СЕДМИ клас – 7 – Резултати, статистики и желания редим (04.06.2018–10.06.2018)

Lulumba, много ме разчувства и съпреживявам с теб и момичето ти.
Нищо не струва, колкото сълзите в очите на децата ни, най-малко НВО по БЕЛ.
Чак ми идва аз да дойда да я нагуша!
Знам, че каквото и да се каже сега, остава заметено от емоциите и вълненията. На нас ни остава единствената роля, най-отговорната, да ги подкрепяме, да не им позволяваме да губят вярата в себе си...и да им вярваме и обичаме!
Тези мои думи са отправени и към Вихрогонче!
А същото важи и за мен! Съдбата си знае работата! Ако беше реализирал точките по БЕЛ, щеше да залитне, изкушен, по ЕГ-та. Сега е вързан, надявам се!
Благодаря ви, че споделяме тези моменти!

Бора,

Идейно е в справочниците между баловете и статистиките, да се мъдри НВО - поезия, както на някои математически тестове и състезания, вицове на един небеизвестен преподавател по мт.

Облачна, това мъжът ми дословно го каза същото. Даже доволно потри ръце, само дето не се изхили от радост, той, дето е завършил НУКК.., ама ръчка дъщерята да става IT специалист (аз му викам Ити, като извънземното, ако помниш този филм). Ама то натам вървят нещата, защото тя окончателно се вгади от БЕЛ след този изпит.

Лулумба, резултатите на преразказа в класа на дъщеря ми, са все едно луд стреля с картечница. Все пак, децата се познават от толкова време. Какво да кажа, поврага от посредственост и слепота.
А за твоето момиче - талантът е като дълбока, буйна вода. Преградите не могат да го спрат, поне не задълго.

Здравейте, ето и нашите резултати:
момиче 1: БЕЛ: 72; МАТ: 81.50
момиче 2: БЕЛ: 71; МАТ: 70.25

Пловдив

Лу, много е тъжно това, което пишеш И това, което споделиха други майки по-горе за децата си с трудности. Много имам да кажа по темата какво прави българското образование с различните деца, но е само седем сутринта, така че ще се огранича в

Русалката - президент

Lulumba, системата наистина е отчайваща за талантливи деца. Но това е и начин за развиване на качества: адаптивност, смелост, поемане на риск, упоритост. Няма да задушите и убиете таланта и според мен, най-много да научи някой урок и да развие още някое качество. Успех ви желая! И много вдъхновения за девойката!

Лулумба, наистина тъжничко е, за успокоение на детето идете да видите рабатата и.
Аз някога също пишех добре,без да съм ходила на конкурси.Но най- неприятно ми беше да правя преразказ, добре,жче приключихме с него в основното училище.

А за заучените клишета по лит.- от тях се възползваха тези, които не умееха да пишат.За тях бяха готовите теми.Кандидатствала съм в ЕГ и в СУ, никога не съм наизустявала теми, само примерен плсн ми правеше учителката по Бел, тази, която ни преподаваше в училище и сами си развивахме темите.Много обичах това занимание и имах адекватно оценяване на изпитите

Лулумба, моето дете (пълна отличничка от 1 клас до днес, с призови класирания в не едно и две математически състезания, с второ място на конкурс за есе, с най-висок резултат на есе от 104 деца и т.н.) преживя същото с Американския колеж. Оказа се, че не я искат, а есето и беше оценено не като посредствено, а като лошо . А и беше мечта от мноого време. Много плака, много страда, но и мина. Все още го има онова чувство, аз я виждам понякога, че се сеща и и става мъчно, но минава и заминава. Ще мине и при вас. Детето ти ще си стъпи на краката. Литературните таланти машината не ги мачка, защото не се вписват в матрицата. Да, ще има и силни шамари, ще остават и белези, но нима един шамар може да унищожи мечта?
Ще го преживее и ще продължи още по-целеустремено.
Знам, че сега ти се къса сърцето, но ще отмине и това. Съдбата е начертала криволичещ път, а не коловоз.

