отида в обучение след малко
Весела история от вчера Прибирам се след работа, правя една дълга разходка до града да си взема вечеря и накрая сядам на една пейка край реката и си говоря с мъжа ми по видеочата на месинджъра. По едно време минава един чичко и ми вика – славянски говориш, откъде, откъде? . Човекът от Македония, жена му българка, от Бургас. Разговорихме се, какво си, от къде си, като му казах къде работя, подскочи – аа, ППД, дъщеря ми работи там, поне 5ма българи имат тука в офиса, чакай сега ще се обадя. И хоп, обажда се на една девойка и ми дава телефона да говоря с нея, голям смях. Та така, тази сутрин пих кафе с българка в американския офис  : ) Петима са били българите в офиса, иначе към 12-13 семейства като цяло в градчето. Шаш
Вечерта пък, след разходката и сблъсъка с македонеца, слязох да поплувам в басейна на хотела – почувствах се като Сбъдваща в нейния – само аз, самичка : )
А, сетих се и друга история, вечер от 5 до 7 има питиета на единия от баровете – имам две безплатни всеки ден, аз си взимам само едно де. Та днес си взех чаша бяло вино и попитах има ли нещо против да изляза да го изпия навън, времето хубаво, аз съм била затворена цял ден в офисче без прозорец … не може, ме‘ъм, ми вика, нямате право да изнасяте чаша с алкохол извън вратите на хотела, иначе в хотела където си искате може, в стаята, в лобито … Викам й добре, в стаята ще си го взема. Качих се, пресипах го в една картонена чашка за кафе с капаче и хоп – на пейчица пред хотела си го пийнах.
Чистият въздух като цяло ми е много кът тук, в хотела едно, че нямам тераса, ами и прозореца не се отваря. В офиса имам едно малко стайче, в което няма прозорец изобщо. Та затова гледам да съм навън колкото е възможно повече – а и времето е чудно, та го позволява. 
Американците засега продължавам да не ги харесвам особено, но то не е защото се държат зле, напротив, много приятно съм изненадана от това, че се хвърлиха всички да ме обучават и да се стараят да ми дадат всичко – бях се настроила за съпротива, обикновено тук не са щастливи като се отваря офис в лоу-кост локация, защото започват да се пренасочват бройки. Та обучават си ме, всичко ми показват, на обяд ме водиха и какво ли не, обаче изкуствена работа, виждам ги, за секунда като отклониш поглед и вече физиономията им е различна. Но не им връзвам кусур на хората, виждам, че се стараят. Просто си мисля колко е хубаво и спокойно градчето, но че все пак би ми било не особено комфортно да живея тук.

Апаратчето с филмчета още работи у майка ми. Сега го пуска и чете на племеничката.
Грамофонът нещо се беше повредил, но по-миналото лято големия синковец успя да го оправи и децата слушаха приказки и песни, докато бяха при баба и дядо

И ние имаме апаратче за диа-филми, пусках веднъж на сина ми и аз! ❤

ЕлиТ, а твоите родители как са?

Добре са, Ели. Утре ще пращам хистологичния материал, който взех от болницата, за да изследват дали някакви нови лекарства ще повлияят на майка ми. Уж всичко е опаковано както трябва. Дано стигнат невредими до Шумен.

Бърди, много интересни истории и хубави снимки

Бърди, супер, колко е малък света, ааа. Седиш си някъде в америка и хоп някой нашенец.

А аз имах един апарат, който прожектираше диапозитиви. Слагаш едни малки плаки и гледаш, имаше надписи, като прочетеш сменяш. Не си спомням как се казваше, беше много готин. Прожектирахме на вратата на детската. Докато пиша и си спомних дори миризмата. Мале.

Бърди, изобщо не ти е скучно  Мястото изглежда спокойно и приятно.

Иначе правилно си ги усетила американците, моите наблюдения са, че Северна Америка е царството на лицемерието и пасивната агресия. Но да, насила или не, любезни са 

Сесил, и аз не бях чувала, нещо ново е и за мен. Поздравления за хубавите вталяващи резултати!

Луси, браво и на теб! 

Прожектор имахме и ние като деца. Пазех лентите и диспозитивите като съкровище!

Бърди, хехе, много готина и забавна среща.

Преди, хмм...близо 20години майка ми беше в САЩ за месец, поканиха я после да остане в тамошния университет. Можехме да заминем и ние в последствие. Тя се отказа, а баща ми категорично заяви, че там няма да ходи да живее.

Бърди, не можеш да очакваш да ти станат приятели. Нормално е отношението им. Като престанеш да им търсиш кусурите ще видиш, че са хора като навсякъде. Много повече ще ти помогнат отколкото колегите ти българи със сигурност.
И внимавай с алкохола навън, може и да те арестуват. Така като ги гледаш са много мили, но особенно в по-малките градчета са....как да кажа, буква по буква от закона.