Отчаяна самотница с надежда за любов и още много

  • 11 053
  • 139
  •   1
Отговори
  • Мнения: 51
Здравейте и благодаря предварително за отделеното внимание!
Скоро ще навърша 17 и усещам как дълбоко съм навлязла в ежегодната Сатурнова Дупка. Замислям се колко съм наивна и нелепа, невежа и филмирано-поетична.
От както се помня (в детската градина) харесвам едно момче. С него си бяхме доста близки приятели, дори ходехме на танци заедно (имахме си и дует, той трябваше да ме вдига нагоре-надолу и да ме върти, а аз да го гледам влюбено и да го прегръщам - не ми беше трудно). Бяхме ходили заедно на един танцов лагер, където ни избраха за най-добро изпълнение от целия конкурс и той ми подари общата ни награда.
В 8ми клас ни предизвикаха да се целунем и помня как буквално щях да избухна, той някак ме хвана за рамото, а пък аз от страх леко се извъртях и дори не знам дали устните ни са се докоснали😳
Като цяло имаме много хубави и топли спомени заедно.... но всички са в миналото.
Гледайки назад във времето осъзнавам, че през почти всеки период от тепърва започващия си живот, аз съм имала някакви симпатии и чувства към него.
Преди около година (на 23.03.2020 - да знам, обсебена съм) реших да му призная за дългогодишните си чувства по чат, на което той откликна с голямо разбиране и много улесни цялата ситуация и за двама ни. Оказа се, че и той ме е харесвал, но вече било твърде късно, искала ли съм да сме си пак приятели и отново да се сближи, защото от края на 8клас майка ми реши да ме отпише от танци😓
Аз първоначално бях леко разочарована, но все пак обнадеждена, и какво като нямаше да станем гаджета или да сме "интимни", все пак е време прекарано с него.
И сега, хилядолетия по-късно, аз все още си го мечтая, може би искам някаква представа за него, която съм си изградила, вместо самия него, защото отдавна вече не го познавам и не сме си говорили истински. Понякога опитвам да му пиша но не е нищо особено...
Една от съученичките ми (и моя приятелка) напоследък се сближи с компанията му и много и завиждам, което е ужасно... Иска ми се да говоря с приятелките си за него, но чувствам колко съм обсебена и обсебваща и не искам да им досаждам. Още преди 2 години когато им говорех за него, те подхождаха някак неглижирайки ситуацията и не чувствах, че ме подкрепят. Осъзнавам как всичките онези пъти, когато съм плакала за него, (защото например ми е казал нещо на дънките или, защото не ми е казал здрасти на лафката😆),той също ме е харесвал и на него може би също не му е било лесно....
Мога вече да предусетя как всички ми казвате "минало, заминало" и, че трябва да продължавам напред и да не премислям толкова много нещата....
Чувствам се като някаква баба, а не бива да е така на почти 17,нали?!
Това беше малка част, от историйката ми вероятно всички хора минават през такива неща рано или късно през живота си, но тък като не чувствам, че в момента имам някой в живота си, на когото мога да се доверя, ще се оставя във вашите ръце и на вашите думи, бъдете честни💕
Пожелавам Ви здраве на първо място, също така и много щастие, любов и красиви моменти✨🌼💖

# 1
  • Мнения: 502
Как ми се иска пак да съм на 17 и да имам подобни вълнения Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 3 727
Какво означава " било твърде късно"? И той е на 17, нали? Има ли си гадже? Ако не, възползвай се от приятелските ви отношения с него, флиртувай, опитвай. Тепърва ще ти се изясни колко изплашени и неориентирани са младежите, понякога докъм 40-50 год възраст 😂

# 3
  • Мнения: X
Сори, няма да ти чета темата. Като гледам заглавието, как хубаво се самоопределяш, не очаквай нещо приятно прекрасно да ти се случи в този живот.

# 4
  • Мнения: 51
Какво означава " било твърде късно"? И той е на 17, нали? Има ли си гадже? Ако не, възползвай се от приятелските ви отношения с него, флиртувай, опитвай. Тепърва ще ти се изясни колко изплашени и неориентирани са младежите, понякога докъм 40-50 год възраст 😂

Да, на еднаква възраст сме. Не мисля, че ги мога тези неща с "флирта" и небрежните забавления, но също така не мисля и, че той ги толерира. Последно му писах 'хей' вчера, побъбрихме малко, но през цялото време се опитвах да се съхранява и да не пратя някое сърце в повече или да се почувства притиснат и задължен да продължим да си говорим. Винаги аз съм инициатор на интеракциите ни чудя се дали просто не ми отговаря от учтивост, защото ако съм му интересна, не е ли логично да покаже малко интерес или аз просто съм гледала много филми и съм чела много приказки и чакам наготово да ме хванат за ръката

~

Сори, няма да ти чета темата. Като гледам заглавието, как хубаво се самоопределяш, не очаквай нещо приятно прекрасно да ти се случи в този живот.
Да бъде!
Реших заглавието да е нещо иронично, явно се е получило просто тъпо....
И от хора като теб има нужда, не знам дали си реалист или просто искаш да изпадна в някаква депресия. Аз не излизам много, както прочетохте и приятели нямам, пиша си с "лелите от бг мамата"(не искам никой да обидя с това).
Иска ми се да вярвам, че ако "страдам" в ранните си години, ще живея щастливо в късните си, но нищо не е перфектно...

~

Последна редакция: сб, 06 мар 2021, 17:27 от namrushtena

# 5
  • Мнения: 502
Как ми се иска пак да съм на 17 и да имам подобни вълнения Heart Eyes
Дано, когато порасна и аз да го виждам, като нещо маловажно и да му гледам с носталгия и да разказвам как съм била влюбена до уши и да давам съвети и да не ми тежи... 😊

Не омаловажавам Simple Smile Спомням си колко ни беше хубаво с дружките ми да се терзаем за разни момчетии, да коментираме и правим "пъклени" планове Sunglasses
Ама той какво мисли за мен, ама дали ме е забелязал, да го поздравя ли... ах, безценни мигове Smile

Колко е сладка е младостта и колко бързо отминава Sob

# 6
  • Мнения: 12 790
Отчаяна самотнице, а защо не се видите в реала? Само с чатове по-далеч от надежди няма да стигнеш. Вижте се, излезте някъде, ей така, по приятелски (като начало).

# 7
  • Мнения: 51
Отчаяна самотнице, а защо не се видите в реала? Само с чатове по-далеч от надежди няма да стигнеш. Вижте се, излезте някъде, ей така, по приятелски (като начало).


