Това с белия хляб е номер едно. Тук на всички трябва да ни вземат децата значи.
- Публикувана: 31 май 2018, 12:28 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2018, 00:55 ч.
Отнемане на деца в Норвегия
толкова много информация от първа ръка по интернет и някои хора продължават да не и вярват и да възхваляват фашистка педофилска Норвегия само защото са извадили късмет да не вземат точно техните деца. Ама точно на такива наивници им вземат децата - защото до последно не вярват, че райска Норвегия е реално адска. От една от статиите става ясно, че месеци наред са пробвали да търсят под вола теле, и като не намерили накрая просто дошли да вземат децата без дори да изтъкнат смислена причина. А жената си е била перфектна майка. Поредното доказателство, че попаднеш ли в полезрението им като възможна жертва е безсмислено да им се доказваш, защото накрая пак ще ги вземат, ако ще да е и заради коричка бял хляб или синка, че паднал от гредата. Цветелина е знаела и е вярвала, че е перфектна майка и това няма как да и се случи затова и не е взела необходимите мерки. Толкова свестна жена със свестни деца - много ясно, че ще си ги присвои държавата. Няма да се натиска на азиатски или африкански отрепки, трябват им качествени арийци
Това с белия хляб е номер едно. Тук на всички трябва да ни вземат децата значи.
Е , нямам думи , направо !
цитирам novini.bg
Още една майка от България разказа в сутрешния блок на бТВ защо е напуснала Норвегия след проверки от службата за закрила на детето в страната.
Стелияна Станкова заминава за Норвегия през 2012 г., след което взема цялото семейство със себе си. „След като дойдоха децата, мина около година, преди да започнат проблемите и проверките”, каза тя.
„Първо се започна със сигнал в училище – имаше разговор с тях, без ние да знаем и без наше позволение. Било им е казано, че не трябва да споделят с родителите си”, разказа майката.
„При първия сигнал директно ни извикаха и ни казаха: „Вие не сте добри родители”. Ние попитахме защо и какъв е проблемът. Те отговориха, че са получили сигнал от училището, че голямата ми дъщеря дава бял хляб на малкия син, като му маже филия с шоколад, когато иска. Там децата не си купуват храна, а си носят всеки ден”, допълни Станкова.
„Аз попитах какъв е проблемът с белия хляб. „Вие какво искате, на 18 г. да са диабетици или да са с наднормено тегло?”, каза психоложката при разговора”, каза още тя.
„Малкият ми син беше претърпял инцидент в училище. Аз не съм видяла, той не ми е казал. Имал е синина и те казват: „Вие сте го ударили”. Трябваше да викаме него, да се оправдаваме и той да обяснява откъде му е синината – че негов съученик го е ударил”, подчерта майката.
По думите децата са питани как живеят у дома, биват ли тормозени, има ли някакъв проблем, употребяваме ли цигари и алкохол в къщата. „Децата казват: „Да, тати пие бира”. Започва се едно разследване в магазина – какво количество бира се купува. В работата питат дали някой е ходил пиян и дали е имал някакво неадекватно отношение”, каза още Стелияна Станкова.
Тя е категорична, че никога не би се върнала в Норвегия. „Не бих си подложила децата на този стрес, който изживяха те и ние”, подчерта тя.
Още една майка от България разказа в сутрешния блок на бТВ защо е напуснала Норвегия след проверки от службата за закрила на детето в страната.
Стелияна Станкова заминава за Норвегия през 2012 г., след което взема цялото семейство със себе си. „След като дойдоха децата, мина около година, преди да започнат проблемите и проверките”, каза тя.
„Първо се започна със сигнал в училище – имаше разговор с тях, без ние да знаем и без наше позволение. Било им е казано, че не трябва да споделят с родителите си”, разказа майката.
„При първия сигнал директно ни извикаха и ни казаха: „Вие не сте добри родители”. Ние попитахме защо и какъв е проблемът. Те отговориха, че са получили сигнал от училището, че голямата ми дъщеря дава бял хляб на малкия син, като му маже филия с шоколад, когато иска. Там децата не си купуват храна, а си носят всеки ден”, допълни Станкова.
„Аз попитах какъв е проблемът с белия хляб. „Вие какво искате, на 18 г. да са диабетици или да са с наднормено тегло?”, каза психоложката при разговора”, каза още тя.
„Малкият ми син беше претърпял инцидент в училище. Аз не съм видяла, той не ми е казал. Имал е синина и те казват: „Вие сте го ударили”. Трябваше да викаме него, да се оправдаваме и той да обяснява откъде му е синината – че негов съученик го е ударил”, подчерта майката.
