Мъжът "провайдер"

Сирен, вчера ти писах, но ти си го подминала, че финансите са само израз, но не са основна характеристика на независимостта. Човек може да има не само петцифрен доход и пак да е ограничен, състояние на духа е, дори да звучи банално, защотот ръгва от там и на него разчита. Скапа ли се това вътрешно състояние, трудно и "провайдър" може да ти помогне.
Аз не бих си позволила да коментирам с подобна лекота каквито и да било суми, най-малкото ми е обидно към хора, които понякога по независими от тях обстоятелства трябва да се справят с 600 лв доходи. Наясно ли си един болен от рак човек, например, какви възможности може да има?! Съжалявам за крайния пример, но е цинично да се дискутира чужд стандарт на живот.

Сега, на всеки е ясно, че отстрани някои хора изглеждат с огромни постижения, но може реално да не са драпали чак толкова. И аз съм имала такива постижения, които отстрани са уау, но все пак супермени по земята не ходят - постигнати са с що годе нормални усилия.

И е хубаво от време на време да се провери дали филмът е шведски или съветски и какви точно са постиженията, щото и аз ако бях решила да споделя високите точки на живота си, без да издавам неща от кухнята, можеше да е бая уау.

Ами то и ти понякога като заговориш за постиженията си като майка и генетичния мат'реал, човек си казва: Бреее! Евала! или Woww!

А то какво се оказва всъщност: блато и повръщано...

Ами сподели ги тия високи постижения , вероятно пак няма да те разберем , нали? Само че постиженията, за да са велики, трябва да са поне мъничко общозначими.
Знаеш ли, мисля че си просто дървен философ и нагаждаш околния свят според мирогледа си, ако ти носи полза - ок- на мен не.
Дано си намериш амплоа-то, че жалко за хвърлените пари и време.
Чисто налудничево ми звучиш на моменти- сори.

Магдена, много е възможно, но има значение и кой как чете. Аз лично винаги подминавам с усмивка подобни коментари или липсата им. Именно поради споменатата по-горе причина – успехът е субективно понятие за всеки. За мен може да е да съм "провалила се" кариеристка, която е приела скромната роля на работа от дома (но за себе си). За други да е, че са създали семейство, за трети високи доходи, за четвърти, че са корпоративни лъвици, а за не знам кой поред човек да е просто да си здрав и да живееш всеки ден от живота си пълноценно. Смисли и хора разни. Точно затова са ми много забавни, мине не мине, тези препирни във форума между определени потребителки (коя била по-успешна, по-реализирана, развиваща се, добра домакиня и майка).
А като се включи и някой като БГтати с чаршафите за развиващата се до него жена, и как всяка трябва на всяка цена да е образована и картинката е пълна.

Много са ми симпатични всички, вземащи участие в тази тема. Направо се кефя колко сме различни хората и как всъщност това много ми харесва.

Да де, затова казвам - има разлика как ще представя материала. Ако го представя в подробния стил на Контесата, може да изляза майка-героиня:)

Та така, има периоди, в които усещането не е "какво чудесно и креативно нещо ще направя с децата днес", защото самите деца не го позволяват, колкото и да са ти благи плановете. И трудното е в това да се преодолееш, да разбереш, че няма да стане с правене на весело и позитивност, а трябва да събереш сили и да се справиш с гадния период.

То и затова на майките им харесва да работят- защото си спестяват голяма доза от гадостта, не я виждат изобщо. Лошите настроения, цапането, инатите - всичко си стои в градината по много часове на ден.

Относно омаловажаването - сега се сещам какво съм работила и как съм го мислила за уау и направо се смея. Та в тоя случай си представям, че в доста от случаите на биене в гърдите има някакъв подобен тип работа, с който съм напълно запозната и някой се опитва да го изкара нещо невероятно, ама хич не е невероятно и много добре го знам. Само така им се струва на момента. Понякога се изумявам, когато науча реалните параметри на нещо, на което хората му викат "имам добра работа" с гордост...направо ми идва да кажа - пич, ти сериозно ли...

Не само това, има и доста постове в стил "аз онова, което прави Х и си мисли, че е постижение, мога да го направя десет пъти по-хубаво за пет пъти по-малко време с едно махване с малкия пръст, ама не го правя, щото не си струва".

А, за тия моменти говоря от опит - все пак всеки е хубаво да открие на какво ниво всъщност работи, какво могат другите и съответно какво заплащане заслужава. Нагледала съм се на невероятни неща като способности. Примерно човек, който 20 минути се поти за мейл от две изречения. Не някакъв съдбоносен, обикновен мейл, и не може да си натамъни фразата. Или хора, опитващи се да говорят английски, или да пишат.

