"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

И аз се включвам, защото се развълнувах много от споделените мигове и спомени

1. Старата ни къща и неделните утрини в нея, когато мама ми носеше закуска в леглото; таванът, пълен със снимки и стари вещи на прабаба ми
2. Ахтопол, бунгала, деца, игри, пясък, море и вечери, пълни със сладка умора
3. Баща ми - гордостта в очите му през всеки един етап от живота ми
4. Летата при баба и дядо и как заспивахме с баба, говорейки си  
5. Нощта, в която баща ми напусна дома ни само с една чанта дрехи, обиден и объркан
6. Денят, в който се върна , осъзнавайки колко много е сгрешил, безмълвната му и силна прегръдка
7. Когато наскоро дядо стисна ръката ми и каза : " А помниш ли как те возех на шейна, водех те на училище и ти беше още малко човече ? " , а в очите му имаше сълзи.  
8. Леля ми, която попита дали след години ще се грижа за нея, ако остане сама
9. Първото зелено училище, където научихме песничката на Асен Кисимов " Къде остана детството"
10. Болницата след операцията ми - стаята, от която виждах хотел " Шипка " и страхът, че съм сама там
11.Първата среща с моя приятел - когато засякохме погледите си
12. Сълзите в очите на родителите ми, когато разбраха, че имам здравословен проблем и ще трябва да живея с него, подкрепата от моя приятел
13. Есента и чувството, че всяка година тогава започва нов живот , изпълнен с предизвикателства
14. Когато ТОЙ стоя цяла вечер под дъжда пред нас , чакаше да му простя
15. Първата ни нощ в нашата си квартира, само двамата  
16. Една ноемврийска утрин през 2008 г. - студено утро, пълно с големи надежди, приятелство, което не признава сън и първа любов, която разбива надеждите ти
17. Очите му, когато каза, че иска и е готов да има дете  
И един 18-ти спомен, момент, който изкача в съзнанието ми и незнайно защо ме разплаква дори: С баща ми сме на разходка, минаваме покрай сергия с книги и той ми купува три книжки, които пазя до днес... а тогава знаех, че няма пари, строяхме къща. Такава буца ми застава в гърлото сега ... най-вече от благодарност и любов.

Благодаря ти, Ева!

От днес, миг пореден:

Най-накрая получих информация за предишно мое съществувание. Тази информация обяснява всичко. Осветли много от проблемите ми. Даде ми надежда.

И това страшно много ме успокои    /беше неочакван дар/

1. Когато майка ми ме затвори в тъмната баня, а аз дърпах вратата с плач "Мамооо, обичам теее"
2. Когато с баба бяхме на море и тя щеше да се удави пред очите ми
3. Как баба ми помагаше да си пиша домашните по английски, посочваше ми с пръст до кой ред от преписа съм стигнала
4. Когато майка ми замина на другия край на Земята и последвалите 5 години разделенио
5. ...
6. Раждането на сестричката ми
7. Летата, прекарани с една от най-близките ми приятелки
8. Появата му в живота ми  
9. Денят, в който заживяхме заедно. Казах си "Е, това беше със свободния ми живот", но не исках свободния си живот в никой случай.
10. Смъртта на майка му
11. Моментът, в който се събудих в спешното след тежка катастрофа. Полицаите, които ме разпитваха, невъзможността да си спомня нищо, само качването в колата, баба, която ми звънеше, а аз не смеех да вдигна, защото ме е страх как ще реагира, видът ми в огледалото, очите и гласът му, когато ме видя.
12. Смъртта на мой близък приятел.
13. Рожденият ми ден, падането на колене и въпросът "Ще станеш ли моя съпруга?"
14. Новината, че приятелката ми е родила.
15. И денят, в който видях прекрасното момченце
16. Първият учебен ден на сестричката ми и ревът, който дръпнах

