Боян Петров

  • 237 835
  • 3 164
  •   1
Отговори
# 2 790
  • Мнения: 166
Да, и аз съм на мнение, че не трябва да се обвинява някой за чужди грешки. Първо се съмнявам, едва ли не да са го карали на сила, защото все пак става въпрос за много висока планина и човешки живот и малко или много и спонсорите ще загубят от евентуална злопоука.
Аз пък във фейсбук четох коментар, че китайското правителство било виновно за Боян, защото едва ли не се размотавали и бавели спесителната акция. Нелепо е.

# 2 791
  • Мнения: 3 154
Скрит текст:
Позволявам си да копирам едно мнение от един друг форум, поне на мен ми беше интересно
"Доколкото го познавах, не би имал някаква нужда от нашите съжаления. Започна игра със залози, чиито правила са му пределно ясни от години.
Както писах на едно друго място, хималайският алпинизъм по дефолт е гнъсно занимание. Вярно не съм ходил на място, но с години методично съм събирал информация от очевидци кога, къде, какво и как се случва. Веднъж опитах сам и замалко не умрях.
Та каква е същността на височинния алпинизъм: изключително скъпо занимание, отнемащо и много време за подготовка, изискващо почти пълно откъсване от другите обичайни занимания и работа за дълги периоди от време. Първи извод - занимавка за милионери с много свободно време/голяма част от клиентите на комерсиалните експедиции/, второ - за авантюристи, предлагащи "чудеса" на някой богат спонсор, който да си направи определена реклама с това , че е подпомогнал извършването на чудото. При втората хипотеза от кандидата се изисква популярност, обикновено медийна, и почиваща на вече извършено предходно чудо. Фаловете са почти недопустими, защото спонсорът ще заложи на друг кон, а кандидати винаги има в излишък. По-нататък - времеви ограничения - предмусон - около два месеца пролет и следмусон - няколко месеца есен - за Хималаите, в Каракорум мусонът рядко идва толкова навътре в континента и затова лятото също става. Във всички случаи има и срок на пермита. Колкото повече стоиш, толкова повече плащаш на носачи, готвачи и прислуга, шерпи, офицер за свръзка ... Трето - аклиматизация - нормално медицински поне три седмици. Четвърто - болести от мръсотията при подхода в низините. Така климатичните условия, биологичните потребности и самите срокове на разрешенията те вкарват в едни клещи, от които в повечето случаи само късмет може да те извади. Това е причината успешните изкачвания да се броят на пръсти, а загиналите и неуспелите да са доста. Този начален порочен кръг води до още по-порочни последици: за да оправдаеш доверието на спонсора твоят залог е много висок - трябва да рискуваш неаклиматизиран да атакуваш по-рано, ако има времеви прозорец, или пък ако ти изтича времето - да се пробваш в лошо време. И тъй като залозите са освен живота ти, то и дадените за теб пари, ставаш нещо като животно от най-долна порода, и всичко човешко изчезва от теб - имаш малко време и се тътриш нагоре, на пътеката до теб закъсал, умиращ - принципно можеш помогна, но това ще ту струва изкачването, защото още един ден и прозоречът се е затворил. Затова бързаш, подритваш го или подминаваш като се правиш на нищо невидял и стигаш върха. На връщане подритваш вече изстиналия труп, че ти пречи на парапета и продължаваш. Най-много шерпите да го съборят към ледника, че пречи и толкова с неуспелите. колкото повече разпитвате за подробностите, толкова по - отвратително става. Една особено еверестка експедиция е умален модел на гнъсното общество, не само българското, а и въобще човешкото. В базовия лагер се краде дотолкова, че има и услуга сейф. Височенните лагери се плячкосват. Мислиш, че имаш екипиран лагер, защото си платил или сам изнесъл нужното. Да ама не. Винаги ще се намери изрод, който да ти издиша кислорода, ако си си занесъл, да ти влезе в палатката, да ти изгори газта... Друг е платил на шерпи да опънат парапети. За да си избият парите организаторите на парапетите събират такса парапет. Който се прави на спортист и ходи около парапетите без да ги ползва, може да бъде бит от шерпите, защото дава лош за бизнеса пример. За да оправдаеш доверието на спонсора, а не си в състояние да се качиш, или крадеш на някого кислорода и се качваш, или си правиш фалшива снимка, или лъжеш, че апарата замръзнал.... От години почти всяка наша експедиция завършва със скандали. Защо? Защото няма кой да се съгласи да се прилага ред и команда, всички искат, а малко са съгласни само да дават. А зад успешните експедиции в миналото е прилаган почти военен ред. Трябвало е команда, трябва едни да бъдат принудени да свършат черната работа и да се скапят, а други, които си пазят силите и нищо не правят, накрая се качват и най-голямата несправедливост е, че точно те са под светлината на прожекторите. Затова при първото изкачване на К2 проф. Дезио е обявил, че експедицията е достигнала върха, без да сочи имена. И всички се чудели кои са стигналите горе. И се оказало, че наистина Компаньони и Лачедели надали са щели да стигнат донякъде, ако Бонати и Махди не са им изнесли багаж.
Ето това е реалната картина, която медиите спестяват от идеализирания образ на алпиниста височинник.
Първата експедиция на Боян и Дойчин на К2 бе неуспешна. Питах ги какво стана - отговориха ми - цяло лято опъвахме парапети и строихме лагери, накрая се уморихме и си тръгнахме. В последния момент дойдоха едни, май казахстанци, и се качиха по готовите парапети...
Затова смятам, че за да не участва в подобни игри, Боян предпочиташе да е сам и да не зависи от нечии рамене и гръб, на които да стъпи, за да се набере нагоре и това му изяде главата. Ходеше с леки дрехи, годни единствено за бързи изкачвания и още по-бързи слизания. Оставане на едно място с тези дрехи би било фатално, но пък така всичко беше по-леко за носене."

