Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 30

  • 96 869
  • 876
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 1 712
И още нещо да питам. Според мен на възрастта на моето дете 3г или по скоро на нивото на разбирането му  2 г работата на логопеда и психолога сякаш се припокриват или поне на мен така ми се струва. Общо взето с едни и същи неща го занимават /макар на психолог да съм го водила само няколко пъти/ та в тази връзка има ли според вас необходимост и от двата вида специалисти на този етап? Аз мисля, че му трябва терапия с  логопед плюс някакъв сензорен специалист.

Не, не се припокриват. Примерно психолога трябва да работи за тези истерии свързани със сид. Ако детето има социални проблеми, страхове, проблеми в разбиране надвусмислени текстове. За момента се припокриват работите при вас защото психолога трудно би работел с такова малко дете с проблеми в комуникацията. Моят син почна да работи с психолог когато стана на 5. И все в такива направления - нощни кошмари, страх от механични играчки, дразнене от силен звук, тактилни усещания, едни лица с емоции разпознаваха, четяха приказки за различни човешки послания - добро , зло, смърт преходност.Р исуваха неща които да й кажат на нея дали се чувства комфортно в среда, семейство. Сега психолога просто ви помага за придръпване на детето напред, защото в този вид работа важи правилото - "колкото повече, толкова повече "

И поздравления за гърнето. Както казах стига да разберат какво се иска от тях става лесно.

Да, да аз точно това имах предвид, че на нивото му на разбиране в момента работят за една и съща цел и с едни и същи методи. Целта е комуникация и социализация. За напред при всяко положение ще се наложи психолог, но за в момента още се чудя.

# 136
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 326
Да се запиша и аз при вас, че май и синът ми е в спектъра .Досега все казваха ХАДВ .Не че има някакво значение за мен, важното е детето да се развива.
И все пак постесната от невролога отидохме на биорезонанс и сега ще се чистим .Чакам си протокола да видим какво ще правим.
Други минали ли са по този път -хелиране?

# 137
  • Мнения: 7
Здравейте, от скоро чета форума, т.е. темите свързани с аутизъм. Ще ги прочета всичките, но става бавно. Синът ни(4,8г.) е диагностициран с атипичен аутизъм. Допреди година беше ХАВД. От исчетеното по въпроса разбирам, че универсален подход няма. Ние посещаваме АБА терапия, логопед, минали сме 2 курса Томатис терапия(след две седмици отиваме на 3-ти курс), още пие хомеопатия. Занимаваме се с проблема от около 2 години. Преди това всички, включително докторите ни казваха, че момчетата проговарят по-късно, а поведението му отдаваха на труден характер. Мисля, че при повечето от вас е било така.
Имам един въпрос към вас, може и да е обсъждан, но не намирам нищо за сега. Та, преди около месец с жена ми решихме сериозно да ограничим сладките на малкия, защото често е доста превъзбуден. Положителна промяна в поведението забелязахме почти веднага, още на следващия ден- стана по-спокоен. От тогава му даваме много малко сладко- по един бонбон и няколко лъжички сладолед седмично. Забелязвам обаче, че отслабна много и то за кратко време. Преди си беше леко набит и доста силен а само за месец стана направо кльощав. Не мога да кажа килограми, защото много трудно го излъгвам да се качи на везната и да застане няколко секунди. Предполагам има и други от вас, които в даден момент са решили да спрат захарта. Въпросът ми е дали сте забелязвали такова рязко отслабване след това. Жена ми казва, че е станал хубаво, слабо момче, но според мен отслабването му беше много рязко. Ще съм много благодарен, ако някои сподели мнение или собствено наблюдение. Започнал съм да чета всички теми подред, но напредвам бавно. 

# 138
  • London
  • Мнения: 6 888
Моето не яде никакво сладко, но няма никаква промяна в килата. Заменил ли е сладкото с някаква друга храна, да не би да яде по-малко отпреди и заради това да слабее?

# 139
  • Мнения: 7
La Catrala, по скоро не, не го е заменил. Вместо Барнита, вафли, бисквити и шоколад яде банан. Като повечето такива деца и той е претенциозен към храната. Почти е невъзможно да го накараме да пробва нещо ново. Сутрин яде овес с мед. От плодовете само банани, ябълки(само едни жълтозелени на точки- незнам как се казват) и мандарини. Иначе обича много макарони, фасул и мусака- това е горе долу всичко. Гледам да разнообразявам, но е трудно, едно гонене с лъжицата е... Знаете как е.
Нашият имаше телосложение горе-долу, като вашият син(гледал съм видео, които побликувате- симпатичен симпатяга:)))), но сега си е направо сух. И то само за месец. Мисля си, че може и да е от натоварената му програма напоследък и от жегата. Притеснявам се, че отслабването стана с голяма скорост- ще се обърна за съвет и към лекар.

# 140
  • Мнения: 15 818
Аз направи бих посъветвала да се консултирате с лекар. Верно че при децата има една възраст след три гогато от бебешката пухкавост добиват по-нормално телосложение но тук имаме почти 5 години. Каква му е конструкцията по принцип - за костната система питам.

