Домашно насилие

Само да кажа, това са пълни глупости, че щяло да те обвинява детето, че расте без баща. Първо, нищо няма да му стане, второ, както съм казвала хиляди пъти, както майката се чувства, така се чувства и детето. Тоест, ако ти не правиш драма, че в живота ви не присъства баща, и то няма да прави. Трето, какъв точно баща е тоя, не е баща, а кретен ...

И този път е различно, защото........?
Проблема на жени в твоето положение е, не че не виждат ситуацията или не знаят какво трябва да направят, а че се САМОЗАБЛУЖДАВАТ напълно съзнателно. Примерно той ще се промени, той е обещал, всичко ще се оправи и така нататък, т.е. вярвате си сами, че всичко ще се нареди така както на вас ви се иска. И така все по-дълбоко затъвате. В един момент да не се окажеш с още едно дете на ръце и със същите проблеми? От теб зависи дали ще си промениш живота или ще продължиш да затъваш заедно с алкохолика. И нито закони, нито институции могат да помогнат в случая, както виждаме от твоя пример.

rf22 Да, знам. Много правилно го каза. Точно, че винаги е било така. Винаги съм му се връзвала на обещнията,а след това отново съм се разочароваала.

Надявам се, един ден всичко да е минало и да се заабрави. Знам, че няма да ме остави толкова лесно и ще е много трудно, особено с малко дете и без финанси и никакви доходи, но ще се оправим, стига той да не е до нас и да ни вгорчава живота.

Free and Wild Обвинява ме, че не искам да му давам да си виждаа детето и да го възпитава, а съм искала само аз да го възпитавам...
 🙄 🤦‍♂️
Да, именно и детето е нещастно по този начин!

Love 100,когато прощаваш и го прибираш пак,ти му показваш,че постъпките му няма да имат последствия.
Хората се държат с теб така,както им позволяваш.
Ти защо му позволяваш да те псува и бие?
Това е непростимо.

Я помисли,ти такова отношение ли заслужаваш?
Зависима ли си от него,друг няма ли да те погледне?
Мазохистка ли си...?
Животът е кратък и ти в момента пропиляваш най-хубавите си години ,като търпиш насилие от някакъв Мунчо,а детето ти гледа.
И то ще е нещастно от това,че слуша как обиждат майка му и как я бият.
Един насилник не е способен да възпитава дете.Само ще го травмира .

Всяко дете заслужава да расте в нормална среда без насилие и да има щастливо детство.

-veni- Да, много правилно. И аз мисля така, просто не знам какво ми става и защо в даден момент отново започвам да му вярвам и се предавам....

Ами просто спри! Отведнъж. Всеки компромис влачи следващ след себе си. В такива ситуации трябва да счупиш кръгът, в който си се завъртяла, друг начин няма. Така или иначе друг съвет тук надали ще получиш, безпредметно е да редиш оправдания, самозалъгваш се, а това ти вреди и ти губи времето.

По всеки един коментар личи дали коментиращият се е сблъсквал с такова нещо някога. Повечето не сте, слава Богу. Един такъв психопат до такава степен може да изкриви и промие мисленето ти, че самата ти да се чудиш дали проблемът не е в теб. Преживяла съм вид домашно насилие, бях на 25 години тогава. Смятам се за много силен характер с ясни разбирания за добро, лошо, редно и нередно. Този човек така успя да ми изкриви мисленето и възприятията, че имаше моменти, в които искрено вярвах, че аз съм виновна за поведението му. Не ме е бил никога, искам да го уточня, но психическият тормоз беше потресаващ. Не бях омъжена за него, нито сме имали дете и въпреки това ми беле нужна близо година, за да се осъзная и да се махна от него. Преживях пиянските му скандали, взимане на телефона, заключване вкъщи, заплахи, че ще ме убие ако кажа на някой, или се опитам да се махна, заплахи, че той ще се самоубие и прочие. По същото време учех за държавни изпити и беше кошмарно. Трябвале да внимавам много как какзвам нещо, с какви думи и тон, какъв ми е погледът, защото дори и напълно безобиден жест водеше до агресията му. После, естествено, се почваха извинения, обещания, разкаяния, рев, сополи и аз вярвах, че той наистина съжалява и ще се промени. До една сутрин, в която ме вдигна от сън за яката с крясъци на 5 см от лицето ми. Причината беше, че беше нощна смяна, аз учех за изпити, а той пиян ми звънеше през 5 минути и се заяждаше. Говорих, обяснявах, молих го, накрая си изключих телефона, за да уча, а след това се заключих да спя в кухнята, за да не почваме със скандалите от сутринта. Разби вратата и буквално ме вдигна за яката от леглото с крясъци къде съм била вечерта, че ми бил изключен телефона. Тогава посегна да ме удари за първи път. Такова кроше му вкарах, че го проснах на дивана. Бях 45 кг, не знам откъде изкарах тая сила. Тогава ревна и почна да се прави на жертва, че съм го ударила, представете си. Взех си един сак с 5 парцала и си хванах автобуса за града, от който съм. Почна да звъни по телефона, после на майка ми, да лъже, да заплашва, че ще се озова в някой багажник, следеше ме като за целта шофираше по 60 км. Тогава се засякох с бивше гадже, което живееше от години в чужбина, не бях го виждала откакто се разделихме. Заговорихме се, явно усети, че нещо не е наред, накрая му разказах. Той ме закара да си взема останалия багаж от квартирата. Какво стана ли? Нищо, абсолютно нищо. Онзи беше по-нисък от тревата, ни дума, ни звук издаде. Само на тръгване каза нещо от рода да съм си помислела известно време, защото ме обичал. Но като се прибрах започна отново с тормоза по телефон, имейл, фейсбук. Този тормоз продължи една година, а после периодично още 5! Последния път като ми се обади му казах, че ако още веднъж посмее да ме потърси, няма да му пращам никой, лично ще го намеря и ще го пребия като куче. Доста спокойно му обясних, че оная шматка, която той си позволяваше да заплашва отдавна я няма и ако продължава ще му изсипя ада отгоре по всички възможни начини. Съвсем деликатно му намекнах, че знам за него доста подробности, заради които не само че ще си загуби работата, но и ще се разправя с полицията доста сериозно. Както и за негови близки. Каза, че съм била жестока да го заплашвам, представете си.
Та мисълта ми е, че човек трябва сам да достигне до един момент, в който да му прелее канчето и да тегли чертата завинаги и никакви съвети и разговори със странични хора не могат да ускорят този процес. Едно е да даваш съвет отстрани, друго е да си в самата гадна ситуация. И аз преди като четях си казвах " Ако бях аз, веднага си тръгвам, от какво да се страхувам толкова", но животът има чудесно чувство за хумор и ми показа, че не е толкова просто, когато самият ти си потърпевш.

