Публикувана: 18 юни 2018, 08:25 ч.
Последно мнение: 21 апр. 2019, 10:15 ч.

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 30

96 860
876
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са връзките между депресията на майката по време на бременност и аутизма при детето?
Какви са мненията на участниците относно връзката между ваксините и аутизма?
Какви са възможните причини за аутизма при децата и кои са най-честите рискови фактори за развитието на аутизъм?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са връзките между депресията на майката по време на бременност и аутизма при детето?
  
  Има различни мнения и изследвания относно връзката между депресията на майката по време на бременност и аутизма при детето. Някои проучвания показват, че тежката депресия на майката може да промени структурата на мозъка на плода и да повлияе на невроните, които отговарят за психическото развитие на детето. Това потенциално може да доведе до различни психологически проблеми, включително аутизъм. Въпреки това, връзката между депресията на майката и аутизма при детето не е напълно изяснена и изисква допълнителни изследвания.
- Какви са мненията на участниците относно връзката между ваксините и аутизма?
  
  Въпросът за връзката между ваксините и аутизма е обект на различни мнения. Някои хора вярват, че определени ваксини, съдържащи съставки като живак и алуминий, могат да допринесат за повишената честота на аутизма. Въпреки това, многобройни медицински изследвания и статистики не подкрепят тези твърдения. Медицинските общности по света са съгласни, че няма убедителни научни доказателства в подкрепа на връзката между ваксините и аутизма. Участниците имат различни гледни точки по темата за връзката между ваксините и аутизма. Някои споделят лични истории и вярвания, предполагащи връзка, докато други се позовават на научни доказателства, които я отричат. Това показва сложността на проблема и необходимостта от индивидуален подход към разбирането му.
- Какви са възможните причини за аутизма при децата и кои са най-честите рискови фактори за развитието на аутизъм?
  
  Възможните причини за аутизма при децата включват генетични фактори, психологически фактори като майчина депресия по време на бременност и външни фактори като околната среда, модифицирана диета, стрес и други. Въпреки че има различни теории, точната причина за аутизма все още не е напълно изяснена и изисква допълнителни изследвания. Някои от най-честите рискови фактори за развитието на аутизъм включват преждевременно раждане, вътрематкочни инфекции, периннатални усложнения и излагане на определени медицински процедури или лекарства. Важно е обаче да се отбележи, че аутизмът е сложно състояние, което може да бъде повлияно от различни фактори и проявява се по различен начин при отделните хора.
- Какви са мненията за генетичните изследвания и тяхната връзка с аутизма?
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени майките на деца с аутизъм и какви са основните предизвикателства при отглеждането на деца с аутизъм?

# 120 14 авг. 2018, 16:22 ч.

Мнения: X

Те на тях пише че не лекуват,а облекчават временно болката

# 121 14 авг. 2018, 16:23 ч.

Пловдив
Мнения: 19 681

Ами именно - и при ноотропила никой не говори за премахване на аутизма или умственото изоставане из корен, а за подобряване на способностите. Simple Smile

# 122 14 авг. 2018, 16:25 ч.

Мнения: X

Както и на всички прахчета които рекламират като почнат гриповете.Не лекуват,а временно облекчават симптомите.

# 123 14 авг. 2018, 16:58 ч.

Мнения: 15 816

Цитат на: Магдена в вт, 14 авг 2018, 16:23

Аз затова написах - съчетано с терапия. Примерно - лятото го спирахме Ноотропила , макар и да продължавахме да работим. Сумарно за една година едва ли сме спирали работа с детето за повече от месец. Въобще Стамболова ни беше казала - пие се когато се работи с детето. Ако нищо няма натрупано, ако не работи и трупа в момента на приемане - няма и какво да се прояви. Това беше толкова отдавна и ми беше толкова непонятно какво иска да ми каже. Странно ми беше,но такя се учи човек. Когато пък Ноотропила почна да помага детето да вади натрупаното споделих с нашата психоложка като се изразих - Ноотропила го накара дам проговори. Тя се усмихна и каза , поздравления за смелостта да го почнете въобще и Ноотропила не го е накарал да проговори , той е извадил наяве всичко което сте натрупали с работа преди това. Освен това немаловажно че го давах два пъти дневно. Отивах в градината за да давам обедната доза, гърч беше голям. Директорката беше казала че мога да давам аз , никой друг. Бяха предупредени всички учителки и лелички в градината. Стамболова беше подчертала че приемът наведнъж може да утрира нервността. Еднократно го давах вече само между 6,5 и 7,5 когато тръгна на училище. Тогава го спряхме окончателно. Решихме да не насилваме събитията. Колкото толкова.

