"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

От 19 мига, които си написала всичките са свързани с този човек, а ти си говори за изчезнала тръпка и емоции
Толкова хубаво беше написано, че ви пожелавам (ако не сте все още семейни)  някога да се съберете с въпросния мъж.

Д и д и, аз съм писала и преди в тази тема - това е май третото ми включване в нея Този път дойдох именно, за да напиша нещо за него, защото се бях сетила рязко за случилото се. Спомените наистина понякога се задействат от една песен или ухание. А и обичам да пиша. Хубаво ми е, че "сложих" тези спомени някъде в пространството, но те си остават наистина само това - спомени.

П.П. Обичам съпруга си   

Sway, чета и плача. После плача и чета. ТЕБ  Толкова трогателно и толкова чисто... и така ми стана мъчно, честно...
Изживявам вече две пълни години подобни неща. При мен е малко по-различно обаче. От близо година се върнах съзнателно при бившия си съпруг, оттогава отново заедно си гледаме детето, дома, и да, обичаме се и двамата, но... вече просто не е както преди... не е.
Развода поисках аз, преди повече от две години. Заради друг човек. Там не се случиха нещата. Дори си докарах сърдечни болки и рани. Но още ги лекувам. И още изтръпвам от горещи като въглени спомени. Лошото е, че бяха намесени и деца. Толкова често се сещам за едно русичко зеленооко момиченце, което в момента е втори клас, а аз съм далеч от него... Е, да, имам сина си-четвъртокласник, но живея в столицата, а не в малко планинско селце. Живея с бившия си мъж, сега и настоящ, и сина ни. А не с другия, сина ми и неговата дъщеря.
А по темата:
Днес е специален ден за мен! Много специален ден! На тази дата, 1 март, аз просто... ПРАЗНУВАМ.
1. Днес навършвам 37 години. Откакто навърших 33, ставам все повече на "ти" със самата себе си. Чувствам се прекрасно в кожата си. И ако сега фея се появи и ми предложи да ме върне с десетина години назад, ще й откажа!
2. Днес мама навършва 58 години. Да, тя ме е родила на 21-ия си РД! Благодаря ти, МАМО !!!
3. Днес се навършват 18 години откакто с мъжа ми се запознахме "случайно" в автобус 310. Цяло пълнолетие време оттогава...
4. Днес стават 3 години от кръщенето ми. Точно на 34-ия ми РД станах християнка. Имам най-хубавата и добра кръстница на света!
5. Днес е Баба Марта, най-красивият според мен български празник! Бъдете живи и здрави всички! Весели и засмяни!          И честита Пролет !!!

И аз да сед запиша тук. Много ми хареса темата... Не знам дали ще ги докарам до 17, обаче 
1. Операцията в София, наложителна, не след претърпяна злополука. Слава богу, те после станаха няколко но нищо.
2. Приемането в гимназия
3 Приемането в университет, тогава си мислех че е странна специалност, но после се радвах, че са ме приели това. Добри преподаватели, готини колеги, приятелства за цял живот.
3. Раждането на сина ми. Трудно, но успешно. Първите му думи, очичките, които светят за всичко около него.
4. Раждането на дъщеря ми. реакцията на майка ми, когато разбра как ще се казва. Прословутия балкански манталитет, по-скоро български за имената...
5. Трудните мигове, когато съм ги гледала сама.
6. Думите, на баба ми, когато разбра че съм забременяла втори път. децата ми са с малка разлика, тя тогава каза: Абе, бабе, как ще се оправяте с толкова малки деца. Нищо, аз ще съм до тебе, няма да те оставя.. Почина, когато малката беше на 3 месеца. така и не отидох на погребението. И все още не мога да събера сили да отида и на гробищата...
7. Думите на баща ми когато разбра, че съм бременна за първи път, а на другия ден беше погребението на дядо ми/баща му/-такъв е живота, колелото се върти.
8. щастието в очите на майка ми и баща ми, когато видят децата.
9. Когато мъжа ми ми каза, че иска аз да съм майка на децата му..
10. Когато го питам Какво иска-да пие, да яде, и др. И той ми каже-това, което искаш ти, аз искам другото.
11. когато ми каже: Лека нощ, пиленцето ми.
12. Медените ни 3 дни в търново.
13. Нетърпението, с което го чаках на автогарата, когато не го бях виждала една година.
14. Първата ни целувка и първата ни нощ заедно.

