Ако страдате от тежка депресия през бременността...

Децата от един и същи мъж ли са, или това бебе е от нов брак? Извинявам се, че питам, но понеже 4-то бебе от един и същи мъж е рядко явление. Аз самата имам 4 деца, като 4-тото е от втори брак.

Ако се чувстваш толкова нестабилна, как ще се гледа после бебето? Това е основния проблем за мен, дори и бременността да се избута докрай... Аз не съм имала никога подобни депресивни състояния, но въпреки това трудно изкарах 4-тата бременност, голям стрес ми беше! А за теб направо не знам как ще го гледаш после, или мислиш, че само бременността е катализатор и раждането ще оправи нещата?

Да, от един и същ баща е. Мислех си, че ако отивам до края и родя, после почвам силни антидепресанти, но то не зная как изобщо ще мога да отивам до края с такова вътрешно напрежение. И да, това също си го мисля как ще успея да се погрижа, ако се влоша...

На силни антидепресанти как смяташ да гледаш три малки деца и едно пеленаче?

А, таткото какво мисли?

Здравей, предварително се извинявам, че се намесвам, не ми е в стила да се изказвам неподготвена, а виждам, че ти си доста наясно и търсиш помощ. Не съм била в твойте обувки, това е ясно. Не знам как твоята история дойде при мен, но прочетох всичките ти постове и за това ще пиша.

Мисля, че основата е липсата на подкрепа от страна на майка ти. Всяка бременност носи своите съмнения, ще се справя ли, не е ли късно, наред ли е всичко, но при теб нещата се мултиплицират, заради отношението от страна на един от най-близките ти хора. Съвсем естествено е мнението на майка ти да тежи повече, отколкото на всички останали, независимо приятели, професионалисти или просто анонимни, че дори и на мъжа ти.

Виж, има един основен момент - животът го дава и взима единствено Господ. Никой не знае колко, как и какво ще се случи в живота му и в този на децата му. Животът е по-важен от това ще учи ли в университет, дали ще има самостоятелна стая или ще дели с още едно, две, три деца. Ти знаеш, любовта е по-важна от всичко материално. Най-важните неща не са в опаковка. Животът е дар, не е придобивка.

Практически:

1. Опитай се да се дистанцираш от негативните влияещи наоколо - майка, роднини. Опри се на съпруга си и децата. Мисли за тях, мисли за живота като дар, ти си благословена, носиш вселена в утробата си.

2. Всеки ден навън, ако може сред природа. Разходки, движение, дишане, плуване. Механично, ако нямаш сила и ищах за наслада и отпускане. Поне по няколко часа.

3. Спри с обвиненията и негативните мисли - разгаряй огнища в рацио частта на мозъка - учи стихчета наизуст, песни, решавай задачи, ако обичаш математика, логически игри, кръстословици. Рациото да работи, не емоцията. Не казвам, че това ще те изклекува, но поне частично ще намали потъването и дълбаеенето в празни емоции.

4. Капките на доктор Бах, както някой каза нагоре, може да ги пробваш. Не знам доколко си склонна на контрол, щото все пак и те са с дозировка, да не вземеш да изпиваш по шише на ден.

5. Можеш да намериш терапевт в България за онлайн сесии. Предполагам, че има такива, които ще се навият с банково заплащане. Хем няма да е скъпо, хем мисля, че ще свърши работа. Поне сега комуникациите го позволяват. Ако ти е трудно мога да потърся, имам контакти в средите.

Ти няколко пъти казваш, че абортът би те размазал. Много жени, дори и извън твоето усложнено състояние, го изживяват тежко. Това също е въпрос на морал и разбирания. Но идеята е, че каквото и решение да вземеш, то да е най-доброто за всички. Всъщност, това мисля е проблемът при теб, в момента всяко решение ти се струва погрешно и вината те съсипва.

Но съм сигурна, че имаш капацитета  да се справиш. Просто го усещам. Само малко подкрепа от правилен човек. Стискам ти много палци и те прегръщам силно. Ще се получи по най-добрия начин, а до тогава се насилвай да си физически активна.

Аз не разбирам едно. Авторката е податлива към такива проблеми. Имала е кризи и преди. Знае, че когато е в криза се затруднява с гледането на децата. С лабилна психика е. Защо тогава правите деца , след като не можете да ги гледате? Ако депресията не е сега, ще дойде след раждането, или малко по-късно. Т.е. все децата ще страдат в определен момент. Много ми е любопитно, как се навивате на четвърто дете? И моите са инвитро. Но ако са 4 на брой вероятно и аз ще хвана гората. Това е много сериозна отговорност. 

Алмира, плъзгаш се по-най грозната плоскост - хомофобията. По-добре да си спестиш допълнителните гвоздеи в момента.

