Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 юни 2018, 11:01 ч.

Смешни случки зад волана

  • 32 316
  • 196
  •   2
Отговори
  • Мнения: 2 644
Разкажете смешните си ситуации на пътя.


Аз вчера ходих за газ. Наредих се на колонката за бензин, дойде момчето и го попитах Тука май беше  за бензин? Да, а ти за какво си? За газ! Дай на задна и се премести на съседната колонка.
Разговора се води на висок тон, а другите момчета се засмяха.
Аз ходя редовно на тая бензиностанция и си ме знаят. И аз уж знам колонките.
Но пък и на газ, и на бензин знам от коя страна се сипва освен ако пак не забравя.

На първото ми сипване на бензин спрях от грешната страна на колонката. Маркучите са дълги и стигат.

Оня ден на светофар с четири ленти, аз в дясната за направо. До мен такси. Тоя до шофьора си свали стъклото и ми каза Госпожа, мигача ви свети. Благодарих му и го изгасих.
Престроявах се преди светофара защото най-вдясно имаше спрели коли.

Вие сте ...

П.П. Темата не е само за вашите преживявания, но и за случките на който сте били свидетел.
Нека се посмеем малко, но и да помогнем и на други новаци да не правят нашите грешки.

Последна редакция: сб, 09 юни 2018, 21:59 от Plava luda lutka

# 1
  • Мнения: 8 764
Очертава се забавна тема. Ето една случка и от мен от годините ми, като нов шофьор /19 г./   Simple Smile

Спират ме полицаи. Аз млада, хубава, нагласена - тръгнала съм за среща с приятелки. Отбивам, гася колата и тръгвам да слизам със замах и самочувствие на готина мадама. Слизам аз бавно и демонстративно, затварям със замах вратата и хоп - колата ми тръгва. Голям смях падна, когато тръгнах да я гоня с късата пола и високите токчета  Joy

Друг случай - отивам на лекции и няма къде да паркирам. Намерих аз едно място на някаква кална полянка пред университета и паркирам там. Докато съм на лекции, обаче падна един хубав дъжд и полянката стана още по-кална. Тръгвам си аз, качвам се в колата и виждам, че съм забравила фаровете пуснати. Съответно ми беше паднал акумулатора. Едни момчета минавайки покрай мен решиха да ме бутнат, за да запаля. Бутат ме те по калната поляна, аз давам газ и колелата се завъртат. Само да добавя, че колата ми беше със задно. Тръгвам аз, обръщам колата и гледам срещу мене двете момчета от главата до петите в кал - приличаха на блатни чудовища. Спрях, извиних им се и тръгнах.

# 2
  • Мнения: 524
Тогава ми се плачеше, но сега случката ми е смешна.
Отивам с баща ми на лозето. Там където паркирам обикновено имаше кола и трябваше на друго място да паркирам. Аз си харесах едно местенце по надолу, но баща ми каза, че е далече и ми показа къде да я паркирам. Аз му казах, че ще закачи някъде. Но той настояваше, че там никога няма да я закача. И аз я паркирах. Първият път нямаше проблем, излезнах с колата.
Втори път отидохме там, на моето място пак имаше кола. Отново на същото място я паркирах.
Тръгваме си, качвам се в колата, паля я, давам газ, не тръгва. Опитвам отново, пак не става. Едната гума беше потънала в пясъка. Бутаха колата, не тръгваше. Наложи се да изкопаем и махнем част от пясъка от долу. След това да сложим тухли под гумата за да я изкарам.
Около 3 часа ни отне това. А иначе никога колата няма да ми закачи там.  Това се случи на един петък 13-ти. Grinning JoyJoy

# 3
  • Велико Търново
  • Мнения: 3 512
Паркирах между две коли, но мястото беше съвсем тясно и един мъж демонстративно стоеше и ми даваше знаци, а аз го погледнах само пренебрежително и си мислех"този ме подценява". Успях да паркирам и О, изненада! Няма място да си отворя вратата... Мъжа ми се изсмя и ми каза нещо от рода на "голямо маневриране, а да беше видяла че няма да можеш да излезеш"
Побеснях, меко казано, и си отпраших безмълвно. Когато разказах на ММ, той ми каза че е трябвало да си смъкна тавана ( колата ми е кабриолет) и да изляза като прескоча... Тогава щях да го поставя на мястото му, но Ен се сетих Sad

# 4
  • Варна
  • Мнения: 22 720
Като съвсем пресен шофьор отнесох една клошарска количка и блъснах колата на приятелка, докато се опитвах да паркирам. А съвсем наскоро (вече с над 20 години стаж и шофиране всеки ден) помлях едно колче, от тези, които се вдигат и заключват с катинар. В своя защита ще кажа, че като спирах беше спуснато (на съседното паркомясто беше), а като тръгвах някой идиот го беше вдигнал и заключил, а аз не видях новото положение и подкарах през него.

