Втората майка

Всичко е до хората, как ще подходят към детето/децата и ще обяснят новата ситуация.
Каква е била предишната връзка/брак и как детето се е чувствало в нея. Имам доста приятели/познати, които имат нови връзки и детето/децата се чувствам доста по добре от тази, в която са били родени/отраснали.......

Много зависи и от това какво ще говорят на детето за новият му баща/майка,защото от това до голяма степен зависи как детето ще приеме новия родител.Аз моя втори татко го имам още от 4 -годишна.Юли месец тогава отидохме на море и аз му казвах "чичо Георги", а като се върнахме вече беше"татко".Стана съвсем естествено и непринудено и мога да кажа,че много го обичах(той почина няма и три месеца след мама)...Но биологичният ми баща много се дразнеше,че го наричам татко.Ама как иначе, като той се държеше с мен винаги добре, отколкото с батко и сестра ми,които му бяха собствени деца.Мама пък никога не е говорила лошо срещу мащехата ми,само и се чудеше с кой акъл му роди на моя баща 4 деца(Там историята никак не е приятна,т.к. биологичният ми баща е алкохолик и при него е много сложно болестно състояние,което няма оправия.Те и затова са се раздлили с майка ми,между другото преди 6-7 години и втората му жена го остави...).

Дъщерята на моя приятел ме търси често за съвет и споделяне по женски, живее в чужбина. Синът му сам идва при мен да си говорим (студент първокурсник). И двамата избраха да дойдат да спят в моето жилище на абитуриентския бал на момчето, защото у тях имаше гости и не че нямаше място и там, но вкъщи се чувстват добре. Дъщерята директно застана до мен на този бал, за да покаже отношението си към мен пред роднините, които ме виждаха за пръв път (ситуацията е по-особена, приятелят ми е вдовец, а роднините от страна на жена му   са с по-закостенели разбирания).
Синът му утре ще гледа напълно доброволно моите деца, сам си предложи услугите, а ние с баща му отиваме на море (всички деца имат ангажименти в събота и не могат да дойдат). Наскоро ходихме на море с трите деца, когато и дъщерята си дойде, пак ще отидем. Скоро ще се съберем да живеем заедно. Синът му ми каза: на теб го оставям (баща ми), ти да се грижиш за него като замина да следвам.
Разбрахме се като ми писне от всички, да му ходя на гости сама без моите деца и баща му и да обикаляме студентските кръчми
Моите деца обичат неговите. Когато един ден синът на приятеля ми риташе топка в парка с приятелите на сина ми, те бяха много впечатлени, че такъв голям батко им обръща внимание, и го питат той брат ли ти е, отговори "нещо такова".
Не се стремя да се правя на втора майка първо защото са големи, второ защото майка им беше невероятен човек и съм щастлива, че бях нейна приятелка и че я познавах. Няма как да я заместя и не се и опитвам. Важното е, че вече и синът понякога говори за нея, а преди това изобщо не я е споменавал, отричал е смъртта ѝ по всички начини, доколкото знам.
И двамата си отдъхват, че баща им вече е добре, че се усмихва. Смятам, че ме приемат добре, защото смъквам от плещите им тревогите за баща им, освен това съм показала, че го обичам истински - него, а не парите му. Синът му казва "вашата стая" на спалнята, не "спалнята" или "стаята на татко", за жилището, което му търсим, казва "вземете което решите" (аз там не се меся, няма аз да го плащам, но е много мило от негова страна да ме включва като фактор.)
Нямам представа как успяхме така добре да си паснем... Отчитам и факта, че реално не живеем с всичките си 4 деца под един покрив, което неминуемо би довело до бой за територия, защото няма 5 спални. И все пак с такива разкошни деца е лесно, благодарна съм им за обичта и за това, че правят живота ни прекрасен. Дано винаги да е така.

Аз го разбрах като ирония и ако е така, си е много точно казано.

Няма понятие като "втора майка". Не е казано да осуетяваш връзката на баща си с новия човек, но този човек може да е любима на баща ти и твой приятел, на когото да разчиташ. В по- щастливи случаи и житейски ментор. Но не и втора майка. От тази настройка идват отпорът и проблемите. Когато детето прозре, че някой иска да му е втора майка.
За баща е малко по- различно.

Точно така. Темата е деликатна .
Аз винаги съм гледала много философски на нещата , но пък от друга страна виждам сестра ми как реагира . За мен е важно той да е щастлив , но сестра ми изпитва ревност , това се дължи на факта , че баща ми и неговата приятелка живеят заедно със сина й , баща ми се обръща към него със "сине" и това нея я дразни, както и други неща . Аз пък въобще не се впечатлявам , момчето ми е много симпатично. Да , жената е особена , не изпитва нужда да се сближи с нас . Дори веднъж им отидох на гости със сина ми, аз бях на двора и го изпратих да влезе да види дядо си , тя обаче го срещна на вратата и не го пусна да влезе , че чистела ! Стана ми много обидно, тезнаех как да приема нейното отношение . Все пак ние живеем далече и рядко имаме възможност да ходим при тях . Просто се отчуждихме , но не търся вината в никой!