Какво да кажа за човек, дето 2 часа не може да напише 300 думи разбираем текст? обаче на хартия е доктор по филология...и в такъв случай спираш да се чудиш що не му дават повече от 1000 лева - то и 500 са му много.

Не знам за дъщерите на Телефона, но не малко дъщери не са започнали биографиите си голи боси като циганета пред баничарница и началният им старт е достатъчен за малко повече от баничка. А ако са научени да изкарват пари, ще могат и за повече от споменатото от теб да изкарат.

Това е само оправдание. Сирената това казва, защото ѝ е изгодно да го казва, но в други теми друго казва - "хеликоптерните родители", ауу колко са лоши, само обикалят около децата си, то децата трябва сами да се справят , децата не удрят силно, ако ударят детето ти на площадката, то да се оправи само, щяло да си се научи да внимава и подобни.

Нали ги виждам как тези деца, които никога не са били на ясла до 3г. възраст, идват за няколко месеца в частната ни ясла, докато (или дори ЗА ДА) ги приемат на градина и са като отвързани! Момчетата се бутат постоянно зад гърба на леличките. Повтарям - това са деца, които не са стъпвали на "заведение" и са били под благотворното влияние на родителите си. Да се разбира - блъскат се и се бутат по площадките докато мама пуши и си цъка на телефона безкрайни постове в бг мама.

Яслите и градините са ужасни в България. Но са ужасни и училищата, и университетите, и обществото като цяло е ужасно. Площадките са ужасни. Не е имало излизане, при което да не чуя някоя майка или баща да крещи, ама зверски да крещи на детето си "слизай от там, ще те пребия" или дори "ще те убия". Това за мен е вербално насилие. И какво - каква е разликата като сменя една среда в която малки деца се бутат (яслата) с друга среда където се бутат (площадката)? Каква е разликата като сменя риновирусите дотолкова доминиращи в яслата, че чак му викат някои "яслен сопол" с игрането в препикан и насран от домашните кучета пясък, от който имаме поне една инфекция, която беше по-гадна от всичко лепнато до момента от яслата? Каква е разликата като пред личния лекар се виси по 2-3 часа и междувременно детето е в постоянен контакт с болни, вкл. масово и неваксинирани болни деца, на които мама, любящо гледаща го вкъщи, му е забавила ваксините до второ пришествие, защото е ужасно грижовна? Как да сложа маска на 1 или дори 2 годишно дете, което не иска да седи с маска и никаква игра не може да го накара? Най-сериозната инфекция е от подобно седене пред лекарски кабинет. Та да, кофти са яслите и градините, особено държавните. Много големи групи, малък и демотивиран персонал, инфекции от варицела, въшки и т.н. и т.н. Но същото нещо е и пред лекарските кабинети, и по площадките, и в училищата и навсякъде.

Аз лично ако трябва да избирам гледане 8 часа в работните дни на ясла + през останалото време пълна отдаденост от нас срещу това сирена да ми ги гледа по нейния начин 12-14 часа - мерси много, но ще предпочета първия вариант.

Но съм съгласен, че трябва да има избор жената и смятам, че трябва да има 2 години пълно майчинство, което да се покрива от държавата (не от работодателя, защото това ще увеличи още повече диспропорционалното НЕнаемане на жени в детеродна възраст с цел да се предпазят). Чрез вноските от данъците си е напълно ОК да се финансира. И трябва да е 2 години на пълната заплата, не както е досега на осигурителния лимит първата, а втората на минимална. И трябва във всички страни да е така, безумна е организацията в някои от западните страни, щатите, Австралия и подобни. От там насетне вече е въпрос на избор - за първите две години признавам решението на майката да си гледа сама децата, от там насетне не мисля, че някой трябва да плаща за това ѝ решение. Но същите условия да важат и за мъжете, с изключение на първите 6 месеца за кърмещи майки. Същото да важи и за stay at home dads - да могат да ползват платено бащинство. Това е единственото справедливо решение! А майката ако иска да си ги гледа и до 18 години (и има такива случаи), но да е точно по програма на МОН, а не по програма "как ми дойде" и с контрол от страна на социалните служби, защото знаем прекрасно за случаи, при които подобно "гледане" всъщност значи експлоатиране на дечицата да просят и крадат, а и по-кофти случаи има, когато седят заключени в една стая по цял ден, не ходят на училище и т.н.

