Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 5

  • 46 541
  • 758
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 452
Здравейте, кой ендокринолог бихте ми препоръчали за София освен д-р Начев. Преди съм ходила и при д-р Ралица Иванова в Майчин дом, но разбрах, че се е пенсионирала и не знам вече къде и дали въобще преглежда

# 391
  • София
  • Мнения: 3 943
.....
И като виждам, че при мен работи, а при такива хора - не, какво да си мисля? Че са особено много и непоправимо болни, или че нямат просто дисциплина и желание? Може и да е първото, не казвам, че не може. Ама някак си иначе ми звучи.

Бледолилава, по-добре си мисли, че наистина при някои е по-трудно, отколкото, че волята им е по-малка от твоята. Защото ще си по-права отколкото сега. Няма лошо да си доволна от себе си, че си отслабнала, но да вярваш, че твоята истина е единствената, е наивно.

Та ето ме мен, труден случай според думите ми, няма как да ми повярваш, нали? Не ме познаваш, не си ме виждала как се храня. Предполагаш, че тайно си хапвам вафли, че ям много,...

# 392
  • Мнения: 4 058
Така е, не те познавам и сигурно е така, както казваш. Но не всички са като теб. Тук пишат и хора, които откровено си казват, че не могат да контролират храненето си. Че се и обиждат като им пишеш, и самите те почват да ти пишат хапливи коментари.

Да кажа още нещо за перипетиите си покрай отслабването. Писала съм и друг път, че преди режима не обичах месо. Но не съм споделяла, че с мм често се карахме по този повод Simple Smile Той цял живот си е месар, но за щастие може и сам да си готви. И в къщи редовно се готвеха две различни неща - аз готвя нещо постно, той се нацупи като ме види, и си приготви някакво месо. Децата обикновено избираха моите гозби, и всичко се изяждаше, а неговите пържоли, кюфтета, наденици и пр. - той си дояждаше сам по няколко дена. И ме обвиняваше, че съм ги наговаряла да не ядат месо. Пък аз го заплашвах, че с това месо ще хване рак на червото, високо кръвно, инфаркт и пр. Каква ирония, а? Simple Smile Взе че стана обратното, разболях се аз.

И никак не ми беше лесно. И сега не е. Всеки път като погледна мръвката в чинията и си представям горкото животно. Не мога да ям всякакво месо. Наскоро например той си готви заешко, не го опитах дори. Е жал ми е. И телешко не ям. За прасетата, кокошките - не чак толкова. Но за някои животни ми е много мъчно. От друга страна аз имам котки. Да отрека месоядството напълно, все едно да ги приема и тях за някакво извращение на природата. Те избор нямат, за разлика от нас. И така си карам, ям си месото с угризенията и предишната непрязън. Не ми е станало по-вкусно. Просто трябва, затова го ям.  Тялото реагира, все едно ми казва: "Ето, най-после ми даваш правилната храна. Какво ме мъчиш цял живот с тия трици". А съзнанието казва друго: "Колко животни трябва да умрат, че да живееш ти? Толкова ли си важна за Вселената?" Изобщо не е лесно...

Сега, наясно съм, че някои ще се изсмеят на написаното по-горе и ще си кажат, че съм кукувица. Но в темата знам, че има и вегетарианци. Или поне бивши такива. Те ще ме разберат отлично.

Последна редакция: пт, 20 юли 2018, 10:46 от Бледолилава

# 393
  • София
  • Мнения: 3 943
Не мисля, че си кукувица. И аз съм карала без месо 10 години и все пак ВМД (с много риба) в поседните 6.
Мисля, че е много хубаво, че си отслабнала с този режим.

Само моля да разберете и гледната точка на тия с по-сериозна ИР, дето само с режим не става.

# 394
  • Мнения: 434

Само моля да разберете и гледната точка на тия с по-сериозна ИР, дето само с режим не става.

