Паническо разстройство - 33

  • 79 991
  • 745
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 1 781
Имаше едно за гадене при пътуване. Хомеопатично. Ще го проверя как се казваше.
Аз, мили хора, направо съм много зле. Тръшна ме грип, адска кашлица имам, толкова изцедена не съм била никога. Умората е жестока.
В последно време и от преди грипа  изпитвам една ужасна умора, ама не такава нормална умора, а просто съм като скършена. Душата ми ще излезе просто. Не мога да разкажа дори какво е усещането. Мозъка ми блуждае, неадекватна съм и се влача като труп. Витамини взимам, но не помага. А сега вече и с този грип е просто ужас, по цяла нощ не спя, по цял ден пък спя като дрогирана. Пак почнах да живея с убеждението, че съм болна от нещо неизлечимо, защото ми предстои да ходя на мамолог за болка в едната гърда и отделно ми излязоха едни положителни резултати за АНА титър (от дете имам проблеми със ставите и най-накрая отидох на ревматолог), които сега ще повтарям, за да се види има ли ми нещо.
И аз бях с такава умора преди да почна АД- един месец спях и почти не ставах, отмина след това половин месец се учех да вървя в преносен смисъл, толкова бях отпаднала след два месеца съм ок. Много бавно става.

# 91
  • Мнения: 2 306
Е, какво, значи и умората от депресия и ПР ли да е? Мен ми се струва ненормално това. Нечовешко е просто. Всеки ден като стана от леглото само това повтарям - умирам. И това усещам. Аз съм убедена, че нещо не е наред с мен и не е само в главата ми. Не знам как да разбера обаче. Плача с глас като си помисля за това, което става, защото не знам как да се погрижа за себе си като човек вече. Трябва непрекъснато да ме обгрижва някой като инвалид. Имунитета ми и той е паднал много, като ме хване ей така грип и го карам по 2 месеца. Решила съм на имунолог да отида също.
opelcorsa ти на какъв АД си? Аз тоя месец не успях да отида на психиатър, но август трябва да посетя вече.

# 92
  • Мнения: 5 459
Хора , хора въпреки редовната йога , пиенето на всякакви билки , медитация и НЛП чувството за паника остава. Наистина доста намаля , но понякога си мисля , че ще си го влача с години .
Повечето тук сте на хапчета , аз още упорствам , искам да съм по-дебелокожа , не толкова чувствителна ,  да речем идея по-егоистична , но не става. Понякога се усещам как в ситуации пренебрегвам себе си , не мога да се защитя , с една дума - не мога да се заобичам . А това влияе на всички други малки и големи решения в моя живот - от това как де обличам до това с кого ще прекарам живота си .
Наистина любовта и страха са двете движещи сили на този свят и досега съм си сипвала от второто с големия черпак. 😑😑😑😑

И защо си мислиш, че ако си дебелокожа ще си помогнеш. Ако си дебелокожа /надявам се, че знаеш значението на думата щом го използваш/можеш да навредиш и на себе си и на околните. Малайският тапир е животното с най-дебела кожа. Прочети малко информация и отново си задай въпроса дали искаш да си дебелокожа, или волева....

# 93
  • Мнения: X
Изследвали ли сте си нивата на вит Д? По принцип той има ключова роля за доста състояния. Моят например беше много нисък. Започнах да приемам високи дози и в един момент започнах да се чувствам много по-жизнена и енергична. Дори сякаш депресивните ми състояния позачезнаха.

# 94
  • вкъщи
  • Мнения: 2 646
Препоръчайте ми специалист в тази област в Бургас. Много съм притеснена за своя близка, още повече, че е и тийнеджърка.

# 95
  • Мнения: 415
Препоръчайте ми специалист в тази област в Бургас. Много съм притеснена за своя близка, още повече, че е и тийнеджърка.
Коя област? Какви са оплакванията?

