Егоист съм и така възпитавам и децата си.
- Публикувана: 20 юни 2018, 11:04 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2018, 15:56 ч.
Парите в семейството
Точно ти, която си така отдадена на децата си, не си егоист. Най-нормалното нещо е да се стремиш нещата да се случват с по-малко зор.
Никога, ама никога не бих оставила гладно бебето си в очакване на кърмата. Никога, не бих оставила детето си гладно, само и само да прояде броколи с елда и сьомга.
а през уикенда правя каквото искат децата, само и само да са доволни. Не съм по жертвите аз. Егоист съм и така възпитавам и децата си.
Точно това показва, че НЕ си егоист. Съобразяваш се с техните нужди и желания, както правят голяма част от работещите майки през уикендите. Хубавото е, че не го приемаш за жертва от твоя страна.
Опа, май е минала метлата.
Вярвам, че щом сме довели деца на тоя свят, сме длъжни да им дадем това, от което имат нужда. В първите си месеци и години имат нужда преди всичко от нашата любов и присъствие. После нуждите се променят. Има време да бъдем себе си, да обръщаме внимание на личния си живот и професиите си, защото по-големите деца нямат нужда от вечно втренчени в тях родители, а по-скоро от включвания в точното време и по точния начин. И също така имат нужда от пари, които все някой трябва да изкарва. Докато отлетят и се окаже, че нашата нужда от тях надвишава многократно тяхната от нас. Нямаме право да ги спираме да имат свой живот, обаче съм сигурна, че като дойде моментът, ще си мечтая за годините, в които сме били залепени 24/7. Никога не съм приемала грижите за децата си като някаква жертва. Не че са ми били винаги приятни или не ми е било нервно, досадно и т. н., но съм считала това като част от сделката при доста добра норма на печалба.
Вярвам, че щом сме довели деца на тоя свят, сме длъжни да им дадем това, от което имат нужда. В първите си месеци и години имат нужда преди всичко от нашата любов и присъствие. После нуждите се променят. Има време да бъдем себе си, да обръщаме внимание на личния си живот и професиите си, защото по-големите деца нямат нужда от вечно втренчени в тях родители, а по-скоро от включвания в точното време и по точния начин. И също така имат нужда от пари, които все някой трябва да изкарва. Докато отлетят и се окаже, че нашата нужда от тях надвишава многократно тяхната от нас. Нямаме право да ги спираме да имат свой живот, обаче съм сигурна, че като дойде моментът, ще си мечтая за годините, в които сме били залепени 24/7. Никога не съм приемала грижите за децата си като някаква жертва. Не че са ми били винаги приятни или не ми е било нервно, досадно и т. н., но съм считала това като част от сделката при доста добра норма на печалба.
Никога, ама никога не бих оставила гладно бебето си в очакване на кърмата. Никога, не бих оставила детето си гладно, само и само да прояде броколи с елда и сьомга.
В кърмаческите групи и теми често съветите са, ако не суче или кърмата е намаляла, да бъде оставено гладно, но да не му се дава АМ.
В темата се говори за майчинство; не ми говори глупости.
Според мен ще се види колко си успяла след 15-20 години.
Засега по-тихо.
Според мен ще се види колко си успяла след 15-20 години.
Засега по-тихо.За майчинството заприказваха от нищото и реално последните страници са само спам, нямащ нищо общо с темата.
В кърмаческите групи и теми често съветите са, ако не суче или кърмата е намаляла, да бъде оставено гладно, но да не му се дава АМ.
О, те там съветвали и да бориш коликите със сешоар, от което ми настръхна косъма.......
Това е тъпо. Прави се друго. Като няма в момента кърма, майката трябва да пие повече течности, да се храни добре и да опитва по-често - примерно на половин час. Не да мъчи детето с железен режим и гладно. В повечето случаи кърмата тръгва добре до няколко дни, стига да се упорства.
Проблемът с реализирането в каквато и да е сфера: 99% от хората са заменяеми и след седмица няма да липсваш на никого, даже може да се окаже, че си освободила място друг да се реализира. Докато с децата имаш по-трайно влияние и никой не може да те изрита ей така.
Та така за реализирането, това са мисли на млади хора, без перспектива и без дългосрочно разбиране. Ясно е, днес си на гребена на вълната, само това виждаш и това ти е важно. Само че това е много временен и крехък успех.
Та така за реализирането, това са мисли на млади хора, без перспектива и без дългосрочно разбиране. Ясно е, днес си на гребена на вълната, само това виждаш и това ти е важно. Само че това е много временен и крехък успех.
Значи аз, честно, не мисля, че непременно кариерата и децата са в колизия. Някак елементарно, черно-бяло ми се вижда да се противопоставят напълно.
Иначе съм съгласна - успехът е променливо понятие и понякога тежко се пада от високо. Което не означава, че човек не трябва да се стреми към кариера, постижения, професионална реализация. Иначе дай предварително да свием знамената и да живуркаме, че да не ни е уроки!
Иначе съм съгласна - успехът е променливо понятие и понякога тежко се пада от високо. Което не означава, че човек не трябва да се стреми към кариера, постижения, професионална реализация. Иначе дай предварително да свием знамената и да живуркаме, че да не ни е уроки!
Кариерата и децата - не точно, особено ако и в двете области боравим с разтегливи понятия и "кариера" значи "някаква там работа", а гледането на децата не се прави с много вглеждане.
