Отчаяна самотница с надежда за любов и още много

  • 11 029
  • 139
  •   1
Отговори
  • Мнения: 51
Здравейте и благодаря предварително за отделеното внимание!
Скоро ще навърша 17 и усещам как дълбоко съм навлязла в ежегодната Сатурнова Дупка. Замислям се колко съм наивна и нелепа, невежа и филмирано-поетична.
От както се помня (в детската градина) харесвам едно момче. С него си бяхме доста близки приятели, дори ходехме на танци заедно (имахме си и дует, той трябваше да ме вдига нагоре-надолу и да ме върти, а аз да го гледам влюбено и да го прегръщам - не ми беше трудно). Бяхме ходили заедно на един танцов лагер, където ни избраха за най-добро изпълнение от целия конкурс и той ми подари общата ни награда.
В 8ми клас ни предизвикаха да се целунем и помня как буквално щях да избухна, той някак ме хвана за рамото, а пък аз от страх леко се извъртях и дори не знам дали устните ни са се докоснали😳
Като цяло имаме много хубави и топли спомени заедно.... но всички са в миналото.
Гледайки назад във времето осъзнавам, че през почти всеки период от тепърва започващия си живот, аз съм имала някакви симпатии и чувства към него.
Преди около година (на 23.03.2020 - да знам, обсебена съм) реших да му призная за дългогодишните си чувства по чат, на което той откликна с голямо разбиране и много улесни цялата ситуация и за двама ни. Оказа се, че и той ме е харесвал, но вече било твърде късно, искала ли съм да сме си пак приятели и отново да се сближи, защото от края на 8клас майка ми реши да ме отпише от танци😓
Аз първоначално бях леко разочарована, но все пак обнадеждена, и какво като нямаше да станем гаджета или да сме "интимни", все пак е време прекарано с него.
И сега, хилядолетия по-късно, аз все още си го мечтая, може би искам някаква представа за него, която съм си изградила, вместо самия него, защото отдавна вече не го познавам и не сме си говорили истински. Понякога опитвам да му пиша но не е нищо особено...
Една от съученичките ми (и моя приятелка) напоследък се сближи с компанията му и много и завиждам, което е ужасно... Иска ми се да говоря с приятелките си за него, но чувствам колко съм обсебена и обсебваща и не искам да им досаждам. Още преди 2 години когато им говорех за него, те подхождаха някак неглижирайки ситуацията и не чувствах, че ме подкрепят. Осъзнавам как всичките онези пъти, когато съм плакала за него, (защото например ми е казал нещо на дънките или, защото не ми е казал здрасти на лафката😆),той също ме е харесвал и на него може би също не му е било лесно....
Мога вече да предусетя как всички ми казвате "минало, заминало" и, че трябва да продължавам напред и да не премислям толкова много нещата....
Чувствам се като някаква баба, а не бива да е така на почти 17,нали?!
Това беше малка част, от историйката ми вероятно всички хора минават през такива неща рано или късно през живота си, но тък като не чувствам, че в момента имам някой в живота си, на когото мога да се доверя, ще се оставя във вашите ръце и на вашите думи, бъдете честни💕
Пожелавам Ви здраве на първо място, също така и много щастие, любов и красиви моменти✨🌼💖

# 1
  • Мнения: 502
Как ми се иска пак да съм на 17 и да имам подобни вълнения Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 3 703
Какво означава " било твърде късно"? И той е на 17, нали? Има ли си гадже? Ако не, възползвай се от приятелските ви отношения с него, флиртувай, опитвай. Тепърва ще ти се изясни колко изплашени и неориентирани са младежите, понякога докъм 40-50 год възраст 😂

# 3
  • Мнения: X
Сори, няма да ти чета темата. Като гледам заглавието, как хубаво се самоопределяш, не очаквай нещо приятно прекрасно да ти се случи в този живот.