Не са в тази последователност, но нищо 

1. На леглото на баба, тя си играе с косата ми, а на печката къкри яхния с месо, картофи и ...
2. Майка учи за полувисшето си и аз разглеждам учебниците й в квартирата
3. Когато изтървахме с майка автобуса за кандидат-студентския изпит и един човек ни закара на добра воля
4. Когато научих, че съм бременна
5. Когато бебчето се роди
6. Когато детето ми за малко не се удави
7. Вечерта, когато ми казаха, че на сутринта започвам работа
8. Когато реших да променя живота си
9. Когато научих, че баба е починала, много ми липсва
10. Когато спасих човек
11. Когато оперираха майка
12. Когато майка върви по улицата към тях, аз я изпращам, а тя не знае, че я гледам
13. Мъжът ми ни спаси от страшна катастрофа
14. Заедно сме всички
15. Топла есен, а аз вървя по тихата уличка
16. Срещите с приятели
17. Страхът от бъдещето

1. Аз съм малко дете, не помня за какво плача, но майка ми вместо да ме утеши, крещи в лицето ми "Млъкни, млъкни!" и в опитите си да млъкна и сама да се успокоя, рева още повече.
2. Когато ми каза да намеря друг да гледа кучето ми.
3. Зима, 5 човека сме в една стая на село, вече е тъмно, легнали сме си, но още си говорим и само светлините от пламъците от бумтящата печка играят на тавана.
4. Денят, в който се запознах с ММ.
5. Подготовката, кандидатстването и приемането ми в университета - моят най-голям успех.
6. Когато "акуширах" на котката.   Беше невероятно.
7. Още по-невероятно беше моето раждане.
8. Никога няма да забравя една специална целувка.
9. Баща ми към ММ "Не знам какво толкова има за обичане в нея."
10. Неадекватното поведение на някои хора на сватбения ни ден.
11. Веднъж се прибирах от работа по тъмно, валеше пороен сняг, минавах между блоковете и се спрях за няколко минути. Беше толкова тихо, нямаше жива душа, чуваше се само как пада снегът, никъде нищо не светеше, но той сияеше в сумрака. Беше невероятно красиво.
12. Мирисът на море.
13. ВЕднъж с майка ми през лятото отидохме до една нейна приятелка, оказа се, че я няма, докато се приберем ни наваля един пороен дъжд и ние - мокри кокошки тичахме и скачахме в локвите.
14. 2013 година беше ужасяващо болезнена и трудна за мен, добре че краят й беше добър.
15. Моментът, в който разбрах в 00, че съм бременна.
16. Вечерта, в която усетих първото ритниче на бебчо в мен беше Великден. Бяхме всички на село, споделих новината, но никой не обърна внимание. Същата вечер видях падаща звезда.  
17. Постоянно се връщам назад в спомените си и търся причината и моментът, в който започнах постепенно да ставам все по-нещастна и по-нещастна. Още не мога да ги открия.

Мога още да пиша, но повече спомени и моменти от живота ми, които са оставили някакъв белег в мен са отрицателни. Голямо съм мрънкало.

и аз да добавя отвратителната 2013 година. беше ужасна, нищо добро през нея

Ето ги и моите

1. Първата ни среща с ММ - когато влязохме в кафето грееше слънце, когато излязохме също грееше слънце. Но през този 1 час вътре навън задуха ураганен вятър, след това заваля пороен дъжд, дъжда премина в сериозна градушка, след което изгря отново прекрасно слънце - сякаш никога не беше валяло
2. Когато се роди сина ми го сложиха в кувьоз. Тогава стоях на терасата в болницата и имах чувството, че някой е откъснал сърцето ми и го е качил 2 етажа по-нагоре. Болката беше неописуема
3. Когато сънувах починалия ми дядо, който ми казваше, че съм бременна и трябва да спра с тренировките, за да пазя бебето. Още на другия ден си направих тест - беше отрицателен. 22 дни по-късно отново направих тест - пак беше отрицателен. След това отидох на лекар и се оказа, че съм бременна в 6 г.с.
4. Първото ни море заедно с ММ
5. 30-я ми Рожден ден. От този ден нататък живота ми се преобърна на 360 градуса и съм адски щастлива, че се случи
6. Първият път, когато лежах в болница със сина ми, и първия път с дъщеря ми - и двата пъти изживях истински кошмар заради безсилието ми
7. Когато ми казаха, че трябва да ми правят втора операция
8. Когато се събудих след втората операция - беше тъмно, до леглото ми стоеше една младичка сестра, а аз я попитах "Жива ли съм?"  - бях на 14 г.
9. След раждането на дъщеря ми ММ влезе да ме види - беше бял, като платно, едва стигна до мен и само прошепна "Никога повече няма да раждаш!"
10. Световното по футбол 1994 г.  
11. Когато ММ ми прати ето тази песен в скайп и ми каза, че е имал няколко сериозни връзки, но винаги е знаел, че е търсил точно мен