# 96
  • Мнения: 4
Някой от Вас да е приемал Релаксофитол?
Мнения?

# 97
  • Мнения: X
Здравейте! Явно дойде и  моя ред. Пиша като анонимен, защото смятам , че един човек чете , а аз не искам да разбира.
Осъзнавам си проблема. Години наред го игнорирах, пренебрегвах го. Оставена от родител, после от съпруг и хиляди въпроси " защо, как, какво". За пръв път изпитах ужас скоро. Стисках, мачках дрехата си, треперих, устата ми пресъхна, свита в ъгъла и  ревяща. Усетих, че съм ококорена без причина. Не можех да контролирам поведението си. Всеки шум ме караше да подскачам от страх. Дори детето да се доближи, аз се свивах в ъгъла от страх без причина.След два часа отшумя. Заспах. Често се пробуждах. Спах 4 часа. Събудих се  и ревнах без причина.Освен , че се потих, тялото ме сърбеше. Нямах задушаване или сърцебиене. Всичко се случи след телефонен разговор и много обиди от отсрещния човек (важен за мен). Живяла съм в заблуда и  просто проумях нещата. Погледнах трезво на неизяснени за мен въпроси. Една година преди това често плачех за всеки  и всичко. Дори детето не ми дава стимул. Често мисля , че не мога да се справя, че не искам да се мъча и  има по- лесен вариант. Обмисляла съм го, дори в главата ми има сценарий как да се случат нещата. И писмо съм писала а лошото е , че го пазя. Този " важен" за мен човек ми е казвал , че е по- добре да не съм жива, това допълнително ме напряга. Той ме смазва психически а аз трудно приех факта, че съм се лъгала за него, че ми е помагал и  подкрепял , а сега ме мачка.
Какво беше това, което преживях? Ще се повтори ли? Как ще се справя? Уж съм силна , но се оказах много слаба...Дали да потърся лекарска помощ? Не се храня, нямам апетит. Сама съм, нямам близки, само малко приятели.

# 98
  • София
  • Мнения: 3 050
Анонимна, според мен, срещата с психиатър е належаща при теб. А може би и психолог. Може би е имало епизод на ПА, но от описаното оставам с впечатление и за други проблеми.

# 99
  • Мнения: 2 306
Анонимна, аз също мисля, че е наложително психолог. Това си е паник атака. А този човек ти е натискал копчетата достатъчно дълго. Трябва да го отстраниш изцяло. Той те докарва до това състояние. За самоубийството - тук сме няколко като теб с такива мисли. В момент на паника искаш просто всичко да свърши и искаш да приключиш. Аз лично не мога да изгоня тия мисли. Казвам си - айде не днес. Отлагам ги. Така преживявам...ден за ден.

# 100
  • Мнения: X
Благодаря ви момичета!

# 101
  • Мнения: 4 406
И аз в новата тема. Леле каква депресия имах, 4 дни не можех да стана от леглото, мисли ужасни, никакво ядене.
Май съм по=добре, след като и пиша.

# 102
  • Мнения: 5 459
Джери, ти пиеш ли някакви лекарства?

# 103
  • Мнения: 4 406
E,ривотрил, иначе АД не пия

# 104
  • Мнения: 2 193
Здравейте,пиша ви защото вече незнам накъде да се обърна.Disappointed Принципно съм с тиреодит на хашимото хипотиреодизъм.В момента хормоните уж са в норма.Но от един месец насам почнах да вдигам кръвно нощем.Случва се следното : заспивам и се будя след 1 или 2 часа понякога ми се случва и след 15 мин като заспя,будя се от задух,сърцебиене,започва да ме тресе  и меря високо кръвно 150/90 144,138, схигало е само един път до 160 .Ходих на двама кардиолога правиха ехо и кардиограма нищо.Единия каза мога да ви дам бета блокер много лек само за 10 дена и то половинка ,защота вие не сте постоянво с високо кръвно и принципно ви е ниско.Другия каза и аз не мога по скоро нещо за успокоение Отидох на невролог даде ми дормиплант,алора не помагат.Пак същото.Ходих на ехограф за бъбреци нищо.(Имам киста на яйчника роне това откриха.)Посетих ендото хормона е ок.Даде ми да изследвам кортизол.Моля ви помагайте смятате ли че са па или пр???Допълвам че преди година родих секцио .Преносих 7 дена бебето беше на антибиотици и кислород защото водите бяха кални и т.н.след това бебчо почна да се буди всяка нощ да суче по 3-4 пъти и също и заради зъбите.Преди 3 дена спрях да му давам ,но той продължава да се буди и да търси.Възможно ли да е стрес???Когато вдигна кръвното го свалям с канела или чубрица и краката в оцет за няма и 10,15 мин.Майка ми ми даде един път 1/4 лексотан доспа ми се и се успокоих.Вече се чудя какво става.Невроложката ми каза да ми пуснела егг на главата.Направо се сбърках да се случва всяка вечер това треперене,задух кръвно винага съм.била с ниско дори и през бременността ми.Дайте съвети Laughing  според вас какво се случва???

Общи условия

Активация на акаунт