Почвам вече да се срамувам от избора си на заглавие😶
Мислите, че не ми е минавало през ума да му предложа да излезем ли...
Защо пък не...
Наистина ме е страх от подобни ситуации, ами какво ако съм му неприятна и не си прекараме добре, или пък още по-зле, какво ако той се е променил толкова, че вече да не го харесвам. Чувствам, че имам нужда да си харесвам някого, като ми домъчнее се сещам за него, помечтавам си и ми става хубаво, а ако той вече не ми допада(звучи сякаш е някакъв тип ориз, вместо истински жив човек)
Предполагам, че няма как да разберем без да се случи наистина и аз трябва просто да превъзмогна себе си и да повдигна въпроса за среща "в реала"

# 8
  • Мнения: X
Ами според мен той вече по всякакъв начин ти дава знак, че няма интерес. Не общувате често, не поема инициатива, казал ти е, че иска да сте само приятели, но реално и това не сте. Не знам какъв смисъл има да му предлагаш срещи. Това са просто мечтания, имаш нужда да си имаш някого, той ти запълва тази нужда. Като се появи някой реален, ще си продължиш естествено по пътя. Бих се огледала около себе си и към някой, който проявява интерес към теб.

# 9
  • Мнения: 51
Ами според мен той вече по всякакъв начин ти дава знак, че няма интерес. Не общувате често, не поема инициатива, казал ти е, че иска да сте само приятели, но реално и това не сте. Не знам какъв смисъл има да му предлагаш срещи. Това са просто мечтания, имаш нужда да си имаш някого, той ти запълва тази нужда. Като се появи някой реален, ще си продължиш естествено по пътя. Бих се огледала около себе си и към някой, който проявява интерес към теб.
Честно казано май това ми се искаше да чуя.
Страхувам се, че ще го търся в другите хора, но дори не мисля, че вече истински го искам, просто чувствам че го дължа на по-малката аз.
Ходя на йога, но там е пълно с по-големи на възраст от мен хора. Един господин постоянно държи да ме изпраща, защото живеел близо до нас (не знам с какъв акъл му казах къде живея), предлага ми якето си, говори ми "Леле, колко си гъвкава". Може просто да е загрижен и учтив и аз да си внушавам, че съм много интересна на хората, кой знае...
Както виждате, не съм много социална, по-скоро съм интроверт, иска ми се други да идват към мен, а не аз към тях. Оглеждала съм се за заинтересовани покрай мен, но честно казано е трудно да се намери момче покрай мен.
Сега сигурно си ме представяте грозна, дебела, пъпчасала, с възможно най-неприятния характер.... може и да съм такава, но за всеки има по някого, нали..

# 10
  • Мнения: X
Остави ги дъртите господиновци, не са загрижени и учтиви, а търсят секс.
Имай едно наум с такива мераклии изпращащи.
Къде да намериш момчета не знам, отдавна не съм търсила. Simple Smile
Ще се усмихне слънце и на твоята улица.

# 11
  • София
  • Мнения: 38 515
Ня вярвам, че си на 17.
Дъщеря ми си чати с приятелките, не ме товари с такива глупости. Миналата седмица беше на купон с "любоф" от 7 клас. Ми нищо!
Не сте ли на заведение някъде днес?
Купон?

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 21:01 от Rockstar

# 12
  • Мнения: 3 124
Прочетох " Аз съм на 17" и спрях до там... още колко път имаш да извървиш.

# 13
  • Мнения: 51
Остави ги дъртите господиновци, не са загрижени и учтиви, а търсят секс.
Имай едно наум с такива мераклии изпращащи.
Къде да намериш момчета не знам, отдавна не съм търсила. Simple Smile
Ще се усмихне слънце и на твоята улица.
Не съм сигурна, че изобщо знам какво искам...
Когато ходех на психолог, му бях споделила, че искам да ме изнасилят, че нямам против, защото го виждам като форма на привързаност. Всички хора заслужават интимност, грижа и любов, тези които насилват също имат душа, вероятно просто са тъжни чувстват се недооценени, с ниско самочувствие, не смятат, че могат да си спечелят женско внимание по конвенционалния начин.
Не бих имала проблем, ако някой изобщо има такива желания спрямо мен. И какво ако е на 30, брадясал и си говори с тийнейджърки, вместо с връстници. И той заслужава нещо....
Сигурно разсъждавам погрешно и ще пратя и ще бъда използвана много, но човек би дал много за да получи малко внимание и да се почувства погрижен😔

Ня вярвам, че си на 17.
Дъщеря ми си чати с приятелките, не ме товари с такива глупости. Оня ден беше на купон с "любоф" от 7 клас. Ми нищо!
Не сте ли на заведение някъде днес?
Купон?
Смисъл?
Ще рискувам да звуча клиширано, но аз не съм като другите момичета, колкото и тъпо да звучи, не казвам че има нещо лошо дъщеря ви, просто използвам възможността от наличието на такива форуми, за да получа малко обратна връзка, стига съм стояла сама с мислите си, ами че аз ще полудея вече
Не чувствам доверие към хората в живота си към този момент, не мога да си говоря с нашите за такива неща, не чувствам че някой изобщо ме разбира и може да ми помогне.
Мога само да си мечтая за "детство" като на дъщеря ви - безгрижно, със заведения и купони, знайте че сте добра майка щом доброволно Ви споделя, дори и да Ви е обиждала някога, Ви цени и обича
.... Нашите дори джобни не ми дават, трябва сама да си поискам, а дадените рядко изобщо стигат за нещо😔


Прочетох " Аз съм на 17" и спрях до там... още колко път имаш да извървиш.
Дано и аз по живея малко, че взех да се обезсърчавам, сега тука чета някакви теми за 27-годишни девственици и жени с токсични половинки и фертилни проблеми
.... Дано си извървя пътя по възможно най-хубавия маршрут🥰

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 19:16 от namrushtena

# 14
  • Мнения: X
опитай се да поговориш с него
ако все още чувстваш нещо сподели му и най-добре лице в лице отколкото чрез чат

# 15
  • София
  • Мнения: 2 569
Малииии...... тва и пързалките вече не са като едно време Fearful

# 16
  • Мнения: X
Малииии...... тва и пързалките вече не са като едно време Fearful

Права си.Grin

# 17
  • Мнения: 12 790
Мда, вече даже и аз се ориентирах.

# 18
  • Мнения: 51
опитай се да поговориш с него
ако все още чувстваш нещо сподели му и най-добре лице в лице отколкото чрез чат