# 4
  • Мнения: 51
Какво означава " било твърде късно"? И той е на 17, нали? Има ли си гадже? Ако не, възползвай се от приятелските ви отношения с него, флиртувай, опитвай. Тепърва ще ти се изясни колко изплашени и неориентирани са младежите, понякога докъм 40-50 год възраст 😂

Да, на еднаква възраст сме. Не мисля, че ги мога тези неща с "флирта" и небрежните забавления, но също така не мисля и, че той ги толерира. Последно му писах 'хей' вчера, побъбрихме малко, но през цялото време се опитвах да се съхранява и да не пратя някое сърце в повече или да се почувства притиснат и задължен да продължим да си говорим. Винаги аз съм инициатор на интеракциите ни чудя се дали просто не ми отговаря от учтивост, защото ако съм му интересна, не е ли логично да покаже малко интерес или аз просто съм гледала много филми и съм чела много приказки и чакам наготово да ме хванат за ръката

~

Сори, няма да ти чета темата. Като гледам заглавието, как хубаво се самоопределяш, не очаквай нещо приятно прекрасно да ти се случи в този живот.
Да бъде!
Реших заглавието да е нещо иронично, явно се е получило просто тъпо....
И от хора като теб има нужда, не знам дали си реалист или просто искаш да изпадна в някаква депресия. Аз не излизам много, както прочетохте и приятели нямам, пиша си с "лелите от бг мамата"(не искам никой да обидя с това).
Иска ми се да вярвам, че ако "страдам" в ранните си години, ще живея щастливо в късните си, но нищо не е перфектно...

~

Последна редакция: сб, 06 мар 2021, 17:27 от namrushtena

# 5
  • Мнения: 502
Как ми се иска пак да съм на 17 и да имам подобни вълнения Heart Eyes
Дано, когато порасна и аз да го виждам, като нещо маловажно и да му гледам с носталгия и да разказвам как съм била влюбена до уши и да давам съвети и да не ми тежи... 😊

Не омаловажавам Simple Smile Спомням си колко ни беше хубаво с дружките ми да се терзаем за разни момчетии, да коментираме и правим "пъклени" планове Sunglasses
Ама той какво мисли за мен, ама дали ме е забелязал, да го поздравя ли... ах, безценни мигове Smile

Колко е сладка е младостта и колко бързо отминава Sob

# 6
  • Мнения: 12 626
Отчаяна самотнице, а защо не се видите в реала? Само с чатове по-далеч от надежди няма да стигнеш. Вижте се, излезте някъде, ей така, по приятелски (като начало).

# 7
  • Мнения: 51
Отчаяна самотнице, а защо не се видите в реала? Само с чатове по-далеч от надежди няма да стигнеш. Вижте се, излезте някъде, ей така, по приятелски (като начало).


Почвам вече да се срамувам от избора си на заглавие😶
Мислите, че не ми е минавало през ума да му предложа да излезем ли...
Защо пък не...
Наистина ме е страх от подобни ситуации, ами какво ако съм му неприятна и не си прекараме добре, или пък още по-зле, какво ако той се е променил толкова, че вече да не го харесвам. Чувствам, че имам нужда да си харесвам някого, като ми домъчнее се сещам за него, помечтавам си и ми става хубаво, а ако той вече не ми допада(звучи сякаш е някакъв тип ориз, вместо истински жив човек)
Предполагам, че няма как да разберем без да се случи наистина и аз трябва просто да превъзмогна себе си и да повдигна въпроса за среща "в реала"

# 8
  • Мнения: X
Ами според мен той вече по всякакъв начин ти дава знак, че няма интерес. Не общувате често, не поема инициатива, казал ти е, че иска да сте само приятели, но реално и това не сте. Не знам какъв смисъл има да му предлагаш срещи. Това са просто мечтания, имаш нужда да си имаш някого, той ти запълва тази нужда. Като се появи някой реален, ще си продължиш естествено по пътя. Бих се огледала около себе си и към някой, който проявява интерес към теб.

