Частни училища - информативна тема 21

Може, не споря, аз казвам какви хора са си записали децата там по мои лични наблюдения, сайта им не съм разглеждала. Причината може да не е езикът, а другите елементи от училището.

Да, фигурират в регистъра, явно като линк не става, ето какво излиза за тях:
Министерство на образованието и науката
Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование
Данни за институцията


Пълно наименование на институцията:
Сдружение на родителите от немско-българското училище за среща на културите София
Вид, съгласно чл.24-27/37-41 от ЗПУО:
училище, функциониращо по силата на международен договор, училище, функциониращо по силата на международен договор

Вид на институцията, съгласно чл.35-36 от ЗПУО:По силата на международен договор

Област:София - град
Община:Столична
Интернет страница:
Град/село:1113, София
Е-mail:
Адрес:ул. "Фредерик олио Кюри" № 25

Директор:
Тико Барц

Познатите ми с дете там са българи, никой от тях не говори немски, детето е започнало от предучилищна, като преди това е било в общинска ДГ и не е изучавала немски.
Мисля, че все пак е някаква алтернатива, като не знам подробности.

В Дойче Шуле има доста българчета, да не се изхвърлям даже, че  в някои класове няма германци (по думи на майка с дете там). И то става  дума не за българчета, идващи от Германия, а стартирали  след детски градини у нас. Сред малките калсове  със сигурност, понеже на приятели детето е в такъв клас. Било е в някаква частна градина с немски преди това, никога не е живяло в Германия, родителите не знаят езика. И сред големите има масово българчета. 4-5 деца от училището на дъщерите ми бяха по проект в Германия в края на миналата година. Заедно с тях е имало и 5-6 гимназисти от ДШ, до един българи. Назад във времето съм писала за 3 сигурни деца от различни  випуски, преместили се от ДШ в  НЕГ. И за още едно, което отиде в 12 клас в УвеКинд.И не е заради системата, понеже  учат в Германия сега , където не им трябва дипломата на МОН, а и в НЕГ въпросните  завършиха лайстунг, които също са с немска диплома ( да , имат и българска, но конкретните деца кандидатстваха  единствено с немската). Вероятно е заради обучението, нямам идея каква точно е причината, финасите не са определено, не ме е вълнувала темата, че да питам.

Ще може ли да споделите впечатленията си за училището, доволни ли сте, какво ви харесва? Не съм срещала мнения за Цар Симеон Велики, а училището определено ме интересува. Благодаря предварително!

Честно казано, нямам обяснение за тази истерия около “Азбуки” последните години. Когато ние кандидатствахме за ПУК, приемаха по документи и доста познати деца отидоха там. За нас, например, изобщо не беше вариант.
Но това, което чета напоследък - с липсата на места, наистина ме озадачава...

Пипи, лошо няма, ако БШ не сте го почувствали като вашето училище, но мога да кажа две-три неща, които и преди съм споделяла тук.

Първо, за спорта.
Аш, Пипи, спортове в училището има всякакви - като почнеш от най-стандартните, минеш през баскетбола и волейболната школа и стигнеш до плуване, таекуондо, шах и (мини)тенис.
Отделно, в стандартните часове 4 дни има активност: 2х физическо и 2х народни танци. Излизат на двора почти всеки ден, да не кажа всеки, че не съм сигурна. Играят физическо на открито в топлите дни.
Не бих определила и ни най-малко атмосферата като “по-сухарска”, а точно като достатъчно приятелска и спокойна.
Да не говорим, че имат школа по творческо мислене и писане, дори има издадени книжки с творби на деца от школата; приложни изкуства, има театрална школа с пеене и танци, има още два вида танци, отделно от това. Така че не виждам кое навежда на мисълта, че е сухо. В това да е “академична” атмосферата не само не виждам нищо лошо, ами дори се радвам, че изглежда отстрани така (и се надявам, че е).
Ето, сега, в последния ден преди ваканцията им е гостувал ансамбъл “Филип Кутев”.  

И преди съм писала подробно, но смятам, че това е достатъчно конкретна и, надявам се, полезна информация.

Между другото, във връзка с дискусията за смесването на малки и големи, харесва ми, че учениците са относително разделени по класове/възраст. Предполагам, и в другите ЧУ е подобно, ако базата го позволява, логично. Най-малките са в едно крило, но на различни етажи, с отделен вход; трети и четвърти клас - в друго крило, по-големите - на по-горните етажи. А в атриума, когато са заедно, са под надзор.

Понеже имаше въпрос, за новата директорка мога да кажа само позитивни неща, но пък и още нямам достатъчно кой знае какви впечатления.

summertime, много благодаря за полезното мнение. Това с различните видове танци, 4/те дни задължително спортуване и приятелската атмосфера звучи добре. Аз честно казано много искам да харесам БШ, защото ни е най-близкото ЧУ. И ще му дам задължителбо още един шанс догодина, като е време вече за избор. Просто на ниво ДГ с нищо не ме грабна, беше си като държавна ДГ, ни повече, ни по-малко. Показаха ни един ПУК клас, беше много възрастна учителка и беше съвсем като в училище- чинове в редички, учебници, аз очаквам от ПУК нещо по-преходно. И самата директорка как да кажа, не ми стана симпатична, без да е направила нещо лошо. Просто наши си усещания с мъжа ми. Но пак казвам, дано втория път е различно, много по-удобно ще ми е там логистично. Да не говорим, че и  мен ме дразни това с местата в Азбуки- такива неща ме отблъскват, аз не търся мега популярното училище- харесваше ми именно, че е спокойно място за 'средна класа`, не нещо гъзарско. Иначе часовете по добродетели, благотворителните инициативи и нейтив учителите основно  ме грабнаха там.

