Трудно проговаряне - тема 24

Мен ме притеснява това, че детето има потенциал, има възможности, но се прави, че не може, не иска, остава подценен за околните. Не че него това го притеснява.
Отделно и учителите все ме привикват и не знам оплакват ли ми се или се опитват, чрез мен, аз да намеря начин да го накарам да се старае и учи.
За него на първо място са все още игрите, играчките, анимационните филмчета.

Всички мислим, че децата ни имат потенциал, но липсата на зрялост говори за по-забавено развитие и съзряване. Няма как човек да се бори с това, защото тези деца вървят винаги години назад в мислене от наборите си. Реално биха били 5 пъти по-щастливи с доста по-малки деца с които са си на акъла, нямам идея защо това не се практикува, а вместо това детето се мъчи да го впишат някъде за където изобщо не е съзряло. Едни ще си говорят вече за гаджета и какви ли не щуротии, а то още няма да може връзки да връзва. Оплакват се, защото сигурно не е на индивидуален план детето, ако не покрива норматива си е желателно да мине на такъв за да има своите лични постижения според възможностите си. Не знам какво му е на детето ти реално, но ако не е просто мързеливо, а има неврологичен проблем то и да се оплакват няма да променят нищо, мозъка съзрява сам, над еволюцията му твърде малко можем да влияем, природа.

Без да целя да обидя някого смятам че последните два поста на Ла Катрал са пълни глупости. Ако разсъждавахме така - родителите и специалистите моето и доста други деца нямаше да са там където са в момента. Моето конкретно дето казваха че няма да приговори дори, пък за училище и думата да не става, ако бяхме  приели че толкова е видите ли потенциала му, сега нямаше да е училище с връстниците си паралелно и с успех не по - лош от този на другите деца. Казвала съм го и преди - не лимитирайте възможностите на децата си. Вярвайте че са способни на много. Подкрепйте го, стимулирайте ги, помагайте им. Да, не всички истории са оптимистични, но нека вие сте направили всичко възможно и невъзможно...

La Catrala съгласна съм с теб, но има някои но-та. Не знам дали ще мога добре да обясня, ще опитам, като човек минал през първи клас миналата година. Моето дете, както и това на Йоко са родени в края на годината.  Ние например се паднахме в клас с голям процент деца родени в началото. И на тази възраст разликата личи, а моето е даже недоносено. Отделно, в нашите детски градини децата се отглеждат, не учат, независимо, че са предучилищна. Повечето госпожи си работят с напредналите деца, а другите, пък особено тези с проблеми са навряни в ъгъла. И в този смисъл предпочитам чужбина където училището започва от по- ниска възраст. В нашия клас има вече 7 деца на 9 години, а са още втори клас, моето скоро направи 8. Отделно учителките, е колко е по- добре класа да е от отличници и намилат на другите майки. Програмата и материала - миналата година имаха всеки ден математика например и всеки ден нов урок. Тази година, втория срок дават един час повече рисуване, вместо математика. Защо бе умници от МОН не беше обратното. Дайте по- леката програма в първи клас. И други подобни примери има. А се отчита масово, че нагоре на децата не им се учи.
Моето дете беше на разстояние от последното дете в класа си миналата година. Тази вече има 6-7 деца след него. Значи ли това,че е трябвало да го оставим както в детската градина на самотек? Или е трябвало да се пробва? Да, няма да стане учен, но може да учи.
Но виж, според мен Йоко, спокойно можеш да намалиш темпото, предвид факта, че детето ходи на занималня,, а лятото да използваш за наваксване.

Разбира се, че всеки родител иска детето му да постигне максималния си потенциал. Въпросът е дали натискането, принудата и залягането над материала от 8 до 8 помагат за това. Според мен абсолютно не. До втори клас децата са намразили ученето и връщане назад няма. Никой не се старае да им е интересно, да могат да си поемат въздух, да имат време да играят. Децата със здрава психика не издържат, за проблемните е страшно да си помислиш.