# 9
  • Мнения: 51
Ами според мен той вече по всякакъв начин ти дава знак, че няма интерес. Не общувате често, не поема инициатива, казал ти е, че иска да сте само приятели, но реално и това не сте. Не знам какъв смисъл има да му предлагаш срещи. Това са просто мечтания, имаш нужда да си имаш някого, той ти запълва тази нужда. Като се появи някой реален, ще си продължиш естествено по пътя. Бих се огледала около себе си и към някой, който проявява интерес към теб.
Честно казано май това ми се искаше да чуя.
Страхувам се, че ще го търся в другите хора, но дори не мисля, че вече истински го искам, просто чувствам че го дължа на по-малката аз.
Ходя на йога, но там е пълно с по-големи на възраст от мен хора. Един господин постоянно държи да ме изпраща, защото живеел близо до нас (не знам с какъв акъл му казах къде живея), предлага ми якето си, говори ми "Леле, колко си гъвкава". Може просто да е загрижен и учтив и аз да си внушавам, че съм много интересна на хората, кой знае...
Както виждате, не съм много социална, по-скоро съм интроверт, иска ми се други да идват към мен, а не аз към тях. Оглеждала съм се за заинтересовани покрай мен, но честно казано е трудно да се намери момче покрай мен.
Сега сигурно си ме представяте грозна, дебела, пъпчасала, с възможно най-неприятния характер.... може и да съм такава, но за всеки има по някого, нали..

# 10
  • Мнения: X
Остави ги дъртите господиновци, не са загрижени и учтиви, а търсят секс.
Имай едно наум с такива мераклии изпращащи.
Къде да намериш момчета не знам, отдавна не съм търсила. Simple Smile
Ще се усмихне слънце и на твоята улица.

# 11
  • София
  • Мнения: 38 210
Ня вярвам, че си на 17.
Дъщеря ми си чати с приятелките, не ме товари с такива глупости. Миналата седмица беше на купон с "любоф" от 7 клас. Ми нищо!
Не сте ли на заведение някъде днес?
Купон?

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 21:01 от Rockstar

# 12
  • Мнения: 3 094
Прочетох " Аз съм на 17" и спрях до там... още колко път имаш да извървиш.

# 13
  • Мнения: 51
Остави ги дъртите господиновци, не са загрижени и учтиви, а търсят секс.
Имай едно наум с такива мераклии изпращащи.
Къде да намериш момчета не знам, отдавна не съм търсила. Simple Smile
Ще се усмихне слънце и на твоята улица.
Не съм сигурна, че изобщо знам какво искам...
Когато ходех на психолог, му бях споделила, че искам да ме изнасилят, че нямам против, защото го виждам като форма на привързаност. Всички хора заслужават интимност, грижа и любов, тези които насилват също имат душа, вероятно просто са тъжни чувстват се недооценени, с ниско самочувствие, не смятат, че могат да си спечелят женско внимание по конвенционалния начин.
Не бих имала проблем, ако някой изобщо има такива желания спрямо мен. И какво ако е на 30, брадясал и си говори с тийнейджърки, вместо с връстници. И той заслужава нещо....
Сигурно разсъждавам погрешно и ще пратя и ще бъда използвана много, но човек би дал много за да получи малко внимание и да се почувства погрижен😔

Ня вярвам, че си на 17.
Дъщеря ми си чати с приятелките, не ме товари с такива глупости. Оня ден беше на купон с "любоф" от 7 клас. Ми нищо!
Не сте ли на заведение някъде днес?
Купон?
Смисъл?
Ще рискувам да звуча клиширано, но аз не съм като другите момичета, колкото и тъпо да звучи, не казвам че има нещо лошо дъщеря ви, просто използвам възможността от наличието на такива форуми, за да получа малко обратна връзка, стига съм стояла сама с мислите си, ами че аз ще полудея вече
Не чувствам доверие към хората в живота си към този момент, не мога да си говоря с нашите за такива неща, не чувствам че някой изобщо ме разбира и може да ми помогне.
Мога само да си мечтая за "детство" като на дъщеря ви - безгрижно, със заведения и купони, знайте че сте добра майка щом доброволно Ви споделя, дори и да Ви е обиждала някога, Ви цени и обича
.... Нашите дори джобни не ми дават, трябва сама да си поискам, а дадените рядко изобщо стигат за нещо😔


Прочетох " Аз съм на 17" и спрях до там... още колко път имаш да извървиш.
Дано и аз по живея малко, че взех да се обезсърчавам, сега тука чета някакви теми за 27-годишни девственици и жени с токсични половинки и фертилни проблеми
.... Дано си извървя пътя по възможно най-хубавия маршрут🥰

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 19:16 от namrushtena

# 14
  • Мнения: X
опитай се да поговориш с него
ако все още чувстваш нещо сподели му и най-добре лице в лице отколкото чрез чат

Общи условия

Активация на акаунт