https://www.youtube.com/watch?v=z7adldEq4OI

12. Първия ми спомен - бях малка / 3г. и 9 м./, тъкмо ми бяха направили първата операция и аз се опитвах да си махна кабелите от мен. Тогава една сестра ми каза "Не ги дърпай, защото, ако ги махнеш сърчицето ти ще изскочи."
13. Когато БНД каза, че си тръгва. Никога няма да забравя облекчението, което изпитах в този момент. Все едно някой просто сряза въжето на шията ми и успях да си поема дъх
14. Всеки път, когато се прибирам вкъщи, след почивка
15. Когато си събрах пари и си купих сама първата кола - бях много горда със себе си
16. Всяка пролет, когато разцъфнат дръвчетата, слънцето грее и навсякъде мирише на цветя  
17. Една прекрасна вечер на морето, с ММ стояхме на терасата в хотела, Бяхме си пуснали една песен на Глория Естефан на таблета и си танцувахме двамата - беше безкрайно романтично  

 Прекрасна тема, много сълзи изплаках докато се престраша и аз да пиша.
1. Лятото при баба и дядо, горещият асфалт напечен от слънцето,щурците след 22 часа,които огласяха махалата,безвремие,пълно щастие,първата целувка.
2. Лудите тинейджърски години и грижите, които причиних на мама.
3.Болката,която причиних на един прекрасен човек,който сега слава Богу е щастлив. Просто не бяхме един за друг.
4. Започвам живота си отначало- в друга държава, от нулата. Вълнувам се, срещам съпруга си. Луди,много щастливи моменти,караници също. Големи инати сме и двамата.
5. Мигът, в които докторката ми каза,че единсвеният ми шанс за дете е инвитро, но с малък процент успеваемост. Край, не виждах смисъл, изплаках си очите.
6. С теб съм във всичко каза ММ,ще пробваме докато успеем. Това реално чувах. Горката тя,какво да правя, не мога точно сега да я оставя. Съжалявам я. Това си мислех аз.
7. Стартираме с процедурите, надежди,вълнение и болка,пак болка.
8. Две извънматочни бремености,операция по отстраняване на тръби. Следват още неуспешни опити.
9. Не спирам,ще се боря за моето щастие. Не мога,уморих се,отказвам се.Той е с мен,до мен,обичаме се много,знам и съм спокойна. Не, не ми е достатъчно. Пак ще опитаме.
10. Не става,явно не ми е писано. Животът не свършва до тук,почивки,излизания,като гаджета се изживяваме с ММ.
11. Имам едничко останало замразено ембрионче,решаваме да го върнем след година тотална пауза от опити,просто живеехме без планове за бебе. Нямам никакви надежди,едно единствено и точно то да се захване-абсурд.
12. Бременна съм,ама не,не ми се вярва,нещо пак ще се случи.
13. Плоден сак и всичко е наред. Пак не вярвам,не и докато не чуя сърце. Преглъщам си сълзите и чакам.
14. Прекрасно тупкащо сърце. Стискам зъби,но немога. Наревах се хубаво.
15. 2015 година- срешнах истинската,голямата лубов в живота си,прегърнах щастието-3300 грама и 49 см  . Никога,ама никога не се отказвайте от мечтите си,колкото и невъзможни да изглеждат.

Сладка диня, животът ти е холивусдки филм - с happy ending.

Останете щастливи!

1/  На 7 съм, лежа сама в болницата след като си изгорих ръцете с вряща вода, не пускат мама при мен защото скоро ще ражда.  Още има моменти в които се сещам за ужасния студ в болницата, ужасната храна и чувството на самота.