По думите децата са питани как живеят у дома, биват ли тормозени, има ли някакъв проблем, употребяваме ли цигари и алкохол в къщата. „Децата казват: „Да, тати пие бира”. Започва се едно разследване в магазина – какво количество бира се купува. В работата питат дали някой е ходил пиян и дали е имал някакво неадекватно отношение”, каза още Стелияна Станкова.
Тя е категорична, че никога не би се върнала в Норвегия. „Не бих си подложила децата на този стрес, който изживяха те и ние”, подчерта тя.
Offtopic.
Не съм изчела цялата тема, но ми направи впечатление написаното от форумки като Фри и Fenris. Очевидно емигрирали, всяка втора дума е как в България сме тъпи, гадни, изостанали, некомпетентни, невъзпитани и прочее.
Извинявайте, ама това вашето е избиване на комплекси.
И след като сме толкова гадни, моля оставете на мира простите и безпросветни нас. Намерете някой друг форум и общувайте само с изискани и интелектуални немци и/или скандинавци. Поне на мен няма да ми липсвате.
Не съм изчела цялата тема, но ми направи впечатление написаното от форумки като Фри и Fenris. Очевидно емигрирали, всяка втора дума е как в България сме тъпи, гадни, изостанали, некомпетентни, невъзпитани и прочее.
Извинявайте, ама това вашето е избиване на комплекси.
И след като сме толкова гадни, моля оставете на мира простите и безпросветни нас. Намерете някой друг форум и общувайте само с изискани и интелектуални немци и/или скандинавци. Поне на мен няма да ми липсвате.
И Кукуто се самоиздигаше над масата в темата за ИК, пък сега друга песен запя.
Скрит текст:
От ИК до отнемане на деца без реална причина има бездна. Аз съм израснала в други времена, в обратната крайност, която също не е цвете, и двете са крайности. Както пише из нета "тогава всеки възрастен можеше да ти плесне шамар, ако сгафиш, а твоите родители не само не те защитаваха, ами и от тях го отнасяш".
Не съм толкова ПРО ИК, и твърдо съм АНТИ ГРЕВИО, но също така съм АНТИ целия шум и ужасяващите сценарии, вихрещи се само в главите ви. Тук вече имаме реални действия, отнети деца и драстични ограничения.
Не съм толкова ПРО ИК, и твърдо съм АНТИ ГРЕВИО, но също така съм АНТИ целия шум и ужасяващите сценарии, вихрещи се само в главите ви. Тук вече имаме реални действия, отнети деца и драстични ограничения.
И както се вижда точно от примера с убития дядо - службите в БГ не работят ефективно, нападат само по-беззащитните, точно както и норвежките. Обаче тук се въздигат като много ефективни - ами не са. Подкрепям бг-таткото, че нашите трябва да са малко по-норвежки, а техните - повече български.
Четох, четох и въпреки, че вече не пиша, реших да си изкажа мнението. И то е, че случаят може да се разглежда в няколко аспекта:
1. В чисто човешки аспект отнемането на децата от майка, която не им вреди по никакъв начин, е свинщина. Да не говорим, че насилствената асимилация, спирането на тренировките, разделянето на децата и така нататък са явно нацистки методи. Или социалистически. Или Оруелски. Но не и демократични. По този аспект спор няма и не може да има, а всички ние сме толкова пристрастни, защото се идентифицираме с въпросната майка и си представяме какво би било ако се случи и с нас. И да, не се идентифицираме с другите 90% от случаите, когато децата се отнемат оправдано заради наркомания, алкохолизъм, насилие и т.н. по простата причина, че ние не сме такива, а сме нормални майки и затова изтръпваме от мисълта, че и на нас може да се случи и да бъдем безпомощни пред тази държавна машина.
2. В принципен аспект нещата са въпрос на баланс между позитиви и негативи от дадено решение. Най-вероятно в огромното болшинство от случаите намесата на Барневернет е оправдана, но дали това оправдава разбиването на живота на малцинството случаи? Явно за норвежците това е така, а за нас не е. Тяхната принципна позиция прилича на тази на Светата Инквизиция - "По добре десет невинни да бъдат изгорени, отколкото един виновен да се измъкне безнаказан". Е, в повечето западни държави принципът е таман наобратно - "По-добре десет виновни да не бъдат наказани, отколкото да пострада един невинен". Не, че и последното е идеално, защото всички кипим от яд като гледаме как престъпниците явно имат повече права от честните граждани, но явно за нас това е по-приемливото отклонение от идеалното. За норвежците обаче явно не е така, защото си харесват Барневернет (някъде четох, че последната се ползвала с 80% одобрение).
