В нормалния свят всеки договор има силата на закон за двете страни в него, до момента, в който някой не поиска този договор да се прекрати. В България, обаче, законите се смятат за пожелателни, а договорите са съвсем "гола хартия". Това трудови договори, договори за заем, не носят повече задължения от тоалетната хартия, даже последната се прилага повече. Че и държавата активно не спазва собствените си закони. Та затова не се сключват предбрачни договори.
- Публикувана: 16 юни 2018, 22:27 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2021, 15:31 ч.
Брачен договор и защо не е популярен в БГ?
Човече, при СИО, ако единият иска да доплати 10%-20% от собствения си доход и да вземе имот на свое име с наследство, това не е възможно, дори и другият да няма никакъв доход. Така че въобще не става въпрос за реално участие на другия.Дори при разделяне на наследство, ако получателят на наследството трябва да доплати за реалната си част, съпругът пак участва с дял от доплатеното.
Не ми се е налагало да трансформирам лично имущество, но ако се случи и е частично трансформиране, със, без брак, със без договор, %-та над участието ми от личното имущество няма как го приемам за личен, защото разходите и задълженията ми са споделни, дори да не са точно за имота, всичко е свързано.
Не се сърди човече, то е ясно, че материалните активи не с всичко, но накрая обикновено те стават ябълката на раздора. И в този смисъл не е зле нещата да са предварително скрепени с някакъв предбрачен договор, пък дано не се стигне до изпълнението му. Тия номера не са от вчера и някой по-умен от нас го е измислил.
Напоследък набира популярност при развод според приятели адвокати, защото излиза по-евтино да от съдебната делба на имущество. Дали е така нямам идея, не съм влизала в подробности.
Ние сключихме брак в законов режим на разделност, не съм фен нито на солидарно придобитите задължения, нито на всичкото общо.
Нито аз, нито мъжът ми сме обидени
Освен ако той не го таи дълбоко в себе си 
. Режимът може да се изменя с нова декларация по време на брака.
Ние сключихме брак в законов режим на разделност, не съм фен нито на солидарно придобитите задължения, нито на всичкото общо.
Нито аз, нито мъжът ми сме обидени
Освен ако той не го таи дълбоко в себе си . Режимът може да се изменя с нова декларация по време на брака. 
Точно- не се формира СИО. Иначе правата, които възникват относно деца, наследяване и т.н. са си същите. Разделността касае имущественото разпределяне.
Филийки хляб не делим и не водим касови книги кой какво купува, просто един ден няма да ги делим и като се случи нещо, дето налии не се случва никога, щото много се обичаме.
Нито аз, нито мъжът ми обвързваме имущества с вярата и любовта ни един към друг.
Филийки хляб не делим и не водим касови книги кой какво купува, просто един ден няма да ги делим и като се случи нещо, дето налии не се случва никога, щото много се обичаме.
Нито аз, нито мъжът ми обвързваме имущества с вярата и любовта ни един към друг.
Законът ти дава възможност да решиш кой е вариантът за теб и твоето семейство. Хубаво е да има различни опции и всеки сам да си прецени кое му е справедливо и правилно.
За мен справедливо е придобитото преди брака, независимо в същия вид или трансформирано да си е лично, за всичко останало двамата да има дял 50:50.
Затова смятам, че СИО-то е напълно достатъчно.
А ако човекът отсреща не струва, ще намери начин да те прецака с какъвто и да е договор...
Всички, които не си представят как ще подпишат договор щото "това не е семейство, как ще си делим филийките" запяват съвсем друга песен, ако попаднат на един пресметливец и се окаже, че онзи/онази ощетява собствените им деца. Много е лесно да говориш отстрани как "това не е семейство" ама въпросното семейство хич даже не е вечно и божа работа накъде ще задуха вятъра утре. Така че човек е добре да мисли овреме за да не се вайка после. Аз договора го приемам като един вид застраховка и някаква сигурност за децата, не за себе си. Тъй че според мен по-добре да го има.
Говорим за точно определени неща, а ти си говориш " по принцип и традиция".
Интересно е да се разбере, след като нашият закон брани всичко, придобито преди брака, а всичко след него е по 1/2, защото и двамата- всеки според "конюктурата", помага за семейното благо, каква е ползата и като как се осъществяват едноличните големи покупки само от единия?
Означава неприлагане на правилата за СИО. На чието име е придобито, негово е.
Точно- не се формира СИО. Иначе правата, които възникват относно деца, наследяване и т.н. са си същите. Разделността касае имущественото разпределяне.
Филийки хляб не делим и не водим касови книги кой какво купува, просто един ден няма да ги делим и като се случи нещо, дето налии не се случва никога, щото много се обичаме.
Нито аз, нито мъжът ми обвързваме имущества с вярата и любовта ни един към друг.
Филийки хляб не делим и не водим касови книги кой какво купува, просто един ден няма да ги делим и като се случи нещо, дето налии не се случва никога, щото много се обичаме.
Нито аз, нито мъжът ми обвързваме имущества с вярата и любовта ни един към друг.
Благодаря
Въобще не знаех, че съществува такава възможност.
Не съм чела темата , но по пътя на моята логика ... брака го свързвам с чувства и емоции, договора - писмена уговорка м/ду хора,които си нямат доверие.
Изначално са ми несъвместими.
Има една много хубава и вярна приказка - ,, с хората,с които можеш да се разбереш - не ти трябват договори, с хората,с които не можеш - и договорите не помагат,, .
Изначално са ми несъвместими.
Има една много хубава и вярна приказка - ,, с хората,с които можеш да се разбереш - не ти трябват договори, с хората,с които не можеш - и договорите не помагат,, .