Парите в семейството

  • 30 961
  • 577
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: X
Значи аз ей сега мога да изкажа мнение за скоковете с бънджи, нищо, че не съм скачала с бънджи, ама ей така, да си кажа как е най-правилно. Дали скачачите с бънджи ще ми обърнат внимание на препоръките?

За Чиър ъп, имай го напредвид, че децата на прекомерно властните родители са по-склонни към бунтове. Ако не се пречупят, де. Ти кое предпочиташ?

# 346
  • Мнения: X
Значи аз ей сега мога да изкажа мнение за скоковете с бънджи, нищо, че не съм скачала с бънджи, ама ей така, да си кажа как е най-правилно. Дали скачачите с бънджи ще ми обърнат внимание на препоръките?

За Чиър ъп, имай го напредвид, че децата на прекомерно властните родители са по-склонни към бунтове. Ако не се пречупят, де.
Нямам нищо против, но аз правя огромна разлика между бунтарската природа и лигавото поведение и прищевки. А относно, бънджито, яко е Simple Smile

# 347
  • Мнения: 1 050
родители, които угаждат за всичко на детето, ме ужасяват. Точка
Някой в темата в твърдял, че на детето трябва да се угажда за всичко?

Точно с такова впечатление оставам от някои изказвания. Детето над всичко и всички.

Примерът с бънджито даже не си заслужава да се коментира, защото е доста нелеп

# 348
  • Мнения: 24 151
И цялата тази стройна и силна защита, когато нямаш още детенце, CheerUp. Simple Smile Явно имаш време за губене в мама-та.
То едни си ги мислим преди да дойде бебчето. Когато дойде, не знаем какво става и започваме да виждаме, че категоричните ни принципи се разпръсват като власинките на глухарчето. Общо взето нещата се учат в движение и всичко се сменя много бързо. То и аз планирах бебенцето да си спинка тихо и кротичко, когато видиш ли всичко около него е изпълнено като по учебник. Но, уви, в сила са съвсем други фактори и сили на природата.
Иначе, и аз смятам, че не бива да се подчинява целия живот на родителите на новороденото. Но то не пита понякога. Зависи какво бебче ще сви се падне. ако се скъсва от рев постоянно, няма как да го зарежа в самостоятелна стая и да спазвам режими точка по точка.
Действа се според ситуацията и каквото сабя покаже.

# 349
  • Мнения: X
Не е над всичко и всички. Но има моменти, когато е с приоритет пред всички- когато е най-беззащитно и уязвимо.

# 350
  • Мнения: X

Примерът с бънджито даже не си заслужава да се коментира, защото е доста нелеп

Ами да, също толкова нелепи са ми били съветите как да си възпитавам децата, които са ми давали хора без деца. Не искам никого да обиждам, просто за някои неща си трябва определен опит.

Действа се според ситуацията и каквото сабя покаже.

Ей това ми се вижда далеч по-смислено.

Разбира се, че родителите определят правилата, а децата се приучват да ги спазват. Само че това става с времето си. На едно новородено може да му прочетеш правилата и 100 пъти, ефектът ще е нулев. В къщата с новородено бебе животът волю-неволю се подчинява на бебето. Този период не трае вечно, обаче е илюзия да си мисли човек, че ще продължи да си живее по ергенски. А ако все пак го направи, значи е безотговорен и бездушен идиот.

# 351
  • Мнения: 19 074
Планираме да имаме в близката година ( ако така ни е писано). В момента подготвяме обстановката.

Сигурна бях  Simple Smile Пожелавам ви едно прекрасно и послушно бебе, и повярвай ми специално тук можеш много неща да научиш от майки с опит. Защото съвсем добронамерено ти казвам - нямаш си дори и 0,000001 % представа за какво иде реч в действителност Simple Smile


Подготвяйки обстановката, да не забравиш намордник и каишка. Камшикът е по дефолт.

