Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 5

Ако си го приела лично, съжалявам.
Но тук четат и пишат, а най-вероятно само четат, доста хора с преддиабет и диабет.Поне един да се стресне, да повярва и да ограничи яденето на "овесени ядки за закуска, 1-2 филийки пълнозърнест хляб на обяд/вечеря, и по малко ориз/картофки отвреме-навреме", и съответно да намали внасяния инсулин, ще е от полза.За него, не за медицината .   
А лекарската препоръка я знам...."Яж си нормално, само без захар."Близък роднина е диабетик, та знам какво ги съветва медицината.
Не че той и това изпълнява, де...

По повод последните дебати може ли някой да ми обобщи разликата в храненето при ИР и преддиабет? Останах с впечатление че е еднакво?

И за мен е еднакво.
И при ИР, и при предиабет, ипри метаболитен синдром, и при диабет (само при диабет тип1 нещата са малко по-различни но не много), основен проблем са въглехидратите.И изключително малко случаи причината за подобно състояние е друга-стрес, физиологичен проблем с органи.В масовия случай са въглехидратите.Особено вредните, които всички пишещи тук много обичаме. 
Затова, въглехидрати колкото по-малко, по-добре.Най-добре е да идват от зеленчуци, по някой друг плод или млечни.Всички останали, колкото се може по-рядко, най-добре веднъж "на високосна".
Като уточнявам (за да не приеме пак някой, че съветвам), това е моето виждане и аз така правя.
След като мога да намаля инсулина и да контролирам нещата с храна и движение,  няма сила, която да ме накара да си ям пълнозърнестите продукти и да пия хапче.
Предпочитам без брашно и без хапче.

Присъединявам се към мнението ти. С едно уточнение - за да протича едно лечение успешно, трябва преди това да сме открили точния ендокринолог. Такъв, който не лежи на стари знания и лаври, който чете постоянно, ходи на конгреси и форуми, широкоскроен е и не казва, виждайки зебрата - те такова животно нема!

За пример ще посоча едно широко дискутирано научно изследване в Обединеното кралство DiRECT (Diabetes Remission Clinical Trial) , което сериозно разбуни духовете в Германия. Знам това, защото следих бурните дебати на немски. Накратко, прави се опит да се докаже нещо, което отдавна много лекари диабетолози твърдят, но повечето им колеги смятат за ерес - че дори инсулинозависимия диабет тип 2 е обратим при правилна диета.
Изследването доказа, че ако под лекарски контрол се намали енергийния прием до 830-870ккал дневно, то след 6 месеца (колкото трае изследването) голяма част от пробандите (обхванатите в изследването диабетици с наднормено тегло) ще намалят теглото си с около и над 15кг и ще станат независими от инсулин. В рамките на тези 6 месеца пробандите са получавали готови пакети с храна (закуска, обяд, вечеря), психологическа помощ и съветите на треньори за правилния и подходящ за тях начин на движение. На официалния сайт на проекта имаше публикувани и доста видеозаписи на някои от участниците. Много интересно и поучително. Ето линк: http://www.directclinicaltrial.org.uk/

Защо се разгоря такава полемика при немците ли? Ами защото това изследване развенча един от най-упоритите митове, че диабетът тип 2 е нелечим и че веднъж минеш ли на инсулин, връщане няма. Факт, че сериозна част от немските ендокринолози не искат да приемат данните от изследването, отричат го  и си продължават по старому. Докато англичаните вече го вкарват като задължителна част от техния стандарт за лечение на болестта.  Ние, българите, сме свикнали да мислим, че медицината в Германия е една от най-най. Ами...имайки личен опит и сблъсък с нея, ще кажа само - има доктори, и доктори. Досущ както у нас.

Последно, за да не разводнявам. Наскоро гледах по NDR (една от немските регионални тв) за пациент, лекуван 15г. от диабет тип 2, като по никакъв начин и с никаква диета нито отслабвал, нито успяли да вкарат кръвната му захар в норма. Ами, оказало се, че той е с диабет тип 1! Никой не се сетил да му изследва с-пептида, който показва какъв му е диабета. Просто го видели над 40г. и дебел и му поставили набързо...присъдата (щото това не е диагноза, нали!)

Обич Синеока, не давам непоискани съвети. Това не е съвет, само споделен лично мой опит. За себе си реших, че няма начин да няма начин. 