Има си статистики за развитието на децата в спектъра..... по отношение на постижения и развитие за дадена възраст. Та е смешно като кажат на 3 годишен или 4, който не говори, че нямало да проговори като огромен процент го правят на 5 и много малък изобщо. Това природно...., а не заради специалисти и не знам си кой още, защото просто мозъка не е в ступор дами и господа и той се развива въпреки че го прави по своя си начин.  Това е моето мнение и е застъпено с мнения на тукашни специалисти с които съм разговаряла. За мен едно 5 % е работата на някой и 95% е еволюцията нямаща нищо общо с някой страничен субект. Разбира се, ако го затвориш в някое мазе и не е в нормална среда едно дете и тази еволюция няма да я има, но говорим за всеки средностатистически случай в нормална среда предоставена за такова дете. Отделно всеки се радва на различни постижения и отделно му се струват нещо голямо пък то си е простия ход на развитието на индивида......и съпътстват по-голямата част от децата с такива проблеми по същия начин, почти няма уникални случаи от това, което съм проследила, може да има някакви грешни евентуално диагнози, които са объркали картинката на някой, който уж бил вече здрав и в норма. За мен дете със сензорни проблеми, които се изтощава 5 пъти по-бързо от един нормален индивид да му подмяташ нон стоп задачи и натоварваш мозъка може да доведе само и единствено до тотален срив на мозъка в даден момент, заради това и в тийн годините доста почват да имат в повечко и агресия и да се пият едни ми ти лекарства да се потушава, а тя е точно от това претоварване и даване на късо според мен. Но разбира се всеки е свободен да гледа както намери добре детето си, аз гледам на моето да му е широко около врата и да е спокоен и с почти никакъв напън си върви напред и само с негов си темп, нито се налага да изпада в истерия като види книга, нито да получава кризи в тази връзка, когато има желание работи и само с желание нещо се постига при всеки един невротипичен или не.

Разбира се, че всеки родител иска най- доброто за детето си. Но и само родителя познава най- добре детето си.
Сещам се и друго. На Йоко детето имаше здр. проблем и е отсъствало много от училище. Естествено, че ще му е трудно да навакса. Аз затова предложих да се използва лятото.  Освен това тя е споменавала, че нейното дете се справя отлично с математика.
А и на отличниците им се играе и гледат анимация.

Йоко, това с инфантилността се израства. Според мен всички късно проговорили деца са леко инфантилни до една определена възраст на фона на останалите, както и им липсват някои социални умения. Моята дъщеря е същата, играе с разни играчки, които децата на нейната възраст въобще не ги поглеждат, на моменти има едни супер бебешки реакция и колкото и да й обяснявам, че вече е голяма да реагира така, продължава да го прави. Но нека не забравяме, че тя все пак до преди две години още ми се тръшкаше по земята Сега ми е смешно, ама тогава хич не ми беше до смях, та и това ще мине.
Не можете ли събота и неделя да отмятате по голямата част от работата? Аз в момента съм на работа почти от сутрин до вечер и не нога да отделям много време на дъщеря ми, тя получава помощ в училище, но аз и събота и неделя я натискам яко да учи. Иначе съм съгласна с реге, че трябва да се полагат всячески усилия детето да върви в крачка с връстниците си. И на мен тук а искаха да ми пробутват олекотена програма за детето, категорично отказах. Ама то нали да й било по-лесно. Викам си на акъла, по-добре сега да видим зор, отколкото след някоя друга година, когато пропастта между нея и останалите зейне яко. Не искам да й е лесно, нека да й е трудно, като свикне да полага труд, после нещата по друг начин тръгват. Никой в тоя живот няма да й улеснява нещата специално за нея, а аз трябва да я подготвя максимално за действителността. За съжаление такава е реалността, като не можеш да вървиш в крачка с останалите, се превръщаш в аутсайдер. Така че у нас като отказва да учи, има последствия и наказания, а като има добри постижения - има специални награди и подаръци.

Едно е да си леко със забавено развитие и просто леко закъснял с говора и съвсем друго да имаш сериозна диагноза.  Надявам се правим разлика. Ако някой просто го мързи е едно, ако неврологичното му състояние пречи е съвсем друго. За много деца олекотена програма е далеч по-добре от другото.....жената споделя, че детето ползва шаблонни фрази, не е гъвкаво с езика, тоест заучава ги нещата, това е много сериозен дефицит и не е просто забавяне тук и там а проблеми с прагматиката на езика. Каквото и да пънеш и да не пънеш това ще пречи и ще дойде момент да имаш нужда от самостоятелен план на обучение. Разбира се, че някой тройкаджия....няма проблем да си кара и с връстниците и аз съм имала такива съученици, те нямаха някакви особени отклонения сензорни или диагнози, просто учеха бавно, не помнеха и тн и тн. Това е съвсем друго нещо вече....