Напоследък си повтарям, че винаги ще го помня и обичам и че определено ще остане като важна част от житейския ми път, независимо дали ще продължим заедно или поотделно.
Дълбоко в себе си съм приела факта, че втора "любов" между нас няма да просъществува, но надеждите са си надежди.
Ще ми се да не съм винаги аз инициатор и ако той има някакви симпатии към мен, отдавна щеше да ги е изказал.
Не бих искала да рисувам да звуча обсебена от съществото му, да кажем че бавно но славно се отдалечавам от него и се надявам по пътя да се появи някой друг, с който да изживея далеч по-хубави моменти
Живота тепърва започва


Малииии...... тва и пързалките вече не са като едно време Fearful

Права си.Grin
😳😔


Мда, вече даже и аз се ориентирах.
?
Кажете ми го право в очите, осъдете ме, пиша тук, за да видя каква съм, къде бъркам, как да си помогна, не виждате ли колко съм отчаяна😅

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 19:32 от namrushtena

# 19
  • Мнения: 1 005
Дори не предполагате с какъв кеф си отворих една бира и чипс . Зарових се в спомените , когато бях на 17 г. Петък е в крайта сметка Sunglasses

# 20
  • Мнения: 4 208
След "лафката" и "интеракциите" ме загуби. Сори...

# 21
  • Мнения: 51
Дори не предполагате с какъв кеф си отворих една бира и чипс . Зарових се в спомените , когато бях на 17 г. Петък е в крайта сметка Sunglasses
Нямам търпение и аз да достигна това ниво


След "лафката" и "интеракциите" ме загуби. Сори...
Май всички така се губят и никому не съм интересна

# 22
  • Мнения: 1 005
Много е клиширано , но ти си на 17 г , ма.ка му . Не трябва ли да се виждаш на живо с хора , да имаш преживявания , купон , спомени , грешки . Вярвай ми , че ще го забравиш много бързо .

п.с. вече се почувствах като лелка Joy

# 23
  • Мнения: X
опитай се да поговориш с него
ако все още чувстваш нещо сподели му и най-добре лице в лице отколкото чрез чат

Напоследък си повтарям, че винаги ще го помня и обичам и че определено ще остане като важна част от житейския ми път, независимо дали ще продължим заедно или поотделно.
Дълбоко в себе си съм приела факта, че втора "любов" между нас няма да просъществува, но надеждите са си надежди.
Ще ми се да не съм винаги аз инициатор и ако той има някакви симпатии към мен, отдавна щеше да ги е изказал.
Не бих искала да рисувам да звуча обсебена от съществото му, да кажем че бавно но славно се отдалечавам от него и се надявам по пътя да се появи някой друг, с който да изживея далеч по-хубави моменти
Живота тепърва започва


Малииии...... тва и пързалките вече не са като едно време Fearful

Права си.Grin
😳😔


Мда, вече даже и аз се ориентирах.
?
Кажете ми го право в очите, осъдете ме, пиша тук, за да видя каква съм, къде бъркам, как да си помогна, не виждате ли колко съм отчаяна😅
еми тогава продължи напред няма какъв съвет да ти дадем

# 24
  • Мнения: 51
Много е клиширано , но ти си на 17 г , ма.ка му . Не трябва ли да се виждаш на живо с хора , да имаш преживявания , купон , спомени , грешки . Вярвай ми , че ще го забравиш много бързо .

п.с. вече се почувствах като лелка Joy
Аз съм филмираната ревла по "купоните" , напила се от патронче флирт, кани се да пише на индийци в оmegle и да им праща голи снимки.... Май просто не съм добра компанията, казват ми че съм забавна, ама ето ме в петък вечер в бг мама

# 25
  • Мнения: 17 407
Малииии...... тва и пързалките вече не са като едно време Fearful

Много обичам да чета кое било нормално за 17 годишен. Нима няма двойки, които са заедно от деца или момичета на 20, вече семейни и с дете?

# 26
  • Мнения: 1 005
Забавна си . Всеки си има моменти на " дупка "  .  " От позицията на времето " 🤣 мога да ти кажа , че е временно . Сменяш хобито , съответно излиза нова среда и ще видиш колко като него ще се наредят . Вкарай новост в живота си .

# 27
  • Мнения: 51
Забавна си . Всеки си има моменти на " дупка "  .  " От позицията на времето " 🤣 мога да ти кажа , че е временно . Сменяш хобито , съответно излиза нова среда и ще видиш колко като него ще се наредят . Вкарай новост в живота си .
След последната промяна си срязах сама бретон в училище с къдрави ножички, след което се боядисах в розово и си остригах дългата коса до ушите
Мислила съм си как ако влагам енергията и времето си в нещо продуктивно и приятно, няма да имам време да мисля толкова много и просто в един момент ще привикан към тази рутина и ще започна да се движа по течението, но някак по-отговорно
Докато този момент дойде, аз и унищожената ми коса ще се грижим за себе си и ще престанем да го мислим тоя Младен(въпросния младеж) както и всички останали, защото (ако не ви е станало вече ясно) съм доста влюбчива
Бях споменавала на психолога си, че мечтая да съм самодостатъчна, но не и да се изолирам нарочно - нещо, което правя напоследък уж залъгвайки се че помагам на себе си в бъдещето и се отдалечавам от токсични взаимоотношения, днес приятелките ми ходиха някъде заедно, едната ме покани, но само мисълта да прекарам време с тях ми създаде топка неудобство в корема
Имам нужда да романтизирам живота и ми е трудно, защото още не съм го живяла, използвам минали моменти и отминали хора
Тук, пред вас, независимо дали ви интересува, си обещавам да бъда добронамерена и да не премислям толкова много нещата, да живея в настоящето и да се обичам

# 28
  • Мнения: 2 204
Пиши ми на лични, може да измислим нещо по проблема ти

# 29
  • Мнения: 8 937
Може би е време за нов психолог, защото на мен подобни размисли не ми звучат ок...

# 30
  • Мнения: 738
Браво, момиче! Прекрасен правопис! Доста добре за съвременно младо момиче. От коя езикова гимназия си?