И аз не го разбирам, но бременността е налична и трябва да се мисли оттук нататък какво да се прави. Пък и инвитро - явно бебето е много искано..?

Няма да казвам аз какво бих направила, понеже не бих забременяла, ако имам тежки депресии. И без да ги имам, знам какъв зор е да гледаш повечко деца. Важното е авторката как ги вижда нещата.

Къде видя нещо хомосексуално в тази тема, че хомофоб я изкара ...

Мимимос, майка ми смята, че с тая депресия и непълноценно гледане на децата, ММ може да си загуби работата, след като основно той трябва да помага. Нямаме от други хора помощ.
Затова тя ме съветва за аборт, защото смята, че тогава ще си пия безпроблемно антидепресантите и ще си стъпя на краката, за да може да се грижа за децата си.
Благодаря за всичко написано! Ако имаш някакви препоръки за специалисти/ терапевти, оценявам да ми ги изпратиш.

Алмира, за някои неща си права- затова, че в такова състояние не могат да се гледат деца. Но, моите депресии се провокират от много силен стрес и за 19 години съм имала 3 тежки депресии, за няколко месеца лечение се оправям и после нищо не вземам и си функционирам напълно нормално. Никога преди не ми се е появявал депресия заради бременност или следродилна. Затова и никой не предположи, че може така да се случи сега. Ако предполагахме, изобщо нямаше и да помислим за дете. А ти колко инвитро- деца имаш?

Въпросът сега е, моето чувство за вина и съвест, с тях какво ще правя, ако прекъсна нременността си. Защото виждам накъде ще се развие депресията ми ще ме съсипе буквално. Не мисля, че ще мога да го преживея. Дори и да си набивам в акъла, че го правя заради състоянието си и заболяването, надали това ще ми даде някакъв вътрешен мир някога.
От друга страна и в сегашното ми състояние няма да мога да издържа дълго, а ако почна антидепресанти , тогава не бих могла да продължа с мисли за евентуални рискове за бебето.

Майчето с 16 дневна дъщеричка- ако нямаш други деца за гледане или поне имаш някоя баба да ти помага, е коренно различно. При мен няма и аз трябва да съм тук за децата си.

Абортът е много страшна дума и много жени го понасят изключително тежко. Четох доста в интернет и виждам в какви депресии и състояния изпадат жените, които са имали поради една или друга причина. Такова нещо едва ли може да се преживее....

Добре де,  ти как ги виждаш нещата? Ще издържиш ли тая бременост?

А майка ти не може ли да помага?

Една бременност е девет месеца, все ще я избута, но после имате ли достатъчно пари да гледате четири деца. Ин витрото  е скъпо, явно имате начин да го финансира те. Може ли да наемете някаква помощница. На мен най-трудно ми беше, че не мога да наема бавачка за големия син, имам само две деца, но големия беше много буен, благодаря на бога, че оцеля, докато гледах бебето. Аз също съм била в депресия при втората бременност, но не така страшно като при теб. Просто не ми се говореше с никой и по цял ден си лежах. Проблемът ми беше, че ме беше страх и второто дете да е злоядо, болнаво и хипер активно като първото.
Честно да ти кажа, след като си минала през ин витро, не прави аборт,. Децата ти кротки ли са, могат ли да се забавляват тихо или трябва нон стоп да си рефер и аниматор? По скоро се чудя как мъжа ти се е навил на четвърто бебе. Абе задръж го . Не пий нищо и мисли позитивно. Все ще се справите.

Колко много пъти се опитвам да си представя дали бих могла да издържа. И като си помисля още 28/29 седмици, просто не виждам края. Ако нямах домашни ангажименти или някой да ми гледа децата за през деня, докато мм работи, аз бих затиснала леглото тук ( в смисъл в депресия човек няма сили да върши неща, не че ще спя), както много жени с проблемна бременност лежат по 6-7 месеци по болници

Но няма кой да помага. Майка ми имат нужда от помощ, много са зле здравословно....

Ако не ме беше пипнала тази кошмарна болест, хич не ме притесняваше гледането на децата ми и бременен ето. По принцип съм много активна и физически дейна и организирана. Затова се хванах на хорото пак. Ама ето, че друго ми се случи, което ме прави като полутруп. Ужас е, когато човек не изпитва никаква радост и дните му минават мнооооого тягостно, сякаш година е ден.

Искам да ви попитам за личното ви мнение, ако може да се поставите на мое място, кой път ще изберете. Кое е по- малкото зло за семейството в случая?

Кристина, нямаме възможност за дом. помощница засега. Смятам, че поне първите 10 години ще можем да се справим финансово, а пък за после - ще му мислим. Само да сме живи и здрави. Аз да съм здрава , ще работя яко също, ама Ей туйто - да съм здрава.
 А ти през цялата ли бременност си лежеше? Кой гледаше голямото? Как се справи със ситуацията?