някой държи ли тези спонсори отговорни за погубването на човешки живот с цел реклама и печалба? Точно това ми подсказваше и моята интуиция, че се е чувствал притиснат да бърза с тъпия Шиша Пангма, за да успее и за Еверест и от там е поел ненужен риск за изкачване в лошо време (за което говорят и тези негови съекспедитори от Калифа) . много нечовешко!

Предполагам "отговорността" на спонсорите им е съизмерима с тази на спонсорите във Формула 1.
На мен в горния текст ми убягна ореолът на романтика  и героизъм, който толкова много се обсъжда тук, но както и да е. Проблемът си е мой.  Peace

# 2 792
  • София
  • Мнения: 1 365
Из книгата "Първите Седем"

# 2 793
  • Мнения: X
Напълно е възможно Боян да не е поел абсолютно никакви рискове при самия преход. Щом е вървял цял ден пред ония от Калифа, при най-добри стечения на обстоятелствата, те щяха да се засекат, когато онези са стигнали лагера с палатката му и са решили да се връщат и са щели да се приберат заедно. Ако е попаднал на пропаст в леда, това е все едно да си ходиш по улицата и изведнъж на пропаднеш, защото под асфалта се е образувала дупка - няма как да знаеш или да я видиш, докато не натежиш и не се срутиш. Не знам защо не е пуснал тракера на часовника си, вероятно, за да няма напразни очаквания от фенове, семейство, спонсори които ще стоят и ще го следят във всеки един момент, и ще се чудят дали ще се качи сега или ще се откаже.

# 2 794
  • София
  • Мнения: 62 595
Никога не съм била в нормите и в рамките на общоприетото. Всеки ти казва как трябва да живееш, кое и какво е редно или не. Всеки те вкарва в рамка и всеки ти обяснява, че ти не може да си изключение и да си извън рамката. Ако си - ти си болен, нещо не ти е наред, психясал, егоист и всякакви такива.
И докато в тоя свят, или да говорим в малки мащаби (в темата в бг мама)  голям процент от хората мислят еднакво и не са егоисти, защото мислят за децата си и правят всичко в името на децата си, то се чудя, защо толкова много егоисти има сред днешното поколение.

