Твоята тема е моя тема, или чуваме ли наистина отсрещния?

Самотерапия е, докато дойде моментът със зациклянето. Някои хора още като влязат в темата и вече знам какво ще напишат. Бившите им, разводите им, затворените им комплекси. Отделните случаи нямат значение, просто са повод пак да си напишеш болката, някои болки с давност 10+, но по някаква причина все тъй актуални.

Е това е интерсното - има ли полза някой или само убиваме часовете тук. Та и аз мисля, че повече съпричастност ( дано не е русизъм това ) и по-малко "отсичане" ще са много полезни.

А това, че четем до 5-та страница и тогава влиза Сирената - това е чудо!!!

За това психолозите взимат луди пари - за да изслушват....

Влез в един кулинарен форум и виж колко варианта за пържене на дроб се предлагат. Всеки смята, че неговият е най-хубав, докато не се реши да опита да приготви дроба по друг начин. Аз съм го правила по много начини и съм открила своя. Не бих спорила с никого дали моят начин за приготвяне на дроб или неговият е по-хубав. На това хората му казват опит.

Неслучайно темите започват с "търся съвет", "вие как бихте постъпили", "как да постигна еди какво си в отношенията си", "защо ми се случи това" и т.н. Всеки обяснява нещата така, както ги разбира. Авторът чете, отново си ги пречупва и си прави изводите на база личния си опит в момента. Ако прочете темата след 10 години, може да се учуди от собствените си писаници. "Къде ми е бил акълът тогава" е израз, който не е от вчера.

Вероятно всеки пречупва ситуацията през собствената си призма и дава съвети чрез собствения си опит. Едва ли повечето от нас /с малки изключения/ искат да се изтъкват или да повдигат проблемите си ...
А иначе авторът в повечето случаи си е решил какво да прави/мисли и тук търси просто одобрение на вече взетото решение. Ако не му изнася, почват оправдания и дори нападки. /като темата, където жената е тъпкана от мъжа си, но тук го раздава много ербап/

Реагирам както се случи.Винаги приемам другото мнение, дори грешното според мен,не вярвам в убеждаването според чуждия опит.Всеки сам стига до истините си.Ползата е в споделянето ,написано ,казано го освобождаваш от мислите си в някаква степен.
Чужд опит  е полезен дотолкова да видиш как е наоколо, че не помага много, но на мен лично споделянето помогна.Освободи ме.Забравих случките ,че ги и сънувах преди това.И няма значение  отминалото време, щом носиш емоцията, нужно е да я освободиш.В този смисъл е  ползата от  темите.

Въпросът е добър, luna.
Но имай предвид, че всеки подхожда от собствения си мироглед и да носиш чуждите обувки не е нито толкова лесно, нито еднозначно за всички.

Всеки има субективно усещане за прочетеното (или непрочетеното) и е трудно да очакваме, че би бил обективен. Това е невъзможно, според мен. Без значение той в живота си колко, какви каши има и как действа. При писането някои влагат това, което биха искали да правят в реала, но по една или друга причина не правят. Няма как да се изконтролира това поведение. А самоконтролът е най-трудното нещо, всъщност.

Относно намесването на собствената персона има два сценария.
Смятам, че съпреживяването донякъде е нормално и бих оправдала потребители, които се увличат в дадена роля. Слабост е, но не зловредна, а човешка. Идентифициране с някой от героите. Понякога го правя.
Но това личи и се различава коренно от прехвърлянето на темата върху себе си, без да има емпатия и съпреживяване. Дистанциране от автора и проблема и в същото време даване на примери от личния живот. За мен е противно, говори за изначално лош човек (причинно- следствената връзка не е пряка) и се старая да не го правя. Еманация на това е "цъкам хикса и проблемите ти си остават твои", след като до преди 5 мин си вадил от 10 кладенеца вода аргументи и настървено си обяснявал. Значи е било от егомания, а не желание да помогнеш.

Има и друго измерение- хората, които имат тежки семейни проблеми и са решили да се допитат до форум, имат някаква липса на критичност за ситуацията според мен. Това е и причината, поради която отговорите обикновено са доста красноречиви или крайни. И за което често биват обвинявани потребителките тук. А истината е, че ситуациите, чиито отговори са умерени, просто не биват документирани във форума. Те се решават в реалния живот от хора, имащи въпросната критичност, себеуважение и други подобни, които прекършват в зародиш потенциално опасен развой на връзката.

Понякога се нервирам, че човекът отсреща не вижда гадостите, яд ме е, че ще остане в гадна ситуация и че не иска да си помогне. Осъзнавам, че не е правилно, защото пътят към осъзнаване на нещо минава през самия теб или с помощта на психолог, ако става дума за по- сериозни катаклизми в битието. Не можеш да очакваш, че казвайки на някого нещо и веднага пробива вътрешния му свят. Не става бързо и лесно.

Дааа, разбира се. И точно затова едни и същи неща се дъвчат по темите по сто пъти, щото нямало нужда да се чете. Това посока на темата, това уточняващи постове по-късно - кой ти гледа! Важното е да се изкажем.

И за да не е само спам: опитвам се да чувам различните гледни точки, но и рядко се разписвам. Обикновено отговарям само, ако темата ме вълнува лично или имам опит с подобни ситуации. Не се имам за капацитет, който да раздава акъл на хора, на чието място не съм била и не бих попаднала.

В реалния живот слушам хората вече, определено. Преди години само аз знаех най-добре.

Не ви разбирам тезата. Когато човек има проблем пуска тема и получава с съвети. преди години и аз създадох две теми, които ме интересуваха и бяха болезнени за мен. Прочетох всички мнения и установих, че съвпадат с моето възприемане на реалността. Успокоих се и си продължих живота по същия начин.
Даващият съвет какво точно очаква -питащия да започне да живее по негов тертип ли?

Не, просто си казва мнението.

Да, но сега е модерно да си преди всичко съпричастен и разбиращ, а не толкова откровен.

Грубичките мнения най-много боцват и когато аз съм търсила съвет - точно тях съм запомнила. Тъй че и те си имат мястото заедно с "права си, миличка".

Не виждам защо, когато можеш да си едновременно и съпричастен, и напълно откровен!