# 31
  • Мнения: 51
Може би е време за нов психолог, защото на мен подобни размисли не ми звучат ок...
За жалост майка ми отказваше да плаща сеансите и си ги плаща сама със стипендията (21лв на месец).... В един момент парите свършиха, заедно с нашите срещи, бих искала да се върна при него, защото ми помагаше, но на този етап, трябва да спестя малко пари, стига съм се глезила, засега ще питам вас за психо-съвети и ще се опитвам да си помагам сама, дано скоро се появи и някой доверен приятел няма да ми се отрази никак зле чужда компания


Браво, момиче! Прекрасен правопис! Доста добре за съвременно младо момиче. От коя езикова гимназия си?
Хаха, благодаря, постоянно се притеснявах дали е о или у

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 21:13 от namrushtena

# 32
  • Мнения: 1 005
Много ми хареса обещанието , " Обичай се повече " .
Напомняш ми на мен на тази възраст. Вечно бях "различната" , бях като трън в задника . Косата ми вечно беше като дъга , защото " търсех себе си " и се боядисвах нон стоп . На финала отидох да ми отрежат връхчета на коса до кръста и се прибрах с прическа като на мацката от " Тату" 😂

# 33
  • Мнения: 51
И намерихте ли се💖

# 34
  • Мнения: 1 005
Отне ми доста време , но имаше странични фактори , които ми пречеха ( семейни проблеми ) .
Намерих се , макар и да не се вписвах в обстановката си се чувствах самодостатъчна . Реших , че няма да се водя по правилата на другите и те трябва да ме следват .Дълго време не намирах човек , който да ме разбира , но и това се случи . Колкото сме различни , толкова сме и еднакви . Обичаме се такива каквито сме , няма нагаждане , няма преструвки .

# 35
  • Мнения: 7 922
Изтрий веднага  информацията къде живееш и къде учиш. Ако не знаеш как, помоли модератор за съдействие.

# 36
  • Мнения: 51
Отне ми доста време , но имаше странични фактори , които ми пречеха ( семейни проблеми ) .
Намерих се , макар и да не се вписвах в обстановката си се чувствах самодостатъчна . Реших , че няма да се водя по правилата на другите и те трябва да ме следват .Дълго време не намирах човек , който да ме разбира , но и това се случи . Колкото сме различни , толкова сме и еднакви . Обичаме се такива каквито сме , няма нагаждане , няма преструвки .
✨Звучи прекрасно✨


Изтрий веднага  информацията къде живееш и къде учиш. Ако не знаеш как, помоли модератор за съдействие.
✔️

# 37
  • Мнения: 1 005
И ти ще го постигнеш , ще изживееш и хубави и лоши моменти , но това трябва само да те амбицира повече .  Разковничето е в " Обичай се повече " . Това не трябва никога да го забравяш , колкото и егоистично да звучи .

# 38
  • Мнения: 2 204
Не е клиширано, тоест клиширано е за нас, защото сме отстрани. За нея е оригинално, ново, непоносимо, всяка от думите й има повече от безкрайна тежест и заряд, всяко клише е доживотна истина. Само който не е бил същия олигофрен няма да знае, че тя си вярва и от нейна гледна точка преувеличения няма.
И така две страници, дълги като две хилядолетия. После дойде това за косата и поне аз рязко се успокоих. Тоз, който може да ходи с розова коса до ушите, него нищо не ще сломи го.

# 39
  • Мнения: 51
Тоз, който може да ходи с розова коса до ушите, него нищо не ще сломи го.
Новата ми мантра😂❤️

# 40
  • Мнения: 215
Не съм чел повечето коментари. Но много ги мислиш нещата, много ги анализираш по не добрия начин. За да ти се случват хубави неща в живота трябва да мислиш по-практично и рационално. Да си стъпила на земята. С това абстрактно и "творческо" мислене само ядове ще ядеш. Ще си мечтания клиент за всеки психолог, защото може и 10 години да ходиш и оправяне няма. Мъжете ще ти се кефят, защото обожаваме отнесените жени, но и дълготрайна връзка трудно ще завъртиш.
Ако имаш нужда ходи по психолози, но за нещо конкретно и временно. Без да стигаш до зависимост.
Предполагам си от дисфункционално семейство и това ти се е отразило.

# 41
  • Мнения: 51
Не съм чел повечето коментари. Но много ги мислиш нещата, много ги анализираш по не добрия начин. За да ти се случват хубави неща в живота трябва да мислиш по-практично и рационално. Да си стъпила на земята. С това абстрактно и "творческо" мислене само ядове ще ядеш. Ще си мечтания клиент за всеки психолог, защото може и 10 години да ходиш и оправяне няма. Мъжете ще ти се кефят, защото обожаваме отнесените жени, но и дълготрайна връзка трудно ще завъртиш.
Ако имаш нужда ходи по психолози, но за нещо конкретно и временно. Без да стигаш до зависимост.
Предполагам си от дисфункционално семейство и това ти се е отразило.
Май сме средностатистическо семейство, нищо особено, изискваща майка, инертен баща, сестра с която ме сравняват...
Мисля да продължа с психология или психиатрия(знам, че нямат общо, просто съм в биологична паралелка, та може да продължа с медицина, кой знае...). Смятам, че бих била добър психолог, казват ми че предразполагам хора да споделят, но главно за тъжни теми. Уж се имах за позитивна личност, кога и как изведнъж съм започнала да радиирам толкова тъга и сълзливост.
Това, че ме определихте като "артистична" физически ме усмихна, дано си намеря място на което да принадлежа, без да се заключавам дадени стереотипи
Определено имам нужда да поработя над себе си и да рефлектирам малко
В началото съжалих, че създадох тази тема, но сега съм благодарна, както и на вас💕

# 42
  • Мнения: 215
Май сме средностатистическо семейство, нищо особено, изискваща майка, инертен баща, сестра с която ме сравняват...
Мисля да продължа с психология или психиатрия(знам, че нямат общо, просто съм в биологична паралелка, та може да продължа с медицина, кой знае...). Смятам, че бих била добър психолог, казват ми че предразполагам хора да споделят, но главно за тъжни теми. Уж се имах за позитивна личност, кога и как изведнъж съм започнала да радиирам толкова тъга и сълзливост.
Това, че ме определихте като "артистична" физически ме усмихна, дано си намеря място на което да принадлежа, без да се заключавам дадени стереотипи
Определено имам нужда да поработя над себе си и да рефлектирам малко
В началото съжалих, че създадох тази тема, но сега съм благодарна, както и на вас💕

Изискваща майка и инертен баща викаш е средностатистическото българско семейство Joy Май има нещо вярно Grinning

Иначе звучиш като много мило момиче. Щом те влече психологията действай. В любовта внимавай да не попадаш на идиоти. Не се увличай по алкохол и наркотици. Успех ти желая.

