Дааа, дежурното - никой няма да те обича, както аз те обичах... Боже, тия от калъп извадени!!!
- Публикувана: 27 май 2018, 17:42 ч.
- Последно мнение: 5 март 2021, 07:45 ч.
Домашно насилие
Затова винаги, винаги съм казвала, че човек трябва да обича най-много себе си. И да не позволява да се държат с него по начин, който не му е приятен, потиска го и го смачква психически. Защото тормоза може да не е само физически - някой "нарцис" може да те накара да се чувстваш, като най-голямото нищожество на света. ММ се опита точно така да направи, но се удари челно, защото аз наистина съм голям егоцентрик и егоист, и изобщо не му мина номера. Въпреки, че си признавам - имаше период от около година, в който се подадох на внушенията и манипулациите му. И на думите, че никой няма да ме вземе с това ремарке /сина ми/ и ще си остана сама до края на живота си.
Имах един приятел като бях на 18г. Връзката ни продължи 2-3 години. Оказа се пиянде. Опитах всичко, за да му помогна, не се получи. Една вечер ме беше поканил на гости у тях. Не се прибра, запил се някъде. Аз поостанах с майка му, заговорихме се, стана 12 часа, прибира се нашия и удари майка си, като тя му направи забележка. Бих го.. Пред майка му го бих.. Заради всичките обещания и лъжи, и заради ненужната агресия. Бях побесняла. И бяхме до там. От тогава си имам обеца на ухото. За пияници и агресори.
Гнус. Училищната психоложка навремето ми беше казала, че един мъж както се държи с майка си, така ще се държи и с жена си. В повечето случаи се е оказвало вярно.
Има всякакви различия по широкия свят, които пораждат и различен тип отношения.
От рода на - майката е най-висшето и ценното, но жената като съпруга е подчинена.
И какво ли още не.
Ами,не е точно така.Има нещо вярно в това твърдение,но не на 100%
Ето,например моят мъж се държи добре с майка си,но я използва за слугиня(той не го вижда по този начин,нито пък тя).И това единствено тя си го е позволила.
Към нея изречението е винаги в заповеден тон-"донеси ми вода!".
А към мен е с въпрос-"ще ми донесеш ли вода,моля?"
И това не се е променило за 5,караме 6 години.
При нея се тропва на масата и и казва-"сипи ми да ям" ,че даже се почват и едни претенции-не този хляб,другия,не тази вилица,друга ми дай.
При мен сяда,взима си хляб и вилица сам и ме пита дали ще му сипя.
Иначе останалото държание е еднакво,да.Споделянето,невъзможността да излъже,дори за нещо малко и тн
А,и упреците към майка му са по-груби.
Ако тя е забравила да вземе нещо,което му трябва,просто ще я съсипе.Ако аз забравя,ще каже;"еййй,забравилИ СМЕ да вземем ...еди какво си".
Просто приема жената за равноправна,а майката за...слугиня.Ама,пак ще кажа,тя така го е направила
Ето,например моят мъж се държи добре с майка си,но я използва за слугиня(той не го вижда по този начин,нито пък тя).И това единствено тя си го е позволила.
Към нея изречението е винаги в заповеден тон-"донеси ми вода!".
А към мен е с въпрос-"ще ми донесеш ли вода,моля?"
И това не се е променило за 5,караме 6 години.
При нея се тропва на масата и и казва-"сипи ми да ям" ,че даже се почват и едни претенции-не този хляб,другия,не тази вилица,друга ми дай.
При мен сяда,взима си хляб и вилица сам и ме пита дали ще му сипя.
Иначе останалото държание е еднакво,да.Споделянето,невъзможността да излъже,дори за нещо малко и тн
А,и упреците към майка му са по-груби.
Ако тя е забравила да вземе нещо,което му трябва,просто ще я съсипе.Ако аз забравя,ще каже;"еййй,забравилИ СМЕ да вземем ...еди какво си".
Просто приема жената за равноправна,а майката за...слугиня.Ама,пак ще кажа,тя така го е направила
Просто приема жената за равноправна,а майката за...слугиня.Ама,пак ще кажа,тя така го е направила
Просто приема жената за равноправна,а майката за...слугиня.Ама,пак ще кажа,тя така го е направила
Изобщо не го е била.Позволявала му е буквално всичко,"защото е дете".
И той за нея винаги ще е дете.
А пък аз не съм му майка и за това отношението е различно
Но пък смея да твърдя,че от семейството ,в което е расъл мъжът ,зависи как след време и той ще приема семейството като единица и отношението му към жената.
Крушата не пада по-далече от дървото, човек учи за отношенията докато е малък, от родителите си. На каквото го научат - това е. Останалите неща, може леко да модифицират поведението, но в основата винаги ще е възпитанието и примерът от семейството. Аз затова нямам нито желание, нито търпение да променям някой. Това е трудна, граничеща с невъзможност задача.
Така е.А аз и винаги съм подкрепяла решението за развод,когато отношенията в едно семейство не са хармонични и любящи.
Това :"заедно сме заради детето" просто не го разбирам.
Или го разбирам по-скоро по този начин:"мразя детето си и искам да му оставя травма за цял живот".
Аз съм израснала само с майка и мога да кажа,че съм имала едно щастливо семейство .Около мен е пълно с хора,които са имали ужасен пример,но са го приели за нормално и сега или не желаят да създават семейства или пък за тях обвързването е само и единствено сметкаджийство-аз ти осигурявам дом и прехрана,ти ми раждаш наследници...
Това :"заедно сме заради детето" просто не го разбирам.
Или го разбирам по-скоро по този начин:"мразя детето си и искам да му оставя травма за цял живот".