С мотора съм имала бая конфузни ситуации. На едно кръстовище като спрях на червено кракът ми се подхлъзна на някакъв прахоляк и се стоварих на място, моторът ме затисна, двеста и нагоре кила е, не мога да изляза, срам и ужас. Две момчета слязоха от съседната кола и го вдигнаха, че да изляза. Идеше ми да потъна в земята от срам, благодарих им без да свалям каската и отпраших.

# 5
  • Мнения: 8 764
Още една случка от мен /бях я забравила, че беше пак от новобранските ми години/.

Карам си аз и минавам през една огромна дупка. Чу се едно зверско "тряс" отпред, когато минах през нея и бях сигурна, че съм спукала предната гума. Слизам аз, гледам - на гумата й няма нищо. Подритнах я, поогледах я - нищо й няма. Реших да изпуша една цигара и да изчакам малко, че сигурно ще започне да спада. Свърши цигарата, гледам пак гумата - нищо й няма. Вдигнах рамене и тръгнах да се качвам обратно в колата, за да тръгна. И когато се обърнах видях задната гума спаднала и джантата на нищо не прилича  Joy

# 6
  • Мнения: 785
Страхотна тема 🤗🤗🤗

Прибирам се от една приятелка и на един светофар предната дясна гума на колата ми попада в една от онези малки квадратни канавки без капак. И аз гася колата и гледам като теле вътре. В този момент по тротоара минават 3-4 момчета и ме питат дали искам помощ. А аз искааааах 😆
Та единия се качи в колата, останалите я повдигнаха отпред и след няма и 5 минути вече бях на път към вкъщи. Ако не бяха тези момчета щях да се отвися там.

И една история, която ме накара да плача със сълзи на собствената си глупост и несъобразителност. Една вечер пътувам по Каблешков посока Костенски водопад.  Каблешков е претърпял ремонт и точно пред мол България вече е доста по-широк. И сега вече аз трябва леко да се отклоня вдясно, за да съм в правилната лента. Но аз блея, светофара светва зелено и аз продължавам през платното, което до вчера е било правилно, но днес вече е насрещно. И най-безцеремонно минавам между две коли, лентата между тях беше свободна. И на глас казвам на моята приятелка в колата "какъв тъпак, седи в насрещното, пък ме зяпа лошо". След секунда разбирам какво съм направила, защото колата, която беше зад мен на светофара се движи вече зо мен, но в другото и правилното платно. Отбих, посмяхме се и така.

# 7
  • Мнения: X
Не е моя постъпката, но в четвъртък се посмях доста на бензиностанцията. Пред мен се опитваше да зареди мерцедеса си една дама, която не знаеше как се отваря капака на резервоара. И по телефона говори, но явно инструкциите не бяхя достатъчно ясни, защото ритна колата и си тръгна без да зареди. При две колонки за бензин/дизел доста коли се насъбраха докато тя се тюхка и суети.

# 8
  • Мнения: 2 644
Горката тя, милата ...

Мен като ме учеха колеги и бившия собственик на колата (първа ми е и съм супер идиот) едно от първите неща, които ми казаха е от коя страна на колонката да застана ( и за газ и бензин колонката да ми е отляво). Също и че ако зареждам бензин да дам ключа, а ако е газ - да посоча от коя страна да е.

Какво толкова не е разбрала дамата с мерцедеса?

И аз като се наредих на една колонките за бензин, а исках газ да заредя ми се посмяха доста момчетата.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 22 720
О, аз така с джипа на сестра ми, видях голям зор докато заредя. Кой да ми каже, че капачката се отваря с лостче, а проклетото лостче е на земята до шофьорската седалка? Че и стелката в краката ми мръднала, закрила го, а сестричката в чужбина с изключен телефон. Красота. Вече на изпарения карах, когато на поредната бензиностанция момчето на колонката знаеше къде да търсим.

# 10
  • Мнения: 3 364
Ооооо, смешни случки да искаш при мен... Сигурно съм единствената, на която колата е изгасвала два пъти в един и същи ден на две от най-натоварените кръстовища в града. Тогава хич не ми беше смешно, де... Ама сутринта като изгасна, си викам, бензинът свърши, дръпнаха ме до бензиностанцията, заредих, вечерта си тръгвам и пак изгасва, баш на едно кръгово. Обаждам се на ММ, идва да ме тегли, въжето се откачи. Той си знае неговата: "Нищо и няма на колата, ти не можеш да я караш!". Колата беше близо 30-годишен голф, впоследствие се оказа, че някакво маркуче за бензина се прокъсало и бензин за около 30 лв отиде на вятъра. Няколко пъти съм пукала гума, все има някой мераклия да я смени. Последния път - четири момчета - 16-17 годишни, толкова много искаха те да ми я сменят. Имах чувството, че само са гледали как се прави, но бяха много горди, че са се справили. Даже ми отказаха да ги почерпя. После като ходих да правя гумата, питах майстора дали добре са завили болтовете, а той каза, че даже са се престарали.

# 11
  • София
  • Мнения: 1 609
Много свежа тема. Моя милост таман взела книжка, никой не иска да се вози с мен, отивам до поликлиниката с детето. Паркирам на един тротоар под наклон, върша си работа и тръгвам. Да ама изкарваки колата назад минава баба с детенце и аз спирам да я изчакам, ама за всеки случай дърпам ръчната, да не тръгне колата. И минават си те, аз тръгвам ама колата нещо не ще да върви, паля подавам газ, не ще. С триста зора тръгвам, ама тя все гасне. Звъня на брат ми, викам идвай, че нещо става. Обаче тъпо и упорито си продължавам. Карам аз едва, едва, някакви хора свирят, светскат, но от мен пот тече и хич не мога да се разправям. Стигам до пред нас, направо не помня от зор как, спирам и тръгвам да дърпам ръчната и опа, няма кой да я пусне. Ееее направо ми пролоша. Още ме бъзикат как само аз мога да карам на ръчна, ама на мен хич не ми беше до смях!

# 12
  • Мнения: 2 644
И на мен още в самото начало на карането ми се случи да карам 4 км на ръчна. Да, трудно вървеше, но мислех, че аз бъркам нещо.
Откъде да знам, че на таблото пише и не се прави така.

Мина време, започнах да се научавам да карам. Една вечер, по полу - познат маршрут, много нерви къде да паркирам докато чакам жената, която прибирам и ще ходя да зареждам бензин.
Часът е бил 12 без нещо нощес. Отиваме ние, спирам от правилната страна, не пушим и двете и всичко е точно. Чакам човека дето зарежда, никой не идва. Писна ми и отивам вътре да питам ще ме зареди ли някой, че сама не мога. Касиерката обясни, че мъжа, зареждащ колите сменя цените.
Е, аз откъде да знам, че между 23.30 - 24.00 бензиностанциите не работят? Да ми е казал някой предварително?

# 13
  • Мнения: 3 364
Взела съм аз книжка преди една седмица и с мой приятел ще ходим с неговата кола да тренирам да карам. Обаче още на изхода на града: хоп, палка, първото ми спиране от органите на реда. Малко се притесних, че спрях далече, ама полицаят само погледна и вика: "Карай". Аз нещо не включвам и той повтаря: "Можете да тръгвате". Аз, супер възмутена: "Ама как, не искате ли да ми видите книжката?". Нали съм толкова горда, че имам книжка и как така няма да искат да я видят?! Полицаят и моят приятел се напикават от смях, а аз изобщо не мога да включа, че те се познавали. И полицаят казва: "Хората не искат да показват книжки, пък ти се натискаш..."

# 14
  • Мнения: X
Пърия път, когато спуках гума бях голям образ. На едно от тепетата в Пловдив, стръмна улица, с доста голям наклон. Отивах на среща с приятелки и се бях барнала с къса пола и бяла риза...
След като приключих цялата процедура и бях стабилно омазана, един човек ми помогна до толкова, че метна спуканата гума в багажника. Иначе бипкания колкото искаш, поне час ми отне процеса. Не можех да намеря къде е ключа за секретните болтове, по-лошото беше, че не знаех дори как изглежда. Това беше доста време преди ерата на мобилните телефони.

Общи условия

Активация на акаунт