Цитат на: zarko_petrov в вт, 14 авг 2018, 16:25

Точно така,той не е панацея. Той е някакъв шанс за някои деца. Кои и защо - не съм си поставяла за цел да разпитам и обобщя за себе си.

# 124 14 авг. 2018, 17:45 ч.

London
Мнения: 6 888

Магдалена, това е изкл. дълъг период за да няма никакъв прогрес при толкова интензивни терапии. Защо не пробвате да не го водите никъде известно време, ей така да видите като е по-лежерно дали пък няма сам да прояви някакъв интерес да се развие? Под формата на други стимули като приятелска обстановка, почивки, забавления от семеен тип......

Joy

А ние си имаме нова прясна мания....да се качва на масата и с дистанционното да побутва крушката, това от снощи, днес пак е налице. И какъв ми е зора че говори...."Къде отиваш пак Ивайло". " Оттатъка на лампата". Еми...като го влече да ходи. Говори си там нещо сам при лампата хаха, жив и здрав.

Последна редакция: вт, 14 авг 2018, 18:42 от La Catrala

# 125 15 авг. 2018, 00:56 ч.

Мнения: 11

Здравейте момичета .пуснах му днк тестовете сега само трябва да чакам. Всяка майка ма дете с проблеми.търсо отговорите.за мен те се изясниха малко с тежките метали и с мтхфр мутацията.надявам се да съм на прав път.лошото е че постоянно чета до късно през ноща но не съм като вас.немога да запомня о да асимилира всичко.аз също имам add.не съм хиперактивно но имам страшни проблеми с дефицита на внимание и на запомняне на прочетеното.просто мислите в главата ми не се спират.движат се о се губят на бързо обороти. Опитвам се да помагам на детето си а не мога да се съсредоточа.георги моето дете също е маниак на тема цифри.но да ги пише и да ги гледа.под форма на дигитални часовници,таймери и тн.това се засили сега по време на детоксикацията с зеолит от тежки метали.има.страшен регрес в поведението.доктора каза че е нормално. Но аз се сринах психически.има и друг проблем в 1вите ген. Изследвания.ген ACE_insertion/deletion.и аз не мога да разбера какво е това.някой ако има идея помагайте.

# 126 15 авг. 2018, 09:18 ч.

Мнения: 15 816

Цитат на: Магдена в вт, 14 авг 2018, 15:38

Всъщност и за невролозите не знам дали всички биха го направили в нашия случай - наистина едното течение, едната "школа", по-новата и по-модерната, като че ли поддържа, че няма полза от медикаменти при тези диагнози, работи се само с логопед, психолог и пр. Три години и половина го правим това, не е напреднал особено, да не кажа хич. Нямам нито умение, нито желание да се занимавам специално вкъщи с него, това не е за всеки и не ме е срам да го кажа; но го водя старателно на психолог и логопед 4-5 пъти седмично, ходи на градина в специална група, кинезитерапия бяхме започнали, но специалистът напусна...