Каква е тази диплома от МОН, за която има толкова тревоги?  Ние сме част от ЕС и в общи линии децата на една и съща възраст учат едно и също. Ако едно дете се върне тук от Германия, Франция или друга страна от ЕС ще бъде записано в класа за съответната възраст. Евентуално може да има пропуски по български, но образователната степен се признава. Същото е и с дипломата за средно образование. Ако не държи матура по български детето ще държи изпит за владеене на български в ИЧС, например, и резултатът ще е същия. Не виждам и причина в български ВУЗ да бъде третирано като чуждестранен студент ако е с българско гражданство. Или бъркам и има нещо ново?

За Дойче шуле тревогите биха били  в посока колко учат български, какво е общото ниво на обучение, но си права, че относно дипломата на МОН не би трябвало да е проблем, защото Германия е в ЕС и е по Болонската конвенция.
Това, обаче, не е вярно, ако е в училище по програмата на страна извън ЕС - например в руското училище. Тогава наистина се третират като чуждестанни студенти за нашите ВУЗ, независимо от гражданството.

Във ВУЗ човек кандидатства във университета с дипломата за завършена образователна степен. А не с гражданството си. Когато дипломата не е призната от МОН ,че покрива съответната образователна степен няма как да бъде приравнена с българската диплома. По този начин се счита ,че тя е част от друга учебна програма и се кандидатства като чужденец. И далеч учебните програми в различните страни членки на ЕС на са унифицирани.

Може да не са, но има Болонска спогодба и взаимно се признават, а учат след полагане на изпит за език - как иначе български деца учат с дипломата си на МОН от БГ гимназии бакалаври в Германия, според теб? Учат като ЕС-граждани, което е приравнено на германски/британски/холандски граждани, за чужденци има други изисквания и съвсем други такси. Със сигурност е така в Германия  - признават им Диплома за завършено средно образование и държат изпит ДаФ (ако нямат ДСД или лайстунг). Същото е и в Холандия - маса българчета от държавни английски гимназии са там - Диплома за средно образование и TOEFL/IELTS/CAE. Същото и в Англия. За Англия ще има промени, разбира се, след Брекзита. Всъщност маса българчета и от частни английски гимназии са там (Холандия и ОК), вкл. и от АК, който дава и диплома на МОН.
За Германия:
https://www.daad.de/deutschland/nach-deutschland/voraussetzungen … the-requirements/
If you come from an EU country, from Iceland, Liechtenstein, Norway or Switzerland and have a school-leaving certificate that qualifies you for higher education there, it will usually also allow you to study in Germany

За Русия се сетих, че примерите, които знам, не искаха (или не можеха) да държат изпит по български, иначе (може би, не съм сигурна) щяха да учат като бг граждани , защото си имат гражданство. На приятелка детето от САЩ не можа да учи в БГ (тя искаше да го прати), защото трябваше да държи изпит по български, а то не може да го вземе, но си е БГ-гражданин. Но за тези случаи не съм сигурна дали проблемът е бил само езикът или езикът заедно с вида диплома - от извън ЕС.

Дипломите от Англо-американското училище не се признават от всички български вузове. Можеш да учиш с диплома от ААУ в Харвард, МIT и още 300 места по света, включително НБУ, но не можеш в СУ. Което по мое мнение едва ли ще накара някой от възпитаниците на ААУ да избухне в сълзи, но просто го споменавам като факт.

Да. Проблеми възникват по-скоро с признаването на чужди дипломи в БГ, отколкото на нашите в чужбина, което е абсолютен парадокс.

Аз виждам проблем единствено, ако в някакъв момент по време на обучението на детето семейството претърпи финансов колапс и внезапно се наложи то да се премести в българско държавно училище. В този случай вероятно ще се наложи държането на разни приравнителни изпити, освен по български и по останалите предмети (не защото  сме много по-напред в изученото, а защото МОН е супер закостеняло и работещите там са безхаберни буквалисти)

Абсолютно! Точно така е!

Има както неща, които ми харесват (повечето, затова сме все още там), така и такива, с които не съм съвсем съгласна. За щастие, ръководството е отворено за диалог и винаги мога да споделя притесненията си и да търсим вариант удоволетворяващ и двете страни.
Харесва ми, че децата са в спокойна и дружелюбна среда - отиват и се връщат от училище спокойни и доволни. Харесва ми, че се търсят учители, които преподават новаторски без да робуват на клишета. Също така, че от децата се иска да дискутират и анализират, а не да зубрят (дано не ни изиграе лоша шега при форматите за изпит заложени от МОН). Нивото на изучаване на английски ме удоволетворява напълно. И колкото и смешно да звучи, училищната храна се харесва на злоядите ми деца. Базата е чудесна, има снимки, няма смисъл да се обсъжда. Ооо да, най-много ми харесва индивидуалният подход към децата ми.
 Притеснява ме динамиката в развитието на училището. За трите години в него се смениха четирима директори и цял куп учители (повечето в среден и горен курс). За щастие новите преподаватели също са добри (винаги има един-двама, които не са долюбвани), но остава напрежението в началото на учебната година - ще се сработи ли детето ти с тях и какво те очаква. Оставам подозрителна и към хвалбите към моите деца. Според мен има още на къде да се стягат, но тогава вероятно те не биха били така доволни. Трябва да си призная, че колкото и да мечтая за училище, в което се учат лесно базисните неща, а се избягва баласта, робувам на втълпени предрасъдъци, че не те ли гърчат много, няма да се изучиш качествено. Та дали проблема е в мен или в училището все още не е ясно. Ще се изясни след тазгодишното НВО какво са научили.