В 21 век да се стремиш към "кариера" в някаква компания вече не е релевантно. Човек трябва да се стреми към изкарване на пари за доволен начин на живот. Понякога е с кариера, но има и други начини.
А иначе усилена, задълбочена работа означава, че няма да имаш време за гледане на деца както си трябва - също толкова задълбочено.
Иначе наскоро имаше статия по въпроса: има три модела за женски живот. Високи постижения без деца, или деца с отказ от всякаква кариера и работа навън. Третата опция е гъвкавост - например стартов период от няколко години на педал с високи постижения, след това само деца, след това половин работен ден или по-лека работа, докато децата поотраснат, а после пак може да се мине на високи постижения.
Не става въпрос да свиеш знамената, но и да не си въобразиш, че си хванала Господ за шлифера. Кариера значи мин. 10 часов работен ден, няма да може да излизаш в 5 вечерта да взимаш децата и да ги разхождаш.
В 21 век да се стремиш към "кариера" в някаква компания вече не е релевантно. Човек трябва да се стреми към изкарване на пари за доволен начин на живот. Понякога е с кариера, но има и други начини.
А иначе усилена, задълбочена работа означава, че няма да имаш време за гледане на деца както си трябва - също толкова задълбочено.
Иначе наскоро имаше статия по въпроса: има три модела за женски живот. Високи постижения без деца, или деца с отказ от всякаква кариера и работа навън. Третата опция е гъвкавост - например стартов период от няколко години на педал с високи постижения, след това само деца, след това половин работен ден или по-лека работа, докато децата поотраснат, а после пак може да се мине на високи постижения.
Не става въпрос да свиеш знамената, но и да не си въобразиш, че си хванала Господ за шлифера. Кариера значи мин. 10 часов работен ден, няма да може да излизаш в 5 вечерта да взимаш децата и да ги разхождаш.
Кариерата и децата - не точно, особено ако и в двете области боравим с разтегливи понятия и "кариера" значи "някаква там работа", а гледането на децата не се прави с много вглеждане.
В 21 век да се стремиш към "кариера" в някаква компания вече не е релевантно. Човек трябва да се стреми към изкарване на пари за доволен начин на живот. Понякога е с кариера, но има и други начини.
А иначе усилена, задълбочена работа означава, че няма да имаш време за гледане на деца както си трябва - също толкова задълбочено.
Иначе наскоро имаше статия по въпроса: има три модела за женски живот. Високи постижения без деца, или деца с отказ от всякаква кариера и работа навън. Третата опция е гъвкавост - например стартов период от няколко години на педал с високи постижения, след това само деца, след това половин работен ден или по-лека работа, докато децата поотраснат, а после пак може да се мине на високи постижения.
Не става въпрос да свиеш знамената, но и да не си въобразиш, че си хванала Господ за шлифера. Кариера значи мин. 10 часов работен ден, няма да може да излизаш в 5 вечерта да взимаш децата и да ги разхождаш.
В 21 век да се стремиш към "кариера" в някаква компания вече не е релевантно. Човек трябва да се стреми към изкарване на пари за доволен начин на живот. Понякога е с кариера, но има и други начини.
А иначе усилена, задълбочена работа означава, че няма да имаш време за гледане на деца както си трябва - също толкова задълбочено.
Иначе наскоро имаше статия по въпроса: има три модела за женски живот. Високи постижения без деца, или деца с отказ от всякаква кариера и работа навън. Третата опция е гъвкавост - например стартов период от няколко години на педал с високи постижения, след това само деца, след това половин работен ден или по-лека работа, докато децата поотраснат, а после пак може да се мине на високи постижения.
Не става въпрос да свиеш знамената, но и да не си въобразиш, че си хванала Господ за шлифера. Кариера значи мин. 10 часов работен ден, няма да може да излизаш в 5 вечерта да взимаш децата и да ги разхождаш.
Мисля, че преувеличаваш. Познавам хора с добра кариера и добри доходи, които не работят по 10 часа. Наистина познавам такива и то не един и два.
Що се отнася до децата - винаги са мой приоритет, винаги. Което не означава, че изживявам живота си единствено и само чрез тях. Имам си мои, лични кътчета в съзнанието, лични, не свързани с тях мечти, лични близки и далечни планове, лични нужди. Не казвам, че не бих ги жертвала за тях, но не е задължително това да се наложи, нито пък е задължително предварително да програмирам живота си така, все едно тази жертва е абсолютно необходима и неизбежна... А и не искам един ден техният живот да свърши с появата на първото им дете.
А и не искам един ден техният живот да свърши с появата на първото им дете.
Добри доходи не значат кариера. И аз съм имала периоди с добри доходи, които не са точно кариера. С малко опит човек прави разликата. Кариерата изисква не просто да буташ някаква работа успешно, а да гориш, да ти е интересно, да си в крак с новостите. 10 часа се работи по желание, дори 12 часа, защото е интересно - не за да свързваш двата края.
Обаче - дефинирай добри доходи. Щото може да ни се разминават представите.
Всеки си има лични кътчета, въпросът е дали децата ще ти позволят да стигнеш до личните кътчета или поне за няколко години няма да имаш нито време, нито спокойствие и мерак за тия лични кътчета.
Обаче - дефинирай добри доходи. Щото може да ни се разминават представите.
Всеки си има лични кътчета, въпросът е дали децата ще ти позволят да стигнеш до личните кътчета или поне за няколко години няма да имаш нито време, нито спокойствие и мерак за тия лични кътчета.