Не е необходимо да се извиняваш, Амур, няма причина.
Именно защото темата се преглежда от много хора е важно да се напомня, че от случай до случай има разлика.
Споделянето на опит е полезно и разтоварващо за всички, но само ако не се забравя, че личният ни сблъсък с ИР не изчерпва цялата информация по темата, нито замества компетентно лекарско мнение.

Samt,

намерих това
това
и това



благодаря за информацията за добър ендокринолог. може да ми потрябва.

Въглехидратите без фибри (картофи и ориз, хляб , сладко) са опасни за ИР.
Съвсем без въглехидра пък не се препоръчва за проблеми със щитовидната.

Та за тежките гемии (ИР + щитовидна) трябва да има малко въглехидрати с фибри. Т.е. 2 с.л. овес са си напълно в норма.

Овеса е с глутен и изобщо не е подходящ при промлеми с Щит жлеза. Дай друг пример за въглехидрат - просо, нахут и т.н.

То и просото не е подходящо за ЩЗ.
Има безглутенови овесени ядки.
А най-препоръчвани за ЩЗ са киноа, амарат, елда, чия.
Бобовите култури също трябва да се избягват.

За просото си права, че е не е най-подходящият пример, но и безглутеновите овесени ядки не са за препоръка. Чрез  химическа обработка извличат глутена, така че за инцидентна храна стават, но за редовна консумация - не

Чета ви и се чудя на какво се дължи тази мания по овесените ядки. Наистина ли са ви толкова вкусни, или е навик от предишни диети, в които са били препоръчителни?
Сигурно всички сте се досетили вече, че не съм от любителите на овеса - ядки или трици, макар че и аз съм закусвала в един период от живота си с овесени трици и кисело мляко. 
Просто ми стана любопитно.
На мен пълнозърнестият и другите видове черен хляб ми липсват, обожавам принцеси с кашкавал. Когато открих, че мога да си правя режимни хлябове, си отдъхнах и вече не ми се яде. Днес минах край един магазин, където продават разкошен хляб с квас. Огледах витрината и... Нищо не ми се прияде.
Явно е въпрос на навик и когато мине известно време без даден продукт, мозъкът спира да си го иска.
Това го пиша, не за да се хваля, а да дам кураж на тези, които страдат по някоя любима храна или продукт. Абе, аз цигарите успях да откажа след 20 години страстно тютюнопушене, че някаква си храна ли няма да мога? Ха!
На мен истинската ми драма е с плодовете. Много ги обичам и съм способна да карам по цял ден на плодове само. През пролетта беше лесно, то и нямаше какво толкова да ме съблазнява. Но когато излязоха сезонните плодове, вече не издържах. Ям по малко, но почти всеки ден. Засега добре ми се отразяват, да видим по-нататък... Но гледам да вкарвам и достатъчно мазнини, дано те помогнат и неутрализират въглехидратите. Предишните лета карах предимно на салати и плодове и въпреки това качвах килограми. Но пък и количествата бяха по-големи.

Не съм много убедена в това, че глутенът е вреден за всички, дори и с проблеми с щитовидната.
А и единственият ми глутен е от двете супени лъжици овес и то от две седмици насам.

Примери няма нужда да давам, защото всеки си решава кои въглехидрати да яде, изключвайки изброените от мен: картофи, ориз, хляб, сладко. Някой може да иска броколи и зелен фасул, няма нужда да е овес.

Много ми са вкусни, Как' Сийке. Особено на каша (както руснаците ги ядат), но така две лъжици няма да ме оправят. А и отслабвам с тях, при положение, че се тормозех с ВМД и качвах.

Относно глутена и щит. жлеза - прочети Сара Балантаин, Изабела Уенц, Доктор Оз и т.н. може да погледнеш и No grain no pain и след това си реши /ако си с проблем с щит. жлеза/ дали да го консумираш. Лошото при него, за разлика от млечните, е че бавно се чисти от организма и дори и много малко консумиран влияе зле .....

Чела съм две от тия. Глутенът се спира при висок или ТАТ или МАТ, не помня точно.

А и книга не може да ме убеди, колкото и да е препоръчвана във форум. А и както казах глутенът ми е съвсем малко и то отскоро. Та не е като да съм го яла в последните години и да ми е помогнал.

Бледолилава, забравих да те похваля. Страхотна промяна!

Бледолилава, чудесна промяна! И за толкова кратко време