2/ Деня след като ме изписаха от болницата се роди брат ми, вече и аз бях кака, бях много щастлива.

3/ Няколко седмици по-късно почваше училището, не ми се ходеше, по-големите ми сестри и по-големия ми брат ме бяха наплашили от учителката, а тя се оказа страхотна

4/Татко получи назначени в Търново и трябваше да се преместим да живее там и да напуснем нашият дом в Елена, не си представях как ще живея без да виждам баба всеки ден. Когато пристигнах в Търново бях още по-ужасена, новото ни жилище беше малък апартамент, нямаше го двора, градината на баба от която се носеше уханието на цветя. Нямаше дори и тераса.

5/В новото училище имахме задължително изучаване на хореография, още в първия час се влюбих в балета и си казах, че ще стана блестяща балерина. Само няколко месеца по-късно по съвет на преподавателката ми отидохме на консултация с Маша Илиева. Бях толкова притеснена, но и много се вълнувах.

6/ Лятото между 4 и 5 клас подготвях се за изпита в НУТИ, танцувах по цял ден, краката ми бяха целите в белези и рани, но това не ме притесняваше защото знаех, че това е моето нещо.

7/Приеха ме, бях толкова горда, че не знаех на кой свят се намирам. После дойде и уплахата, трябваше да живея сама на общежитие в София.

8/ 14 септември, нашите ме докараха в София и ми помогнаха да си оправя багажа и да се настаня, мама плачеше тихичко през цялото време, а ние се правихме, че не забелязваме. Сестрите ми бяха щастливи, малката ни стая вече щяха да делят само двете.

9/ Първия учебен ден и като цялото първата година за мен бяха като джунгла, не знаех къде се намирам и какво ми се случва, не можех да си пътувам често и се чувствах изолирана.  

10/ Шести клас сме, първото по-голямо представление, треперех като лист, но се справих идеално, още помня ръкоплясканията и възгласите в залата. След това реших каквото и да става никога да не се отказвам от мечтата си.

11/ Моментите когато се прибирах обратно у дома, когато се връщах в бабината къща в Елена, която все още ухаеше както едно време. Баба пече питка, после сплита дългите ми коси на хубава плитка. Игрите с братята и сестрите ми. Танцувах боса по тревата опитваща се да повторя всички движения научен през годината.

11/ В 9 клас заедно с приятелки напуснахме общежитието и се преместихме на квартира, прекарах прекрасни три години с тях. После реших, че ще живея сама.

12/ Представлението в края на 11 клас... едно уникално изживяване

13/ Няколко часа  по-късно тежка катастрофа в която съм единствения оцелял, лявата ми ръка е смазана, имам травми на гръбнака и кръста, смазани ребра, лекарите не гарантират, че ще мога отново да ходя, камо ли да танцувам. През цялото време плачех, само 10 дни по-късно се изправях и правех самостоятелни стъпки.

15/ Само 4 месеца след катастрофата се върнах в залата, живеех и дишах отново, отново се бях върнала   в моя свят.

16/ Запознах се с него, мъжът с главно М, мислех, че няма да ме забележи, аз 18 годишната пикла, а той завършващ магистър. Покани ме на среща и след нея вече знаех, че завинаги ще остана с този човек.

17/ Завърших училище, реших, че ще уча нещо друго, че  няма да продължа да уча танцово изкуство. Едно от най-трудните решения в живота ми, но установих, че заради травмите никога няма да се върна на нивото от преди катастрофата, а не исках да съм посредствена.

18/ Решихме, че ще живее заедно, изплаших се от различията ни, но заедно успяхме да се справим.

19/  Започнах работа в мъничка фирма, а няколко месеца по-късно започнах да давам и уроци на малки деца, сърцето ми биеше отново в ритъма на музиката.

20/ Беше хубав летен ден когато разбрах, че съм бременна, бях уплашена, щастлива, невярваща. Когато казах на приятеля ми, той беше най-щастливия човек на света.

21/ 24.03. - Роди се тя, моето момиченце, моят принцеса   моята мечта, най-голямата любов в живота ми.

