Тинейджърски неволи

Понеже все споменавате оркестъра.
Кючеците обикновено започват след 21:30/22:00. Преди това са народни песни, естрада и чалга балади.

Аз като дете и тийнейджър съм бил и аутсайдер и "инфлуенсър" (едно време сигурно щяхме да кажем популярен) по всякакви причини. Примерно бях аутсайдер в най-мизерното училище в Люлин, защото бях между 10 и 100 пъти по-интелигентен и образован от лекенцата, деца на алкохолици, цигани и т.н. И ме мразеха, въпреки че се биеха кой да седне да преписва от мен. После пък бях аутсайдер, защото изведнъж се смени средата от най-пропадналата възможна на такава дето беше модерно да си най-големия зубър, да се прибираш да учиш след училище и да се фукаш със скъпи маратонки и нинтендо. Пък аз си излизах, пиех си, слушах си музика, биех се, когато се бият младежите (по-често се правят на мъже) и т.н. Неща, които малко хора от моя клас правеха на този етап. В един момент обаче пък това стана по-модерно и бях популярен в цялото училище даже без да разбера как е станало. 

Това, което наистина ми е липсвало, е че никой никога не е седнал да си поговори с мен, да се поинтересува през какво минавам, какви проблеми имам. Достатъчно красноречиво е, че са ме записали в това мизерно основно училище, в което идваха проблемните деца от целия квартал. И ако се биеш, за да се защитиш - кофти, пък ако не се биеш - още по-кофти.

Не знам дъщеря ми дали ще иска или няма да иска да говори като порасне. За мен това как децата не били искали да говорят с родителите си е извинение за родители, които по една или друга причина са загубили близостта на децата си. Тийнеджърите имат огромна нужда да говорят с възрастен, но трябва да е адекватен възрастен, не да се държи като слон в стъкларски магазин, защото изведнъж е решил да прояви интерес към живота на детето си. Трябва да умее да слуша, трябва да умее да пита. Аз и сега не бих отговорил на въпрос "каква манга гледаш в момента", защото манга не се гледа, чете се. Гледа се аниме, което е съвсем различно от манга. Същото се отнася и за жаргон, забавления, популярни музиканти и т.н. и т.н. Мисленето - "дебела циганка пее" = "няма да пусна" прекалено опростява ситуацията, да не говорим, че е расистко и внушава грешни послания. В цялата история има безброй въпроси - каква музика слушат тези деца, как се забавляват, с какъв произход са, защо детето е в това училище, ако е пълно с простаци, защо е в този клас, а не в някой друг и т.н. и т.н. Убеден съм, че нещата са доста по-дълбоки от една циганка пее. Сигурен съм, че децата си имат по-различни съображения за избора на тази точно кръчма, не защото всичките обичат да лепят 10толевки на челото или шкембето на дебели пеещи циганки-кючеклийки. Примерно ние в гимназията слушахме алтернативна музика, хеви метъл, дед метъл, траш, простотиите на хиподил, но се забавлявахме и с "куцо магаре", просто защото беше безумно абсурдна и смешна музика това. Има огромна разлика между сериозен интерес и "бъзик". Може изборът на кръчма да е бил за бъзика, може да има съвсем различни причини, може само в тази кръчма да не правят проблеми на непълнолетни за алкохола, може да се пуши вътре и затова, всичко е възможно.

Та няма значение дали бихме пуснали или не бихме пуснали, защото каквото и решение да се вземе на база толкова непълна информация би било погрешно. Правилното решение е да се задълбочи връзката с детето и да му се помогне да взима само адекватни решения и да чувства подкрепата на родител, а също и да получи съвети. Но това не става за 1 ден, че може и изобщо вече да не е възможно, ако се е загубило "приятелството".