Прекрасна тема, вчера я открих благодарение на Вихрогонче  
Не знам дали моите ще са 17, но ще споделя това, за което се сещам, пък после може да допълвам.
1. Щастието, когато за първи път си взех котенце, миналата година, след като цял живот съм искала да имам домашно животинче.
2. Сълзите, които пролях, когато се събудих една сутрин в четири сутринта и го чух как силно маяучи, хукнах да го търся в хола, в кухнята, навсякъде, но него го нямаше, събудих приятеля ми и хукнахме навън да го търсим, а той се беше довлякъл до под прозореца на нашата спалня (балконите ни са на другата стена на блока) и като го вдигнахме видяхме, че задните крачета висят... Качихме ме го горе, звъннах на нашата ветеринарка, която ни беше казала, че за сериозни неща няма значение кога ще се обадим и тя ни каза къде да го заведем. Добре, че близо до нас има денонощна клиника... Вървяхме, приятелят ми го носеше, а аз вървях до него и плачех, просто не можех да се спра... Два дни по-късно трябваше да го приспим... Добре, че моят приятел го направи сам, поне това ми спести, за което винаги ще съм му благодарна. Няма да описвам повече, който има животни знае какво е...
3. Как като бях малка обожавах да се катеря по дърветата, имаше една круша на детската площадка при нас и аз редовно бях на върха ѝ - съответно ужаса в очите на майка ми (сега я разбирам).
4. Как когато бях на 16 и ме блъсна кола и чак на сутринта нашите са разбрали къде съм, не ми се мисли какво са преживяли родителите ми. После майка ми и баба ми бяха през цялото време до мене в болницата, за което им благодаря. Как след тази катастрофа осъзнах, че всяко зло е за добро (бях тръгнала по лош според мене път по това време). Съответно разбрах кои са ми приятелите...
5. Първата ми несподелена любов в училище.
6. Смелостта ми да се кача сама в колата (второ каране) и да отида до мама да я видя, прекосявайки половин София.
7. Същата тази смелост, която ме накара второто ми извънградско да е от София до Резово. Просто си казах, че ще се справя и това е.
8. Любовта на човека, с когото съм сега, това че ме подкрепя и ми помогна да повярвам в себе си и да започна най-накрая да ценя самата себе си.
9. Първото ми самостоятелно море на 19.
10. Това, че преди няколко години се записах на курс по фотография и осъзнах, че най-накрая правя нещо за себе си и приятелките, които открих там. Мили момичета, извинявайте, че вече не съм толкова често с вас. Обичам ви.
11. Мийт енд грийта с любимата ми група с музикалния магазин в Кьолн, това, че видях вокалиста им и се снимах с него (той не излезе да се види с феновете след първия им концерт тук в София). Направо се разплаках като влязоха в магазина и започнах да говоря на български с момичето, с което се бях запознала там, осъзнах го когато тя ми каза, че не ме разбира.
12. Концертите, на които отидох в чужбина, за да ги видя, извън трите, които направиха тук, приятелствата, които създадох.
13. Смелостта да си направя първата татуировка, което стана само защото бях дала капаро   Заради него не се отказах тогава. После не се спрях (вече са шест, ако не броим първата, която е покрита).
14. Гордостта ми от шестицата, която получих на изпита ми по политология в университета, защото бях написала това, което мисля, като се има предвид, че никога не съм се интересувала от политика. Бях си подготвила пищови, но почти не ги ползвах за първия въпрос, а за втория попитах преподавателя какво да пиша, той ми каза две-три неща, а аз се "развихрих" ползвайки това, което знаех от любовните романи за живота и политиката в САЩ (имало някаква полза от тях все пак   ).
15. Кокиченцето, което сегашният ми приятел ми подари за първия ни осми март заедно.
16. Концерта на Жан-Мишел Жар в България - най-хубавият концерт, на който съм присъствала, а аз съм била на доста. Този просто беше сбъдната мечта и това е единствения случай, в който не съм съжалявала за парите, които съм дала за билет, за да бъда отпред.
17. Това, че на втория месец след като се събрахме със сегашния ми приятел, забременях и сълзите, които пролях, когато видях резултата от теста. три дни по-късно трябваше да вляза в болница за задържане, точно след концерта на Депеш Мод тук. За съжаление загубих бебето, но щастието, което изпитах макар и за кратко, няма да го забравя.
18. Как точно когато бях в болницата, моят приятел за първи път ми каза, че ме обича. Бях не седмото небе от щастие. Как всеки ден идваше да ме види, подкрепата, която ми оказа, както и мама, за което и благодаря.