Ама много са ми любими такива изказвания... Трябва да се прави разлика между това да си различен с едната идея сакън да не си като другите (викам му гол кенцептуализъм на това положение) и да си различен с цел да постигнеш нещо, да има краен резултат който никой друг не е постигал и/или който ще донесе на някой друг нещо от което има нужда. Характерно е за пуберите да са "различни" само за да не са като другите, а всъщност всички са едни и същи.
Съжалявам, но в случая с Боян Петров, ако идеята му е била да е различен, излиза че защото няма да е първия качил върха сам или без кислород е зарязал всяко средство за комуникация и проследяване, за да е първия качил върха без съвременни технологии, примерно. И какво може да постигне с това? Ще се подобри ли неговия живот от това? Живота на семейството му? Живота на някоя група от хора? Не, нали...
Скрит текст:
И стига вече с тази мантра, че "другите" или "масовката" са вкиснати лелки на дивана без собствени цели, мечти и т.н. Става точно това срещу което толкова ритате и скачате - тези които не мислят като вас са "ак%ни" и нищо не постигат с живота си...
Различните са итнересни, когато в различността им има смисъл. Ето ви един Илън Мъск, пълно ку-ку, шемет отвсякъде, различен и ексцентричен колкото си искаш, и цялата тая енергия впрегната за доброто бъдеще на човечеството. Ами, съжалявам, ама вземете и вие попрочетете и се запознайте малко какво са правили и какви са били различните хора в историята, с каква цел са били различни, какво ги е движело и какво са постигнали...

И на мен такива изказвания за масовката и вкиснатите лели без живот са ми от любимите. Чак ми се иска да попитам авторите им те какво велико са направили в живота си и защо не са на някой връх, в някой океан, в Космоса или с някое селфи на един пръст висящи от някой небостъргач.  Хубаво, аз съм от тази масовка, от вкиснатите лели, които никога няма да отидат в Хималаите, нито ще извадят Титаник, нито ще полетят в Космоса. Аз съм от масовката и тъй както съм от масовката, всеки ден правя нещо важно за други хора, защото това харесвам и това ми е работата. Всеки ден няколко деца са се научили да казват няколко думи по-разбираемо,  преборили са се с нещо ужасно трудно за тях, сигурно поне сто пъти съм повторила "браво, продължавай, няма да се даваш". Други потребители днес са помогнали на някого да реши някаков много важен за него проблем. Всеки от нас днес е направил нещо много важно - и то не толкова за себе си, а за други хора. Това по-малко важно ли е? Или защото го преви всеки, то не се забелязва, някак минава между другото. Трябва да се изкачи връх и да се загине заради него без кислород и от единия мерак да се докаже нещо пред себе си, за да се зачете ли? И не ми дреме сега колко хора ще ми скочат и ще кажат, че искам да се меря с Боян, каква съм аз. Не е нужно за правиш нещо на всяка цена и да умреш, за да те признаят - обичайно е достатъчно да си жив и да правиш това, което е нужно да направиш.
Помните ли във филма Равновесие, има една сцена, в която главната героиня е гимназистка и имаха един учител, който постоянно ги караше да пишат съчинения на тема "Защо искам да бъда като Левски/Ботев...?" Учителят беше много възмутен, когато героинята отказа в един момент да пише и каза "Аз съм Елена Иванова и не мога да бъда като Левски и Ботев." Предложиха я за наказание и тогава класната й каза на въпросния учител, и директор май беше той - "колега, не може всеки да бъде като Левски и като Ботев".
Сега става същата работа - защо всеки не е като Боян, иначе е на дивана и го осъжда и няма живот. Айде де, покажете се тука кои сте Бояновците!

