Да де, то нали целта е да си с кариера, тоест - ще се наредиш сред пътуващите. Доколкото имам реална, не романтична представа, доста неангажирани колежки пътуваха, при това доста често. Ся, има и такива, дето седят на бюро и пишат анализи, но не всички са така, а в ТВ се пътува, и се остава до късно, и дежурства се дават.
- Публикувана: 20 юни 2018, 11:04 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2018, 15:56 ч.
Парите в семейството
В тази тема пак се появи сблъсъка за това какво може и не може една жена с деца, къде е таванът и т.н. Но той просто е отражение не нещо съвсем различно: видове манталитет. Карол Дуек, образователен и когнитивен психолог, нашумя в последните години много с нейната формулировка на това, че има два вида хора: с фиксирано и с динамично съзнание. Нищо ново под слънцето, но понеже доста точно и умело напипа едно от най-големите когнитивни разделения, сега е много нашумяла.
Май и преди слагах тази картинка. В темата има хора както в крайно ляво, така и в крайно дясно и колкото и да се дърлят, няма как да се разберат.
Май и преди слагах тази картинка. В темата има хора както в крайно ляво, така и в крайно дясно и колкото и да се дърлят, няма как да се разберат.
Не, нямаме чак такива екстремни виждания. Просто трябва да се замислиш дали супер-активната кариера (в момента) е съвместима с деца и ако не е, може би е по-нормално да отложиш децата. Всеки сам си решава де. Само да кажа, че на новороденото не му пука особено какъв личен пример за work ethic даваш.
Искаш да кажеш, че докато е неосъзнато, може да го оставиш и на дойка на село - и все тая? Как точно е независимо дете в ранна възраст? Само ще си сготви ли, ще се закара с колата ли?
Искаш да кажеш, че докато е неосъзнато, може да го оставиш и на дойка на село - и все тая? Как точно е независимо дете в ранна възраст? Само ще си сготви ли, ще се закара с колата ли?
Ох, Еленна пак дойде с големите теории.
Аз говоря за съвсем прагматични неща като да ти изпият енергията и въобще да не ти се занимава и да ти трябва време да дойдеш на себе си. Плюс нуждата да си нащрек с децата, да не пропускаш важни подробности. Аз пък ще цитирам друго проучване, според което голям процент родители си мислят, че децата им са супер ОК, докато те са дълбоко нещастни.
Та така, всичко е възможно, и аз имам динамично съзнание, но знам и каква цена има това. Знам в подробности, съвсем конкретни. Не на теория, който и да я е измислил.
Човек не може да си разтяга до безкрай способностите. От един момент нататък или прегаряш, или от много шорткъти ставаш измамник и успехите ти са с въпросителни средства. А и не се знае какво унищожаваш, докато "растеш".
Аз говоря за съвсем прагматични неща като да ти изпият енергията и въобще да не ти се занимава и да ти трябва време да дойдеш на себе си. Плюс нуждата да си нащрек с децата, да не пропускаш важни подробности. Аз пък ще цитирам друго проучване, според което голям процент родители си мислят, че децата им са супер ОК, докато те са дълбоко нещастни.
Та така, всичко е възможно, и аз имам динамично съзнание, но знам и каква цена има това. Знам в подробности, съвсем конкретни. Не на теория, който и да я е измислил.
Човек не може да си разтяга до безкрай способностите. От един момент нататък или прегаряш, или от много шорткъти ставаш измамник и успехите ти са с въпросителни средства. А и не се знае какво унищожаваш, докато "растеш".
Теориите никак не са големи. Последният ти пост става идеално за класически пример на фиксирано съзнание в действие 
На теб все нещо ти пречи да реализираш някакъв велик генетичен потенциал: майка ти, баба ти, шефа ти, системата и т.н.
Между другото и в лагера на т.н. кариеристки го има това нещо. Детето да спяло отделно, иначе пречи. На мен пък не ми пречи. Даже снощи сънува някакъв сън и дойде при нас. Напълно нормално на 3 и половина. Не само не ми пречи на кариерата, а ме зарежда да се събудя гушната от нея и ми дава смисъл на целия ден.
На теб все нещо ти пречи да реализираш някакъв велик генетичен потенциал: майка ти, баба ти, шефа ти, системата и т.н.Между другото и в лагера на т.н. кариеристки го има това нещо. Детето да спяло отделно, иначе пречи. На мен пък не ми пречи. Даже снощи сънува някакъв сън и дойде при нас. Напълно нормално на 3 и половина. Не само не ми пречи на кариерата, а ме зарежда да се събудя гушната от нея и ми дава смисъл на целия ден.