Не знам дали ще ги докарам 17, ама да се пробвам
1. Разждането на сина ми, дългите дни прекарани в болницата след раждането
2. Операцията да детенцето ми, момента в който го видях да лежи на леглото с обвита с марля глава, напоена с кръв. СТраха, който изпитвах, докато беше в операционната
3. Момента, в който се запознах с любовта на живота си, първата ни целувка и първата нощ заедно
4. Деня , в който бях в болницата с детето си, а любимия дойде да ме види, донесе подарък за детенцето, беше притеснен, очите му бяха насълзени
5. Часовете, които прекарахме плачейки, заради вероятността да се наложи да замине далеч от мен
6. Първия път, когато ми каза, че ме обича
7. Първите самостоятелни крачки на сина ми
8. Тъгата, която изпитвах, огато казах на съпруга си, че вече не го обичам, че съм безкрайно разочарована и че искам да се разделим
9. Момента, в който любимия ми каза "Ако не бяхме в тази ситуация щях да те помоля да се омъжиш за мен", погледа му, казвайки тези думи...
10. Моментите, в които любимия си играе с детето ми, грижите, които полага, как не го оставя да се разплаче, как търси начин да го разсмее
11. Ние двамата, сгушени под завивките, слушайки любовни песни, той понякога пее, обожавам гласа му.
12. Сълзите, които проливах, опитвайки се да го убедя, че си е направил грешни изводи
13. Синът ми, протягащ ръце да го гушна и след това протягащ ръце към Него, за да го гушне Той.
14. Дългите часове прекарани в разговори за всичко, за живота ни, за миналото, за бъдещето, за нас...
15. Изблиците на ревност и от  двама ни, моментите, в които сме скарани
16. Срещите с приятели, които не съм виждала отдавна
17. Обичта на семейството ми

1. Запознанството ни в социалните мрежи много преди да разбера,че ще уча в Москва
2. Извинението, че не може да пише всеки ден. Режимът в Академията е строг
3. Първите му съобщения след пристигането ми тук
4. Не знам как беше научил мобилния ми телефон, първият смс
5. Радостта му, че е получил картичка от мен на адреса на академията, благодарностите и думите му "за 5-те години тук, това е първият път, когато получавам нещо по пощата"
6.  Смс-ите всеки ден, докато съм в час по руски. Колко пъти ми се караше преподавателката и питаше кой е толкова важен. Мълчах, като партизанин
7. Навън е -27,а те чистят снега от бойната техника. Представих си ги на студа и сърцето ми се сви. " Внимавайте да не се разболеете, войници" и грубото " Не сме ти войници! Курсанти сме. Прави разлика!" .. И следващото съобшение " Обещавам да не се разболея"
8. Съобщенията, всяка сутрин точно в  5:59. Събуждаше се винаги за няколко минути до сигнала, за да ми пише.
9. Съобщенията в 8:00 ( когато аз трябваше да ставам).. Даже не знам колко точно мъмрения е получил заради мен от командирите
10. Събота вечерта " Гладя си униформата, скоро застъпвам в наряд. Не знам дали ще успея да ти пиша после, но спи сладко. Аз ще бдя над съня ти. Целувам те!" За първи път се замислих, че в събота вечер повечето 20 годишни са по клубове или  някъде другаде с приятели. А той гладеше униформита си
11. Извънредния наряд, който получи същата събота. Беше нарушил устава и взял със себе си телефона на пост. А през нощта получил съобщение от мен, точно, когато бил при дежурния офицер. НАложило се да му разкаже всичко на мила бесед за по чашка чай. А после да изтърпи непоряда си
12. Страхът ми да замина при него за 2 дена
13. Те са на 15 км от мен в секретно ПВО поделение, но не ги пуснаха в града. Помня как плаках
14. Картичките и писмата, които пътуваха едно след друго на адреса на академията. Щастието му, всеки път, когато ги получаваше
15. Поканата за дипломирането му. Бях си вече в България
16. Распределен е далече- далече на север. НА 6000+ км от мен
17. Беше се добрал и до българския ми номер ( изобщо не знам как). Смс-ите в 7 сутринта през лятото. Брат ми полудяваше
18. Желанието, което ме обзема понякога просто да знам,че е жив и е добре. Но нямам никакъв шанс да си общувам с него..

Лорелай, Ангун, сега с тези мъже за които разказвате ли сте?  Много са романтични историите ви.

Да, и на мен ми стана интересно същото, Естел