Последна редакция: вт, 15 май 2018, 15:57 от Andariel

# 2 795
  • Мнения: 8 734

 Атанасов припомни, че един от участниците в българска експедиция е пропаднал в ледникова пукнатина и когато е бил изваден, е споделил, че е виждал буквално Австралия.

Това сега буквално ли трябва да се приема или....?
Да, и мен ме интересува! Що значи това!!??

Хумор е.

# 2 796
  • Мнения: 166
Напълно е възможно Боян да не е поел абсолютно никакви рискове при самия преход. Щом е вървял цял ден пред ония от Калифа, при най-добри стечения на обстоятелствата, те щяха да се засекат, когато онези са стигнали лагера с палатката му и са решили да се връщат и са щели да се приберат заедно. Ако е попаднал на пропаст в леда, това е все едно да си ходиш по улицата и изведнъж на пропаднеш, защото под асфалта се е образувала дупка - няма как да знаеш или да я видиш, докато не натежиш и не се срутиш. Не знам защо не е пуснал тракера на часовника си, вероятно, за да няма напразни очаквания от фенове, семейство, спонсори които ще стоят и ще го следят във всеки един момент, и ще се чудят дали ще се качи сега или ще се откаже.

Рисково е че е тръгнал сам, без телефон.

# 2 797
  • София
  • Мнения: 5 370
На някои от протестаите за Пирин бяхме заедно с Боян Петров, а веднъж разменихме около 3 изречения.
Толкова обикновен, скромен и искрящо честен в погледа си човек!
GatoNegro, благодаря ти за последните два поста!
Благодаря на всички, с които делихме страхове и надежди в последните дни!