Уиш, не се пали. Всички жени, които нямат деца имат един куп теории за отглеждането и възпитанието на бъдещите си наследници, размахват пръст с укор и раздават съвети смятайки, че при тях нещата никога, ама никога няма да се променят след раждането. И аз съм била така - признавам си. Но, хората много добре са го казали - никога не казвай "никога"  Simple Smile

# 352
  • София
  • Мнения: 24 839
Хайде, ако обичаш без квалификации! Това, че нямам деца, не значи, че не мога да изразя мнение. А то е че, теоретичка или не, родители, които угаждат за всичко на детето, ме ужасяват. Точка

Там е работата, че не точка, ами запетая.
Не съм от родителите, угаждали за всичко.

Никога не съм понасяла тръшкащи се и вечно мрънкащи или пищящи деца.
Но, точно примерът с гостуването не е на място.
Да закотвиш дете с часове само непознат дом и в стая без други деца, и да очакваш да се занимава без да гъкне, няма как да стане, ако не е с някакъв специфичен проблем.

Да го сложиш в същата стая с големите, за да попива приказките им, докато пак скучае в невъзможност да се затича или покатери някъде, си е тормоз.
На който умният родител подлага отрочето и себе си в краен случай и за кратко- докато то може да издържи.

За мен лигавене е да му позволиш да седи на масата с големите и да им бърка по чиниите, например.
Или да се простре в цял ръст на земята, щото нещо не е получило, което е искало, а родителят да седи кротко отстрани и да го чака да му мине.......

# 353
  • Мнения: X
Не се паля, Лейди.Подигравам се.

# 354
  • Мнения: 1 050
Хайде ще ти помогна, аналогията на моето изказване с примерът с бънджито би била: харесва ми, не ми харесва, скочи накриво, скочи добре, ужасява ме, скача ми се и на мен, не ми се скача. Констатации някакви. Не съвети.

Абсурд, ставаше въпрос за тръгване след 15-минутно гостуване. И за наистина разлигавено дете. Свикнало да става на неговото. Ужасно глезено от родители и от баби и дядовци.

Дадох пример за подход към детето, който ми харесва. Светът не спира да се върти, защото се е появило бебе. Харесвам това семейство, което с 5-месечно бебе си двигна чукалата и почива на майната си, пред друго, което казва: с тоя малкия още не можем да си позволим такова пътуване. Във втория случай детето се явява спирачка за родителите и то само, защото те са решили, че е спирачка. Т.е те подчиняват живота и ритъма си, за разлика от първото семейство.

# 355
  • Мнения: 2 026
https://
Хайде ще ти помогна, аналогията на моето изказване с примерът с бънджито би била: харесва ми, не ми харесва, скочи накриво, скочи добре, ужасява ме, скача ми се и на мен, не ми се скача. Констатации някакви. Не съвети.

Абсурд, ставаше въпрос за тръгване след 15-минутно гостуване. И за наистина разлигавено дете. Свикнало да става на неговото. Ужасно глезено от родители и от баби и дядовци.

Дадох пример за подход към детето, който ми харесва. Светът не спира да се върти, защото се е появило бебе. Харесвам това семейство, което с 5-месечно бебе си двигна чукалата и почива на майната си, пред друго, което казва: с тоя малкия още не можем да си позволим такова пътуване. Във втория случай детето се явява спирачка за родителите и то само, защото те са решили, че е спирачка. Т.е те подчиняват живота и ритъма си, за разлика от първото семейство.

Ритъмът на бебето на 5 месеца не е прищявка, той е част от неговия много малък свят и му създава сигурност.
Пътувала съм с бебе, не е страшно за него, но зависи къде и с кого.
Ти сама ще разбереш, че това с детето е една голяма любов, каквато към нищо друго не си изпитвала, и ще ти се стори тогава различен светът!