Аз пък в момента имам "бойната задача" да намеря начин да "обуча" как да се премести една 43-годишна жена от фиксиран в динамичен умствен "режим". Събирам всякакви съвети как.
В какъв аспект: личен, професионален?
Аз ще ти кажа как се минава на growth mindset - възможно е, но само в среда, в която имаш право на грешки, при това повечко грешки. Тоест трябва да усещаш, че докато учиш, не ти дишат във врата да е перфектно и не плащаш висока цена за всяка проба-грешка.
Защото в реалния живот всеки е наясно, че може да стане по-добър в нещо. Все пак има житейски опит. Обаче понеже има опит, си знае къде има ограничения и къде ученето и растежът ще му струват скъпо (всеки е различен, може да не иска да плати време, сън, нерви или здраве, особено на 43).
Та така, ако Шарки вземе на тази жена асистент, даде й осморно по-дълги срокове, не я притиска и си затвори очите за скъпи грешки, току-виж се поотпуснала. Ако обаче я притиска да расте...ами не става, то затова е растеж, защото се случва с ритъма, на който е способен човека, не по-бързо.
Ако обаче всяка проба-грешка носи последствия...в един момент се отказваш, защото човек няма безкрайни сили. А който си мисли, че има безкрайни сили, не се е доближил до границите си. Но това не значи, че и за него няма граница, след която казва "стига, не мога повече".
Защото в реалния живот всеки е наясно, че може да стане по-добър в нещо. Все пак има житейски опит. Обаче понеже има опит, си знае къде има ограничения и къде ученето и растежът ще му струват скъпо (всеки е различен, може да не иска да плати време, сън, нерви или здраве, особено на 43).
Та така, ако Шарки вземе на тази жена асистент, даде й осморно по-дълги срокове, не я притиска и си затвори очите за скъпи грешки, току-виж се поотпуснала. Ако обаче я притиска да расте...ами не става, то затова е растеж, защото се случва с ритъма, на който е способен човека, не по-бързо.
Ако обаче всяка проба-грешка носи последствия...в един момент се отказваш, защото човек няма безкрайни сили. А който си мисли, че има безкрайни сили, не се е доближил до границите си. Но това не значи, че и за него няма граница, след която казва "стига, не мога повече".
Скрит текст:
В тази тема пак се появи сблъсъка за това какво може и не може една жена с деца, къде е таванът и т.н. Но той просто е отражение не нещо съвсем различно: видове манталитет. Карол Дуек, образователен и когнитивен психолог, нашумя в последните години много с нейната формулировка на това, че има два вида хора: с фиксирано и с динамично съзнание. Нищо ново под слънцето, но понеже доста точно и умело напипа едно от най-големите когнитивни разделения, сега е много нашумяла.
Май и преди слагах тази картинка. В темата има хора както в крайно ляво, така и в крайно дясно и колкото и да се дърлят, няма как да се разберат.
Май и преди слагах тази картинка. В темата има хора както в крайно ляво, така и в крайно дясно и колкото и да се дърлят, няма как да се разберат.
Порових се в нета за това. Благодаря за интересната информация.
Да де, то нали целта е да си с кариера, тоест - ще се наредиш сред пътуващите...
Да де, то нали целта е да си с кариера, тоест - ще се наредиш сред пътуващите...
От кариеризъм в чист вид до желание за развитие и собствена кариера има голяма разлика.
Всяка крайност убива семейството. Пълното фиксиране в майчинството и децата също.
Elenna, теорията, представена от теб, има доста критици. Не се опитвай да я изкараш отговор на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Освен това се отнася по-скоро за деца, не за възрастни. При възрастните има други сметки - най-вече, заслужава ли си да си дам зор и каква ще ми е наградата спрямо загубите. Никой не е будала да расте заради единия растеж. Това е за деца и неориентирани младежи. При Шарки...там вече ще е show me the money.
Между другото, спъването от кариера и развитие също убива семейството. Каква е файдата, че си душкате пръдните нон-стоп, ако не усещаш реална подкрепа. То нали затова сте заедно - за да има усещане за заедност, дори когато всеки е поел някаква друга задача в момента.
Между другото, спъването от кариера и развитие също убива семейството. Каква е файдата, че си душкате пръдните нон-стоп, ако не усещаш реална подкрепа. То нали затова сте заедно - за да има усещане за заедност, дори когато всеки е поел някаква друга задача в момента.