3. В юридически аспект Норвегия е независима държава със свои закони и има пълно право да отстоява тя сама да си решава какви закони да приема и как да си урегулира държавата. И в този аспект съм напълно солидарна с тях. И не може да бъде иначе, защото не може от една страна аз да съм на същата позиция спрямо мюсюлманите емигранти (Никой не ги е канил насила в Европа и ако не им харесват законите и порядките у нас, да не идват, но не и да имат претенции да ги променяме за да са им удобни на тях), а от друга страна да искам Норвегия да си промени законите, за да са удобни на мигрантите, отиващи там за добър живот. Ми всяко нещо си има цена и всеки трябва да я плати. Единственото, което може да се направи според мен е, да се организира информационна кампания, с която да се разясни на всеки мераклия за норвежки стандарт каква е цената на това благоденствие и с какво трябва да се съобразява той там. И ако след това въпреки всичко емигрира и създаде деца там, да е готов да си носи кръста.
В конкретния случай, понеже все пак децата имат и българско гражданство, а и отнемането на български паспорти без причина сигурно е нарушения на някакви международни норми, може и да има някакъв малък шанс за успех, ама хич не е голям. Разбирам ги норвежците, че не искат да допускат прецедент, защото после ще има лавина от подобни случки.
Та накратко - имаме случай на нечовешко и нехуманно, но напълно законно действие, в което потърпевшата страна страда най-вече заради липса на информация, наивност и неготовност да действа, когато нещата са почнали да се развиват към лошо. И нека това да е урок за потенциалните емигранти, друга полза от всички писания едва ли ще има.
1. В чисто човешки аспект отнемането на децата от майка, която не им вреди по никакъв начин, е свинщина. Да не говорим, че насилствената асимилация, спирането на тренировките, разделянето на децата и така нататък са явно нацистки методи. Или социалистически. Или Оруелски. Но не и демократични. По този аспект спор няма и не може да има, а всички ние сме толкова пристрастни, защото се идентифицираме с въпросната майка и си представяме какво би било ако се случи и с нас. И да, не се идентифицираме с другите 90% от случаите, когато децата се отнемат оправдано заради наркомания, алкохолизъм, насилие и т.н. по простата причина, че ние не сме такива, а сме нормални майки и затова изтръпваме от мисълта, че и на нас може да се случи и да бъдем безпомощни пред тази държавна машина.
2. В принципен аспект нещата са въпрос на баланс между позитиви и негативи от дадено решение. Най-вероятно в огромното болшинство от случаите намесата на Барневернет е оправдана, но дали това оправдава разбиването на живота на малцинството случаи? Явно за норвежците това е така, а за нас не е. Тяхната принципна позиция прилича на тази на Светата Инквизиция - "По добре десет невинни да бъдат изгорени, отколкото един виновен да се измъкне безнаказан". Е, в повечето западни държави принципът е таман наобратно - "По-добре десет виновни да не бъдат наказани, отколкото да пострада един невинен". Не, че и последното е идеално, защото всички кипим от яд като гледаме как престъпниците явно имат повече права от честните граждани, но явно за нас това е по-приемливото отклонение от идеалното. За норвежците обаче явно не е така, защото си харесват Барневернет (някъде четох, че последната се ползвала с 80% одобрение).
3. В юридически аспект Норвегия е независима държава със свои закони и има пълно право да отстоява тя сама да си решава какви закони да приема и как да си урегулира държавата. И в този аспект съм напълно солидарна с тях. И не може да бъде иначе, защото не може от една страна аз да съм на същата позиция спрямо мюсюлманите емигранти (Никой не ги е канил насила в Европа и ако не им харесват законите и порядките у нас, да не идват, но не и да имат претенции да ги променяме за да са им удобни на тях), а от друга страна да искам Норвегия да си промени законите, за да са удобни на мигрантите, отиващи там за добър живот. Ми всяко нещо си има цена и всеки трябва да я плати. Единственото, което може да се направи според мен е, да се организира информационна кампания, с която да се разясни на всеки мераклия за норвежки стандарт каква е цената на това благоденствие и с какво трябва да се съобразява той там. И ако след това въпреки всичко емигрира и създаде деца там, да е готов да си носи кръста.
В конкретния случай, понеже все пак децата имат и българско гражданство, а и отнемането на български паспорти без причина сигурно е нарушения на някакви международни норми, може и да има някакъв малък шанс за успех, ама хич не е голям. Разбирам ги норвежците, че не искат да допускат прецедент, защото после ще има лавина от подобни случки.