Следя внимателно полемиката и пак се чудя как е възможно с диабет да става, а с инсулинова резистентност, която я прерасне в диабет, я не - да не става. Нали диабетът е свръхтежката форма на ИР? Или не? Чудя се наистина кое така затруднява отслабването, когато  трябва непременно да се отслабне.

Говорите за придружаващите фактори - проблеми с щитовидната жлеза, хашимото... Сигурно те затрудняват допълнително нещата. Л-тироксин  дори не съм сигурна, че разбрах точно защо ми е изписан. Пих го известно време, после спрях. Вероятно не е трябвало.

Опитваме се всички да стигнем до истината, щото се варим в един и същи казан. Много искам, от сърце искам всички пишещи и четящи тук момичета да успеем да си помогнем взаимно, да си споделяме  успехите и провалите, и някак така да се преборим за здравето си.

Снощи пак се зачетох по нощиите, следя от доста време напредъкът на диабетното лечение в Англия. Ето статията:https://www.telegraph.co.uk/science/2016/03/14/type-2-diabetes-c … -newcastle-unive/
Почти същото на български:
https://nutrigen.bg/3115/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D … 1%80%D0%B5%D0%B7/

Интересно ми стана, че точно панкреасът трябва да отслабне с по-малко от 1грам! за да се възстанови производството на инсулин. Е да де, ама докато се стигне до този грам, тялото трябва да свали тонове телесна маса.

# 395
  • Мнения: 2 052
Всеки път като погледна мръвката в чинията и си представям горкото животно.
... Толкова ли си важна за Вселената?" Изобщо не е лесно...

Защо си го причиняваш това? Само си вдигаш кортизола....
Съвсем добронамерено - така като те чета си жена с достатъчно житейски опит, крайно време е да приемеш, че здравето и благополучието ти са от първостепенна важност - за теб, за близките ти, за всичко, което ти предстои. Вселената, ако и се занимава, да те опровергава. Но ти поне спри да се тормозиш, когато правиш необходимото да оздравееш.


Говорите за придружаващите фактори - проблеми с щитовидната жлеза, хашимото... Сигурно те затрудняват допълнително нещата.

Да, точно така.

Отделно, промените в храненето и двигателните навици не винаги са достатъчни, защото повечето от нас и преди диагнозата не са се хранили безразборно, нито сме били неподвижни - все пак държим и на здравето, и на външния си вид. Фактори като генетична предразположеност и хроничен психологически стрес също не са за подценяване.

Диабетът не е "свръхтежката форма на ИР", двете състояния са с различна симптоматика, затова например за майка ми (трето поколение диабетик, на инсулин) и за мен (ИР) са подходящи различни хранителни режими и методи. В моя случай стремежът е да се щади жлезата и да се сенсибилизират инсулиновите рецептори, в нейния - да се съобразява храненето с твърдо предписаната доза инсулин за инжектиране. Ако тя премине на моето хранене, има риск от опасно ниски нива на кръвната захар.

# 396
  • Мнения: 4 058
Самт, точно при някои форми на диабет е по-лесно, защото инсулинът вече е нисък, а именно високите негови нива способстват за отлагането на излишните В под формата на мазнини, а също така затрудняват разграждането им. Това е, което съм чела.

Ще сложа сега тук една снимка След и Преди. Моля не цитирайте, искам да я изтрия по някое време. Трудно ми беше да открия някоя стара, на която съм с рокля, не съм се скрила зад някой, загънала с връхна дреха или сложила чантата пред корема. Най-накрая изрових една, на която изглеждам както си изглеждах - все едно съм глътнала Червената Шапчица и баба ѝ, барабар с вълка. Бях отказала тогава цигарите и се бях издула с още 10 кг от обичайното за последните 17 години. И в момента имам корем, както ще забележите. Тия 10 кила, които останаха за сваляне, май всичките са в корема...  Cry

Последна редакция: пт, 20 юли 2018, 20:23 от Бледолилава

# 397
  • Мнения: 434
затова например за майка ми (трето поколение диабетик, на инсулин) и за мен (ИР) са подходящи различни хранителни режими и методи. В моя случай стремежът е да се щади жлезата и да се сенсибилизират инсулиновите рецептори, в нейния - да се съобразява храненето с твърдо предписаната доза инсулин за инжектиране. Ако тя премине на моето хранене, има риск от опасно ниски нива на кръвната захар.