Има и още, но това е засега... връщам се да ви чета. Много ви благодаря за откровеността, момичета.  

Когато мога да влизам и не само да чета, но и да допълвам моите мигове тук, винаги плача...

Но сега ще допълня, вторият си най - важен миг в живота си - чакан от 10 години и постигнат толкова трудно -  да видя отново това - и сега отново да усещам малките ритничета и живота вътре в мен - Господи благодаря ти, че си ни създал жени, дори и само заради тези мигове, единствени само за нас - толкова космически, толкова духовни, толкова изпълващи - даващи ти всичко, което си искал и оставяйки те празна за всякакви други желания - само ти и малкия живот вътре в теб

Моля се януари да вляза и да мога да напиша с гордост, че съм станала майка на още едно дете

grach,  

Moon Walk, лека бременност ти желая   , а в края й да те зарадва едно хубаво, здраво, розовобузесто бебче    От сърце - нека щастието на повторното майчинство озари целия ти свят  

Water_Lilly,      

Поздравявам ви всички с тази статийка, малко петъчно:

Само 3 минути

Moon Walk, от сърце ти пожелавам всичко да бъде наред и живот и здраве януари да ни се похвалиш, че за втори път си станала мама  
vihrogonche, благодаря ти  

аз малко да продължа  

18. Когато първият ми приятел на изпращането му в казармата ми каза, че ме обича, а после започна да се сваля с едно момиче, глупавото ми търпение цялата нощ на купона, моята изневяра после и следващите седем години и половина с два месеца раздяла, в които бяхме заедно. Простила съм му отдавна, след като се разделихме по мое желание, останахме приятели. Не съм го виждала от няколко години, но както казах, простих му. Той си кръшкаше де, но нямах смелостта да си тръгна, явно съм го обичала, накрая беше навик. Разбирахме се по-добре, след като се разделихме.
19. Двата аборта, които направих по желание, докато бях с него, за първия майка ми ме накара, бях на 21, студентка втори курс, нямах смелостта да го оставя (бебето), за втория - сама го поисках. Може би заради това все още нямам деца (вторият ми приятел имаше проблеми).
20. Страха от баба ми в шести клас, когато получих тройка по математика (бях отличничка).
21. Хвърлянето на банани през прозореца, защото не можех да ги понасям, гадеше ми се, а ме караха да ги ям. Или ги давах на моя приятелка  
22. Раздялата с втория ми приятел, смелостта, която събрах в себе си, за да му кажа, че не искам повече да сме заедно, просто не можех да издържам, но знаех каква болка ще му причиня, защото аз самата бях минавала по този път. А той ме обичаше или по-скоро обичаше представата си за мене, не знам... просто бяхме различни, а всички около мене се чудеха защо съм с него. Не, че е бил лош човек, напротив, но просто бяхме различни.
23. Подкрепата, която получих от сегашния ми приятел след въпросната раздяла и разбирането...
24. Флиртът с един мъж, виртуален и не чак толкова в края на предишната ми връзка, неговият страх за нещо повече и моето вкопчване. Пак съм благодарна на мъжа до мене, че ми помогна да се справя.   Просто съм имала нужда от внимание...
25. Помощта на една позната, търсех себе си, а тя ме насочи към тренировките ми по тай чи. Година и половина живеех с това, дишах с него, събуждах и се заспивах с него. Вече не ходя, защото това, от което имам нужда, го получавам в къщи, но тогава - това ми беше спасението. Много научих... И все се каня да се върна на тренировки, но още не съм го направила. Мисля, че и това ще стане, когато му дойде времето.
26. Почти всекидневните разговори с една приятелка през този ми период, помощта, която ми даваше, както и аз на нея. Благодаря ти, другарче  
27. Упреците на майка ми, когато и казах за раздялата ми с предишния, за нея беше по-важна паричната сигурност, не това как се чувствам. Поне за момента... И пак упреците ѝ във връзка със сегашната ми връзка, трудно ѝ беше да приеме, че мога да съм щастлива и така както съм сега. Но мисля, че го прие, по свой си начин, поне не се караме вече. И все пак тя е мама и аз я обичам, макар че на моменти ми е трудно с нея..., защото знам, че го прави за мое добро, макар и в нейните очи. Но както казах, това е мама и ми е единствена  
28. Абитуриентския ми бал и как се явих на конкурса за момиче на бала, но първо мене поканиха да напусна. Как ходихме пеша от ресторант България до едно заведение на една пряка на Стамболийски. Как после, след бала отидохме пеша до НДК да пием кафе, а аз се бях събула боса, защото вече не можех да ходя на токчета и настъпих някаква ламарина и се порязах. Как после с двама приятели се прибирахме пеша през парка до Изгрев...
29. Как ходихме с едни приятелки до Ялта и имаше парти на Балънтайнс, а аз връхлетях директно върху водещите, а после спечелих една памучна рекламна кърпа.
30. Как на сватбата на една приятелка, направих шпагат и спечелих бутилка шампанско. Май още е при майка ми 
31. Как след като се събудих в болницата след катастрофата, за която споменах по-горе си мислех, че трябва да отида на тенис, точно се бях разбрала с треньора ми да продължа за през лятото.
32. Как един месец през лятото не можех да излизам навън, не можех да чета, не можех да гледам телевизия и направо се побърквах... (имах сериозно мозъчно сътресение).
33. Първата цигара в десети клас.