# 141
  • London
  • Мнения: 6 888
Наистина е най-добре да се посъветвате с лекар.....иначе може да пробвате с повечко въглехидрат да видите, принципно от тях се качва - тутманик, милинки, палачинки солени, сандвичи солени. Успех и дано не е нещо сериозно.

# 142
  • Мнения: 7
Костната му структура е съвсеем леко по-широка от на другите деца с неговия ръст. Като цяло е леко по- едър от връстниците си(сравнявам с децата на площадката). Сега, както е отслабнал не изглежда нездрав или нездраво слаб, само че отслабна много бързо. Утре ще го заведа при личната. Тя като цяло въобще не е наясно с неговия проблем(всъщност проблемът е по- скоро наш- на родителите, за самия него всичко си е ок. Той не знае, че главата му работи по друг начин). Диагнозите са ни поставяни в България, а ние живеем в Чехия. Жена ми засега не иска да го регистрираме тука като РАС, тя силно вярва, че той ще излезе от спектъра и смята, че такава диагноза ще му остане черно петно за цял живот. Аз съм на друго мнение, засега е така- без официална диагноза тук. При личната му лекарка е ходил 2 пъти за последните три години. Като цяло е физически здрав, не е имал никакви заболявания, освен настинки. Като ходим при личната, тя вижда, че той абсолютно не я разбира, но го отдава на незнаене на езика и казва- нищо, ще се научи.

# 143
  • Мнения: 15 818
Разбирам напълно жена ви, понеже мислим с мъжа ми подобно. Синът ни беше с  атипичен аитъзъм на три, след поредица диагнози в моментс на 11 е извън спектъра. Не е генерално различен. Поне не за масите, само за по-чувствително специализирано око се усеща. Принципно не е необходимо да казвате нищо допълнително на лекарката. Това  , как организма на детето преработва дадена храна /храни до сега не е доказано че се отразява на начина по който работи мозъка му. Така че спирането на сладкото може да се обясни с вашия стремеж към по - здравословно хранене. А вече нейна работа е да търси защо му се отразява така. По-стабилната му костна структура също може да ви послужи за мотив. Обкновено такива деца по бързо натрупват маса и изглеждт някак по-едри, което обеснимо притеснява родителите. Това за пред лекарката.
Иначе конкретно ако бях родител на дете с по-масивен скелет бих била притеснена от такова отслабване.

# 144
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 508
Принципно официалната диагноза би трябвало да дава достъп до по-добри възможности за подопомагане, терапии, програми и подобни. В ДГ - също, после в училище. Не знам в Чехия как е точно, но би трябвало да има нещо подобни.  Заради страха от “черно петно” детето може да пропусне реални възможности за помощ. Аз бих проучила нещата.

После идва и моментът, в който ако детето осъзнава, че е по-различно от останалите, диагнозата дава успокоение и разбиране защо е такова, вместо постоянната тревожна мисъл “какво не е наред с мен”. Моят 13 годишен син също минава за неаутистичен сред неспециалисти. Разбира се чудесно с възрастни. И всеки, който е общувал с него, не вижда нещо притеснително. По принцип обаче децата аутисти често се разбират с възрастни и с по-малки деца от тях, но имат проблем да се впишат точно сред връстниците си. И точно това може да е източник на тревожност, обърканост, несигурност, ниско самочувствие и т.н. Аз участвам и в други групи, в които пишат и възрастни с аутизъм, чела съм и статии и ми е правило впечатление, че тези, които поради стечение на обстоятелствата са получили диагноза като възрастни, казват че това е било облекчение за тях и биха искали да го знаят много по-рано. Въобще и този въпрос трябва да се обмисли внимателно. Като са малки децата още не осъзнават много неща, но ако/като дойде моментът, в който почне да им прави впечатление различността, въпросът би трябвало да се адресира. Затруднения може обаче да възникнат и от това, че аутистите  често не споделят/ не умеят да комуникират добре чувствата си и тревогите си, и така те могат да останат незабелязани. Така че кога точно да се говори с детето,  че е аутист е една много деликатна тема.

Последна редакция: нд, 19 авг 2018, 18:58 от ЧеКа

# 145
  • Мнения: 47
Принципно официалната диагноза би трябвало да дава достъп до по-добри възможности за подопомагане, терапии, програми и подобни. В ДГ - също, после в училище. Не знам в Чехия как е точно, но би трябвало да има нещо подобни.  Заради страха от “черно петно” детето може да пропусне реални възможности за помощ. Аз бих проучила нещата.