Трето поколение диабетик звучи страшно! В моя род няма нито един диабетик, може би затова така безгрижно и лежерно гледах на тежкото си затлъстяване. Виках си, че може да си умра от какво ли не, но определено няма да е от диабет. Животът обича да се посмее на такива разсъждения като моето Sad

# 398
  • Мнения: 2 590
Именно-инсулинът се поставя съобразен с количеството въглехидрати.Ако се намалят те,се поставя по-малко инсулин.

# 399
  • Мнения: 2 592
Ако тя премине на моето хранене, има риск от опасно ниски нива на кръвната захар.

А не е ли по-добре да премине на това хранене и да ползва по-малко инсулин?

# 400
  • Мнения: 2 052
На този въпрос може да отговори само лекар - аз не бих се наела да препоръчвам промени в курса на лечение на никого, без да имам съответната компетентност, с която да подплатя препоръките си.
Старая се и тук в темата да споделям къде какво съм чела, а не личните си, непрофесионални интерпретации.
Експерименти правя върху себе си често,  но за най-близките си хора имам доверие само на мнението на специалисти.

# 401
  • Мнения: X
Ако тя премине на моето хранене, има риск от опасно ниски нива на кръвната захар.

А не е ли по-добре да премине на това хранене и да ползва по-малко инсулин?
Точно това щях да попитам и аз....Високият инсулин, дали произведен от тялото или внесен отвън, все нанася поразии.Затова, дори при диабет, е добре въглехидратите да са малко, съответно и внесения инсулин ще е малко.
И това НЕ е мой извод, чела съм лекари по темата.

# 402
  • Мнения: 2 052
Бих предпочела и моля здравето на майка ми да не става обект на обсъждане и препоръки в темата, защото такива не са нито търсени, нито уместни.

Залитането по препоръки и съвети, без запознаване с общата картина, го намирам за опасно. Освен това никъде не съм написала, че нейното хранене включва много въглехидрати, а само, че моето, в сравнение с нейното, е много по-рестриктивно.
Приемам го като проявена загриженост, но моля темата да се върне към участващите в нея.

# 403
  • Мнения: X
Бледолилава, чудесна промяна.

От днес вдигам Метфогамата на 2х500,  след 10 дена 3х500. До сега се чувствах добре, ще видя днес как ще съм.

# 404
  • София
  • Мнения: 4 499
Здравейте, кой ендокринолог бихте ми препоръчали за София освен д-р Начев. Преди съм ходила и при д-р Ралица Иванова в Майчин дом, но разбрах, че се е пенсионирала и не знам вече къде и дали въобще преглежда
Начев не бих го препоръчала НИКОГАААА - това едно същество което е решило, че може да се меси и коментира живота на пациента си по много неетичен начин. На мен ми изгуби 1 г. Това което умее е да дозира Еутирокс и до там..... за него ендокринната система се състои от щитовидна жлеза ... друго няма. Този човек не може, не иска или няма познания за друго.

При Ралица Иванова съм ходила само веднъж и направо ме очарова - изключително мислещ човек, взе да ме разпитва и да ми иска изследвания за години назад, разказах и какви експерименти съм правила със себе си и добавки и лекарства и тя отгатна от кое съм била ОК и от кое не толкова. Обърна внимание на кортизоловия ритъм, не се притесни от високата КЗ, а ми обясни защо ми е такава въпреки диетата и ме насочи къде да продължа да "копая". Препоръча без глутен и млечни и одобри протокола на Изабела Уенц. Но не е много запозната с добавките в детайли.  Общо взето е единственият ендокринолог от когото чух смислени отговори. Много жалко, че се е пенсионирала. Няма ли някъде честен кабинет, с удобволствие ще отида, като "изкопая" материал

Общи условия

Активация на акаунт