Здравейте! Започвам без предисловия - родителите ми са отровни. Давам си сметка, с течение на годините, че наистина съм била интоксикирана от тях. Това дава голямо отражение на живота ми до днес. Вече съм на такава възраст, че си давам сметка какво са ми сторили. И двамата ми родители са интелигентни хора, с благородни професии. Аз бях кротко и послушно дете, но те непрекъснато търсеха кусури в мен, сравняваха ме с другите деца, подценяваха ме, изискваха непрекъснато.Стараех се много в училище. Бях отличничка. С изключение на математиката. Спомням си, че в шести клас получих ниска оценка на едно контролно и баща ми ме преби с кожен колан.Такова унижение не бях изживявала. Често отнасях шамари. Просто възпитателните мерки на родителите ми бяха такива. Помня как веднъж баща ми взе ножицата, за да ме подстриже късо, за наказание, а аз пищях и се дерях от ужас. Бой и наказания. Това беше детството ми. Майка ми също непрекъснато се заканваше, че ще каже на баща ми, ако не се подчиня за нещо.Ужасно се срамувах от хората, които живееха до нас, защото стените бяха тънки и всичко се чуваше. Израснах плаха и несигурна.Те не бяха доволни и от специалността, в която ме приеха в университета.От нищо не бяха доволни. Ожених се млада, на 20, за да избягам от всичко това. Терорът от тяхна страна не спря. Не дойдоха на годежа. Бяха сърдити. После, когато идваха на гости, баща ми се напиваше и ме наричаше с разни обидни думи като ''простачка'', ''малоумна'' пред свекър ми и свекърва ми. Не мога да опиша унижението и срама, които изпитвах.На сватбата баща ми посъветва мъжа ми да ме побийва, защото съм била своенравна.Никога не са били зад гърба ми.Никога не съм чувствала подкрепата им. Ако съм имала проблем и съм го споделяла с тях, отговорът им е бил да съм мислела навреме.Обвинения, обвинения, нравоучения.Роди се детето ни, но те и тогава не омекнаха. Никога не се обаждаха, за да питат как сме, как е детето. Аз ги търсех, защото са ми родители. Мислех, че така трябва. Като ходехме на гости у тях, винаги се обаждах предварително, за да видя в какво настроение са, дали ще мога да отида, за да види детето баба си и дядо си. Често на такива събирания си позволяваха да ме критикуват пред мъжа ми, да ме обиждат и да ме карат да се чувствам в небрано лозе. Всяко гостуване ми костваше една автоцензура, която си налагах, за да няма за какво да се хванат и да критикуват. Бяха и си останаха студени хора. Така е и до ден днешен. На един семеен празник миналата година, на който присъстваха и други близки, майка ми не се посвени да направи панаир със сръдни и закани срещу мен и детето ми, което е вече голям човек. Толкова беше неловко и конфузно пред всичките тези хора. Всеки мой опит за стопляне на отношенията беше париран с думи като: ''Аз не съм ти майка!" И мълчание вече толкова време.Прекъснахме всякакви контакти. Много ми тежи, много. Цял живот съм се старала да им се харесам и все не съм успявала. Не знам какво да направя. Наказанията не са спрели, психо-емоционалния тормоз продължава. Наистина през годините съм се чувствала като сирак при живи родители.Не искам да бъде така, но не знам как да постъпя. Чувствам се като нещо непотребно, което са изрязали, за да не им пречи. Като дърво без корен съм. Боли ме.
- Публикувана: 24 юни 2018, 11:09 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2018, 20:00 ч.
Отровните ми родители
Ще искат да са ти родители, ще се кротнат, като паднат и имат нужда от грижите ти. Напълни си живота с други мисли и действия дотогава. Сама ще видиш, че сиуацията ще се обърне, но и ти няма да си на сегашното мнение.
Ако другото ти е наред и ти пълни душата...не си хич зле.
Ако другото ти е наред и ти пълни душата...не си хич зле.
. Не знам какво да направя. Наказанията не са спрели, психо-емоционалния тормоз продължава. Наистина през годините съм се чувствала като сирак при живи родители.Не искам да бъде така, но не знам как да постъпя. Чувствам се като нещо непотребно, което са изрязали, за да не им пречи. Като дърво без корен съм. Боли ме.
Ами, щом не можеш да се осъзнаеш като голям човек, равен на родителите си, за да прецениш че просто не стават за хора, с които да поддържаш връзка и да присъстват в живота ти, върви на психолог да ти го внуши.
Имаш дете, имаш мъж и вместо на тях да дадеш всичката обич и внимание, и близост, които не са ти дадени, за да ги получиш обратно и да ти стоплят душата, ти като един закоравял мазохист висиш пред вратата им с протегната ръка като просяк.
Защо си мисля, че докато те боли от тяхното безразличие, други ги боли от твоето втренчване единствено в твоите чувства?
