И решихме с педиатърката, че няма смисъл да отлагаме. Ваксината срещу менингит ще му я слагаме на отделен курс, като направи 6 месеца, за да не се струпват много ваксини наведнъж.Иначе Иво се държа мъжки и плака съвсем малко. Нали тая ваксина се слага, докато си гушнат в мама, та болката бързо минава. Даже си поспа детето на връщане от поликлиниката. Сега чакам да мине един час, за да си му дам панадола и да го храня. Мерките и теглилките са както следва - 4 см и 1200г за един месец. Отглеждам дете-гигантче.
Бюти, внимавай с ягодите
Иво си го пускам на разходка с бабите, щото мисля така - все пак и двете са отгледали по две деца, при това очевидно добре са ги отгледали - та явно мога да им имам доверие да си гледат добре и внучето. Притеснено ми беше първия път само, после като видях колко добре се справят - хич не ги и мисля, да му мислят те
Аааа, Иво е същия! Обаче аз направих откритието на живота си - мушвам един биберон залъглака в джучките - и настава мир и любов! Щото иначе от опъване на краци не можем памперса да му сложим като хората, а и като му слушам рева, по някое време ми тръгва млякото и потичам.
За това , че децата като са превъзбудени и не могат да спят - вярно си е, затова аз вечерното кърмене го правя на нощна лампа, да няма никой в стаята и после ходим като нинджи. Че то иначе е едно любопитстване, едно въртене и кокорене, ако не беше толкова лаком, сигурно щеше да спира да суче и да си върти главата назад да гледа кой говори/шумоли.
Аз също имам проблем с бълхите, свеки ми ги носи от село и всичко на мен се лепи. Сигурно надушват, че съм алергична. А това за кръвната група не е вярно, Младен е АБ, аз съм А, но само мен хапят гадниците (моя беб също е АБ
) Препарати не помагат, пробвала съм - само ги настървих още повече и се прибрах от село, сипеща люти клетви и закани как няма да стъпя повече там. Е, стъпих, но си бях вързала на глезените от ония каишки за котки против бълхи. Нищо не ме ухапа. Замислих се тогава дали да не въведа нова модна тенденция в гривничките за глезени.
/, за първи път го извежда, ама съм споко, все пак и тя гледа дете и знае как и какво.А и се оказа, че и аз имам нужда от почивка и с удоволствие се откъсвам от бебешките истории за някой друг час.Това обаче далеч не значи че не ми липсва и че не мисля само за него 
Ще изпукаме вкъщи. От скука започнах чак да уча за един изпит, който бях оставила за септември, но май сега ще опитам да го взема. То с такова добро дете 
Айде да не казвам пак за "момче и пуйче"... 
, не го целувай така, не го целувай там, не го пипай
Как ще се преборя с тази ревност и егоизъм незнам, ще е трудна борба.
Ох, не мога да спра да се лигавя, отивам да глътна малко чист въздух преди да откача съвсем 
Е, към 1-годинка го заведохме Пепи на уролог. Той каза, че Пепи е още много малък за това, но като казахме за дядото и пр., а и беше събрал малко бяло секретче на пишлето - с една пинсета или нещо подобно - дръпна, потече малко кръв, малко поплакахме и готово. Ние се успокоихме, забелвахме при къпане, макар че ме беше страх, но след известно време пишлето отново се затвори. Вече категорично бях решила, че няма да си мъча момчето с доктори и започнах аз да забелвам, но по-сериозно. Нашият тати въобще не е по тези работи. 