При моето дете първите да кажем година и половина , малко повече , между 3,3 и 4,9 , нямаше никакъв напредък видим. Ни реч излизаше , ни разбирането се подобряваше. Работеше се много но без видим резултат. Психолог не посещавахме, но с реч от единични думи и пекс конструкции въобще разбирам психолога не би могъл да работи. В този период видимо за околните урегулирахме голямата и малката нужда и понижихме нивата на дразни мост на Сид. Точно защото нямахме напредък решихме да опитаме ноотропил. Стамболова беше казала на прегледа , когато детето беше на три години, че ако до три и половина няма напредък да го почнем и да се чуваме по тел ако има изнервеност или безсъние или др. Но ние не го почнахме. А на когато детето стана на 4,9 вече се виждахме в безизходица. Решихме че щом с терапиите няма напредък не губим ако включим ноотропил. Лекарството наистина показа много пасивни натрупвания, поне излезе речта, аграматична но поне я имаше. Сега , така гледайки назад на нас ни се струваше огромен скок, но той беше скок да кажем бидейки на 5 , да е реално на 3 години. На 5 вкарахме психолог. На шест почна да чете ( три години преди това труд с букви срички картинно четене ) , според специалната педагожка заради силното визуално и слабото слухово възприемане четенето щеше да му е от полза. Колко голяма друг въпрос при проблеми с разбирането. Всъщност най големия напредък се случи между 6 и половина и 7 и нещо, точно преди да тръгне на училище ( детето тръгна на училище на 7 и девет месеца. Роден е в самото начало на годината . Това ни беше един спасителен буфер , този екстра период ) . Значи реално осезаемо подобрение сме имали след 3-4 години труд.
Много е сложно, обезсърчаващо е да виждаш че детето няма успехи. Заради проблемите му , обсъдихме с мъжа ми че е логично да напусна работа и да опитаме максимално да вложим до тръгване на училище и да видим какво ще се получи. А от там да решаваме за нататък. Това ми беше работата. Да го водя на занятия а извън тях да търся начини да прилагам наученото на практика. За съжаление за тези неща трудно може да дадеш съвет.всичко зависи от детето от конкретната ситуация. Нещо сработило при нас няма да сработи при друго дете, но то пък си има свой успешен начин, който може да бъде напипан. Няма универсална формула на успеха. Но ти Магдена просто още не трябва да се отчайваш. Има някакви плюс минус периоди , нещата трябва да им поузреят в главите, количеството му трябва време да премине в качество.

# 127 15 авг. 2018, 09:52 ч.

Пловдив
Мнения: 19 681

Аз вече съм се примирила, че кой знае какво при него не може да се постигне, поне някаква минимална битова самостоятелност да има. От две до пет и половина години не е съвсем да няма разлика, де, но е минимална - общо взето, махнахме дневния памперс малко след три и половина и за целия период започна да разбира отделни фрази (команди), неголям брой - в началото не реагираше на нищо. Основното е това като промяна, друго няма. Не сочи, не имитира, не отговаря на въпроси дори с жестове ("къде е"). В последно време се появи някакво ехолалично повтаряне на чути думи и срички от изречение ("айде, пиш в тоалетната" - "пис... пис... пис"), без смисъл и непостоянно, но у мен се появи надежда, че евентуално могат да дадат начало на някаква елементарна реч, дори на такава висока вече възраст; това ме мотивира допълнително да го замъкна при джипито с въпроса за медикаменти, иначе отдавна го мисля - и те тека. Преди това споменах на приятелка, лекарка невроложка (не специално детска), тя не се отнесе зле към идеята, каза, че би могло да се опита. Тя го познава тоя образ личния лекар, но явно не е знаела отношението му към ноотропила при такава диагноза. Wink

Ще видим нататък как ще действаме.

Аз не бих могла да напусна работа, конкретно сегашната, която много я обичам и много държа на нея, а и въобще работа, защото бих била дълбоко нещастна, ако го направя и остана вкъщи с децата. Както и да звучи. Познавам се, хората сме различни. Последното нещо, което бих направила, е това, или по-скоро никога не бих го направила. Предпоследното вероятно е да ходя на психолог лично аз, не детето, че да ми обяснява как да приема ситуацията (да знам, че не е срамно - досадно би било). Wink

Последна редакция: ср, 15 авг 2018, 09:57 от Магдена

# 128 15 авг. 2018, 10:37 ч.

Мнения: 1 421

Здравейте, аз съм леко в шаш и едновременно доволна. Получих резултати от изследване на коса за тежки метали - няма абсолютно нищо завишено, само занижени цинк и магнезий, което ще се оправи с добавки, а не обяснява забавянето в говора и тн.