Eleksir, как се справи твоето момиче на НВО? Ние с вас заедно тъгувахме за АК и по курсове нашите девойки бяха заедно .
Съжалявам, ако си писала вече по-горе и не съм видяла.

Забранила ми е да казвам, но се справи прекрасно
Особено предвид това, че предишния ден си счупи крак, та я носихме до чина и беше на болкоуспокояващи. Аз изобщо не очаквах, че ще се справи така.

Не се сдържах, държа да коментирам.
Изпитът по БЕЛ, в този му формат, не е за литературни души.
Изпитът е за четене с разбиране в по-голямата му част, за анализ на някакъв безумен текст, заучена клиширана теза с ключови думи и преразказ (т.е. умения за запомняне и предаване с точност на текст). Така че, изпращайки такова дете, с литературни наклонности и пишещо, без да сте наясно, че формата не показва литературни и писателски заложби, а нещо съвсем различно, се подлагате на това, което се е случило-нещастно и разочаровано дете.
Моето дете е изключително грамотно, може да се конкурира тук с правописната полиция, то пък в началото си мислеше, че изпитът е по-скоро върху езиковата култура. Установи, че въпроси по езикова култура в теста няма. Та бързо слезе на земята и разбра, че оценката по БЕЛ, въпреки желязната и грамотност и познания по изучаваните произведения-нищо не и гарантира висок резултат. Така се получи, че това се и доказа. Пак беше с достатъчно висок резултат над 90, но-отнето мъничко от тезата (съвсем точно предадена теза, оценявана на пробни тестове с максимален брой точки) и отнето мъничко от преразказа без нито една правописна и пунктуационна грешка доказа субективността. Зависи кой чете. Една и съща теза един я оценява високо, а друг казва-пълна глупост.
Ето затова реално са уроците и школите-за да те научат на формата.
А писателските заложби нямат нищо общо.
Няма и да имат и при вход в елитна гимназия, ако не попадне на човек-ценител, знаеш, можещ освен това да преподава. Малцина преподаватели са такива. Научете се вече.
Животът не свършва с този изпит, казах го в началото, казвам го и сега. Напротив, изключително много са после и разочарованите с високи резултати, защото в гимназията всичко се скофтя повсеместно вече, масово, не е това, което очакваш (всичко е в очакванията, деца с високи очаквания бързо слизат на земята, но разочарованието е силно).
Ето това прави масовата истерия-настройва едни деца, че не влезнат ли в конкретно училище, провалът е грандиозен. Ами не, не е, даже, вече от позицията на родител с дете в "елита" го заявява-нямате си и представа какви щастливци може би сте. Намирате тихо и скромно квартално училище, детето завършва не натоварено от пресата (нелогична, глупава, безумна, ненормална), развива си талантите и животът му е песен без болни надпревари, странни проекции на още по-странни учители и сринато здраве.
Деца с някакви таланти трябва да се подкрепят. Това принципно не става в училище обаче.

 Лулумба, НВО мери конкретни знания за конкретни неща и по никакъв начин не мери талант, важно е детето да го разбере за да не се разстройва. Признанието за таланта, тя го е получила вече, от където трябва.
Много мъчно ми стана за децата, които го преживяват и направо започвам да се радвам, че на нашето момче не му пука, че макар и с ниски резултати, получи повече от очакваното и ние, и той, сме доволни.

За неговия клас не знам как са оценките още, но със сигурност не са много децата с резултати над 90т. Близки деца, ходили на курсове, уроци и т.н. са със средни резултати.

Браво, ще се радвам да споделиш накъде сте се насочили. Моята искаше 1АЕГ, а се като видях, че има реален шанс и за Испанската, много голяма ни е дилемата!
Ще чакаме статистиката, за да видим къде ще са ни шансовете.