Отровните ми родители

  • 14 298
  • 161
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 352
Точно заради това твоята задача не е лесна. Трябва да избираш между морален, но нещастен живот или възможността да се освободиш от бремето, но да изглеждаш (а може би и да се чувстваш) като хладнокръвен човек.

Не е невъзможно да им помогнеш като остареят, но в същото време да си тотално различен човек, които няма емоционална зависимост към тях, но това вече са някакви super master skills, за които ще минат поне още 10 години докато се овладеят.

Абе някак не е честно да си тормозиш детето цял живот, да го унижаваш, а като започнеш да се опикаваш да чакаш на него да ти помогне.

# 16
  • Мнения: 3 186
Не съм осиновена. Това са биологичните ми родители. Добре, питам се, когато клекнат и не могат да се справят поради възрастта си, аз как трябва да постъпя? Морално ли е да изоставим родителите си, когато имат нужда от нас, въпреки, че цял живот са се държали като идиоти?

Не е морално, разбира се. Ти не си съдник и на собствените си родители, колкото и да са кофти.

# 17
  • Мнения: 10 352
А кой е съдник тогава? Докога ще стъпваме на пръсти около лошите хора? Номерата им минават точно там, където никой нищо не им казва, логично е.

# 18
  • София
  • Мнения: 24 838
Не съм осиновена. Това са биологичните ми родители. Добре, питам се, когато клекнат и не могат да се справят поради възрастта си, аз как трябва да постъпя? Морално ли е да изоставим родителите си, когато имат нужда от нас, въпреки, че цял живот са се държали като идиоти?

Едно нещо ти убягва, а то е основното!
Родителите ти не са си поставили за цел да се държат "като" идиоти.
Те са си идиоти, но вярват че всичко което са правили и правят за теб, е за твое добро, правилно е и просто не са случили на дете, което да изваят по свой образ и подобие.

Не се занимавай с глупости сега- да мислиш как да постъпиш като клекнат.
Първо оправи себе си- еманципирай се от тях, сложи ги в чекмеджето за ненужни и вредни вещи, без които спокойно можеш да живееш.

# 19
  • Мнения: 3 186
А кой е съдник тогава? Докога ще стъпваме на пръсти около лошите хора? Номерата им минават точно там, където никой нищо не им казва, логично е.

Тя пита кое е морално и според мен не е морално да ги зарежеш да пукнат дори и лошите хора, съжалявам.

# 20
  • Преди на юг, сега на север, но все на изток!
  • Мнения: 1 694
Абе някак не е честно да си тормозиш детето цял живот, да го унижаваш, а като започнеш да се опикаваш да чакаш на него да ти помогне.

Не знам защо отклонявате темата към този момент.
Той може въобще и да не настъпи.
Другото е много по-важно.
Марси трябва сега да покаже ясно и категорично, че вече е пораснала, сама си взима решенията, че е равнопоставен възрастен човек и никой няма право да я мачка и унижава.
Това става чрез отстояване, ако не успява - с дистанция.
Отива по повод някъде, те се държат гадно, казва им ясно, че няма да търпи това и си тръгва.
Ако се чува по телефона, не й харесва тонът - по същия начин. И така няколко пъти последователно.
Или се коригират или дистанцията се увеличава още повече.
И емоционално отдръпване, лека полека.

А това кой кого ще гледа, ще го мисли после.
Едното няма нищо общо с другото.
Когато дойде моментът, тя ще реши дали ще си изпълни синовния дълг или не.

# 21
  • Мнения: 10 352
Напротив, от моя гледна точка те са просто едни насилници, упражнили извратенящините си върху най-скъпото си. Не заслужават нищо повече от едни напикани гащи.

Нейната задача е трудна, тя го знае това нещо, но собственото й чувство за вина я тласка към тях въпреки, че това само ще я направи нещастна.

Абе някак не е честно да си тормозиш детето цял живот, да го унижаваш, а като започнеш да се опикаваш да чакаш на него да ти помогне.

Не знам защо отклонявате темата към този момент.
Той може въобще и да не настъпи.

Жената пита точно за този момент и аз отговарям. А този момент е по-вероятно да дойде, отколкото да не дойде.

# 22
  • Преди на юг, сега на север, но все на изток!
  • Мнения: 1 694
Разводнявайки темата и давайки й друга насока, не помагате на Марси.

В момента гледането на родителите й не е на дневен ред.

Марси, а ти зависима ли си от тях чисто финансово?

# 23
  • Мнения: 10 352
Разводняването на темата идва от нечетенето ви в случая.

Същото важи и за сега и за след 20 години. Нейният живот може да е красив, само ако емоционално се освободи от тях. При положение, че те нито осъзнават вината си, нито правят опити да се сближат с нея, тя няма друг избор.

# 24
  • Мнения: X
Авторке, най-непреодолимото е, че вероятно се чувстваш и си се чувствала необичана от най-близките си. Това ще ти тежи винаги каквото и да правиш. Огледай се в любовта на децата си, те ще бъдат твоето спасение.

