Когато любовта не е достатъчна!

Дай си време да го преболедуваш!
Не се връщай назад, не го съжалявай и не давай втори шанс за десети път! Имаш куража, имаш средата, силна жена си , вземай живота си в ръце и дерзай. Тепърва ще ти се случват хубави неща, нов човек,нова любов, а защо не и още едно детенце- тъкмо каката ще помага! Успех!

Благодаря за подкрепата, момичета! Май, само аз дерзая! Но от позицията на годините и опита, който имам, мисля, че всяко нещо, колкото и болезнено да е, се преживява, и вие го доказвате, просто трябва да премина през своя си катарзис, за да излезна чисто нова. Прегръдки от мен!

Привет и от още една щастливо разведена, но никога самотна! 😌
С децата няма как човек нито да е сам, нито самотен. 💃
С моя бивш пък стана обратното. Преди той не беше добър баща; не се интересуваше от учението или спорта на децата. Всичко оставяше на мен. Дори когато хората питаха кой в кой клас е, той питаше мен. 🙈
За него бяха важни приятелите, трапезите, партитата и почивките пак с тези хора. Накрая и те влезнаха в семейството ни и разбиха всичко.
Сега, три години по-късно той е различен. Той едва сега стана баща и започна да се грижи и прекарва време с децата. Наскоро голямата ми дъщеря каза, че е щастлива сега и че поглеждайки назад няма спомен да е израснала с баща..😬
Радвам се за него и за децата ми. В нашия случай, раздялата направи и двама ни по-добри и по-мъдри хора. Надявам се и той да го осъзнава и да не ме обвинява повече...
Juliet Moon, ти самата трябва да си позволиш да продължиш напред! Just let go and move on! Ще изпитваш тази болка до тогава, докато не си кажеш "край! ". Много харесвам една мисъл "Днес е първия ден от остатъка от живота ми!". Колко свежо и прераждащо звучи! 😘
Пожелавам ти много сила и положителни мисли. И запомни, независимо дали имаш подкрепа от близки и приятели или не, ТИ си тази, която ще си помогне да продължиш напред! Обичай децата, себе си, мечтай и се развивай! Животът е прекрасен! 🌟💃💜

Не разбирам израза "да обича по негов си начин". Обичта или я има, или я няма.
Тя се усеща като обич, а не като нещо, което може да се тълкува като обич. Не
може с обич да се наранява, не може да служи за оправдание за грозно и недо-
стойно поведение. Ако може някой да обясни какво означава този израз

"По-добре да бъдеш нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете"

Права си, Лоана, да питаш какво означава този израз! Мисля, че през всичките години съм усещала неговата любов. Но, да,  не е любов, когато нараняваш, подхождаш безотговорно и рушиш. Може би си въобразявам или просто ми се е искало да знам, че всичките ми усилия и енергия да спася семейството, не са били напразни. Тази мисъл понякога ме смазва, но е истина, за тази работа са нужни двама.
В началото мислех, че е изпаднал в умопомрачение и върши безразсъдни неща. Преди известно време го срещнах случайно и той" обичам те, по цял ден мисля за вас", но просто празни думи! И сега, след време, разбирам, че може би за него е било удобство и навик. А моето усещане е, че аз се раздавах и затова останах толкова дълго време емоционално нестабилна и съкрушена.

Доста преди да разбера за второто семейство с любовницата, което си е заформил моя бивш вече мъж, поведението му така се промени, че аз също като теб си мислех,че е изпаднал в умопомрачение. А той бил влюбен в другата, горкия Разделихме се. Той продължи да търси контакт с мен,вероятно заради децата.То не бяха смс-и и обяснения,че ме обича и му липсвам и т.н. Когато обаче дойде момента да говорим за развода,нито веднъж не каза,че държи на семейството си и иска да се оправят нещата помежду ни.Затова пък едва ли не със сълзи на очи ми обясняваше как нямало къде да спи, дори какво да яде в началото, когато го изгоних, и понеже аз, гаднярката, съм го изгонила, развода е неизбежен ) Та, права си, наистина им е много удобно със семейство, а освен това е им е престижно,да се хвалят със жена и деца, а в същото време - ергенски лайф навън....Също като теб бях съкрушена и дълго се чудех от къде се взе такава подлост и наглост в човека,който уж ми е най-близък 20 години.....Съветът ми е - гледай да си здрава, гледай с детето ти да сте добре. Колкото по-бързо го изхвърлиш от мислите си, толкова по-бързо ще стъпиш отново на крака. Аз се измъчвах 1 година и повярвай ми, грешка е!! Забравяш за човека,който ти причинява много болка, и нещата постепенно се нареждат. Комуникация с него само ако е за нещо абсолютно наложително. Забрави го вече,това е начина, изпробвано лично от мен.