# 43
  • Мнения: 646
Ох милата колко си сладка Blush Истината е, че нямаш още опит. Сега с тоя ми акъл да съм на 17 така ще му завъртя главата, че ще ходи като пиян по цял ден Grinning

# 44
  • Мнения: 1 112
Отчаяна самотница на 17 ??? Ми на 50, каква ще си? 😂

# 45
  • Мнения: 51
Отчаяна самотница на 17 ??? Ми на 50, каква ще си? 😂
Заглавието е иронично🙁🤦‍♀️.....
Чувствам се длъжна да направя шегата с котките, но може да си взема и хамелеон, защото мама не ми купи в 6 клас, както и да е, благодаря за окуражаването, ще видим какво има Вселената в ръкава си за мен, дано се окаже хубаво✨💕

# 46
  • Мнения: 1 786
И на мен ми направи впечатление колко грамотно пишеш, браво! Напоследък вече толкова съм свикнала на неграмотните писания на 20+ и 30+ годишните, че нивото на твоята грамотност ме изненада много приятно! 👍
По въпроса с младежа - хич не си го слагай на сърце! Като чета оставам с впечатлението, че нямаш много контакти с различни хора, затова явно така си се фокусирала върху него... а той няма по-специален интерес към теб. И не си ти сбърканата, която очаква той да направи крачка към теб, много сме така 🤣 Не знам, аз явно съм старомодна, но очаквам мъжа да прояви някаква инициатива... ако не - да си гледа работата, няма да търча след него! Така де, човек трябва да се държи на положение! 🤣
А ти си помисли - живот и здраве, очаква те университет, нова работа по-натам, ехе, колко нови и интересни хора ще срещнеш...

# 47
  • Мнения: 1 145

Мислила съм си как ако влагам енергията и времето си в нещо продуктивно и приятно, няма да имам време да мисля толкова много и просто в един момент ще привикан към тази рутина и ще започна да се движа по течението, но някак по-отговорно
Докато този момент дойде, аз и унищожената ми коса ще се грижим за себе си и ще престанем да го мислим тоя Младен(въпросния младеж) както и всички останали, защото (ако не ви е станало вече ясно) съм доста влюбчива
Тук сама даваш решение - занимавай се с нещо, измисли си хоби. От най-голямата дупка , в която съм била излязох рисувайки. Просто пренасочвах негативните мисли в усилието даа сътворя нещо красиво.
Танцувала си преди - танцувай отново!  тренирай/репетирай у дома, не е нужно да излизаш, ако не можеш да си го позволиш. Намери онлайн уроци...
Нещо свързано с психология, книги, пак нещо онлайн, като най-достъпно....
Знам ли , нахвърлям идеи, сама ще си намериш нещото.

Бях споменавала на психолога си, че мечтая да съм самодостатъчна, но не и да се изолирам нарочно
Хората сме социални същества, имаме нужда от любов, любовта в най-чистата си форма е такава - идеализирана - не можеш да допуснеш лоша мисъл за другия. Радвай се , че имаш това усещане у себе си, то не е малко. Забеляза ли колко хора си спомнят с умиление и искат да се върнат в тези емоции?
Дори човека да не е до теб, ако е в мислите ти - имаш любов.

Имам нужда да романтизирам живота и ми е трудно, защото още не съм го живяла, използвам минали моменти и отминали хора
Тук, пред вас, независимо дали ви интересува, си обещавам да бъда добронамерена и да не премислям толкова много нещата, да живея в настоящето и да се обичам
Романтизирай, много по-добре  е от пиянстване по купони и безразборен секс , който носи половинчато физиечско удоволствие, а след това се чувстваш празна душевно.
Не обещавай нищо на никого тук, следвай себе си и не прави компромиси, не върви по пътя на други хова,  не слушай и нас, пътя сама ще си го извървиш и няма рецепта, няма грешно и правилно. Грешките се поправят, ако имаш силата и желанието, периодите на тъга се сменят с периоди на радост. Във всичко има баланс.
Аз на 25 осъзнах, че съм следвала стереотипа налаган от родителите ми, записах нова втора спецциалност в университета, без да знам ще я завърша ли или не (работех паралелно). Е , завърших , намерих мечтаната работа, раздавах се до безкрай, за да докажа, че съм добра. Отсреща ме товареха още  и още без никаква благодарност...  Оставам идеалист и си казвам, че кофти отношението на другите не е моя работа и си е негатив за тях самите. Аз взех каквото ми трябваше - натрупах опита и ще видим накъде ще ме отнесе вятъра.

Внимавай с учтивите чичковци, някой до е казал вече, но и аз да кажа. Голи снимки не пращай на непознати, не знаеш кой как ще злоупотреби с тях. В интернет не си анонимна, понякога може да има кофти последици.

И последно - Внимавай с комуникацията онлайн, понякога отсреща се тълкува много по-различно от това, което си искала да кажеш. С това момче нищо няма да стане по чат, не виждаш усмихва ли се или не, когато му пишеш... Ако някой ден се престрашиш за жива среща сама ще си отговориш дали е заинтересуван или не, а и би имала повече шансове да го заинтругуваш, да разбереш колко се е променил и в каква посока, дали все още е този идеал който пазиш в съснанието си.
Ако не стане нищо с него - просто не е бил за теб, постепенно ще избледнеят мислите  и така... някъде те чака истинския и не знаеш кога и от кой ъгъл ще се появи (от опит го казвам, но няма да разказвам, защото сугурно написах по-голям роман от теб) .
Успех!

# 48
  • Мнения: 9
Еха! Темата все едно е писана от моето аз, само че от женски пол. Почти всичко описано от теб съвпада с реалността и при мен. Интроверт съм, нямал съм връзка към момента, почти нон-стоп мислещ за определено момиче, което само хвърля по някой лаф. Пък то и аз съм на 16, почти 17, както си го описала.
Случайност? Hushed

# 49
  • Мнения: 51
Еха! Темата все едно е писана от моето аз, само че от женски пол. Почти всичко описано от теб съвпада с реалността и при мен. Интроверт съм, нямал съм връзка към момента, почти нон-стоп мислещ за определено момиче, което само хвърля по някой лаф. Пък то и аз съм на 16, почти 17, както си го описала.
Случайност? Hushed
Да ги зарязвяме тея неблагодарни нещастници и да си гледаме щастието, а
(младене, ако четеш това, още те обичам)
😆😆😆




Мислила съм си как ако влагам енергията и времето си в нещо продуктивно и приятно, няма да имам време да мисля толкова много и просто в един момент ще привикан към тази рутина и ще започна да се движа по течението, но някак по-отговорно
Докато този момент дойде, аз и унищожената ми коса ще се грижим за себе си и ще престанем да го мислим тоя Младен(въпросния младеж) както и всички останали, защото (ако не ви е станало вече ясно) съм доста влюбчива
Тук сама даваш решение - занимавай се с нещо, измисли си хоби. От най-голямата дупка , в която съм била излязох рисувайки. Просто пренасочвах негативните мисли в усилието даа сътворя нещо красиво.
Танцувала си преди - танцувай отново!  тренирай/репетирай у дома, не е нужно да излизаш, ако не можеш да си го позволиш. Намери онлайн уроци...
Нещо свързано с психология, книги, пак нещо онлайн, като най-достъпно....
Знам ли , нахвърлям идеи, сама ще си намериш нещото.