# 2 798
  • Мнения: 1 876
Разбира се, дъщерята 100 пъти би предпочела баща й да беше не герой, а жив и здрав до нея.

Хващам се за това мнение, но прочетох много подобни.
Нека не изпадаме в неловката позиция да говорим от името на непознати, и то не какви да е, а изпитали и живяли години наред с болка от такава липса.
Дори биологично човешкия мозък има особености, които му помагат да се справя с непосилната тъга, а какво остава за дебрите на разликите в характерите.
Мисълта ми е, че не виждам нищо невъзможно дете на такъв родител да избере да се гордее, вместо да прекара животът си в обвинения към него.
Та нека не ровим с мръсни ръце в чуждите рани.
Преди 4 години сигурно и аз щях да си мисля, че подобен живот е живот в риск и не е справедлив спрямо децата на човек. Днес мисля нещо съвсем различно. Моето дете е диагностицирано с диабет 1 и това преобърна представите ми за живота тотално - разбрах, че вече не е важно просто да си жив, а как точно живееш. Хората не познават тази болест - мислят си, че там си слагаш някакъв инсулин, не ядеш сладко и всичко си е ок, даже често обвиняват болните, че сами са си виновни, защото не са живели здравословно. Истината е съвсем друга - диабет 1 е автоимунен и нелечим, към този момент няма нито един човек излекуван от диабет 1, усложненията могат да се забавят, но са неизбежни, накрая и фатални. Той се настанява в живота ти изневиделица и вече дори най-елементарните неща като това да се нахраниш и да легнеш да се наспиш стават непрекъсната борба и живот на ръба. Всеки ден, всеки час, всяка минута смяташ и мислиш за диабета и за това колко ти е КЗ в момента - кога точно си ял, какво си ял, колко си ял, здрав ли си, движил ли си се, вълнувал ли си се -трябва да изчислиш всичко за да знаеш колко точно инсулин да си сложиш. И най-големия математик, и най-стриктния пациент не успяват да постигнат идеалния контрол, защото никой не може да мисли толкова сложно и толкова прецизно като работещ панкреас, но ти опитваш, няма как да се предадеш - без да имаш и един час почивка, дори и когато си лягаш да спиш - да, диабетиците са най-застрашени по време на сън - не могат да заспят когато искат - винаги трябва да преценят с колко си лягат, колко да си сложат за нощта и да си навият часовника за евентуални нощтни проверки и винаги когато стават са благодарни, че се будят в собственото си легло, а не в болнична стая, защото какво ще ти се случи докато спиш гаранция няма. Колкото повече опитваш, колкото по-дълго искаш да живееш и да отложиш усложнения, колкото повече се стремиш да имаш кръвна захар близка до нормалната,  толкова по на ръба си, толкова по-чести са хипогликемиите, от които може да си отидеш да минути. Колкото по-висока захар поддържаш - толкова по-вероятно е да изпаднеш в хипергликемия и да си отидеш за часове. Ако имаш късмета да избегнеш и излезеш от повечето ежедневни критични състояния, в никакъв случай няма да избегнеш бавното, разрушително действие на диебета, който разрушава всичко - сърце, бъбреци, нерви, очи и т.н. Измъкване няма! Какво му остава тогава на човек- да се предаде? - да псува против съдбата и лошия късмет, да се уплаши и да живее в страх кога точно ще му се случи най-лошото и да се чуди първо бъбреците ли ще му спрат и ще мине на хемодиализа, невропатията ли ще е първа и ще му отрежат краката или инсулта ще сложи край на всичко? Единственото, което му остава е да приема предизвикателството на живота и да започне да живее на ръба, като докаже сам на себе си, че може да е като другите и да има всичко, което останалите хора имат. Познавам десетки хора с диабет, които имат семейства, постижения, кариера, което се борят със своите малки върхове ежедневно и те за мен мен са истински герои, защото плащат за това да са като всички останали хора -цена, която е неподозирано висока. Единици са тези, които дръзват да бъдат и повече от другите - да предизвикат природата и самия живот и да покорят върхове, които средностатистическите хора не могат, но ги има и ги има заради всички останали - те ни дават сила, надежда и криле - те осмислят нашия живот. Няма дете с диабет в България, няма възрастен човек с диабет, който в труден момент не си е казал - щом Боян Петров може да изкачи 8хилядник значи и аз мога и ще преодолея тази трудност. Може и да не го разбирате, но Боян Петров с живота си е осмислил живота на хиляди български семейства, които имат дете с диабет. В момента неговите деца изпитват най-голямата болка, но с начина си на живот той е пример и за тях и рано или късно ще го разберат и осъзнаят - може би дъщеря му го разбира и сега. Сигурна съм, че той ги е научил да преследват мечтите си, да са смели и да не се предават, сигурна съм че ще предпочетат да са имали щастлив баща, макар и отишъл си млад, пред един смазан човек, озлобен от живота и от тежестта на заболяването си. Повярвайте ми, познавам и такива  хора и родители, които се превръщат дори в тежест за децата си, не само заради физическото си състояние, но и заради психиката си. Моля се за чудо за Боян и семейството му, макар че разума ми казва друго, а за детето си моля да има същата сила, хъс и желание за живот като него - диабетиците нямат избор - съдбата вече ги е поставила на ръба - нека поне да вървят по онези ръбове, по които те самите искат и са избрали и ако е писано края да е по-рано от очакваното нека да е докато правят нещо, което обичат, а не в болничната стая на системи!

# 2 799
  • София
  • Мнения: 2 283
Относно масовката - повечето хора на този свят сме такива. И това не е нито лошо, нито обидно, нито подценяващо. Но нека отдадем дължимото на малкия процент хора, които са по-специални в своята област, като не ги мерим с аршин, който просто не ги обхваща. Нищо повече. Сравненията с Левски и Ботев са крайно неуместни в случая.

# 2 800
  • Мнения: 631
Не знам да се надявам ли още. Нещо ми е много тъжно тези дни. Съвсем случайно си пуснах видеото на "Притури се планината", оказа се, че е направено с последните думи на Христо Проданов от Еверест. Поплаках си. И някой питаше за него по-напред в темата, за Христо Проданов дали е намерен, не, звинаги е в планината.