Сигурна ли си, че родителите ти са "интелигентни" хора?
Не приличат на такива след цялото това описание.
Чудно ми е как след толкова години, щом вече имаш и голямо дете, не си успяла да се откъснеш емоционално от тях.
Те те нараняват постоянно, а ти продължаваш да ги търсиш ...
Стокхолмски синдром ли беше?
Пробвай да се дистанцираш, заради теб и семейството ти.
Дори в началото да ти е несвойствено, мисля, че в един момент ще се почувстваш по-добре.
Бих свела контактите до телефонни обаждания по големи празници и поводи. Толкоз.
Не приличат на такива след цялото това описание.
Чудно ми е как след толкова години, щом вече имаш и голямо дете, не си успяла да се откъснеш емоционално от тях.
Те те нараняват постоянно, а ти продължаваш да ги търсиш ...
Стокхолмски синдром ли беше?
Пробвай да се дистанцираш, заради теб и семейството ти.
Дори в началото да ти е несвойствено, мисля, че в един момент ще се почувстваш по-добре.
Бих свела контактите до телефонни обаждания по големи празници и поводи. Толкоз.
Сигурна ли си, че родителите ти са "интелигентни" хора?
Не приличат на такива след цялото това описание.
Не приличат на такива след цялото това описание.
Интелигентни в интелектуалния смисъл. Умни, успели, с професии могат да се държат по описания начин, както и обратното - простовати хора да бъдат добри и да поддържат нормални отношения.
По-добър психолог. Това е мазохизъм. Аз избягах от подобен отровен родител, с разликата, че когато видях какво е да не си под един покрив с такъв човек - най-накрая въздъхнах свободно, вместо да пълзя и да се унижавам, за да получа одобрение. Хора има всякакви, но в случая сама си виновна, че доброволно ходиш да си търсиш помията, с която те заливат от там. Потърси професионалист, за да ти помогне да прекъснеш тази връзка, защото с напредването на тяхната възраст ще става много,МНОГО по-лошо...
Трябва ти психотерапевт, обикновен психолог няма да ти свърши работа, защото ти си много задълбочила проблема. Необходима е по-продължителна терапия. (Поне година). За съжаление в бг трудно се намира подходящ, но не се отказвай, ако трябва смени 2ма, 3ма докато си намериш твоя човек.
Надявам се си прочела книгата "Отровните родители", ако ли не започни я веднага. Има я безплатно в читанка. Има много полезни неща за теб. Успех
Надявам се си прочела книгата "Отровните родители", ако ли не започни я веднага. Има я безплатно в читанка. Има много полезни неща за теб. Успех
Сигурна ли си, че родителите ти са "интелигентни" хора?
Не приличат на такива след цялото това описание.
Не приличат на такива след цялото това описание.
Интелигентни в интелектуалния смисъл. Умни, успели, с професии могат да се държат по описания начин, както и обратното - простовати хора да бъдат добри и да поддържат нормални отношения.
Оффф, защо толкова буквално приемате нещата? Нали е в кавички?
Чак и тълкуване и обяснение. Няма нужда.
Пишете по темата.
Бях, бях и на психолог. И там плаках много, защото докато разказвах какво съм преживяла, се чувствах нелоялна спрямо тях. Моето поколение беше възпитавано да уважава родителите си, независимо, че те не се държат като такива. Явно наистина съм мазохист.
А, твоето поколение е много след моето- никой и никога не е възпитавал на безгранично и безпричинно уважение към когото и да било!
Докато се изживяваш като жертва, на която ѝ се полага компенсация за преживените беди, вместо да разбереш че те са това- хора, които не могат да обичат, и които няма какво да ти дадат, ще продължаваш да се чувстваш зле.
Не можеш тях да промениш, но можеш да промениш твоето отношения към тях- да ги отпишеш от живота си, за да продължиш напред.
ПП. Не споменаваш детето и мъжа си- ти какво им даваш и това, което получаваш, не ти ли изпълва живота?
Намери добър психотерапевт и още от самото начало си кажи и на себе си и на него, че целта на посещенията ти не е да подсмърчаш там като жертва, а окончателно да се освободиш от вината и омразата към себе си, които тези хора са ти набивали в главата цял живот.
Разбери, че вече си загубила години в опити "да се оправят нещата" и единственият ти шанс за някакъв душевен мир и щастие е да спреш с това. Няма да се получи, нужно е и двете страни да положат грижа, а това виждаш, че не се случва.
Родителите ти са лоши хора, те не заслужават никой да се грижи за тях или да се стреми към каквито и да е отношения към тях. Всеки трябва да си "плати сметката" накрая.
Разбери, че вече си загубила години в опити "да се оправят нещата" и единственият ти шанс за някакъв душевен мир и щастие е да спреш с това. Няма да се получи, нужно е и двете страни да положат грижа, а това виждаш, че не се случва.