После идва и моментът, в който ако детето осъзнава, че е по-различно от останалите, диагнозата дава успокоение и разбиране защо е такова, вместо постоянната тревожна мисъл “какво не е наред с мен”. Моят 13 годишен син също минава за неаутистичен сред неспециалисти. Разбира се чудесно с възрастни. И всеки, който е общувал с него, не вижда нещо притеснително. По принцип обаче децата аутисти често се разбират с възрастни и с по-малки деца от тях, но имат проблем да се впишат точно сред връстниците си. И точно това може да е източник на тревожност, обърканост, несигурност, ниско самочувствие и т.н. Аз участвам и в други групи, в които пишат и възрастни с аутизъм, чела съм и статии и ми е правило впечатление, че тези, които поради стечение на обстоятелствата са получили диагноза като възрастни, казват че това е било облекчение за тях и биха искали да го знаят много по-рано. Въобще и този въпрос трябва да се обмисли внимателно. Като са малки децата още не осъзнават много неща, но ако/като дойде моментът, в който почне да им прави впечатление различността, въпросът би трябвало да се адресира. Затруднения може обаче да възникнат и от това, че аутистите  често не споделят/ не умеят да комуникират добре чувствата си и тревогите си, и така те могат да останат незабелязани. Така че кога точно да се говори с детето,  че е аутист е една много деликатна тема.

Може ли да ме насочите към групите, в които пишат и възрастни аутисти? Ще Ви бъда много благодарна.

# 146
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 326
Аз смятам, че аутистичния спектър е толкова широко разтегнат , че вкарва деца ,които нямат нащо общо с аутизма вътре .Едно време ако беше така също много деца щяха да попадат вътре.Брат ми и той правеше някои странни неща, но това не му пречеше да има много приятели и да е център на компанията.Но вкъщи повтаряше едни и същи действия ,многократно .Наскоро го попитах защо го правеше и той каза, че така му идвало .По сегашни критерии е бил в спектъра и той сигурно.За това не харесвам диагнозите, за някои би им подействало успокояващо ,но за други би ги сринало и ще им като петно .Цял живот да си мислят, че нещо им има .А те да са просто различни

# 147
  • Пловдив
  • Мнения: 19 686
Аз смятам, че аутистичния спектър е толкова широко разтегнат , че вкарва деца ,които нямат нащо общо с аутизма вътре .Едно време ако беше така също много деца щяха да попадат вътре.
+1, писала съм го вече, не знам дали в тази тема.
И откъм двата края е разтегнат спектърът в сравнение с преди. Тоест и много деца с водеща диагноза аутизъм преди години щяха да бъдат с водеща диагноза умствено изоставане.
Разбира се, за съжаление няма как да направим статистика и точно и нетърпящо уговорки сравнение с преди, за да видим има ли разлика, несвързана с промяната на критериите, прилагането им и общото внимание, насочено към проблема.

# 148
  • London
  • Мнения: 6 888
Ако не присъстват репетитивните и обесисивни повтарящи се действия диагнозата аутизъм изобщо не следва да се дискутира, да в повечето случаи има умствена изостаналост в някакъв процент при аутизъм или и да няма не се демонстрира заради самото състояние на липса на нужда да се доказваш, но няма ли ги горните неща влизаш в съвсем друга графа, а дори и да ги има в малък процент те пак не са достатъчни за тази диагноза. Това е основното, което крепи диагнозата аутизъм, ако тях ги няма диагнозата ще е съвсем различна има богат диапазон на неврологични заболявания, не е само аутизъм, но това сякаш се забравя. Само по себе си се вижда във форума, няма теми за куп неврологични заболявания, всички се мушкат тук, а повечето са за съвсем другаде навярно, но никой не диагностицира това другото. Аз съм изумена как младежи с аутизъм на по 16 им променят диагнозата на шизофрения и това е било масово в България доколкото ме запознаха по въпроса....голямо невежество тъне за жалост в тези среди на специалисти.

Дори и повтарящите се действия и обсесии могат да бъдат обсесивно компулсивно разстройство, а не дължащо се на аутизъм, толкова е сложно, че не знам как се определя за 1 час обследване....

Чека, ще разкажеш ли за сина си като бе по-малък. Интересно ми е да чуя неговата история. Явно е дете което се справя добре понастоящем и това е страхотно. Simple Smile

При нас основният проблем вече е именно опозиционното поведение и по-лошото е, че се прави осъзнато....прави се нещо, което се знае, че не обичам да се прави и докато се прави ме гледа в очите и се радва и чака реакцията ми или дори казва това, което аз бих казала. Провокира ме с един вид и баща си по същия начин....например удря една табела на площадката точно защото му правя забележка да не го прави, кажете ли му това не се прави той веднага е заинтригуван да те ядоса и да го направи за да получи реакцията ти основно. Мен по-скоро ме тревожи, това следене как ще реагирам и забавляване от ситуацията. Засега пробвам с игнориране.....виждам, че губи интерес като не му правя забележка или игнорирам акта му на беля, ама дали няма да стане някоя беля по-голяма докато игнорирам не се знае хаах.  Идеи за опозиционно поведение и справяне? Или пък е период на годините, не знам....

# 149
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 508
Ivonast, едната група е исландска, затворена и пишат на исландски. Аз живея в Исландия. Едва ли би ти била от полза.  Има две групи на английски, в които също участвам. Но двете са по-скоро информативни отколкото дискусионни. Понякога, ако темата предполага, се развива дискусия, в която се включват и аутисти и родители на аутисти. Ако ползваш английски мога да дам линкове.


Катрал,  не знам какво би искала да чуеш. Аз не обичам да споделям подробности за сина ми. Особено така без контекст някакъв. Ако има някакъв конкретен казус или въпрос, по става.

Общи условия

Активация на акаунт