Аз съм израснала само с майка и мога да кажа,че съм имала едно щастливо семейство .Около мен е пълно с хора,които са имали ужасен пример,но са го приели за нормално и сега или не желаят да създават семейства или пък за тях обвързването е само и единствено сметкаджийство-аз ти осигурявам дом и прехрана,ти ми раждаш наследници...
Ами,не е точно така.Има нещо вярно в това твърдение,но не на 100%
Ето,например моят мъж се държи добре с майка си,но я използва за слугиня(той не го вижда по този начин,нито пък тя).И това единствено тя си го е позволила.
Към нея изречението е винаги в заповеден тон-"донеси ми вода!".
А към мен е с въпрос-"ще ми донесеш ли вода,моля?"
И това не се е променило за 5,караме 6 години.
При нея се тропва на масата и и казва-"сипи ми да ям" ,че даже се почват и едни претенции-не този хляб,другия,не тази вилица,друга ми дай.
При мен сяда,взима си хляб и вилица сам и ме пита дали ще му сипя.
Иначе останалото държание е еднакво,да.Споделянето,невъзможността да излъже,дори за нещо малко и тн
А,и упреците към майка му са по-груби.
Ако тя е забравила да вземе нещо,което му трябва,просто ще я съсипе.Ако аз забравя,ще каже;"еййй,забравилИ СМЕ да вземем ...еди какво си".
Просто приема жената за равноправна,а майката за...слугиня.Ама,пак ще кажа,тя така го е направила
Ето,например моят мъж се държи добре с майка си,но я използва за слугиня(той не го вижда по този начин,нито пък тя).И това единствено тя си го е позволила.
Към нея изречението е винаги в заповеден тон-"донеси ми вода!".
А към мен е с въпрос-"ще ми донесеш ли вода,моля?"
И това не се е променило за 5,караме 6 години.
При нея се тропва на масата и и казва-"сипи ми да ям" ,че даже се почват и едни претенции-не този хляб,другия,не тази вилица,друга ми дай.
При мен сяда,взима си хляб и вилица сам и ме пита дали ще му сипя.
Иначе останалото държание е еднакво,да.Споделянето,невъзможността да излъже,дори за нещо малко и тн
А,и упреците към майка му са по-груби.
Ако тя е забравила да вземе нещо,което му трябва,просто ще я съсипе.Ако аз забравя,ще каже;"еййй,забравилИ СМЕ да вземем ...еди какво си".
Просто приема жената за равноправна,а майката за...слугиня.Ама,пак ще кажа,тя така го е направила
Да бе, равноправна. С моля или не, пак ти си му сипваш храната.въпрос на време да отпаднат любезните думички и да те командори като нея.
Издислав
Да съм казала някъде,че му сипвам?
Има случаи и той да ми сервира вечерята,според ситуацията.
Определено не ме вижда като длъжна да му прислугвам.
Никой не е застрахован ,бъдещето е необятно и непредвидимо , казвам просто,че 5-6 години не си позволява такова отношение като към майка му
Да съм казала някъде,че му сипвам?
Има случаи и той да ми сервира вечерята,според ситуацията.
Определено не ме вижда като длъжна да му прислугвам.
Никой не е застрахован ,бъдещето е необятно и непредвидимо , казвам просто,че 5-6 години не си позволява такова отношение като към майка му
Скрит текст:
Ами,не е точно така.Има нещо вярно в това твърдение,но не на 100%
Ето,например моят мъж се държи добре с майка си,но я използва за слугиня(той не го вижда по този начин,нито пък тя).И това единствено тя си го е позволила.
Към нея изречението е винаги в заповеден тон-"донеси ми вода!".
А към мен е с въпрос-"ще ми донесеш ли вода,моля?"
И това не се е променило за 5,караме 6 години.
При нея се тропва на масата и и казва-"сипи ми да ям" ,че даже се почват и едни претенции-не този хляб,другия,не тази вилица,друга ми дай.
При мен сяда,взима си хляб и вилица сам и ме пита дали ще му сипя.
Иначе останалото държание е еднакво,да.Споделянето,невъзможността да излъже,дори за нещо малко и тн
А,и упреците към майка му са по-груби.
Ако тя е забравила да вземе нещо,което му трябва,просто ще я съсипе.Ако аз забравя,ще каже;"еййй,забравилИ СМЕ да вземем ...еди какво си".
Просто приема жената за равноправна,а майката за...слугиня.Ама,пак ще кажа,тя така го е направила
Ето,например моят мъж се държи добре с майка си,но я използва за слугиня(той не го вижда по този начин,нито пък тя).И това единствено тя си го е позволила.
Към нея изречението е винаги в заповеден тон-"донеси ми вода!".
А към мен е с въпрос-"ще ми донесеш ли вода,моля?"
И това не се е променило за 5,караме 6 години.
При нея се тропва на масата и и казва-"сипи ми да ям" ,че даже се почват и едни претенции-не този хляб,другия,не тази вилица,друга ми дай.
При мен сяда,взима си хляб и вилица сам и ме пита дали ще му сипя.
Иначе останалото държание е еднакво,да.Споделянето,невъзможността да излъже,дори за нещо малко и тн
А,и упреците към майка му са по-груби.
Ако тя е забравила да вземе нещо,което му трябва,просто ще я съсипе.Ако аз забравя,ще каже;"еййй,забравилИ СМЕ да вземем ...еди какво си".
Просто приема жената за равноправна,а майката за...слугиня.Ама,пак ще кажа,тя така го е направила
Да бе, равноправна. С моля или не, пак ти си му сипваш храната.въпрос на време да отпаднат любезните думички и да те командори като нея.
То понеже пък е голяма драма да сипеш на мъжа си храна!
Вече се притеснявам за Ани. Дано скоро да пише и всичко да е наред