Бях споменавала на психолога си, че мечтая да съм самодостатъчна, но не и да се изолирам нарочно
Хората сме социални същества, имаме нужда от любов, любовта в най-чистата си форма е такава - идеализирана - не можеш да допуснеш лоша мисъл за другия. Радвай се , че имаш това усещане у себе си, то не е малко. Забеляза ли колко хора си спомнят с умиление и искат да се върнат в тези емоции?
Дори човека да не е до теб, ако е в мислите ти - имаш любов.

Имам нужда да романтизирам живота и ми е трудно, защото още не съм го живяла, използвам минали моменти и отминали хора
Тук, пред вас, независимо дали ви интересува, си обещавам да бъда добронамерена и да не премислям толкова много нещата, да живея в настоящето и да се обичам
Романтизирай, много по-добре  е от пиянстване по купони и безразборен секс , който носи половинчато физиечско удоволствие, а след това се чувстваш празна душевно.
Не обещавай нищо на никого тук, следвай себе си и не прави компромиси, не върви по пътя на други хова,  не слушай и нас, пътя сама ще си го извървиш и няма рецепта, няма грешно и правилно. Грешките се поправят, ако имаш силата и желанието, периодите на тъга се сменят с периоди на радост. Във всичко има баланс.
Аз на 25 осъзнах, че съм следвала стереотипа налаган от родителите ми, записах нова втора спецциалност в университета, без да знам ще я завърша ли или не (работех паралелно). Е , завърших , намерих мечтаната работа, раздавах се до безкрай, за да докажа, че съм добра. Отсреща ме товареха още  и още без никаква благодарност...  Оставам идеалист и си казвам, че кофти отношението на другите не е моя работа и си е негатив за тях самите. Аз взех каквото ми трябваше - натрупах опита и ще видим накъде ще ме отнесе вятъра.

Внимавай с учтивите чичковци, някой до е казал вече, но и аз да кажа. Голи снимки не пращай на непознати, не знаеш кой как ще злоупотреби с тях. В интернет не си анонимна, понякога може да има кофти последици.

И последно - Внимавай с комуникацията онлайн, понякога отсреща се тълкува много по-различно от това, което си искала да кажеш. С това момче нищо няма да стане по чат, не виждаш усмихва ли се или не, когато му пишеш... Ако някой ден се престрашиш за жива среща сама ще си отговориш дали е заинтересуван или не, а и би имала повече шансове да го заинтругуваш, да разбереш колко се е променил и в каква посока, дали все още е този идеал който пазиш в съснанието си.
Ако не стане нищо с него - просто не е бил за теб, постепенно ще избледнеят мислите  и така... някъде те чака истинския и не знаеш кога и от кой ъгъл ще се появи (от опит го казвам, но няма да разказвам, защото сугурно написах по-голям роман от теб) .
Успех!
Нямам търпение🥰🥺🥺

# 50
  • Мнения: 1 189
Еха! Темата все едно е писана от моето аз, само че от женски пол. Почти всичко описано от теб съвпада с реалността и при мен. Интроверт съм, нямал съм връзка към момента, почти нон-стоп мислещ за определено момиче, което само хвърля по някой лаф. Пък то и аз съм на 16, почти 17, както си го описала.
Случайност? Hushed
Да ги зарязвяме тея неблагодарни нещастници и да си гледаме щастието, а
(младене, ако четеш това, още те обичам)
😆😆😆




Мислила съм си как ако влагам енергията и времето си в нещо продуктивно и приятно, няма да имам време да мисля толкова много и просто в един момент ще привикан към тази рутина и ще започна да се движа по течението, но някак по-отговорно
Докато този момент дойде, аз и унищожената ми коса ще се грижим за себе си и ще престанем да го мислим тоя Младен(въпросния младеж) както и всички останали, защото (ако не ви е станало вече ясно) съм доста влюбчива
Тук сама даваш решение - занимавай се с нещо, измисли си хоби. От най-голямата дупка , в която съм била излязох рисувайки. Просто пренасочвах негативните мисли в усилието даа сътворя нещо красиво.
Танцувала си преди - танцувай отново!  тренирай/репетирай у дома, не е нужно да излизаш, ако не можеш да си го позволиш. Намери онлайн уроци...
Нещо свързано с психология, книги, пак нещо онлайн, като най-достъпно....
Знам ли , нахвърлям идеи, сама ще си намериш нещото.

Бях споменавала на психолога си, че мечтая да съм самодостатъчна, но не и да се изолирам нарочно
Хората сме социални същества, имаме нужда от любов, любовта в най-чистата си форма е такава - идеализирана - не можеш да допуснеш лоша мисъл за другия. Радвай се , че имаш това усещане у себе си, то не е малко. Забеляза ли колко хора си спомнят с умиление и искат да се върнат в тези емоции?
Дори човека да не е до теб, ако е в мислите ти - имаш любов.

Имам нужда да романтизирам живота и ми е трудно, защото още не съм го живяла, използвам минали моменти и отминали хора
Тук, пред вас, независимо дали ви интересува, си обещавам да бъда добронамерена и да не премислям толкова много нещата, да живея в настоящето и да се обичам
Романтизирай, много по-добре  е от пиянстване по купони и безразборен секс , който носи половинчато физиечско удоволствие, а след това се чувстваш празна душевно.
Не обещавай нищо на никого тук, следвай себе си и не прави компромиси, не върви по пътя на други хова,  не слушай и нас, пътя сама ще си го извървиш и няма рецепта, няма грешно и правилно. Грешките се поправят, ако имаш силата и желанието, периодите на тъга се сменят с периоди на радост. Във всичко има баланс.
Аз на 25 осъзнах, че съм следвала стереотипа налаган от родителите ми, записах нова втора спецциалност в университета, без да знам ще я завърша ли или не (работех паралелно). Е , завърших , намерих мечтаната работа, раздавах се до безкрай, за да докажа, че съм добра. Отсреща ме товареха още  и още без никаква благодарност...  Оставам идеалист и си казвам, че кофти отношението на другите не е моя работа и си е негатив за тях самите. Аз взех каквото ми трябваше - натрупах опита и ще видим накъде ще ме отнесе вятъра.

