Мъжът "провайдер"

Наясно съм, а и споделям съвсем различни от тези на авторката идеи, но нека тя ни обясни подробно, не искам да й отнема трибуната.

Трябва да призная, че сега за пръв път чух думата "провайдър" в посочения контекст и меко казано, ми се доповръща.

Е, той едва ли има право на голям избор.

И на мен ми се доповръща, но в интерес на истината тази дума я измисли друг потребител в друга тема и я използва иронично на пловдивския Стив Джобс, а това, че Сирен а употребява на свой ред, го разбирам като някакъв вид особено чувство за хумор.

Естествено че няма, но обяснението сигурно е, че ситуацията съвпада с неговата свобдна воля и без това друго не би искал, като например да работи половин ден и да получава половин заплата, а другата половина да отпочива с игра на компютъра и бира в ръка.

Силно ме съмнява добрите лекари в Пловдив да им са таван 2,500 лева на месец. Адвокатите? Някои с малък бизнес? Дизайнерите също взимат толкова, в някои кол центрове са щедри също. При фрилансърство за добри клиенти пък таван няма. Сигурна съм, че барманите в култовите заведения взимат мин. 3,000. Поради голямото търсене дори персонал в казината взима до 1,200-1,500.

Пловдивския Стив Джобс е друг, той сигурно е на шестцифрена сума и си живее в съответната къща в Марково. Ние сме още далеч. И от пловдивския Стив Уознияк сме далеч още.

Но иначе - както казах, като имаш умна жена, няма нужда да е гадна корпоративна работа. Има си начини работата хем да е по-приятна, хем и по-доходна. То и затова единият се обявява за провайдер и няколко години примерно се работи по неговата кариера, докато се постигнат задоволителни резултати откъм натоварване и заплащане. След няколко години децата са поизгледани и идва редът на жената и така...а не всеки точно в най-напрегнатия момент да дърпа чергата към себе си.

Май вече се досещам защо напоследък толкова много те вълнуват отношенията провайдър - умна жена, както и паричните им изражения, явно усещаш, че твоето царство на гледана жена свършва и идва редът на жената, та затова се чудиш илюстратор ли да се цаниш, графичен дизайнер ли. Изглежда, че вашият провайдър не е особено склонен да има неработеща жена до безкрай и не разбира, че кариерният пламък е угаснал още след раждането на първото момиченце, и по явни или неявни начини те кара да се замисляш какво да подхващаш и ти. Свободна си на куков ден, и към тебе има очаквания да рАботиш, не си случила на чак такова съкровище.

Hahahahah:) lolz

То аз че ще подхвана нещо е ясно. А и до момента съм била по-скоро в майчинство, не гледана жена. Гледаната жена си е сама през деня и няма преки ангажименти.

А идването на моя ред едва ли ще ми стъжни живота. Нито имам натиск, нито нищо. А следващите ми занимавки ще са по-скоро фрилансърство и договаряне, отколкото кариера.

Моето работене е бонус и е смислено само при висока заплата. Ако ще е за 1,500 лева, имам разрешение да не си давам зор. От три нагоре вече преговаряме как да стане, за да не пострада семейството.

Но да, имам опцията да не работя и да прекъсвам. Погрижила съм се да е така и да работя само по желание.

Ти сериозно ли?  Дават ти разрешение? 'ба си!

Само ако ми харесат сандвичите и съм усмихната и мила.

Обратно на митовете, аз лично обичам да работя. Само че обичам да работя на място, където се възползват от силните ми страни, а не ме гледат като извънземно. Или по-вероятно въобще няма да е "работа" в офис. Не че нещо, но като стоиш далеч от стандартната работа близо 4 години, се изясняват някои други опции и начини.

А има ли вариант да работиш нещо, което ти е приятно и ти носи душевно удовлетворение, без да е непременно заплатено над определена сума? Или само финансовото изражение е важно в случая?

Трябва да покрива поне разходите по това да се явя на работа. Все пак ако с моята работа накрая нещата ще излязат на минус, по-смислено е да подхвана някое хоби или просто да си гледам децата.

И трябва да се прецени и "цената" откъм умора - аз хубаво ще се удовлетворявам в работата, но после трябва да съм на разположение и за децата. А ако работата все пак ме изморява?

