Третокласници 2018/2019

Моето най-голямо дете е четящо, средното - никак, малката е... според настроението... Но дори четящия не е сядал в парка с книга, все пак отиваме там да се раздвижим, да потичат, да покарат колело, да поиграят с децата... и тъй като и аз бих очаквала такава реакция от другите деца, винаги отказвах да взема книга за в парка (ако не сме за цял ден де, като на пикник ). Четенето винаги го е правил на спокойствие, да се концентрира някак си и да, с някои деца можеше да си говори за прочетеното, с други (тип като малкия ми ритнитопковец) не ставаше... Просто рано или по-скоро навреме разбра, че хората са с различни интереси - както на него футбола просто не му е тема, така на някои "книга" не им е тема.

Стига де, лятото като прекарвахме по няколко часа в парка и аз съм си взимала книга. Както и да е на въпросната случка дружно се посмяхме и не се е травмирало детето. Достатъчно житейски опит имат вече, за да осъзнават, колко различни хора и деца има. Странно, но на другия не са му се подигравали, защото чете главно на четец, а той отдалеч прилича на таблет.

П.П. : Само да допълня, че за сметка на подиграващите се деца няколко случайни баби и дядовци бяха възхитени от гледката на четящото в парка дете.

аз редовно си взимам книга, няма да се разтърча с пръчки с тях
С трите деца бях и съм подложена на твърде чести критики от баби и дядовци в парка (от "много е голо детето" до "ама много нестабилно ходи това дете, да се консултирате с лекар!" когато малката беше на 10м и малко, проходи на 9,5 но беше височка) , та възхитата им или критиката им вече изобщо не ме впечатлява...
Важното е децата да не се впечатляват от негативни коментари на връстници по въпроса с книгите

На родителската среща бях с детето, то просто нямаше вариант да я прибера и да се върна, а тя да стои сама вкъщи... и от предната вечер си зареди раницата с книга... И тъй като не беше само тя на родителската среща, класната им ги прати в съседна стая да рисуват... взех си я гушнала книгата си, разревана (явно много време ревала, цялата беше на петна!)... скъсали й рисунката, скицника намачкан и тя милата си пази "безценното" докато ми разказваше хлипайки какво е станало с рисунката й получи "извинение" с "Не реви де, аз без да искам я скъсах! Не беше нарочно!" - лист А4 направен на парченца 1х2см "случайно, без да искам"... Моята чувствителна девойка с изострено чувство за справедливост, тежко преживява такива случки... рева цяла седмица с "Не искам на училище!"

ПП: След родителската среща получихме и останалите помагала... Аи раницата, която беше поносима, вече става неподемна... "Да си оставят нещата в гардеробчето!", че как да стане тая работа - Имат час по български трябва им тетрадка номер 1 и учебника по БЕЛ и допълнителното помагало, имат час по четене/развитие на речта, да си носят и тетрадка номер 2 и читанка, и помагалото, и тетрадката за работа в час... но следобяд за занималнята и тетрадката за домашна работа - само БЕЛ всеки ден 2кг - кое да остави в гардеробчето? - което прецени! Е как да прецени детето ден за ден се чудя... излизат от занималня не точно в междучасието на класа, който е в тяхната стая с гардеробчетата, няма как целия пакет да го пъхне в гардероба... По математика същата работа! Само по ЧО учителката след час казва "Хайде в гардероба атласа и учебника, утре ще ги вземете за почивните дни само да ги коментирате с родителите!" а на следващия ден "Хайде взимайте учебника и работните тетрадки да се оставят тук!"
Оплаках се, изведнъж раницата стана неподемна!

Добре, че детето ми не е от най-впечатлителните, но и за сега още никой не ѝ се е подигравал затова че обича да чете. Любимо е след като излезе от библиотеката, да седне с книгата в парка да си чете (библиотеката и парка са през една улица). Когато ѝ е интересно с децата, играе, но не се включва в игри, в които някой крещи. Приятелчетата около нея също са четящи, та даже някой път им се случва да си четат дружно на парка, ако книжката им е супер интересна. По-добре е от това всички деца на парка с таблети/телефони и играят ама навън.

peneva_a,
много неприятно! 😑 Моята девойка беше същата. Имаше едно момиче в ДГ, което и тровеше живота всеки ден с такива "инциденти" и манипулации.  В предучилищна група вече стана нетърпимо, детето не искаше да ходи на градина. В чудо се видяхме. Разговаряхме редовно, но никакви съвети не помагаха.
Тогава започнахме да я водим на психолог, веднъж седмично. Там отработваха такива ситуации посредством психодрама за деца. С едни кукли играеха и така отиграваха начини за справяне. За половин година девойката се отърси от ролята на жертва и започна първи клас с умения за справяне.   Впрочем, онова момиче сега и е съученичка и няма никаква драма. Не са приятелки, но се търпят и моето се чувства добре.
Колкото до четенето, опита я научи много да внимава пред кого точно да коментира любимите си книги. Не се впечатлява, ако някой я изкоментира, просто го отсвирва.  Казвала ми е, че за нея е важно тя да се харесва и да е доволна от нещата, които прави, което си е висш пилотаж на тази възраст. Нищо друго не ме радва толкова, защото знам колко дълъг път измина, докато стигне до тук.

