Да простя ли и как?

Ситуацията е следната,  с "годеника" ми сме заедно от 6 години, края на 2016г се сгодихме, лятото на 2017 той каза че иска дете, правихме опити, забременях, бяхме най-щастливите на света, но ето че когато влезнах в 6 месец и корема и бременността започна да ми личи, нашия татко започна да се държи странно.Един ден от нищо избухна, започна скандала и каза че не иска да се жени за мен, че ако се оженим до една година ще се разведем и че няма смисъл, че съм щяла да го умора. Започнаха едни постоянни излизания, прибиране на следващия ден в 15-16:00ч.  (когато аз съм на работа и излизания преди аз да съм се върнала от работа) ходене на вили с колеги и не вдигане на телефона. Когато се опитвах да говоря с него, той ми казваше че не иска да се прибира, че съм му станала скучна и че вече не го привличам, че съм се променила и че не е това което е било в началото на връзката ни и иска да се разделим - а на въпроса ми как смята да продължим и да гледаме детето, отговора беше че ще живеем като съквартиранти. След като му казах че мен това не ме устройва и го попитах дали друга е причината за всичко това той отрече. След два дена, и едно такова излизане и късно прибиране,  намерих фон дьо тен-на на ризата му, като го попитах, отговора беше че "колежка е скъсала с гаджето си" и той си е закарал, понеже се била напила. В същия ден видях и чата му на фейсбука и изпращаните целувки с нея (ползвахме един комп. и той никога не си изключваше фейса) и така всичко започна, спря на цяло да се прибира (уж спи при колегите), като един ден дойде да си вземе компа. за да "работи", поседя 5 мин и си тръгна. На следващия ден на работа ме питаха колегите кое е това момиче с което е бил същата вечер в заведение в което и те. Оказва се по описанието че е същата тази колежка. И така, 3 дена след това му казах да си изнася багажа, и да се маха което той направи. В началото не пишеше, не се интересуваше как сме, не успяваше да дойде на прегледите на бебето. В един момент започна да пише, всеки ден звъннеше да пита как сме, трябва ли ни нещо.. Един ден валеше страшно много и той дойде да ме вземе от работа. На път за вкъщи му казах че знам за това момиче - първо отрече но след това като разбра че няма как повече да ме лъже си призна и накрая каза че тя не трябвало да ме притеснява - че не ставало нищо с нея (не можела да готви - той готвил). Също така каза че само го привличала сексуално и това е и че ще се прибере когато излезна в болнични понеже така трябвало. На въпроса ми дали ме обича, каза че има чувства към мен, но не е това което е било в началото на връзката ни. Както и да е, дойде си след седмица, донесе си част от нещата, и вече е тук, прибира се, звънни ми когато закъснява, прави планове за общото ни бъдеще заедно.. Проблема е че когато го попитах той каза че не съжалява, и когато му казах че ми е трудно да простя, той каза че не го иска и че не заслужава. Иначе обмисля варианти за купуване на апартамент, и разни неща понеже нямаме жилище и живеем под наем. Вече сам нацяло объркана, термина на раждането наближава, но аз не съм сигурна дали искам да сам с него вече. Прекалено много неща ми каза, обиди, разочарова и нарани, за този период, които са ми още в главата и не мога да ги забравя (едно от нещата е и - какво ли е казвал на това момиче за мен, за да тръгнат нещата помежду им - понеже според мен никоя жена която знае че даден човек е сгоден и чака дете, няма да тръгне да се занимава с него).  На въпроса ми дали ми е обича- казва че има чувства към мен, а когато го попитах дали може да ме обича отново, казва че времето ще покаже и ако не - ще го мислим тогава. Аз съм страшно объркана, и наранена. Не мога да му простя това което ни причини  - в един от разговорите ни ми каза че аз съм виновна за всичко - понеже аз съм го накарала с тия мои постоянни разговори да направи така. И тъй като аз не мога да взема трезво решение, и се съмнявам във себе си и преценката си, затова и пиша тук, като хора с повече опит да ми кажете дали може едно семейство да преодолее такова нещо и да се забрави и нещата да бъдат както преди или някои неща просто не се забравят и няма смисъл да опитваме. Забравих да кажа, че това което ми прави впечатление е че от както се е прибрал, навсякъде ходи с телефона си, не го оставя и за секунда без надзор (не че му знам паролата). Също така от както се е прибрал спим в различни стаи. Не знам много дълго стана, извинявам се за което, но се опитах да обясня цялата ситуация възможно най-точно.