Love100,звучиш като дете,което вярва в чудеса.И всеки път щом му разкажат приказка се впуска в нея..
Порасни!
Разбрала си,че модела се повтаря..с първата,сега и с теб.
Този..(съжалявам,но мъж не мога да напиша),нито ще се промени,нито ще даде нещо градивно на децата си.
Изолирай го колкото можеш.Не допускай приказки и обяснения за вашите отношения.
Ограничи контакти до минимум.
И да! Ще се справиш сама! И не,детето няма да страда,че расте в семейство без баща! Но това зависи само и единствено от теб!
Наистина ли не смяташ,че заслужаваш нещо по-добро???

Много е важно като ти звъни и пише, да не му отговаряш. Пълен игнор!  Същото и като дойде на място пред вратата - не му отваряй, не говори с него, все едно те няма вкъщи. Ако има забрана да ви доближава, повикай полиция.

Мисли за себе си и за детето.

Ти не заслужаваш такова отношение.
Детето ти не заслужава да бъде отгледано в отровна среда-тоест баща насилник.То трябва да расте в спокойна обстановка.
Стегни се заради детето си.
Игнорирай го този ,изритай го от живота си.

Да, сега ме обвинява, че съм го излъгала, че го обичам, била съм лъжкиня и не съм можела да му преча да вижда и възпитава сина си. Аз съм била виновна, не съм се променяла, а той спрял да пие.
Знам, че няма да е хич лесно и най-вероятно цял живот ще се налага да го виждам.. 🙄

tanch Аз съм на 24 г сега. Все едно описваш него и той се държи по същия начин. Само дето той пие и ме е удрял много пъти.

И да и аз преди си казвах така, да бе, ако моя ме удари или се държи грубо веднага си тръгвам. Да, но не е баш така - ето вече близо 6 г го търпя. Да и аз много пъти, дори и сега съм си казвала "дали наистина не съм виновна аз.."

Не,не си виновна ти!Не се самообвинявай в никакъв случай.
Каквото и да си направила ,каквото и да си казала ,никой няма право да те бие.
Ако мъжа ти не може да те търпи,има си цивилизовани начини-всеки по пътя си.

Мисли си,че не можеш да му пречиш да възпитава сина си ли?
Можеш и още как.
Особено ,ако докажеш,че е насилник и е опасен за детето.

И да си го обичала,нормално е чувствата ти да се изпарят и вместо любов да започнеш да изпитваш страх.

Той също не те обича.Един влюбен мъж не вдига ръка на жената,която обича.

Мило момиче.....
А за последния пост...нямам думи!
Какво цели авторката му, да обърка още повече главата на това и без друго объркано момиче?
Много безотговорно.
И спрете да й се нахвърляте! Като биете падналия, не му помагате да стане.

Уау, пребита, със счупен нос, ма въпреки това заживели щастливо 🤮😲...Тая история леко ми понамирисва, не знам защо. Авторке, вече са ти дали добри съвети, може да се вслуша в някой от тях.