Внимавай с учтивите чичковци, някой до е казал вече, но и аз да кажа. Голи снимки не пращай на непознати, не знаеш кой как ще злоупотреби с тях. В интернет не си анонимна, понякога може да има кофти последици.

И последно - Внимавай с комуникацията онлайн, понякога отсреща се тълкува много по-различно от това, което си искала да кажеш. С това момче нищо няма да стане по чат, не виждаш усмихва ли се или не, когато му пишеш... Ако някой ден се престрашиш за жива среща сама ще си отговориш дали е заинтересуван или не, а и би имала повече шансове да го заинтругуваш, да разбереш колко се е променил и в каква посока, дали все още е този идеал който пазиш в съснанието си.
Ако не стане нищо с него - просто не е бил за теб, постепенно ще избледнеят мислите  и така... някъде те чака истинския и не знаеш кога и от кой ъгъл ще се появи (от опит го казвам, но няма да разказвам, защото сугурно написах по-голям роман от теб) .
Успех!
Нямам търпение🥰🥺🥺

Айде стана ! Остава да си размените телефоните 😁

# 51
  • Мнения: 2 204
Внимавай с учтивите чичковци, някой до е казал вече, но и аз да кажа. Голи снимки не пращай на непознати, не знаеш кой как ще злоупотреби с тях. В интернет не си анонимна, понякога може да има кофти последици.
Закъсня със съвета. Вече ми прати голи снимки. Трябваше по-рано да го кажеш това.

# 52
  • Мнения: 9

Айде стана ! Остава да си размените телефоните 😁

Май се отказах Close

Внимавай с учтивите чичковци, някой до е казал вече, но и аз да кажа. Голи снимки не пращай на непознати, не знаеш кой как ще злоупотреби с тях. В интернет не си анонимна, понякога може да има кофти последици.
Закъсня със съвета. Вече ми прати голи снимки. Трябваше по-рано да го кажеш това.

# 53
  • Мнения: 51
Внимавай с учтивите чичковци, някой до е казал вече, но и аз да кажа. Голи снимки не пращай на непознати, не знаеш кой как ще злоупотреби с тях. В интернет не си анонимна, понякога може да има кофти последици.
Закъсня със съвета. Вече ми прати голи снимки. Трябваше по-рано да го кажеш това.
Много смешно🤨🙄👏👏

# 54
  • Мнения: 2 353
  Cure, изключително грозно набедяваш момичето!

# 55
  • Мнения: 1 789
Започни да пишеш художествена литература - разкази, романи, повести. Отдава ти се.
Това с момчетата /мъжете е на късмет, но трябва да целунеш доста жаби, преди да срещнеш принца 🙂

# 56
  • Мнения: 215
Започни да пишеш художествена литература - разкази, романи, повести. Отдава ти се.
Това с момчетата /мъжете е на късмет, но трябва да целунеш доста жаби, преди да срещнеш принца 🙂

Тя ще ги целуне. Ама даваш ли гаранция, че накрая ще срещне принца Joy

# 57
  • Мнения: X
И аз съм отчаян самотник (на 22) и се надявам на любов, пожелавам ти успех и късмет във всичко авторке Simple Smile.

# 58
  • Мнения: 215
И аз съм отчаян самотник (на 22) и се надявам на любов, пожелавам ти успех и късмет във всичко авторке Simple Smile.

Покани я на кафенце.

# 59
  • Мнения: 8 808
Все по-безобразни теми в този форум. Дано по-скоро влезе модератор.

# 60
  • Мнения: 3 689
И аз съм отчаян самотник (на 22) и се надявам на любов, пожелавам ти успех и късмет във всичко авторке Simple Smile.

Покани я на кафенце.
Какви времена настанаха, мъжете да си прехвърлят топката един на друг  и да чакат момичето да ги покани.

# 61
  • Мнения: 31 719
В първия момент от заглавието мислех, че става въпрос за някоя 40 годишна жена, пък то 17 годишна тийнка.
Смея се.

# 62
  • SF
  • Мнения: 21 226
Щях да се откажа от темата, когато прочетох в първото изречение, че си на 17. Но дочетох първия ти пост и още няколко след него. Видях по какъв начин отговаряш на доста прибързани заключения и констатации за теб. Доста си мъдра и доста по-умна от някои хора, чиито съвети те интересуват, защото това е идеята да пуснеш тема - искаш да чуеш мнения.
Грамотна си, осъзната си и няма да останеш сама, ще предизвикваш много интерес у мъжете. И "недооценяване" у жените.
Предполагам, че изглеждаш много по-зряло от момчето, за което ни разказваш, че него го "вее вятър на бял кон" и би си паснал повече с някоя шестокласничка, която ще го гледа като бог, знаещ и можещ всичко. Предполагам, че бързо ще ти стане тъпо с него, освен ако и той не е толкова развит за възрастта си, колкото си и ти. Може би за момента не сте подходящата двойка. Наистина изглеждаш на повече от 17 години и на моменти реших, че някой пуска фалшива тема, без си направи дори и минимален труд да имитира на мислене и писане на тийнейджърите.

# 63
  • Мнения: 51
Малко от "творчеството ми"





Щях да се откажа от темата, когато прочетох в първото изречение, че си на 17. Но дочетох първия ти пост и още няколко след него. Видях по какъв начин отговаряш на доста прибързани заключения и констатации за теб. Доста си мъдра и доста по-умна от някои хора, чиито съвети те интересуват, защото това е идеята да пуснеш тема - искаш да чуеш мнения.
Грамотна си, осъзната си и няма да останеш сама, ще предизвикваш много интерес у мъжете. И "недооценяване" у жените.
Предполагам, че изглеждаш много по-зряло от момчето, за което ни разказваш, че него го "вее вятър на бял кон" и би си паснал повече с някоя шестокласничка, която ще го гледа като бог, знаещ и можещ всичко. Предполагам, че бързо ще ти стане тъпо с него, освен ако и той не е толкова развит за възрастта си, колкото си и ти. Може би за момента не сте подходящата двойка. Наистина изглеждаш на повече от 17 години и на моменти реших, че някой пуска фалшива тема, без си направи дори и минимален труд да имитира на мислене и писане на тийнейджърите.
Определено ми вдигнахте самочувствието, всички в тази тема☺️
~
Обикновено като си лягам да спя вечер и си мисля за момчето, как си говорим, какво ли би било да сме си заедно щастливи, но вчера тази идея ми се стори нелепа, някак самия той ми изглеждаше много различен, изобщо не исках да си го представям до мен, както обикновено. Почувствах, че го "пускам"от представите си и ми стана хубаво, някак сякаш израствам, ставам по-независима, но същевременно ми и домъчня, защото не знаех как да се "приспя", с каква мисъл, мечта, нагласа за следващия ден и за бъдещето.