Та накратко - имаме случай на нечовешко и нехуманно, но напълно законно действие, в което потърпевшата страна страда най-вече заради липса на информация, наивност и неготовност да действа, когато нещата са почнали да се развиват към лошо. И нека това да е урок за потенциалните емигранти, друга полза от всички писания едва ли ще има.
Черна станция, т. 2 е много удобна точно за нарушителите. Ако си чела Кръстникът, там пише, че Дон Корлеоне обикнал Америка точно защото не наказва без железни доказателства, докато в Сицилия е обратното - аз съм те осъдил, значи си виновен. Та мисълта ми е, че виждаме как всекидневно очевадно нечисти хора са оправдани поради липса на доказателства, че и осъждат държавата. Та тази максима е нож с 2 остриета, защото е лош пример - съвестният гражданин вижда, че и несъвестните минават метър и имат файда.
Само че порядките в Европа се променят, за да се угоди на мюсюлманите - ето например Лидл си изтриха кръстовете от опаковките, за да не ги дразнят. Някои компании махат думата "Великден" от опаковки на празнични продукти, за да не ги дискриминират. Това, разбира се е капан - щом правят компромиси за тях, ще правят и за нас. Или ще се случват лоши неща, тепърва.
2. В принципен аспект нещата са въпрос на баланс между позитиви и негативи от дадено решение. Най-вероятно в огромното болшинство от случаите намесата на Барневернет е оправдана, но дали това оправдава разбиването на живота на малцинството случаи?
Има и нещо друго. Развитието на една държавна служба и превръщането и в институция с неограничени права. Доколкото няма друга институция да оспорва решенията, а финансирането и зависи от това, колко нередности открива. Ако тя беше само служба, която да реагира на сигнали от съответни институции - здравеопазване и образование, където квалификацията и нормите са ясно дефинирани нямаше да се стига до очевидни несъответствия в приложените санкции. Но тя има правото да се самосезира без контрол. Доколкото се случва в развита и цивилизована страна, явно никой не е защитен и не може да вярва, че няма да се пренесе такава явно недемократична практика , от която до диктатурата не е голямо разстоянието.
За детското правосъде - и другаде има проблеми, не отскоро
Б. Танушев
https://www.facebook.com/boris.tanusheff/posts/2136530233031055
в коментара под поста има линк към оригинала на френски
Какво ще кажете за едно мнение (в превод) на един известен френски детски съдия, който в един наръчник от 2009-та с близо 600 страници със съвети за родителите, как да се защитават пред колегите му, същевременно критикува системата за “защита на детството“? Нали няма да си помислите, че това е путинска хибридка, или, че нас това не ни засяга? Ако е второто (за първото няма бронебойни патрони открити, няма), то ще ви припомня, че Национална мрежа на децата - най-силната в тази област НПО присъдружна на правителството, ДАЗД и АСП, преди години бяха изпращани (Богданов и сие) на обучение във Франция как да се “защитават“ децата. Като резултат и с тяхно участие, но далеч не само, имаме един проекто закон “за детето“ (засега не минава), който е много близко по параметри до френското и норвежкото разбиране по въпроса (за норвежкото дори си признаха)...
/Всичко това, за да не кажете, че не сте били предупредени. Ако в правова Франция е толкова зле (за Норвегия вече се говори), то представете си какво ще бъде в България./
“Наръчник за съдебна защита на детето“ - Мишел Юет, детски съдия (страници 522 - 523), издателство Дюно, Париж 2009
“В нито една друга юрисдикция, в нито една област, няма днес такава дистанция между това, което трябва да бъде и това, което е. Доказано е, че изопачаванията на законите са много повече, отколкото неследването на бездушните текстове. Например: когато съдията не призовава единият от родителите; по-лошо, когато се произнася без да е изслушал никого; когато е нямало истински дебат по време на заседанието; когато издава решение, което нищо не обяснява; когато децата са извадени от семейството си, преди да е излязло съдебното решение (...) [С това се показва] презрение към индивида и така той се подбужда към бунтуване. (...) По същият начин, в никой рапорт/доклад, не може да се прочете, че един екип от възпитатели е допуснал сериозна грешка, че един референт посочен от социалните, е бил непохватен със семейството, не е намерил подход към него и това е предизвикало силни, но легитимни реакции на отхвърляне от заинтересуваните. Виждаме винаги написано, че родителите, че децата са единствените отговорни за ситуацията, която не е претърпяла развитие в положителна посока, или пък, че са виновни за инцидентите, които са се случили. (...) Нищо друго не може да се прочете в досиетата освен частични описания, които често лъжат за действителното положение в семейството. В това отношение, досиетата на съдебната защита