Но във всеки случай е ясно, че има мъже, които обичат жената да "работи", ей така да има активност. Друг въпрос е колко е рентабилно. Еми видях жена примерно да се връща на 600 лева. Толкова ли не можа мъжът й да се напъне и да ги компенсира тия 600 за двете години, докато е в майчинство? В такова връщане няма смисъл. Дори най-приятната работа пак си е осем часа ангажимент извън дома и логистика.

Не вярвам чак да обичат мъжете зорлем да юркат жените си. Или става въпрос наистина за недостиг на финанси и все пак 600 лв да са им важни, или нека не изключваме възможността и на самата жена да й се работи. Има и такива жени, които биха се побъркали, ако стоят вкъщи повече от известно време улисани в битовизми, па макар и упражнявайки хобитата си. Живият контакт с други хора, различни от водопроводчика, има и своите неоспорими предимства.

Не че нещо, но освен работа и битовизми, има около сто неща за правене. Книги, езици...ако детето е на ясла, а таткото може да ги изкара с лекота тия 600 лева, жената може и по-интересни неща да прави.

Проблемът е, че дори да си на работа, битовизмите не изчезват, и тогава се усеща ползата от неработещ човек у дома. Не, не да мие с легена, за други работи.

Мисля, че се досещам, кои са другите работи.

Книги четат и езици учат и доста работещи хора.
А легенът си е леген. Не е мръсна дума.

Придвижване на документи, ходене до банки. В някои случаи е грижа и управление на имоти. Бе изобщо - виждала съм доста заети и ангажирани неработещи жени.

Да бе, скъсали са се да ходят на курсове по езици точно работещите майки. Направо им се лее италианският от устата перфектно. Един английски не могат да научат и да си вдигнат доходите, ти викаш - учели...

Легенът е описателно за дейност с ниска добавена стойност. Както казах, ако не работиш, може също да си ценен.

Въпросът е - майчинството в България е 2 години. Айде една да е. Ако мъжът е на място, има предостатъчно време да си вдигне заплащането.

Точно това ме притеснява и мен в картинката с дългосрочното провайдване.
И този мъж е човек и колкото и да е чест за него да е провайдър, си има съмненията. И в този момент огромната отговорност, товарът на плещите въобще не помага. В същото време човекът, който гледа и очаква, да говори за свобода, хобита.. Може да дойде твърде много. До съвест и отговорност е действително, но въпросът е къде се тегли чертата и от кой момент нататък умната жена разбира, че границата е прекрачена. Мани я умната, обичащата също. Но тук вече силно зависи от типа на съюза, да.

Възхищавам се на идеята, че една умна жена може да помогне и да насочи. С удоволствие бих научила и как се прави - отново, без никаква ирония, а само с искрено желание да разбера. Ако на Сирената й се пише по темата, много ще се радвам да прочета.
Действително след известно време далеч от тръстиката погледът се отваря и за алтернативни начини.

Въпросът е, че има определени кариери, при които и най-умната жена може да направи едно голямо нищо - има си професии, в които качването по кариерната стълбица е с предначертани темпове. И колкото и да е мъжът на място, няма да си увеличи заплащането за година, ако смяна на стъпалото отнема две.
Сигурно умната жена може да изманипулира мъжа да смени работата, ама... нещо не ми лежи на сърце този подход. Да не говорим, че в дадени браншове точно тези години дават опит - и като квалификация, и като личностни качества, които се гледат и уважават после, та действително е необходимо да се "изстрада" това катерене, което не може да бъде повлияно.

Огромната отговорност е 5 години, след това частична, всичко максимум 10. След това кошницата следва да е оплетена и със спестявания, и с пасивни доходи, и с делегиране.

И да, смяна на работа и да не легнеш на едно място на сигурно също си има своето място и време.

Иначе аз още до свобода не съм стигнала, та съответно и провайдърът още не е свободен да дауншифтне. А и едва ли ще иска. Ако го няма натискът с интензивната грижа за деца, уравнението става друго.

Както вече казах, обичам да работя, но трудно си го представям с малки деца под 3, че дори под 5. Не че не съм го правила, но то си беше точно разхождане до офис. Приятна работа, но не особено ефективно откъм пари. Ама тогава бях с 1 дете само.