И аз искам моите да ходят на занимания следобяд,  ама като не спят и в 4 часа вече са ужасно изморени и нервни,  та си оставам с желанието само

Като обърнеш нещата с нас бившите деца, сегашните възрастни - нима не е същото. Нима нещата са лесни - в работата, в семейството, в живота като цяло. Нищо не ти пада като манна небесна, ежедневно си извън зоната на комфорт. Всичко се постига с труд, за да постигнеш нещо трябва да се потрудиш, но дори и да се потрудиш  можеш да не го постигнеш. Нима това ни кара да се отказваме. Това са вечни истини... Преди - сега винаги ще са в сила. Детството е генерална репетиция за живота.

Че то и моето дете е с диагноза. Ако на 7 години още имаш проблем с говора, много ясно че ще е с диагноза детето, независимо дали му е поставена такава или не. Понякога по една или друга причина специалистите умишлено не поставят диагноза, а това не значи, че дете без диагноза има по-малко проблеми от дете с такава. Неналичието на една диагноза въобще не означава, че положението е цветя и рози. Ясно е че има проблем, иначе няма да седне един родител да се притеснява. Пък и те сериозните проблеми в един момент се израстват, докато един малък проблем, върху който не е работено, може доста да се задълбочи. А колко не са имали проблеми нашите връстници, не е ясно...толкова проблеми си минават и заминават недиагностицирани от немърливост у родителя и от неадекватна учебна система, въобще не ми се коментира.

Абе винаги си е имало слаби ученици, не са всички такива, защото имат неврологични проблеми. Има такива просто не стават за учене, не ги влече.....мързи ги, не е тяхното. Ако един човек си е много социален, пръв за кафето след училище, върти гаджета, кара мотопед на 14 и тн и тн….. отворко с една дума то тогава и двойки само да има не следва да го имаме за човек с проблем, това си е неговият избор да не учи. На 7 години повечето деца с диагноза по статистика вече говорят добре, а ако са били без говор до 4-5....ползват фрази поне.  Говора е най-малкият проблем, сензорните проблеми са тези, които пречатна концентрация, поведението да е шантаво и тн и тн. Заради това един индивидуален план....като малка група деца, повече почивки за детето, визуална техника и тн...за мен са задължителни, поне за моя син. Ми той много се претоварва от лудницата в залата, не може да функционира работещо в такава среда, ако си я кара като нормален това изобщо няма да се вземе под внимание и голям праз, че вървял с останалите в стаята. Иначе моя още няма 5...., а цяла година ги учат вече тук да четат, аз на 7 някога съм се учила, а бях нормална, горкото засега чете отделни думи и то рядко, не му е за акъла тая работа, няма какво да си затварям очите и е нормално да искам да не изискват подобни неща от него като не е дозрял за четене.

    Няма лесно в тоя живот, ако имаш стремления и желание за развитие. Работата ни на нас като родители е да се борим с предизвикателствата пред децата ни и да им поставяме нови. Моето дете вече е голямо, на 16 е, но тази седмица беше една от най-напрегнатите в живота ми. Пуснахме го сам на практика-обучение в Мюнхен. Ние живеем на 80 км оттам. Живееше сам в специализирано общежитие в центъра на града, ставаше сам в 5 и в 7 вече беше на работното си място на края на града. Сменяше си метро и надземна железница. Ами справи се. За първи път спи някъде където няма близък роднина. Обаждаше ми се един-два пъти на ден. Явно беше спокоен. На мен какво ми беше няма да ви обяснявам. Но това преживяване трябваше да се случи, за този момент се борихме години наред и явно постигнахме някаква самостоятелност. Вярно, бях му инсталирала на телефона проследяващо устройство и във всеки момент знаех къде е .
   Разбирам и Катрала какво иска да каже и от дистанцията на времето донякъде съм съгласна с нея, например промених си целите и изискванията към детето, но това не значи, че не му поставям други, които са съобразени с неговите възможност.
  

. Не искат да спят или има някаква разумна причина да не спят? Следобедните занятия при нас бяха много важни, но децата ми по принцип не спят след обед, не са спали и като бебета. Затова и синът ми се беше суперработоспособен между 16 :00 и 19:00