# 356
  • Мнения: X
Ми то от дете до дете има разлика бе, съфорумке! Едното дете може и да може да го нарамиш по планините, а брат му да е рохко яйце и да се разболява от всеки полъх; или да е по-нервен и чувствителен и да мрази промени в обстановката. Децата не са роботи серийно производство, каквото ти се падне, съобразяваш се. Да не говорим за деца с по-специални потребности поради заболявания. Гаранции нямаш за нищо. И ако тръгнеш с голямата кошница как животът ти ей тунинко няма да се промени, те чака сигурно разочарование. Тези, които не успяват да свикнат с промяната, си намират любовници и абдикират.

# 357
  • Мнения: 1 050
Ами това въпросното дете, може би е на 3-4 годинки вече, плува, кара ски, сигурно е посетило повече държави, отколкото аз. А, и спи на отворен прозорец. Калили са го, не са му треперили отгоре. Така... по-смело подхождат с всичко и се справят чудесно. Ако ще и 10 деца още да имат, вярвам, че няма да им се "падне" ройко яйце Wink Знам, че са за завиждане, щото човек го е яд как пък на него му се пада едно кротко, а другото ни се води, ни се кара, но това е положението.

# 358
  • София
  • Мнения: 24 839

Абсурд, ставаше въпрос за тръгване след 15-минутно гостуване. И за наистина разлигавено дете. Свикнало да става на неговото. Ужасно глезено от родители и от баби и дядовци.

Дадох пример за подход към детето, който ми харесва. Светът не спира да се върти, защото се е появило бебе. Харесвам това семейство, което с 5-месечно бебе си двигна чукалата и почива на майната си, пред друго, което казва: с тоя малкия още не можем да си позволим такова пътуване. Във втория случай детето се явява спирачка за родителите и то само, защото те са решили, че е спирачка. Т.е те подчиняват живота и ритъма си, за разлика от първото семейство.

Виж, докато е бебе непроходило, че и непропълзяло, е лесно- слагаш го в кенгуруто и можеш да го заведеш на другия край на вселената.
На него му трябва храна, вода, гушкане и чист памперс.

Към 3 годишна възраст става не много симпатични, защото почват да се осъзнават като отделна личност и научават как да кажат "не".
Че и да си отстоят нето с рев и тръшкане.

Не знам на колко години е било въпросното дете, може и лигаво да е било, но не и бебе.

# 359
  • Мнения: 19 074
Ами това въпросното дете, може би е на 3-4 годинки вече, плува, кара ски, сигурно е посетило повече държави, отколкото аз. А, и спи на отворен прозорец. Калили са го, не са му треперили отгоре. Така... по-смело подхождат с всичко и се справят чудесно. Ако ще и 10 деца още да имат, вярвам, че няма да им се "падне" ройко яйце Wink Знам, че са за завиждане, щото човек го е яд как пък на него му се пада едно кротко, а другото ни се води, ни се кара, но това е положението.

Ама ти наистина си била голям разбирач. Бреййй, как пък знаеш какви деца ще се паднат на някой. Препоръчвам ти да станеш ясновидка.
И, за да разбереш защо реагирам така остро ще обясня. Имам две деца - момче на 11 г. и момиче на 5 г. Синът ми, още от раждането /той е зимно бебе/ спеше по 2 часа всеки обед навън на двора в бебешката количка. Дори и при снеговалеж. За тези 11 години е боледувал 2 пъти по-сериозно. Не го хващат никакви настинки, грипове, вируси и всякакви подобни заразни болести. Дъщеря ми /също зимно бебе/ се разболя жестоко още, когато беше на 45 дни и лежах с нея в болница. От както тръгна на градина постоянно беше болна - 1 седмица ходи, 2 седмици е вкъщи.  Синът ми зимата съм го заварвала с къс ръкав в двора на училището да се замеря със снежни топки и му няма нищо. Дъщеря ми само да задуха и да захладнее я обличам, защото иначе си знам - следващите 2 седмици си е вкъщи на хапчета. Та айде да ми обясниш по твоите компетентни теории как става така.

Общи условия

Активация на акаунт