# 2 801
  • ГО
  • Мнения: 3 955
Силви, респект!
Дано е по-лека борбата ви и детето ти има пълноценен живот ( доколкото е възможно)!

# 2 802
  • вовеки на БАНановите плантации в БАНгладеш
  • Мнения: 218
Вижте, за мен причината за смъртта не е от значение, щом е над 7000м - човек бавно, но сигурно умира.
 Убеден съм също, че човек може да умре духовно приживе... и така, ще се наложи да ме баннете, но аз няма как да видя "прегрешението си", понеже никак не съм схватлив..
Самоцитирам се:


"Прави сте да ме триете, мнението ми навярно е "офф топик". Публикувам го повторно за 3-ти път 4-ти път и същевременно го допълвам. Този път в "спойлер".
Префасонирах си тезите така, че да не се отнасят конкретно към БП, а за всички нас Peace
Четете на своя отговорност:"

Скрит текст:
Боян не вярва в Господ, поради биологичното си образование има научна представа за произхода на света и живота.....няма как биолог да е вярващ......сам го е казвал .......така, че едва ли държи да му се прочете молитва, за да намери мир душата му......Бояновата душа никога не намира мир и ипокой, тя е любопитна, тя търси, тя иска да знае......затова там в Планината, от другата страна на стената той ще бъде най щастлив! Confused

Чета с 10 стр. назад. Извинявам се за неадекватното включване, но...
Първо -  Щом човек не  "намира мир"  и е любопитна "душата"  му (според мен е сърцето) - не е никак възвишено. Вярвам във вечния живот отвъд земното, но тази привързаност  към земното... не ще го измъкне от хватката на самсара. Което нито е пагубно, нито е позорно . Просто поредното прераждане... (само не ми казвайте, че не е християнско схващането за прераждането, цитирайте Библията, за да ме оборите)

Второ - Оправдаваме се с това, че търсим  щастие. Обаче...
Щастието е цел за духовно слепите, себелюбивите и прагматичните
Ако търсиш Бог - трябва да се откажеш от своята воля, т.е. Божията воля да стане твоя.
Дано не звуча твърде назидателно. Peace

Трето -  "Боян не вярва в Господ, поради биологичното си образование има научна представа за произхода на света и живота.....няма как биолог да е вярващ."

2-та най-велики умове на нашето време са вярващи - Айнщайн и Тесла. Айнщайн има и противоречиви коментари по въпроса. Или по-точно 1 такъв. А дали Тесла е бил прав за него и неговата теория... няма значение в случая.

Луи Пастьор – основател на микробиологията и имунологията-
“Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.”
 
Лорд Келвин – основател на термодинамиката и енергетиката-
“Аз твърде отдавна съм забелязал едно общо впечатление, загнездило се у хората от ненаучния свят. Те си мислят, че учените вярват, че науката е открила някакви начини да обясни всички факти в природата, без да се обръща към вярата в Бога. Винаги съм смятал, че това впечатление е напълно безпочвено.”

“Атеистичната идея е толкова безсмислена, че аз не мога да я изразя с думи.”


 Франсис Бейкън – създател на научния индуктивен метод
“Съществуването на Бога се отрича само от тези, за които е изгодно Той да не съществува. Нищо не показва по-добре, че безбожието е по-скоро на устата, отколкото в душата на хората, от това че безбожниците изказват мнението си, сякаш сами не са твърдо убедени в своето безбожие и биха се радвали да бъдат подкрепени от одобрението на други хора.
 
А ако те наистина смятат, че Бог не съществува, защо тогава се безпокоят?”

МАКС ПЛАНК – Нобелов лауреат за физика
„Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И за това след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното:  Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната „слънчева система” на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е отдало на човечеството да открие така горещо желания „вечен двигател”), ние трябва да приемем, че зад тази сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.”