Аз все още съм с въпросния човек, щастлива съм.
След като прочетох цялата тема събрах смелостта да споделя и по-стари мигове, които наистина са ме белязали и с добро и с лошо.

Номер пореден: Баба ми приготвя най-вкусните мекици на бумтящата печка, аз моля дядо да ми рецитира отново и отново "Даваш ли, даваш, балканджи Йово?".

Уикенд е, само през уикенда съм с родителите си, трябва да съм щастлива, а не съм. Баба и дядо са моите родители, онези двамата, които крещят и раздават шамари в другата стая са ми чужди... Много чужди...

Другият ми дядо - пуши цигара с цигаре направено от флумастер, учи ме да играя шах. Приятно е, но той страда, има рак, едва говори, но се усмихва и се гордее с мен...

Пораствам, влюбвам се в човек по-голям от мен, той също е влюбен, първо се крием, после вече не, всички го харесват. След като ми мина тийнейджърския захлас го оставям, след 3 години, а той страда, много страда. Съжалявам, че го заблудих да промени живота си заради мен, но съм сигурна, че сега е много щастлив, намерил е момичето за него. 

Уча в друг град, готино е, купони, приятели, човека от горната точка ме чака всеки уикенд съм с него, но е ревнив и се караме много.

Човек, който смятах не за приятел, но поне за разумен и добър познат ме насили, беше кошмарно, часове след като избягах и се прибрах вкъщи плаках, не знаех какво да правя, да кажа ли на някой, да замълча ли. Реших, че съм силна, преодолях го бързо, не съм споделяла с никой, сещам се за случката и не изпитвам нищо, и по-лоши неща се случват, няма да драматизирам, аз съм силна. Случи се да видя въпросния боклук след време, явно очакваше да се свия и да избягам, втренчих се в него, не знам какъв е бил погледа ми, но сведе глава и напусна заведението.

Т.нар. ми баща вече не живее с майка ми, чак сега започвам да я опознавам, приемам и да я обичам. Вече не ми е безразлична. Помага ми, винаги ме е обичала, просто аз съм била достатъчно ядосана и на двамата , за да не го видя.

Сестра ми, като малки се карахме, сега се обичаме, приятелки сме, най-добри, най-близки....

Седя и осъзнавам, че се справям добре с всяко изпитание в живота си, имам прекрасно дете, имам приятел, който обичам въпреки цялата сложност на отношенията ни, той ме обича и подкрепя. И все пак знам, че каквото и да следва ще е по-добро, защото аз ще се постарая да е така...

Публикациите в тази тема винаги успяват да ме докоснат.

Благодаря, Ангун!