Благодяра за подкрепата Space woman, трудно е, но сега времето е най-добрият ми приятел. Пък и той за момента така се е покрил като игла в купа сено, но прави разни мърсотийки, с което определено ми много много ми помага...

 "Обича ме по негов си начин''  - нито го разбирам, нито ме трогва този израз. По-важно ми е, че аз не го обичам, нито мога да обичам човек, с когото изначално се разминаваме и се налага да живеем в компромиси. Аз съм си ок, той бил в безтегловност, което всъщност не е мой проблем.
Клкото до децата ми, не съм имала и нямам проблем, няма драми. Просто приемат естествения ход на събитията. Отделно, възпитавам жени и  не възнамерявам да им вменявам ролята на подчинена съпруга и майка. Прави ми впечатление, че родителите нямат смелостта да говорят открито с децата за отношенията помежду си и в реално време, а не когато вече е дошъл моментът да се разделят. Оттам и стресът - "ма кво и  как сега да обяснявам, от днес за утре..."
Другото, което наблюдавам е, потребността  на всяка цена да се търси нов партньор, с цел ново семейство, още преди, или веднага след раздялата. Често пъти това води до серия от разочарования и неудовлетвореност.

Здравейте. Да се включа и аз в темата "Когато любовта не е достатъчна". При мен по-скоро е "Когато го обичаш повече като приятел, близък, баща на детето, но не и като любовен партньор". От близо 10 години сме заедно, преди това няколко години приятелство и имам чувството, че и след това така е продължило от моя страна, без да го осъзнавам. Много неща сме преживели междувременно. Имаме дете на 5. Женени сме от 2г. От преди да родя не ходя на работа. Занимавам се преподаване на свободна практика. Откакто детето от няколко месеца ходи на кооператив и не съм ангажирана постоянно с него започнах да усещам, че нещо не ме удовлетворява. С мъжа ми иначе уж се разбираме. Той през деня и на работа, а вечер дава обикновено заето. Разбирам го. Знам как е работа с ученици. През свободното време все аз обаче трябва да имам идеите какво да правим къде да ходим. Всичко е къщата аз решавам и определям. От една страна това ми харесва и ме кара да съм уверена. От друга се изморих. Сексът през последното не знам колко време не ми е приоритет, съгласявам се от зор заман и рядко поемам аз инициативата. Сега сме на етап да тръгнем на семейна психологическа терапия, защото той си ме обича и иска нещата да се оправят. Но аз предпочитам да се разделим като любовна двойка, но да сме в добри отношения като родители на сина ни. (която ми мисъл той не знае) Единственият ми страх е да не се стигне до развод БЕЗ взаимно съгласие и той да вземе детето при себе си. Тогава ще ми се обезсмисли всичко.
Как да се освободя от ангажираността на брака, да насоча отново вниманието си към мен и детето и да имам свободата да продължа живота си по нов начин...

Здравей Корнелия!
Всички тези мисли и планове, аз бих обсъдила с него. Самата ти казваш, че сте приятели. Кажи му, че го обичаш и уважаваш като баща на детето ти, но според теб нямате душевна и емоционална връзка и искаш в този аспект пътищата ви да са отделни(ако си 100% сигурна в това, разбира се) Ако обаче има и 1% шанс вие да си оправите отношенията, аз те съветвам да опитате. След като няма изневяра или друго разочарование, а просто "несходство в характерите", което според мен е липса на опит, доверие и недостатъчно опознаване на партньорите, върху което може да се работи и с желание от двете страни да се постигнат резултати! Успех ти желая, каквото и да е твоето решение! 👍😊

Поздравявам те за смелото решение.Минах през това. Тъй като беше наясно, че искам цивилизована раздяла, месеци наред ми правеше напук, отказвайки да се изнесе. Напусна принудително, оставих всичко така, като след шест месеца ме помоли за развод по взаимно, вероятно осъзнал, че връщане назад няма.
Един -два-деведесет-100.....стигне ли се дотам, шансове няма, щом тя така го усеща и иска да се освободи.

Ако съм разбрал правилно, искаш да продължите да си живеете заедно, но да не те търси за секс? Ако е така, това не е нищо ново под слънцето, дори напоследък все по-често срещано.

Аз не го разбрах по този начин, но ако е така би било нечестно спрямо мъжа й. Все пак човека има чувства и ще е истинско мъчение да живеят под един покрив със споразумението да са само родители на детето.