АЛБЕРТ АЙНЩАЙН – Нобелов лауреат за физика
„Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли”

„Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога”

„Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух.”

„Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.”


ОБЪРТ МИЛИКАН – Нобелов лауреат за физика

„Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога.”

„За мен е немислимо, че един истински атеист може да бъде учен.”


ЙОХАНЕС КЕПЛЕР – основател на физическата астрономия и модерната оптика

„Тъй като по отношение на природата ние астрономите сме свещеници на всемогъщия Бог, ние не бива да мислим за славата на своя интелект, а трябва да мислим за славата на Бога.”


УИЛЯМ БРАГ – Нобелов лауреат за физика

„Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.”

ДЖОН ЕКЪЛС – Нобелов лауреат за медицина и физиология

„Аз смятам, че „обещаващият материализъм” е една теория без научна основа. Колкото повече научни факти откриваме за мозъка, толкова по-ясно разграничаваме мозъчните процеси от душевните явления и толкова по-удивителни ни изглеждат душевните феномени. „Обещаващият материализъм” е просто едно суеверие, поддържано от догматичните материалисти.”


АЛЕКСИС КАРЕЛ – Нобелов лауреат за медицина и физиология

„Единственият цимент, който е достатъчно силен, за да свърже всички хора заедно, е вече открит. Единствено любовта би могла да ги спаси от разцеплението, разрухата и хаоса. Хората не можаха да разберат, че нито едно научно откритие не е толкова важно, колкото законът на любовта на Иисус Христос. Защото именно това е законът за оцеляването на всички човешки същества.”


EРНСТ ЧЕЙН – нобелов лауреат за медицина и физиология

По отношение на Материалистичната еволюционна теория за произхода на живите същества Ернст Чейн казва: „По скоро аз бих повярвал в съществуването на проказни феи, отколкото в такива безумни догадки. От много години твърдя, че тези догадки относно произхода на живота не водят до никъде, защото дори и най-простият жив организъм е прекалено сложен, за да бъде разбран посредством изключително примитивната химия, която учените използват в своите опити да обяснят необяснимото, което се е случило преди милиарди години. Бог не може да бъде омаловажен  чрез такива наивни обяснения”.


Още:
http://pravoslaven-sviat.org/2013/04/01/ucheni-za-viarata/

# 2 803
  • София
  • Мнения: 62 595
Относно масовката - повечето хора на този свят сме такива. И това не е нито лошо, нито обидно, нито подценяващо. Но нека отдадем дължимото на малкия процент хора, които са по-специални в своята област, като не ги мерим с аршин, който просто не ги обхваща. Нищо повече. Сравненията с Левски и Ботев са крайно неуместни в случая.

Отдаване на дължимото не означава полуобожествяване, недаване дума да се издума друга, освев възхищение. На бес, че същите тези, които сега толкова се възмущават как може да се каже нещо невъзвишено за Боян, първи ще го забравят като свърши цялата история и ще си гледат живота. Ох, ах и толкова. Сериалът ще свърши и ще изгасим телевизорите.

# 2 804
  • Мнения: 1 876
Относно масовката - повечето хора на този свят сме такива. И това не е нито лошо, нито обидно, нито подценяващо. Но нека отдадем дължимото на малкия процент хора, които са по-специални в своята област, като не ги мерим с аршин, който просто не ги обхваща. Нищо повече. Сравненията с Левски и Ботев са крайно неуместни в случая.
Моето дете и моето семейство не сме част от масовката - не сме го избирали и никой не ни е питал къде искаме да бъдем - не пречи обаче сами да си изберем герой. Прави сте - не може всички да са като Левски и като Ботев, не може всички да са и като Боян Петров, всеки човек е значим за себе си и за семейството си - някои обаче са значими за много повече хора и това точно ги прави велики!

Общи условия

Активация на акаунт