на детството са надълго и нашироко подправени и лъжливи. (...) Фактът, че един съдия изпраща на едно семейство решението си да им отнеме децата без всякакъв мотив в него, не пречи [на социалните] да отведат децата и да твърдят след това, че са ги защитили, въпреки, че заинтересованите страни [родителите] се надигат на бунт срещу подобен метод. (...) Върху терена на “защита на детството“ няма друг арбитър на правото освен детския съдия. Но той прогресивно е изоставил основната част от задълженията си, която се състои в това, да следи, че всички процедури се извършват съгласно правилата [формата] и, че изследват основанията [съдържанието]. Той се концентрира само върху фактологичните въпроси, както правят и всички други участници в процеса. Обаче съдия, който не съблюдава повече върховенството на правилата [за формата и съдържанието] е магистрат, който не служи за нищо. И когато в ежедневието детският съдия не поставя дебата върху правния терен, никой не го прави на негово място. Това по същността си е прогресивно изоставяне на законността, като на нейно място се настанява тоталният произвол.“
Б. Танушев
https://www.facebook.com/boris.tanusheff/posts/2136530233031055
в коментара под поста има линк към оригинала на френски
Какво ще кажете за едно мнение (в превод) на един известен френски детски съдия, който в един наръчник от 2009-та с близо 600 страници със съвети за родителите, как да се защитават пред колегите му, същевременно критикува системата за “защита на детството“? Нали няма да си помислите, че това е путинска хибридка, или, че нас това не ни засяга? Ако е второто (за първото няма бронебойни патрони открити, няма), то ще ви припомня, че Национална мрежа на децата - най-силната в тази област НПО присъдружна на правителството, ДАЗД и АСП, преди години бяха изпращани (Богданов и сие) на обучение във Франция как да се “защитават“ децата. Като резултат и с тяхно участие, но далеч не само, имаме един проекто закон “за детето“ (засега не минава), който е много близко по параметри до френското и норвежкото разбиране по въпроса (за норвежкото дори си признаха)...
/Всичко това, за да не кажете, че не сте били предупредени. Ако в правова Франция е толкова зле (за Норвегия вече се говори), то представете си какво ще бъде в България./
“Наръчник за съдебна защита на детето“ - Мишел Юет, детски съдия (страници 522 - 523), издателство Дюно, Париж 2009
“В нито една друга юрисдикция, в нито една област, няма днес такава дистанция между това, което трябва да бъде и това, което е. Доказано е, че изопачаванията на законите са много повече, отколкото неследването на бездушните текстове. Например: когато съдията не призовава единият от родителите; по-лошо, когато се произнася без да е изслушал никого; когато е нямало истински дебат по време на заседанието; когато издава решение, което нищо не обяснява; когато децата са извадени от семейството си, преди да е излязло съдебното решение (...) [С това се показва] презрение към индивида и така той се подбужда към бунтуване. (...) По същият начин, в никой рапорт/доклад, не може да се прочете, че един екип от възпитатели е допуснал сериозна грешка, че един референт посочен от социалните, е бил непохватен със семейството, не е намерил подход към него и това е предизвикало силни, но легитимни реакции на отхвърляне от заинтересуваните. Виждаме винаги написано, че родителите, че децата са единствените отговорни за ситуацията, която не е претърпяла развитие в положителна посока, или пък, че са виновни за инцидентите, които са се случили. (...) Нищо друго не може да се прочете в досиетата освен частични описания, които често лъжат за действителното положение в семейството. В това отношение, досиетата на съдебната защита на детството са надълго и нашироко подправени и лъжливи. (...) Фактът, че един съдия изпраща на едно семейство решението си да им отнеме децата без всякакъв мотив в него, не пречи [на социалните] да отведат децата и да твърдят след това, че са ги защитили, въпреки, че заинтересованите страни [родителите] се надигат на бунт срещу подобен метод. (...) Върху терена на “защита на детството“ няма друг арбитър на правото освен детския съдия. Но той прогресивно е изоставил основната част от задълженията си, която се състои в това, да следи, че всички процедури се извършват съгласно правилата [формата] и, че изследват основанията [съдържанието]. Той се концентрира само върху фактологичните въпроси, както правят и всички други участници в процеса. Обаче съдия, който не съблюдава повече върховенството на правилата [за формата и съдържанието] е магистрат, който не служи за нищо. И когато в ежедневието детският съдия не поставя дебата върху правния терен, никой не го прави на негово място. Това по същността си е прогресивно изоставяне на законността, като на нейно място се настанява тоталният произвол.“