Да рискувам ли

Здравейте, не мога да повярвам, че пиша тази тема, но имам нужда от обективно мнение, защото дилемата ми е огромна.

Аз съм млада жена, на 24 години. Когато преди няколко години завърших средното си образование, не записах веднага да уча в университет, защото не знаех какво исках и не исках да си изгубя времето, записвайки и учейки нещо, което няма да е "моето". Сега, няколко години по-късно, имам възможността да се запиша да уча за висше образование в университета, който искам, но има един голям проблем. Искам да е редовно, защото не искам да изпускам различните практики, семинари и всичко най-интересно от обучението, което ще пропусна, ако се запиша дистанционно(а и тази специалност я няма задочно). Проблемът е, че работя, имам постоянна работа понеделник - петък 15ч до 23-00ч и няма как да си позволя да остана без нея, защото съм на квартира, имам своите разходи и просто няма кой да ме издържа, а и имам сериозен човек до себе си. Днес се видях с консултант по специалността, която съм харесала и жената беше така любезна да ми покаже програмата на първокурсниците от тази година с ясното съзнание, разбира се, че тя всяка година се променя. За мое нещастие, лекциите и упражненията бяха 50% сутрин и 50% следобед/привечер, на които няма как да присъствам. А честно казано се надявах, че след срещата с нея днес ще съм или твърдо "да", или твърдо "не", но уви,още съм в дилема. Това, което тя ми каза е, че когато се запиша е хубаво да предупредя всички преподаватели, че няма да мога да присъствам на дадени упражнения и тн. и ако случайно някъде нямам достатъчно присъствие, се явявам директно на изпит, тоест по съответния предмет обучението ми става малко на 'самотек'. От други лекции, примерно, ще трябва да си тръгвам на средата, за да успявам за работа. Притеснението ми идва от това, че все пак бакалавъра е 4-5 години и не знам дали ще издържа на напрежението работа+университет за цялото това време. Знам, че е строго индивидуално и вие няма как да ми кажете "да, ще издържиш" или "не, няма", надявах се по-скоро да споделите от личен опит някой, който е бил в моята ситуация или да дадете акъл по-възрастните от мен. Моите роднини и родители са на мнение, че ще ми е много, много трудно с редовна форма на обучение. Според консултантката, с която разговарях, "няма за какво да се притеснявам", но мен пък ме притеснява, че е възможно и да се опитват да ме убедят, защото университетът е частен.

Имам усещането, че това е може би последният ми шанс да запиша да уча и да имам евентуално по-добро бъдеще, но не мога да се реша дали да се впусна и да поема риска със съзнанието, че може би ще си бера ядове с преподаватели, присъствие и изпити. Вие как бихте постъпили на мое място?