peneva_a, наистина неприятна ситуация. При децата това е лошото, че усетят ли че нарочения се разстройва и "връзва" тормозителите стават още по нагли. И тая агресия в училище е просто ужасна. Едва ли има родител и дете, които да не са се сблъсквли с нея. Вчера единият се опитали да го тормозят в коридора някакви второкласници питали го кой клас е и като казал трети се заяли с "тогава защо си толкова дребен" и се опитали да му събуят панталона. Явно е излязъл от ситуацията, защото не изглеждаше разстроен и я разказа между другото в контекста, че набора след тях са много невъзпитани.
 AsitaNew , направо завидях за четящите приятелчета, средата в тази възраст е много важна, а и все по-важна ще става занапред.
  _Hope_, то цял живот се учим да се харесваме, каквито сме и да не робуваме на чужди мнения и стереотипи. Хубаво е, че сте взели нещата в ръце и е станало осъзнато още на тази възраст.

Моите деца четат от време на време в часа по занималня. Ходят и си взимат книжки от библиотеката на училището. Не се интересуват какво ще им кажат случайно срещанати деца от улицата, говорили сме си за културни различия и т.н Тепърва светът става много шарен и всеки с културата, която носи и трябва да съхрани.

Момичета,
В проучване съм на раница с колела. Моля, който е с такава да сподели повече.

Синът ми е с Herlitz, но има дни в които е нечовешки тежка.

Аз пък не харесвам носталгията по отминали времена. Много се надявам да науча детето да бъде адаптивно към развиващият се свят.
Баба е на 90 и виждам как всяко поколение има своите носталгични моменти свързани с прогреса.
Четенето на книги е голямо удоволствие за мен. Но днешните деца получават информация и знаят много повече неща от други канали. Не ме разчуства вида на четящо дете. Както не ме разчуства вида на подница /а баба разказва с умиление за това/.
Детето ми е от тези дето сами си избират книги и четат поне няколко страници на ден. Но това не ме умилява

 Не знам за каква носталгия става дума, а децата няма как да не се адаптират към света, в който живеят в момента, защото те друг и не познават. Вярно е, че децата днес за добро или за лошо са претрупани с всякаква нужна и ненужна информация и сигурно знаят много повече факти от нас на тяхната възраст. Факт е и че все по-малко деца четат книги и намират удоволствие в това занимание. А не четат, защото има по-достъпни и най-вече по-лесни удоволствия, но със съмнителна стойност и полза. Четенето е хубаво, защото развива въображението, езиковата култура и подобрява правописа. Та в този ред на мисли достъпа им до лесни забавления вследствие от прогреса сам по себе си не води до някакво развитие, а по-скоро до регрес. Това са си някакви мои разсъждения по темата...

Говорех за адаптация на родителите....не на децата. Аз лично не съм съгласна, че четенето развива въобржението и подобрява правописа. За децата от преди 15-20 години...да...но не и днешните. Това е мое мнение

То за това масово тийнейджърите са фунцкионално неграмотни. Защото нито четат, нито пишат. Със сдъвкана и изплюта информация от клипчета в youtube и подобни, не се развива нито въображение, нито се придобива правилен изказ.
Накарайте някой 16-17 годишен да ви разкаже нещо, то е ъъъъ, мииии, сяяяя, такоъата, браааааат...
Не става изобщо дума за носталгия по миналото.
Това е мое мнение де,  но имам доста наблюдения.
Водила съм и часове като асистент в СУ, направо умът ми не го побира как са успели изобщо да завършат училище.

Съгласна. Тази година видях и колко по-богат речник има от деца, които не обичат много да четат. Аз винаги съм обичала да чета, четях и все още чета на децата и се надявам в последствие и малкото да има афинитет към четенето (не само към слушането друг да му чете ) Сега с удоволствие препоръчвам на каката какво да чете и после обсъждаме дали и на нея ѝ е харесала книгата, както на мен. Много благодаря за обобщения списък, който имаше в края на 2ри клас. Даде ми идеи за нови автори и заглавия, сега се оглеждам и по другите теми за подходящи заглавия за тази възраст. Според мен афинитетът към четенето се изгражда и зависи и от това какво се чете, до колко е подходящо за съответната възраст.

 Ей това точно имах предвид под регрес. Тенденцията се запазва и задълбочава, но не виждам как може да се противодейства.

Да, обобщават им информацията, с правилните изводи и те не могат да създадат критично мислене, дали пък това, което им се казва е точно така, като не четат книги. Е, как ще се противодейства, хора всякакви свят широк, за едни е едно, за други друго, всеки колкото е чел.
Но това не означава, че младото поколение няма бъдеще. (Има записки още от римско време, където се оплакват от младежта и им предричат трагично бъдеще . Различни са децата, едни чета, други обичат други неща.