Аз не съм с него. Така се стекоха обстоятелствата- пред мен бяха 5 години университет в Москва, а пред него неизвестно колко години служба на север, на 6000+ км от Москва. Той се ожени буквално за седмица, само и само да не замине сам, а тя му забрани всякаква комуникация с мен. Често го сънувам, че ме вика или се срещаме случайно някъде в Москва и знам, че рано или късно наистина ще се срещнем.
Миг пореден- татко ме посреща на летищито и ми съобщава, че на мама й остават няколко часа. Усмивката й, когато ме видя в болницата. Даже не успях да чуя гласа й за последно....   
Желанието, което ме обзема да говоря за нея и чувствата си понякога. И страхът да помоля да ме изслушат.

Много силна тема, по-късно ще я дочета цялата. Няма да забравя три катастрофи, едната беше тежка. През 2006г. щях да се удавя в Приморско, паднах от кея (разбира се от келешлък), от адреналина не помня от къде намерих сили да плувам. Схванаха ми се прасците на два пъти и имах чувството, че моите хора никога няма да стигнат до централния плаж да повикат спасителите. По едно време от умората ми се замъгли всичко и в момент на десет секунди се чудех дали това е истина. 
Цял живот ще помня как дева Мария ми се яви на сън и ми каза, че ще родя момче. Както също и нощта преди да почине брадтовчед ми, го сънувах. Каза, че "ще ни събере всички на едно място". Станах, направих си кафе и се разплаках. И когато пуснах компютъра, съобщението беше факт. 
Като цяло живота си е един миг, често съм благодарна, че просто дишам.

... от произволна номерация започвам (не помня колко пъти съм писала...по колко...)

29. Когато на 18 загубих мой приятел, също на 18. Почина на 15 септември. Заклех се, че никога няма да забравя да почета тази дата. Братовчедка ми ме убеждаваше, че ще дойде ден, когато ще забравя.
30. Десет години по-късно, аз забравих... Сетих се на следващия ден, изревах кофа сълзи и заключих, че това е живота...
__________________________________________________________________________________________
31. Когато баба почина и братовчедките ми отидоха при татко и му казаха "Чичо, прави каквото ти решиш с къщата - тя е твоя роден дом." (защото техният баща, неговият брат, вече го няма на тоя свят).
32. Когато баща ми едвам намери купувач за къщата (мега порутена) и супер горд им се обади да им каже, че я е уговорил за 20% над реалната й цена, и че ще разделят парите по равно.
33. Когато братовчедка ми поиска да говори с купувача...... защото подозираше, че баща ми ги лъже за парите, за които  продава къщата...
34. Как баща ми се разплака, от мъка и обида от отношението на племенниците си.
35. Когато баща ми хвърли нотариалния акт на къщата на братовчедките ми и каза, че повече няма да стъпи в тая къща... нито ше се занимава да я продава.
36. Когато той наистина не стъпи повече там.
37. Когато те я продадоха.
38. Когато баща ми си изпусна нервите и нагруби братовчедка ми.
39. Когато братовчедка ми изтри и блокира във Facebook мен, майка ми и баща ми и накара дъщеря си (в тийн възраст) също да го направи. А аз бях изцяло встрани от конфликта им...
40. Когато наскоро разбрах, че същата тази братовчедка е родила през май месец, но се е погрижила никой от нас да не разбере. Когато осъзнах, че ме е блокирала точно в периода, когато е разбрала, че е бременна... Когато ревах в банята от мъка и обида.

41. Осъзнаването, че има хора, за които светът представлява пресметливост, къщи и пари, а не семейство,любов и отношение. И опита ми да го приема спокойно. Не ми се получава.

