За и против кучетата в градски условия

Чудесно. Обаче мен не ме вълнува дали някой вижда или казва - имам задължение, спазвам си го, не заради друг, а заради себе си и кучето. И понеже е все тая за противниците на кучетата, си намалявам зора да се съобразявам до минимума, който се изисква.

Ако имаш предвид, дали има външни хора, ами не, рядко. Обичайните приходящи я познават и им е приятно даже да я видят, като не я видят, пък, питат къде е. А персонала във фирмата даже се сърди, ако някой ден не я доведа.
А на вратата има табелка, че имаме куче.

И не ми е съвършенно кучето, понякога е киселяк. Има хора, които не харесва, има кучета, които нехаресва. И затова е вързана.

Ами и на нас ни е писнало. Писнало ни е и да ни държат отговорни заради това, че някой си не бил спазвал правилата. Е, какво да направим ние от тяхно име? Да чистя след другите няма да стане, забележка за без повод съм правила, ама не мога да вържа аз кучето.

Ами не, многократно писах, че не ми е все тая дали кучкарите се съобразяват на минимума или "извървяват още една левга" и се съобразяват джентълменски. Писах и че само "аз спазвам закона" понякога е пасивно-агресивно поведение и изразява неприязън. Само спазване на закона не е достатъчно, трябва и усет, маниер, мисъл за другите. Иначе ставаш безхаберен задник, който си гледа кефа и малко забравя, че живее в общество, ама не само в общество от закони, а от живи хора. И не може да махне с ръка, да каже - абе махни ги тия невротички-маниачки, аз ще си правя каквото ми е кеф.

Не става така.

Е, Сирена, а коя е правилната граница.
Аз се старая да не навирам голямото си лигаво куче в околните, ама няма да се откажа да го водя на възможно най-много места с мен. Дори да се налага за целта да се возим в градски транспорт да речем.
Това, ча мен, е приемливо съобразяване.
Ти, обаче, искаш да се забрани всичко над 15 килограма и тн и тн
За мен твоето е крайност и пречи на моето.
За теб, моето е ........ нещо си там и аз, да речем ти преча по подразбиране, въпреки че не си ме срещала лично.

Отдъхнах си. Моите са 3, 3 и половина и 7 кг. Значи не са извън нормата.
Първите 2 на обществени места са в специални чанти, а там чужди хора надявам се, че няма какво да търсят. Третата има досег с обществени места в парка и в гората (и по пътя до там), но е вече възрастна и предпочита по 20 ч. на ден да спи.
Сирена, в градския транспорт е разрешено за кучета, но ако са на къс повод, големите с намордник, малките в транспортна чанта и задължително с билет. Кучета водачи и такива със специално предназначение могат да се возят без проблем.

Тези, които не спазват правилата, просто виждат онова, което им изнася. Приемат, че е нормално да не се чисти, а чистещите са откачалки и толкоз.
Те и тези, дето нямат кошче за отпадъци у тях и хвърлят всичко през джама, по същия начин се присмиват на жените, дето метат пред блока.
И съвсем не мисля, че съпоставянето е грешно. Както наша съседка, като й направиш забележка, че прави нещо нередно: примерно метнала си е остатъците от почистената риба през прозореца, изтръгнала е борчето от градинката и разни от сорта, веднага започва да кряка, че ти пък си имал куче и щяла да го отрови. Защо пък на мен като ми каже същата, че кучето ми за нея е проблем, аз да не й отвърна, че мърси наоколо доста повече от него? Да не говорим, че ей такива мизерници, си нямат работа по цял ден, и постоянно щъкат наоколо, творейки нови и нови простотии. Лично съм ходила да забърсвам след някои от тях.
Ето, вчера нахвърляли едни вафли под пейката и пред входа. Е, вярно, че поне не миришат на ако, а на течен шоколад. Но пак може да се изцапа някой.
Една друга, дето сигурно ако отиде на лекар, ще й издаде 3 жълти книжки, ревеше, че миришело в асансьора, защото сме имали били кучета и те пикаели там. Е, как моето куче да пикае в асансьора, след като сме на първия етаж и не го ползваме. Реалната ситуация е, че едни доказано луди съседи, ги вършат тия мизерии в асансьора, ама пак ние с кучетата да сме на топа на устата.
Единият психично болен даже се изпика пред очите на майка ми, докато премиташе площадката на етажа навремето. Чудна работа, как не го е застреляла за това му деяние, наистина.

Е, да де, тия дето най-яростно призовавате за разбиране и съобразяване, най-малко някак са склонни към същото. Събирате си, връзвате си ги, ама....не е ок пак. Щото не биете чела в земята и не си убивате кучетата, че ни пречат на гледката. Ми логичната реакция е - абе, я си гледай работата тогава, така и така си кисел. Между другото, такава ми е реакцията към всякакви киселяци, не само с кучешките непоносимости. То, правиш струваш, онова все ще си мрънка. Ми много му здраве пък тогава, имам си и друга работа.
Трещи, много късно влизаш, всичко това вече се дъвка 30 пъти, не си забавна тоя път.