От генетичните изследвания и метаболитните, които ни пуснаха в София също нищо не излезе, няма нарушения поне в това, което са ни пуснали.
Детето напредна много последните месеци, с жестове и кратки думички вече се разбира и с околните - ДА и дай. Казва животните, оцветява в поставени рамки, пее песни и брои на негов си китайски език, но пак е нещо(това винаги е било факт бебешкото говорене)

Относно книгата на Мелило мисля, че беше - заслужава ли си? Логопедката каза, че имало и съвети и упражнения вътре, било обяснено на разбираем език

# 129 15 авг. 2018, 15:02 ч.

London
Мнения: 6 888

Магдалена експресивна реч няма, защото по това което казваш и особена рецептивна реч няма. Едното върви след другото. Разбирането трябва да е доста напред пред говоренето. Магдалена може наистина да е добре да посетиш специалист, защото очевидно не можеш да приемеш, че детето е особено или поне се противопоставяш вътрешно на това. Когато го приемеш ще ти е много идеи по-леко.....

За Мелило ми хареса всичко до момента с упражненията, които не виждам как с нещо могат да помогнат. Да тръскаш краката на детето, да мирише миризми, да му галиш пръстите на краката и тем подобни щуротии....сякаш вече взимат околните съвсем за изпаднали от Марс с тия методи на лечение. Напреднали сте много НикоСторм, лъжичка по лъжичка вир става.

# 130 16 авг. 2018, 07:31 ч.

Пловдив
Мнения: 19 681

Ла Катрала - съвсем доброжелателно, ама съветите ти не вършат абсолютно никаква работа.
Надявам се да не смяташ, че за пръв път чувам или че не бих мога да се сетя, че рецептивната реч върви преди експресивната. Психоложката, специализирана за работа с деца, която се опитва да го накара да използва повтаряните срички по предназначение, експресивно, демек, едва ли също не го знае. Има си праг на разбиране, след който може да се появи и говор, изобщо не е задължително едно дете да разбира сложни устни текстове, за да произнася думи. Едногодишните също не разбират нещо повече от определен брой прости команди, но започват да произнасят думи.
Подобна е ползата и от съвета за специалиста и приемането.

Последна редакция: чт, 16 авг 2018, 07:42 от Магдена

# 131 16 авг. 2018, 08:03 ч.

Мнения: 2 165

Магдена, напълно те разбирам! Аз също работя и обичам работата си.На 15.09. трябва да изляза в болничен заради бременност и раждане.Считам, че всеки трябва да работи това, от което разбира.Даже в ДЦДУ-Свищов ни съветват да не прекаляваме със заниманията, защото понякога вместо да помагаме вредим.Нямаме необходимите умения, за да сме максимално полезни на децата си.Оставила съм основната работа на специалистите и на майка , докато съм на работа.Майка е учител по математика и има по-добър подход от мен.Аз съм уморена след работа и вечно ме подпира времето, за да изчаквам Хриси достатъчно време, за да проработи горния етаж.Лятото четем книжките от списъка, който госпожата е дала.Упражненията по учебните предмети и разходките са за майка.Не знам дали съм най-добрият родител, но всеки си решава доколко и по какъв начин може да бъде полезен на семейството си.

# 132 16 авг. 2018, 08:09 ч.

Мнения: 1 712

Цитат на: Магдена в вт, 14 авг 2018, 16:02

Аз не съм сигурна какво точно се има предвид под ерготерапевт и къде е границата между кинезитерапевт (или може би по-скоро рехабилитатор), специален педагог и ерготерапевт. Психоложката, при която водя малкия, ми беше споменала име на кинезитерапевт, който имал понятие от работа с такива деца, но не знаеше дали при него има условия (помещение, уреди?) да ги поеме и дали въобще се занимава с тях. На мен тогава ми предстоеше раждане, а не му запомних и името, но ще я питам пак за името.
С дневни центрове нямам опит, моя го водя поотделно на психолог и на двама различни логопеди.

Ами при моя син има силно изразен СИД. От това, което чета на нас ще ни трябва човек занимаващ се с тези проблеми, да прецени какво да се стимулира, какво да се потиска и в каква последователност. Гимнастики, упражнения, четкания, пресования и т.н занимания в сензорни стаи и пр

Не знам може и кинезитерапевт да трябва да търся, но такъв, който работи с деца от спектъра.

Аз не помня дали съм писала за този проблем на моя мъник, но има определени повърхности, по-лъскавите пластмаси най-често, които той вижда като мокри и постоянно иска да ги бършем понеже го дразни мокрото, а те всъщност са сухи и настават истерии защото иска да играе, а не смее да ги пипа понеже му се виждат мокри...Това мн ме притеснява, някой да се е сблъсквал с нещо подобно?