Темата е уникална    , ще я дочета у дома, защото ще се разплача пред колегите. Ще споделя и моите преживявания, но хаотично
1. Първата нощ, която прекарахме заедно, а той на сън ме сграбчи и ми каза "Обичам те, обожавам те, щастлив съм" на сутринта, като му разказах, не помнеше , но каза, че твърдо седи зад думите си.
2. След няколко дни вече гаджосани ми каза "Имаш късмет, че нямам пари, защото отдавна да съм те направил г-жа Иванова" , още не сме женени, но той е ММ.
3. Огромната, оранжева  луна на хоризонта при пълнолуние на летището в Шаржа, още ми е пред погледа, запълваше ми целия обсег на погледа.
4. Адска буря в небето на Италия, кацаме и гледам през илюминатора бурното море под краката си, инстинктивно ги вдигнах на седалката, защото мислех, че падаме във водата, е, оказа се, че пистата е изнесена и изградено в морето.
5. Първия миг, в който видях осемхилядник, закачливо поддаващ след един живописен завой и горите.
6. Огромно огнено сърце, което ММ беше запалил на поляната под балкона ми, защото му казах, че ми не искам връзка, а той безумно ме искаше.
7. Малко семейно ресторантче в Италия, в което обядвах по време на дълга командировка, а хората там не знаеха и дума на английски, а аз на италиански, имитираха прасе, риба, кокошка, само и само да спра да ям единствено паста, до момента, в който майката-готвачка, реши, че ще ям това което сама сготви и избере. Страшно мили хора и уникална кухня.
8. Първият ми концерт в зала на световно известна група, която слушах от години, така ми бучаха ушите от очакването и в толкова силна еуфория бях, че не помня почти целия концерт.
9. Ужаса, който изпитах, когато се случи авария в службата и загинаха много мои приятели и колеги, осъзнаването, че аз можех да съм между тях. Ясната картинка в главата ми, реалното представяне на случилото се.
10. Ужаса и безсилието ми при първата среща със смъртта, когато видях много близък/приятел млад мой роднина в ковчег.
11. Разочарованието от първия отрицателен тест и последващите  такива за цяла година и към момента.
12. Когато дядо ми каза за баба : "Появи се едно девойче и я кръсти "бабо""
13. Когато баща ми беше прочел мои изказвания в един форум и беше останал изключително горд и изненадан, че дъщеря му е пораснала.
14. Брат ми, който беше в чужбина за повече от година, слушайки една много показателна песен и всеки път се просълзявах или плаче, тогава си мислех, че няма да го видя години.
15. Пра-баба ми която разказваше невероятни истории и пеехме "Тих бял Дунав"
16. Уханието на палачинките, които ММ приготвя в неделна сутрин. Приятното събуждане от аромата на мекички, които баба ми приготвя в кухнята на село.
17. Пеперудите в стомаха ми, когато осъзнах, колко лудо съм се влюбила в ММ
18. Превъзбудената реакция на майка ми, когато й казах, че правим опити за бебе, а тя се ошашка, че много ми била говорила и натискала за бебе, а 1 година опитваме и тя нищо не знае. Милата, притесни се, че ми е нанесла психически тормоз. Поплакахме си заедно.

Ох, колко много се разчувствах!  Радвам се, че ме накарахте да си спомня за всичко това, моменти и повтарящи се такива, които ме карат да се чувствам жива. Замислям се за още много, но ще стане дълго! Благодаря на всички и се радвам, че ви има в живота ми.

Омъжвам се, в църквата димят свещи, а аз очаквам всеки момент куполът да се продъни и да ме убие Божият гняв. В сърцето ми е друг, не този пред олтара. Но другият не е готов, а аз искам неистово вече деца...

Отказвам се от мислите, забранявам си дори да се сещам. Следващите 3 години са замъглени от депресия и мисли дали изобщо си струва да се живее така...

Първите сериозни скандали със съпругът ми, осъзнаването, че едва ли ще е последен път. За съжаление, оказах се права и това беляза целият ни 12 годишен семеен живот.
Лудостта в очите му, когато при един пореден и последен скандал го заплаших, че ще звънна на 112 и той ми отвърна:"Не, няма, защото преди това ще те убия"
Малко по-късно ми признава: толкова много те обичам! Даже си извиках к**ва, но не можах нищо да направя. В този миг аз чух как се скъсаха връзките, които са ме държали вярна и обвързана.
Дълги дни на объркване и безпомощност, на отричане и болезнено събуждане всяка сутрин с мисълта, че все пак е истина...

Сещам се за забраненият човек, търся контакт и успявам да звънна. Първите му думи след 12 години мълчание: много те обичам!

Среща след 12 години-той е същият!Ама съвсем! Пешеходната пътека, толкова дълга, докато стигне до мен. Прегръща ме и ме целува, целува...нощта след това-все едно никога не сме се разделяли!
Иска да се грижи за нас-за мен и децата. И го прави!