Универсални решения няма, но може да се направи много и в двете посоки - както в посока повече усилие за включване в пазара на труда на жените, които искат да бъдат майки, така и в посока подобряване на условията в яслите, увеличаване на свободните места, създаване на по-конкурентна среда, което да повиши качеството, разрешаване и насърчаване на родителските кооперативи (ама истинските такива, а не прикритите бизнеси) и т.н. и т.н.

И пак - уверявам, че ситуацията с яслите изобщо не е толкова трагична и представянето им в ненужно черни краски е единствено от желание да се оправдае някакъв личен избор, за който очевидно избиращият смята, че има нужда от оправдания. Има във форума жени, които наистина изглеждат като приели отглеждането на деца за лична мисия - на такава ми изглежда примерно МамаРу (или нещо подобно беше прякорът). Има обаче и претенциозни хора, с амбиции, които виждайки, че не могат да справят с полето, в което са се опитали да навлязат, изведнъж решават, че трябва да се самопринесат на жертвения олтар на майчинството и цялото човечество им е виновно, че не им е дало на тепсия попрището, за което са мечтали. За мен е очеизбодно това поне в няколко случая. И е толкова ясно видима разликата между майка, която си е успешна в попрището и друга майка, която има също претенции, но очевидно няма капацитета и се оправдава с майчинството. Ами това е животът, съжалявам. И сред мъжете не всички са еднакво успешни, няма как всички да са еднакво успешни. Разликата е, че неуспешните сред нас няма как да потърсят вината за неуспеха си в това, че трябвало да гледат 10 деца, тъй като ясли, градини и училища са ужасни, неприемливи и т.н. И може би затова повече си сядаме на д-то. Още повече че ако жена може да търси провайдер, обратният вариант е по-труден и затова един мъж отрано се научава да се провайдва сам.

Докато майчинството е excuse за личните неуспехи и докато намирането на провайдер е нормата, а не изключението, никога няма да бъде стеснен тоя пусти gender gap, това е истината.

Хах, в тези случаи решавам, че е с Чирпанска жилка. В този край хората много си падат по подобни изказвания.
Абе винаги е лесно, когато не си на мястото на някой друг, да кажеш, че това, което прави е просто като боб и супер незначително. Навремето и аз си мислех, че диригента просто размахва едни палки и се прави на интересен.
Но иначе разбрах. Аз си мислех, че е някакво противоречие, а то е по-скоро въпрос на това кога какви изразни средства ще подбереш, описвайки едно и също нещо. Това всъщност е много важно умение при кандидатстване за работа.

Да де, фат сюта на Контесата и мъжа ѝ беше част от добрия тон. Любезностите по отношение на бременните майки на деца с увреждания и неуспещните бременности на еленна, също. Добре че модераторите трият, та тези бисери не стоят увековечени във форума.

Сирен, с думи прости, няма какво да споделиш ли?!
Аз пък се радвам на подобни житейски истории, мисля, че и са вдъхновяващи. Не ми се чете само за вашия доход, би ме зарадвало повече да науча точно за твоите качества и постижения.

Нека се изясним: "То и затова на майките им харесва да работят" или предпочитат "провайдер"? Аз останах с впечатление, че ти мислиш, че всички ти завиждат, защото имаш такъв и не ти се налага да си на 'тръстиката". В края на краищата, нали става дума за консенсуално решение за броя деца и последиците са били предвидими?

Уиш, виж сега - тук си говорим за личните постижения, с ръце, мозък, знания. Какво е постлано не се брои. Във всеки случай смятам за много по-реализиран човек, който си купува активите и успеха, отколкото софийски наследник, добавящ хилядарка отгоре.

В моите тънки сметчици фигурира точно това, дето човекът лично е издрапал. Другото не е негово постижение. Аз например не бих взела имотно момче, което обаче за настоящия живот ще има по-скоро посредствени постижения и ще е склонен да полягва на кълка.

Не знам защо омаловажаваш постиженията на почналите от нула. За мен са по-достойни за уважение.

Аз лично имам тънкото усещане, че нарочно не са ми дали всичко постлано, за да не се размажа от мързел хептен.

Tsugumi, повечето майки около мен така са се разработили, че е точно разхождане на костюмчета - без провайдер са живи загинали.

Аз се кефя, че имам деца, знам, че е трудно, но за мен това е желаното постижение. Без провайдер нямаше да се реша и на едно отгоре.

О не, само не за детските площадки и ваксините, моля ви се! Предпочитам домашното счетоводство на Сирен и бъдните ѝ постижения пред вогонската поезия на бг-таткото.