Ами, моят усет се изразява в следните неща:
- почистване, повод, намордник. Не допускам пикаене между коли, тротоари, блокове и т.н.
- играе си на места, където няма хора и няма да уплаши никого.
- преминавайки през тротоари, улици и т.н. го държа буквално долепен до мен, ако се разминаваме с някого, минаваме на разстояние, не навлиза в ничие лично пространство, най-много да погледне човек. Надявам се да може поне да гледа. Ако няма достатъчно място, спирам кучето, пускам човека да мине, после си продължаваме. Случвало се е детенце да иска да го погали, нямам против, стига и майката да е съгласна. Нащрек съм и в готовност да го дръпна, понеже е голям и силен и колко му е да иска да подуши, пък без да иска да бутне детенцето. Докато не чуя съгласие, пазя кучето от детето, детето от кучето, което словосъчетание си изберете. Рядко, но се случва някой възрастен да реши, че иска да му се порадва, ако е спокоен - нямам против, нащрек съм да го дръпна в секундата, в която реши да се радва скачайки, което би могло да стресне човека отсреща, ако е напрегнат пък изобщо избягвам всякакви контакти, понеже си го знам, че в такава ситуация и най-малкото може да го провокира. Общо взето, всичките му контакти с външни лица се извършват с много изострено внимание от моя страна.
Наясно съм, че не всеки човек харесва кучета, не всеки харесва големи кучета, не считам за редно да им го навирам, а той да досажда, е още колко да се съобразявам в рамките на реалистичното? Да, голям е, ами, няма да го тикна в приюта, само защото на някой си му пречи с... размер.

Само да вметна, като споменахте кучета водачи, че не е хубаво да се гнявят и закачат, като се видят. Това го казвам, защото го видях с очите си в един автобус. Момче, което обучава младо куче за водач, спукаха се да се лигавят и охкат около кучето, а момчето мило молеше да не го закачат.
Не го пиша за никого конкретно, моля, не се припознавайте! Просто е редно да се знае.

Аааа, Seerose, не съм сигурна дали някой ден няма да получиш оплакване от някого, че кучето ти го гледа лошо ))

Ха, вчера ходих в един салон за красота, в който редовно се подвизава кокерчето на фризьорката. Аз го намирам за сладко, чистичко и кротко. Винаги е перфектно подстригано, ноо....сякаш не му е баш мястото там. А просто не знам някои дами, пишещи в тази тема, как ли биха реагирали на подобна гледка.

С намордник ли го качвате  това голямо куче в рейса?

Впрочем в рейса по има какво да се направи, ако не. Викам транспортна полиция, те поне дебнат за нарушители.

Ама много ясно, заради трима проклетника и нормалните хора трябва да страдат. Убедена съм, че ако се возите с кучето на къс повод в автобуса и то не си вре моцуната навсякъде и не лае, никой нищо няма да ви каже, дори и доберман да е. Като сте в правото си, сте в правото си. Както и аз съм в правото си да не искам някое непознато куче да се отърква в мен, защото собственикът му блее пушейки на 30 метра. Примерно.

Имаме приятел детски зъболекар, всички деца ходят в кабинета му, защото има голдън и преди процедурата се наиграват едно хубаво и забравят, че са на зъболекар. В нормалните държави, където няма кучемразци, в болниците има специални кучета, които успокояват пациенти и им помагат да преживеят психологически или физически травми. Кучетата помагат на деца с аутизъм и проблеми със социализирането. Ама видиш ли то в България са най-големите чистници и е скандално подобно нещо.

Понеже аз повдигнах темата за градския транспорт, ще си кажа, че в болшинството от случайте ползвам по-празни откъм хора линии и се старая да е рано сутрин или късно вечер, през почивните дни, когато няма навалица.
Също ще си кажа, че е за мое удобство това, защото не се налага да се съобразявам и внимавам за много народ, по този начин.

Сутринта се успах, тръгнах на работа по-късно. съответно имаше повече пешеходци по улиците, а аз извървявам 4 километра маршрут предимно тротоарен. Та вървя си аз, а срещу мен една женица. Спря, като ни видя и започна да се чуди накъде да хване, ми сбутах се с кучето в тревната площ, за да не и създавам дискомфорт. Толкова мога да направя и не виждам лошо, въпреки че проблема с фобията не е мой. Това разбирам като съобразяване, за да не затормозявам околните. Ама някак си очаквам и те да проявяват съобразителност и толерантност, а нещо не се получава.

Правя разлика между страхоткучета и омраза към животните. С първите съм склонна да се съобразя. С вторите не.