"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Не е казано да се ограничиш със 17.Не сме на изпит колко думи да има текста.

Всички пишехме по повече от 17 преди години, трябва да си намеря мненията, дори не помня до къде съм стигнала.

Не ми се рови назад в темата... Много сълзи съм изплакала, четейки я.

Неповторима тема... плакала съм и аз много.

Ех, как сте я изровили. Не помня дали съм писала, но много съм плакала на нея.

И аз не помня докъде бях стигнала в тази тема... защото съм писала досега на няколко пъти по 17 случки.
Обаче не крия, че ми е много важна и ценна, даже скъпоценна, като скъп бисер сред темите в бг-мамма.
Благодаря на всички писали до момента, благодаря и на себе си, че съм разкривала частици от себе си тук.

Върнахте ме в спомените. Нещата, за които съм писала тук, са останали някак назад във времето. Скоро не се бях замисляла. Може би заради забързаното ежедневие.....

Прочетох си първия пост в тази тема...минали са 15г. И отново ми стана тъжно, поплаках си,  знам, че съм писала и още поне веднъж,  не ми се търси.
А колко мигове са минали за тези 15г. Не ми се пише.

Колко много наистина!!!
В момента ми е доста хаотично и разхвърляно, може по- натам да споделя.

Подбрани мигове от настоящата година, преди да е приключила все още:

* синът ми изрича - "Мамо, нали знаеш, че оставам да живея при тати?" - болката от неизбежността на избора му
* годеникът ми казва - "Мило, позволи ми просто да те обичам, моля те, дай ми шанс!"
* бъдещата ми свекърва се среща с мен и се държи с мен топло и някак ме приема в семейството си
* не срещам отпор от доста хора, от които очаквах яростна съпротива, от решението ми да напусна бившия
* положителните ми тестове за бременност през юли месец и радостта на мъжа до мен
* загубата на тази бременност още в ранните й седмици, мъката ни, оказа се биохимична бременност
* предложението за брак и невероятно красивият нежен сребърен годежен пръстен, който нося на пръста си
* всеки един момент през първото ни лято заедно, беше толкова пъстро, споделено и влюбено лято
* решението кога ще ни бъде сватбата, решението да имаме деца, ако не по естествен път, то чрез осиновяване
* излизането от депресивния ми епизод, към края на месец април беше, възстановяването на психиката ми
* колегите и шефът ми в местоработата ми, отново пълно приемане на ситуацията и вяра в мен и бъдещето
* всеки път, когато се виждам с най-близките си приятелки, едната от юношеските години, другата - от 15 г. насам
* смъртта на близка моя потребителка и приятелка, скоро беше, остана завинаги на 40, сълзите по нея
* топлите и задушевни срещи с моя син, след като се изнесох от бившия ми дом, толкова много се обичаме с него
* подобренията в бита в "любовното ми гнездо", как от ергенска стаичка се превръща в семейна квартира
* всяка сутрин, всяка нощ, всяка вечер, всеки ден с новия мъж до мен се чувствам специална и желана жена
* започнах да се уча все по-осъзнато как да се грижа по-добре за самата себе си и да се обичам каквато съм

Добавям следната информация за себе си - на 43 години съм, със син на 17 години, работя като психолог и астролог, от София, зодия Риби.

П.П. Благодаря на тези, които ме прочетат и коментират след мен.

П.П. Благодаря и на онези, които ще пишат за своите мигове, белязали живота им досега или през 2021 г.

Вихригонче,
Щастлива 2022 г.
Да е година на сбъднати мечти?

Ех, момичета, зачетох темата отначало...
С някои от момичета вече се познавам лично... Толкова неща са се променили към момента в животите им...


Преди 15 години всички сме били влюбени, току що омъжени и родили, с толкова надежди и мечти.
Мислех си какво ли бих написала сега. Тежките мигове май са повече от хубавите.

Страхотна тема, намерих я днес!
Големи шуротии ми минават през главата, когато се замисля за моите 17 или 117 мига…
Може би защото моментът е труден… Ще помисля, може да пиша понататък.
Весели празници, момичета! Бъдете здрави, другото се нарежда!

Май не трябва по Коледа да чета тази тема. Или трябва?

Трябва. Отначало. И когато си сама, за да си ревеш на воля.