Родителите ти са лоши хора, те не заслужават никой да се грижи за тях или да се стреми към каквито и да е отношения към тях. Всеки трябва да си "плати сметката" накрая.
ти сигурна ли си че не си осиновна???
това което описваш, ужасно пасва на профила на хора, които са осиновили дете и се опитват да го напъхат в калъпа на собствените си неудоблетворени желания...
спасявай се от тези хора, не са ти нужни, нито ти на тях, нито на детето ти...
отровни са и ще ти съсипят живота, не си късай нервите, нито ще ги промениш, нито заслужава да им угаждаш и да търсиш одобрението ми
майка ми е подобна на това което описваш....съсипа и умори баща ми, разби живота на брат ми...
опита се и моят...но удари на камък
щом усетих на къде духа вятъра, как се опитва да разруши семейството ми, сеейки раздори, критики, интриги...все критикуваше децата и как се грижим за тях, съпругът ми...
децата плачеха и не я искаха, когато ми се налагаше да ги оставя да ги гледа ако са болни, а аз на работа
директно я отсвирих, реших че няма смисъл да го причинявам нито на децата, нито на себе си
от 2г не съм я чувала, нито виждала
тя също не ни търси, явно чака да клекнем...и да опрем до нея/финансово е много добре/, но няма да стане
ако ще да гладуваме, унижения и тормоз, особено към децата си не бих позволила никога
така че спасявай се
тези хора са отровни, това че са те родили, нищо не значи
има много родители, зарязали децата си или такива които на заслужават да се наричат такива
гледай напред и изграждай сама бъдещето си със детето, съпругът си
това което описваш, ужасно пасва на профила на хора, които са осиновили дете и се опитват да го напъхат в калъпа на собствените си неудоблетворени желания...
спасявай се от тези хора, не са ти нужни, нито ти на тях, нито на детето ти...
отровни са и ще ти съсипят живота, не си късай нервите, нито ще ги промениш, нито заслужава да им угаждаш и да търсиш одобрението ми
майка ми е подобна на това което описваш....съсипа и умори баща ми, разби живота на брат ми...
опита се и моят...но удари на камък
щом усетих на къде духа вятъра, как се опитва да разруши семейството ми, сеейки раздори, критики, интриги...все критикуваше децата и как се грижим за тях, съпругът ми...
децата плачеха и не я искаха, когато ми се налагаше да ги оставя да ги гледа ако са болни, а аз на работа
директно я отсвирих, реших че няма смисъл да го причинявам нито на децата, нито на себе си
от 2г не съм я чувала, нито виждала
тя също не ни търси, явно чака да клекнем...и да опрем до нея/финансово е много добре/, но няма да стане
ако ще да гладуваме, унижения и тормоз, особено към децата си не бих позволила никога
така че спасявай се
тези хора са отровни, това че са те родили, нищо не значи
има много родители, зарязали децата си или такива които на заслужават да се наричат такива
гледай напред и изграждай сама бъдещето си със детето, съпругът си
Искрено ти съчувствам. Звучи ми изключително жестоко, особено в частта, че и двамата са обединени около отношението си към теб. Имаш нужда да се отървеш от чувството за вина, че си длъжна на всяка цена да обичаш и уважаваш тези хора, защото са ти родители. Те са се постарали и очевидно са успели да ти счупят съзнанието.
Насочи се към преодоляване на тази травма. Начини има и зависи от личността ти как ще го постигнеш – някои хора успяват сами да се издърпат за косата, на други им трябва помощ отвън.
На твое място, усещайки подобно отношение (и то системно, не еднократно), бих скъсала всякакви контакти с тези хора. Освен, че те мачкат, те могат да извадят и лошото в теб. И в един момент да започнеш да репликираш техния модел.
Спри да общуваш с тях, няма да се срути света върху главата ти и потърси сериозен специалист за преодоляването на чувството за дълга към тези насилници.
Насочи се към преодоляване на тази травма. Начини има и зависи от личността ти как ще го постигнеш – някои хора успяват сами да се издърпат за косата, на други им трябва помощ отвън.
На твое място, усещайки подобно отношение (и то системно, не еднократно), бих скъсала всякакви контакти с тези хора. Освен, че те мачкат, те могат да извадят и лошото в теб. И в един момент да започнеш да репликираш техния модел.
Спри да общуваш с тях, няма да се срути света върху главата ти и потърси сериозен специалист за преодоляването на чувството за дълга към тези насилници.
Не съм осиновена. Това са биологичните ми родители. Добре, питам се, когато клекнат и не могат да се справят поради възрастта си, аз как трябва да постъпя? Морално ли е да изоставим родителите си, когато имат нужда от нас, въпреки, че цял живот са се държали като идиоти?
Марси, зарежи го това "един ден, когато клекнат".
Този ден може и да дойде, а може и да не.
Ще го мислиш тогава.
Сега мисли за себе си и семейството си.
Това ти казваме всички.