Отнемане на деца в Норвегия

Fenris, много сте ми симпатична, аргументирате се ясно, последователно. Само затова пиша - не се хабете повече. Темата отдавна е навлязла в един коловоз, от който няма излизане. 10-15 изключително яростни защитнички на своята теза оплюват всичко различно от нея. Сред тях си намериха удобно местенце и няколко форумни трола, наливащи масо в огъня с лъжи, както много добре уловихте още с първите си включвания. Не се повличайте, само ще си скъсате нервите и ще си загубите времето - от това вече тема не става, беше казано всичко, което можеше да бъда казано. Който иска да чете, да осмисля (доколкото може) и да преценява.

Бих призовал и Nikola Tesla и zemonti да спрат да захранват темата, защото падат до същото това ниво на водене на спор, а това подкопава цялостно позицията. Нека си пушат колкото си искат с копиране до безкрайност на едни и същи случаи, отразени от различни места. И да си обменят опит какво са им казали социалните, когато са ги проверявали. Интелигентен и образован човек би трябвало да може да се ориентира в мненията

Накрая - смятам, че все пак има някакъв проблем с конкретно норвежките служби през последните 5-6 години. Още откакто прочетох bbc статията го смятам (ето първото ми мнение по този въпрос). Причината не са досадните анекдотични случаи, с които не спират да спамят няколко особено активни мами, бивши "клиентки" на западните социални служби. Причината е в големия скок в статистиката на изведените извън семейството деца - вижда се на тези графики по-долу.
Вероятно става дума за по-нисък критерий за отнемане, нещо като "zero tolerance to violence" политика или нещо подобно. При подобна промяна в политиката е нормално да има повече грешки при отнеманията и съответно оплаквания, а щом се появят оплаквания и започне да се пише, темата става "апетитна" и я налазват и други журналисти, също и хора, при които вероятно са основателно отнети, решават да се пробват. Това няма как да го разберем. Но увеличения брой взимания, който не може да се обясни единствено с увеличената миграция (защото все пак 3/4 са норвежки деца) е потенциално проблемен. Критерият, който прилага съда или който прилагат социални служби, трябва да е максимално строг преди извеждане - т.е. да са по-склонни да сбъркат и да оставят дете в рискова ситуация (но да продължат наблюдението и другите мерки докато не са сигурни), отколкото да отнемат дете, което не е в рискова ситуация. Същото е и при съда - по-добре съдът да пропусне хора, които са виновни, отколкото да обвини несправедливо хора, които са невинни. Това са принципите на правораздаването. При медицината е точно обратното - там критерият на лекаря за тестване или съмнение в някоя диагноза трябва да е максимално "либерален" - т.е. да е много по-склонен да се съмнява за болест и да прави тестове, които са може би излишни, защото пациентът е здрав, отколкото да махне с ръка, че пациентът е здрав, пък той да се окаже всъщност болен и да умре по-късно. Вероятно се нуждаят от някаква лека корекция в това отношение - от типа на по-дълги процедури преди решение за принудително извеждане на дете. Ще видим.

Има към момента 10 дела срещу Норвегия, свързани с отнемане на деца от социалните служби. Делата са към Европейския съд за защита на правата на човека. По 2 от тях съдът се е произнесал в полза на Норвегия, ще видим за другите. Аз лично вярвам в съда и смятам, че Норвегия ще вземе предвид решенията и ще реформира закона и/или подзаконовата уредба по която действат социалните служби. Т.е. възможно е да има временен проблем, но ако има такъв, той ще бъде решен по цивилизован начин.

А с убедените в нещо си и ръсещи ксенофобски глупости, обидни за интелигентността на четящия, какъв смисъл има да спорите с тях? Човек, който си е обърнал нагоре с краката целия живот, защото е смятал, че социалните ще му вземат детето, или знае, че имат пълното основание да го вземат, или е толкова сляпо убеден в мнението си за системата, че е абсурдно в някакъв форум да се вслуша в каквото и да било. Или накратко казано - ситуацията е 10тина човека са отишли в Англия и карат в насрещното. Трудна работа е на малък селски път (какъвто е този форум) да бъдат убедени, че не са в правото си Още повече когато човек минава от там на път за работа, а тяхното забавление и единствена работа е по-цял ден да карат напред назад по този път.