# 25
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 201
Спри да ги търсиш,спри да ходиш на гости и да ги каниш.
Просто се дръпни от тях и си гледай семейството.
Може и да се усетят...

# 26
  • Преди на юг, сега на север, но все на изток!
  • Мнения: 1 694
Абе някак не е честно да си тормозиш детето цял живот, да го унижаваш, а като започнеш да се опикаваш да чакаш на него да ти помогне.

Не знам защо отклонявате темата към този момент.
Той може въобще и да не настъпи.
Другото е много по-важно.
Марси трябва сега да покаже ясно и категорично, че вече е пораснала, сама си взима решенията, че е равнопоставен възрастен човек и никой няма право да я мачка и унижава.
Това става чрез отстояване, ако не успява - с дистанция.
Отива по повод някъде, те се държат гадно, казва им ясно, че няма да търпи това и си тръгва.
Ако се чува по телефона, не й харесва тонът - по същия начин. И така няколко пъти последователно.
Или се коригират или дистанцията се увеличава още повече.
И емоционално отдръпване, лека полека.

А това кой кого ще гледа, ще го мисли после.
Едното няма нищо общо с другото.
Когато дойде моментът, тя ще реши дали ще си изпълни синовния дълг или не.


Моля? Кой не чете?

Продължавайте с това какво щяло да стане след 20 години ...
Марси страда сега.

Ако искате да сте в помощ, давайте конкретни съвети.
Общи бла-бла приказки не вършат работа.

# 27
  • Мнения: 349
Морално е да дадеш правилния пример на детето си, а именно да не позволява на никой да се отнася така с него! Ако някой се отнася така към моята дъщеря и тя го търпи само заради титлата - майка, баща, баба, дядо... ще съм разочарована от себе си, като родител. Родител не си защото си го пръкнал, а защото си го направил човек. Родителят трябва да дава криле на детето си, а не да го смазва. Родителят трябва да даде подкрепа на детето си и сигурност. Да му създаде чувството, че когато утре светът го събори, няма страшно, мама и тати ще са до теб да те вдигнат, а ако тях вече ги няма, ти сам имаш силата да се изправиш. Родителите й са от типа хора, които имат деца заради обществото, а не защото са искали дете. Нищо не ти дава право да мачкаш детето си и да създаваш един уплашен от сянката си човек, който казва, че е сключил брак за да избяга от вкъщи.
След като не ме цениш, нямаш право да бъдеш в живота ми! Златно правило научено от родителите ми. Не казвам, че тя трябва да ги съди, а че трябва да ги изхвърли от живота си. Те като са толкова идеални, да се оправят, както могат.
 П.С. говоря от опит. Имам баба и леля само на хартия.

# 28
  • Мнения: 2 599
Maрси ,недоумявам защо продължаваш да изпитваш вина и да се опитваш да им се харесаш.До колкото разбирам,в момента не зависиш по никакъв начин от тях.Защо страдаш заради тях!Изрежи я тази вина и ще свалиш голям товар от гърба си.И ще видиш,че няма да се е свършил света,а ти ще се чувстваш доста по-добре.Ако искаш ходи и на психотерапевт,но ако ти не си помогнеш ,и Фройд не би могъл.Нямаш грешки и за това не трябва да изпитваш вина.Едва ли по някакъв начин можеш да ги накараш да говорят и да се осъзнаят ,камо ли да се извинят.Вероятно и те така са възпитавани,но аз не ги оневинявам ,а посочвам техническата причина.
Общувай рядко и служебно с тях. Ако те тормозят ,опитай вднъж да ги отрежеш.Без някави капитални драми и скандали ,просто за нещо ,може и дребно, кажи"правя така ,както съм преценила или както с мъжа ми мислим".Не се интересувай за тяхното мнение .Ако правят панаири пред чужди хора ,ставате на момента и си тръгвате.
И така ,малко по малко ,ще се осъзнаят ,че са хора без значение вече.
Но,аз лично,в такива отношения бих избрала, колкото може по-малко контакти,от колкото война и обяснения.

# 29
  • Мнения: 41 695
Не съм осиновена. Това са биологичните ми родители. Добре, питам се, когато клекнат и не могат да се справят поради възрастта си, аз как трябва да постъпя? Морално ли е да изоставим родителите си, когато имат нужда от нас, въпреки, че цял живот са се държали като идиоти?

Време ти е да пораснеш. Животът е твърде кратък, че да търпим отровни хора. Пък било и то родители.
И да, абсолютно е нормално да биеш шута (буквално и преносно) на всеки, който те тормози физически и психически.
Това което трябва да направиш е не да гледаш в миналото, а в бъдещето. Това включва да си гледаш твоята си работа, твоето дете и мъжа си. Това означава да спреш всякаква комуникация с тези идиоти. Ама завинаги.
Все  пак майка ти сама ти е казала, че не ти е майка. Какво повече чакаш?
А ако някога ти се наложи да се видиш и отнесеш пак някой шамар от майка си и баща си - отвърни със същото.
Колкото до това ако легнат болни, дали трябва да се грижиш за тях? Естествено че не. Не им дължиш нищо.

Общи условия

Активация на акаунт