И още нещо да питам. Според мен на възрастта на моето дете 3г или по скоро на нивото на разбирането му 2 г работата на логопеда и психолога сякаш се припокриват или поне на мен така ми се струва. Общо взето с едни и същи неща го занимават /макар на психолог да съм го водила само няколко пъти/ та в тази връзка има ли според вас необходимост и от двата вида специалисти на този етап? Аз мисля, че му трябва терапия с логопед плюс някакъв сензорен специалист.

Последна редакция: чт, 16 авг 2018, 08:31 от беба28

# 133 16 авг. 2018, 11:00 ч.

Мнения: 15 816

Магдена, н_алекс напълно ви разбирам. Но аз някак нямах възможност за избор. Всички баби дядовци макар свободни пенсионери просто се извърнаха с думите - само за това не ме моли. Моите родители дори отказаха да го водят на терапии. Да работя на четири часа това което работих бе тотално невъзможно. Напуснах сякаш временно, докато тръгне на градината защото и това е беше сигурно. Все си мислех че до година нещата ще се организират. После, когато най- после тръгна на градина беше на половин ден и така цяла година, сутрин преди градината на едни занятия, след обед на други. В началото нещата не потръгнаха гладко, когато стана на 5 г. тръгването на училище навреме изглеждаше невъзможно. Когато на 6 и нещо се случи големия пробив стана важно да го дотеглим до училищна готовност. Трудно запомняне, повтаряхме потретвахме... Мина теста за училищна готовност, IQ по векслер и си викам - нещата се наредиха. Като тръгна на училище разговора с класната но смрази. Тя се стресна от каквото й казахме и ни остави да се справяме напълно сами. Всички работещи с него специалисти казаха че занималня не е неговия вариант. Първи че и втори клас в училище беше само тялом. Прибира се и вкъщи всичко наново - урока, упражнение, обяснения, търся варианти да му е по-понятно, правих едни таблички, едни мемо листи по стените лепих. Ако другите деца учат за два часа , на нас ни отиваше два пъти повече. Едва трети клас дръпна напред, почна да се връща усвоил част от материала в училище, чул запомнил. Но бел , ЧО му бяха най-сложни. Количеството обаче някак се обърна в качество едва в четвърти клас , там мина с много работа но успешно. И така все си мисля че ха-ха ще стане по-лесно и аз ще се върна в трудовите редици , като се заблуждавам вече толкова години , но не се получава. Аз се старая да се поддържам с дребни хобита. И при психолог ходих две години от центъра който детето посещава. Балансирам.Утешение ми е че детето върви напред и има успехи.

# 134 16 авг. 2018, 11:08 ч.

Мнения: 15 816

Цитат на: беба28 в чт, 16 авг 2018, 08:09

И още нещо да питам. Според мен на възрастта на моето дете 3г или по скоро на нивото на разбирането му 2 г работата на логопеда и психолога сякаш се припокриват или поне на мен така ми се струва. Общо взето с едни и същи неща го занимават /макар на психолог да съм го водила само няколко пъти/ та в тази връзка има ли според вас необходимост и от двата вида специалисти на този етап? Аз мисля, че му трябва терапия с логопед плюс някакъв сензорен специалист.

Не, не се припокриват. Примерно психолога трябва да работи за тези истерии свързани със сид. Ако детето има социални проблеми, страхове, проблеми в разбиране надвусмислени текстове. За момента се припокриват работите при вас защото психолога трудно би работел с такова малко дете с проблеми в комуникацията. Моят син почна да работи с психолог когато стана на 5. И все в такива направления - нощни кошмари, страх от механични играчки, дразнене от силен звук, тактилни усещания, едни лица с емоции разпознаваха, четяха приказки за различни човешки послания - добро , зло, смърт преходност.Р исуваха неща които да й кажат на нея дали се чувства комфортно в среда, семейство. Сега психолога просто ви помага за придръпване на детето напред, защото в този вид работа важи правилото - "колкото повече, толкова повече "

И поздравления за гърнето. Както казах стига да разберат какво се иска от тях става лесно.

Препоръчани теми

Астма - 35

Трудно проговаряне - тема 27

Операция на бебе с междукамерен дефект

Права на децата ни с ТЕЛК - 5

Причина:

Причина: