За отношенията в семейството - къде е границата между насилие, възпитаване и близост

А, то всяко българско семейство вечер опъва салатата, ракийката и магистралката...

При опасно поведение се отнема всяка свобода и детето става роб. Работа, надзор, работа, надзор и това е, докато се осъзнае. Ако ще, ще копае и запълва дупки и ще пренася камъни.

Ти сериозно ли ми задаваш подобни въпроси? Дали не употребяваме никакви наркотици, с учуден и съмнителен тон?

До една определена възраст, за едни определени неща ще трябва да ме слуша безусловно. Да го подкрепям, да пуши с 10 годишните негърчета, няма как да стане. Нито да го разбирам.

Все едно описвате нашето детенце Същата работа, прекъсването на разходка и прибирането (и обясняването защо) го броя за "отнемане на привилегии" и затова казах, че не разбира все още причинно следствената връзка. Налагало се е 4-5 пъти такова нещо и не мисля, че то е имало някакъв ефект, по-скоро има ефект смяна на стратегията (ритуала) - примерно тръшка се, че не иска да спи (въпреки че буквално припада права) - преди ставаше да ѝ покажа едни конкретни плюшки и сама идваше, сега не - "нье искаам, аз рисувам" или "нье искам, аз пъзел (аз калинки)" (т.е. играя си с калинките, редя пъзела). Естествено никакво обясняване, прилъгване и подкупване не помага (основно съпругата ми се мъчи с подкупването), а ако се настоява, е способна да направи тантрум с такива писъци все едно я дерат жива. Но от няколко дни смених стратегията и "четем" преди лягане като вчера ме удиви с това, че вместо часове кандардисване, носени на нови книжки и мрънкане, след "прочитането" на първата книжка се обърна на една страна и каза "лека нощ тати", което досега никога не беше правила. Явно има светлина в края на тунела - и аз очаквам към 3, 3 и нещо да може да се води по-нормален диалог и да стават повече с приказки нещата.

Както и да е, отклоних се малко от темата, навлизам в такива детайли, защото абсолютно не виждам какво би помогнало в подобна ситуация (примерно тантрум, защото ѝ се спи, но не иска да спи) шляпане по дупето. Освен да реве и да пищи 1/2 час, защото е и обидена, не мисля, че би постигнало нещо друго. И да, убеден съм, че не е такава, защото "я разглезваме" (т.е. не я бием) - и аз съм бил същото хлапе, че и по-лошо, и съпругата ми е била същата, очевидно е енергично, буйно и своенравно детенце каквито и ние сме били и по принцип нямам нищо против това.

пс. гледам, че сте подхванали наркотиците - добре е да се разграничават легалните наркотици (алкохол, цигари, енергийни напитки), нелегалните леки (примерно марихуана) и нелегалните опасни (примерно хероин). Легални наркотици, както и леки нелегални в България е изключително трудно да ограничиш един тийнейджър според мен да приема с цел "вписване". Там изобщо не виждам какво би помогнал боят, освен детето да се затвори съвсем и да почне да се крие, което ми се вижда изключително опасно. А ако нещата са стигнали до там, че да е на помпа (да не случва подобно нещо!), тогава му трябва психиатър, метадонова терапия, извеждане от средата, в която друса, чрез настаняване в санаториум примерно (чувал съм, че на запад има добри) и т.н. Не знам как е в Англия, в България в момента е доста зле положението откъм употреба на дрога сред младите.

Не пиете кафе, не пушите, не употребявате алкохол? Поздравления!


Не искам да се заяждам. Наистина, за да е направило детето такъв ИЗБОР, значи нещо е довело до него. Ние сме отговорни до някаква степен за изборите на децата си, така че за мен, за да прибегне детето до тези неща - извън модата, значи нещо в семейството му е помогнало да избере.
Аз също съм пушила, цигари, в 7 и 8 клас. В 7 нашите ме хванаха и беше голям скандал. Много добре си го спомням. После в 8 пуших, ама много пуших. Някъде към края на 8 клас ми мина, стана ми тъпо и си спомням много добре как ме дразнеше миризмата на ръцете ми и спрях. Не съм пушила никога повече.
Но нашите бяха пушачи. Аз пробвах малко, след като те спряха, но си спомням какви мъки бяха...

бгтаткото добре се е изказал по въпроса

Много книжки и статии са чели някои хора. Избор било. То не знае, къде се намира, още не може да говори правилно, намерили цигара или трева и се давят там по ъглите. Никакъв избор не е това, а простотия и чувство, че всичко им е позволено.

Драстични мерки ще взема аз, никак не се шегувам и не преувеличавам. И е предупреден за това. Пък който иска да говори и да им уважава изборите.

Мисля, че и друг път сме коментирали четенето на приказки преди сън с теб. Аз започнах да чета малко след като навърши годинка. Беше и толкова интересно, че сама си избираше книжката и отиваше в банята. Между четвъртата и петата година започна да ми чете ( колкото може ). Имаше още по-добър ефект защото след няколко изречения се изморяваше и гасеше лампата. Отделно смятам, че дете което държи книжка вместо таблет има по-голяма вероятност като порасне да стане четящо.

Е айде сега кафето. До колкото знам има разлика между него и коката ( примерно ). Детет, което живее в нормална обстановка е малко вероятно да посегне към наркотиците заради нещо различно от келешлък/мода/простотия. Не мисля, че нормален родител би толерирал/разбирал/уважавал подобен избор.

А, възрастта между 3 и 6 е кошмарна при децата. Едни такива сладки сладки малки демони. Моите методи бяха според ситуацията и мястото.
Отначало към три години (още живеехме с баща ѝ) имахме унифициран метод за наказание – да стои права до хладилника определено време. Но това за мен не беше особено ефективно, защото детето все още не осъзнава моралните категории и се получава едно излишно висене.
Друго наказание – отнемане на любими играчки, занимания, дейности. При моето дете работеше на 50% (зависи от децата).
При истерии (а те в тази възраст са много) – ако е вкъщи, извеждам за ръка и оставям в друга стая да се нареве и натрещи.
Ако е навън – оставям да трещи на мястото като казвам "ок, аз тръгвам, когато се успокоиш, ела". И се правя, че си тръгвам, ходя лекичко, като следя какво прави едновременно. Обикновено започваше да се тръшка по земята, да хвърля камъчета и да крещи, че съм лоша, гадна (това ставаше, когато на мига иска много да се купи нещо, да се отиде на секундата на люлка, пързалка или батут и т.н.). Значи, това е изпробвано, имат невероятен компас кога губят контрол над ситуацията. Както истерично се мята, крещи и реве, усети ли, че а-ха завивам зад ъгъла и не ѝ обръщам внимание – скача, тича и се хваща за ръката ми, превключвайки на съвсем друга тема.
Просто в ситуации на истерия – не подклаждай огъня с викове от твоя страна или пък другата крайност – влизане в детския сценарий (тогава гарантирано ставаш луд). Прилъгване и подкупване ги смятам за особено вреден подход и съм се стремяла да го избягвам максимално.
При всички наказания винаги обяснявам защо се прави едно или друго, защо и кое не е добре в случая.
Не съм перфектна, имала съм моменти, когато малкото сладкишче ме е изкарвало от всякакъв баланс – и съм викала, и съм шляпала през дупето. Особено, когато трябва да се сложи рязко границата, нещо като отрезвяване, защото то в един момент изпада като в транс и нито слуша какво му говориш, нито знае какво прави.

След 10 годишна възраст намирам пошляпването вече за крайно неудачно, защото са започнали процесите на формиране на личността и моментът с унижение, срам, отхвърляне вече са доста застъпени. Правила съм грешката да зашия шамар на 10 или 11 беше, с друго дете в ситуация – от тези ситуации, в които едното дете се възползва, че е чуждо дете (демек не мога да му кажа и направя нищо) и започва да навива другото за щуротии, да говори глупости, да прави безобразия. И след като няколко пъти повторих да спрат, те не спряха, щото нали колко е яко да "си лош", извъртях един шамар на дъщеря си. Е, ситуацията приключи набързо – успокоиха се, навиващото дете спря да прави и говори глупости, набързичко си тръгна, а моето ми се сърди доста време. Заради срама, не толкова заради болката. Затова над определена възраст смятам, че е недопустимо да се удря дете. И не го правя.

Но каквото и да се напише, аз смятам, че всяко дете е различно и удачни, работещи методи за възпитание при всяко дете, едва ли са възможни.
 

Бърз въпрос по реална ситуация:
Градски автобус до Софийско квартал-село. Тъпкан догоре. Три девойки на около 14 години са се настанили комфортно на местата за инвалиди и са в дискусия по задълбочени философски теми (Шушана и любовта).
Възрастна женица след осемдесетте помолва девойките с плах глас за място. Защото едвам стои.
След кратък презрителен поглед, куийн бий отсича "Оди мри бе пенсия".
Вашите предложения за реакция на място и веднага?

Взимаш й телефона и го хвърляш през прозореца.

Ежко, разводняваш темата.
Тези момета са изпуснати в семейството. Възпитанието, общуване и отношение към други хора, се задават първите 7 години и то от родителите. После вече, шейната е изпусната.
А ти какво направи? Скара ли се на шушаните или отстъпи мястото на бабата?

В такава ситуация ММ застава до старата жена и повтаря "предложението" за ставане. Стават. И младежи стават. Ако съм сама, без ММ, аз отивам до девойките и повтарям така, че чува и шофьорът. Но най-хубаво е, когато сме със съдружничката ми: говорим стерео, едно и също, често с едни и същи думи. Психоефектът от стереоатаката е несравним.

Само давам пример, Базила. Имай търпение, ще се върна на темата.

Тогава боят изглежда доста приемлив и примамлив, като метод за възпитание.

Никакъв бой. Когато са нагли и тъпи – само с техните камъни. Иначе стават още по-курназ и "остроумни". След като помоля някоя от шушаните да стане любезно и тя ми се изрепчи, единственият начин да накараш подобно да се размърда, е да го засегнеш на тема външен вид, телефон ("я, аз си мислех, че само хората със скапани телефони/смартфони не стават на възрастни хора" или нещо подобно), да го накараш да се сконфузи. Чак толкоз нагли хептен да не станат като им се каже няколко пъти, не съм срещала.
Друг е въпросът, че те сега 14-15 годишните са по-яки и развити от мен и мога да си изпрося боя, ако съм сама.

В случая вече говорим не за възпитание, а за последствия. По една случайност, 90-тина килограмовото внуче се беше качило пред мене от втората врата (щото не влизаше през първата). Шамарите отекнаха в Пазарджик, а треакторията през вратата не беше достатъчно висока, за да не включва разбит нос и ожулени колена. Убеден съм, че ако бяха момчета нямаше да се разминат така леко.
Та седя и се чудя кое е по-добре: да опазим нежното чувство за собствено достойнство на 3 годишната личност или да я ваксинираме против инвалидизираща наглост на същата възраст?
ПС Базила, видно е, че не се возиш редовно на градски транспорт