тогава ще може да докаже доверието си към мъжа до нея, като му припише половината.
Вярваш ли си?
А, аз на нея вярвам, нали така твърди
Хем, алчна - хем глупава.
Представям си аз да събирам пари за апартамент. Да го купя и изведнъж половинката да ми каже, че ако го обичам истински, трябва да му го предпиша половината. Не една, десет червени лампички ще ми светнат.
Абе изключителна плоска сметкаджийка е авторката. Такава наглост не съм срещала.
Купихме си апартамента, когато заплатата ми беше 250 лв преди 15 години и повече. Всички изкарвахме тогава малко пари, но с общи усилия го изплащаме, ремонтирали сме го и сме го обзавели.
Като иска апартамент, да ходи в чужбина да се изгърчи от работа, да събере пари, да си купи и тогава да я видим ще смее ли да предпише на половинката половината. Естествено, че няма да го направи.
За съжаление много злоба има в този форум. Ама, ако вие се чувствахте така друга песен щяхте да пеете... Явно за повечето от вас чувствата, доверието, любовта и обичта са дълчоко заровени, а това е много тъжно. Изкарахте ме всякаква, но не ме познавате и хич не взимам жестокия сарказъм присърце. Сметкаджийство ще е, ако съм с някого заради парите му. Тук има разлика и то огромна. Не става въпрос затова, че примирам вече за част от едностайното жилище, аз все ще намеря начин да се оправя в този живот и гола за остана. Тъжното е, че той ги прави сметките, противоречи си. Когато обичаш човекът до себе си си готов да споделиш всичко с него. Някой хора са много убедителни на думи, но понякога са нужни и дела. Когато говорите за съпрузите си оставам с усещането, че говорите за чужди хора, врагове, защо? Нали това са вашите най-скъпи хора, вашият свят? Сигурна съм, че тук има и много жени, които ме разбират, благодаря ви. Наистина никой не ми е длъжен, но нали тръгваме да градим общо бъдеще. Какво едно кьораро око да вадя, защо го приемате така? Какво ще сторя толкова на това жилище? Предполагам, че не можете да вникнете в самата връзка и да я усетите и единственото, което кънти в главите ви е, тази иска да вземе на човечеца апартамента за който той се е лишавал и трудил сам. Да, ама не. Явно светът е станал толкова материалистичен, егоистен и озлобен, че вече дпугите ценности не са важни, всеки гледа себе си. Какво толкова, че ще пише половината апартамент на мен, след като заедно ще си го направим дом. Нали това искаме, да сме едно цяло, да се допълваме и да даваме сигурност на дпугия и това от което той има нужда. Момчето е на 30 и със собствен труд е закупило жилището, аз работя почасово и следвам. И не мога да разбера със заплати от 500-600 лв как се очаква да спестя за собствено жилище, като трябват пари за храна, сметки и други екзистенциални неща. Ще кажете потърси по-високо заплатена работа, ами няма... Кредити не искам да тегля и изплащам, това е заробване до живот, отново осъзнато чрез пример. И не си мислете, че не се радвам, че си е купил жилище, ужасно много се радвам, че най накрая ще сме заедно, чакаме този момент от години. Мисля си, че един мъж би се замислил относно всяка своя лоша постъпка, ако има какво да губи. Разкъсвайте ме...
Като за теб уж всичко е любов, какво си тръгнала да мрънкотиш и да имаш претенции за половин апартамент? Че и се дърпаш да закупиш някоя мебел, защото не знаела как ще я изнася като се разделят.
За този апартамент не си дала един лев, а човека е изкарал парите си със собствен труд. Я се осъзнай малко.Айде у лево.