Започни да пишеш художествена литература - разкази, романи, повести. Отдава ти се.
Това с момчетата /мъжете е на късмет, но трябва да целунеш доста жаби, преди да срещнеш принца 🙂

Тя ще ги целуне. Ама даваш ли гаранция, че накрая ще срещне принца Joy

Дано наистина си намеря правилния човек, готова съм на много в името на такива неща, доста съм емоционална и влюбчива, дано не се възползват от мен🙂

В първия момент от заглавието мислех, че става въпрос за някоя 40 годишна жена, пък то 17 годишна тийнка.
Смея се.
Възрастни често ми повтарят, че не съм си изживяла детските години и още от малка съм някак по-зряла и осъзната. Аз не мисля, че е така, чувствам именно обратното, че съм неопитна и изобщо нямам представа какво е живота. На нашето поколение ни е внушение, че в България няма шанс за реализация и хубав живот(не говорим за кариера или образование), аз раста с шегите, че тук свестен мъж няма да си намеря, че ще съм една домакиня, ще сипвам ракии и салати и от време на време "ще ме мъндръсат" чичовци, като ако съм късметлийка, може и да са финансово осигурени.....
Може и да разсъждавам като 40-годишна,но май ми харесва да съм различна и "специална", стига да не е натрапчиво и странно. Не искам да съм като връстничките си, които само търсят откъде да си купят електронни цигари💁‍♀️, та да си поклюкарят кой им е загледал дупето в новите дънки. Признавам, че понякога им завиждам, ама бързо ми минава и се радвам, че съм си аз😆

Все по-безобразни теми в този форум. Дано по-скоро влезе модератор.
Надявам се никого да не съм засегнала, просто търся обратна връзка....

Последна редакция: сб, 06 мар 2021, 12:33 от namrushtena

# 64
  • София
  • Мнения: 2 569
Абе вие нормални ли сте? Не прочетохте, ли че невинната самотница изпитва съжаление към изнасилвачите и няма против да им стане жертва. То бива подигравка, ама чак пък толкова.

# 65
  • Мнения: 8 937
Не просто ги съжалява, а би приела изнасилването като израз на чувства. Ако не е пързалка, момичето е болно, а не зряло.

# 66
  • Мнения: X
Абе вие нормални ли сте? Не прочетохте, ли че невинната самотница изпитва съжаление към изнасилвачите и няма против да им стане жертва. То бива подигравка, ама чак пък толкова.
пързалки всякакви

# 67
  • Мнения: 51
Не просто ги съжалява, а би приела изнасилването като израз на чувства. Ако не е пързалка, момичето е болно, а не зряло.
Това са просто размисли🙁
Не го копнея и мечтая с цялата си душа и сърце и не го пожелавам никому!!
Естествено, че бих предпочела нормална, и доколкото е възможно, здравословна връзка, пред нещо подобно....
Искало ми се е някои вечери, докато се прибирам по-късно да вляза в нечия кола и да ми "мине сефтето", чувствала съм се поласкана ако някой ми викне или свирене от колата си или неволно си протърка ръката по мен на касата в магазина или на пешеходната пътека, но всичко това си остават само мисли, единствено в главата ми, не съм била инициатор на такива... неща
Просто като никой "нормален" не ме иска, сигурно "ненормалните" ще ме, та нали съм "болна"🤷‍♀️
Не е приказно и вълшебно, но нищо не е перфектно😐

Последна редакция: сб, 06 мар 2021, 12:56 от namrushtena

# 68
  • Мнения: 215
Не просто ги съжалява, а би приела изнасилването като израз на чувства. Ако не е пързалка, момичето е болно, а не зряло.
Това са просто размисли🙁
Не го копнея и мечтая с цялата си душа и сърце и не го пожелавам никому!!
Естествено, че бих предпочела нормална, и доколкото е възможно, здравословна връзка, пред нещо подобно....
Искало ми се е някои вечери, докато се прибирам по-късно да вляза в нечия кола и да ми "мине сефтето", чувствала съм се поласкана ако някой ми викне или свирене от колата си или неволно си протърка ръката по мен на касата в магазина или на пешеходната пътека, но всичко това си остават само мисли, единствено в главата ми, не съм била инициатор на такива... неща
Просто като никой "нормален" не ме иска, сигурно "ненормалните" ще ме, та нали съм "болна"🤷‍♀️

Колата не е добро място за "сефтето ти". Поне да е на хубаво удобно легло. А човека сама ще си го избереш, било на случаен принцип, или не.

# 69
  • Мнения: 17 407
Жените тук, а и не само все от нормални се оплакват, та и аз не знам какво да ти кажа.
После им лепят дружно по едно етикетче, за успокоение на съвестта, ама нейсе.

# 70
  • Мнения: 51
Не просто ги съжалява, а би приела изнасилването като израз на чувства. Ако не е пързалка, момичето е болно, а не зряло.
Това са просто размисли🙁
Не го копнея и мечтая с цялата си душа и сърце и не го пожелавам никому!!
Естествено, че бих предпочела нормална, и доколкото е възможно, здравословна връзка, пред нещо подобно....
Искало ми се е някои вечери, докато се прибирам по-късно да вляза в нечия кола и да ми "мине сефтето", чувствала съм се поласкана ако някой ми викне или свирене от колата си или неволно си протърка ръката по мен на касата в магазина или на пешеходната пътека, но всичко това си остават само мисли, единствено в главата ми, не съм била инициатор на такива... неща
Просто като никой "нормален" не ме иска, сигурно "ненормалните" ще ме, та нали съм "болна"🤷‍♀️

Колата не е добро място за "сефтето ти". Поне да е на хубаво удобно легло. А човека сама ще си го избереш, било на случаен принцип, или не.
Болните мозъци заслужаваме ли такива екстри Confused

Жените тук, а и не само все от нормални се оплакват, та и аз не знам какво да ти кажа.
После им лепят дружно по едно етикетче, за успокоение на съвестта, ама нейсе.
Радвам се, че все още получавам подобни позитивни отзиви, чувствам че разкрих твърде много от себе си, а никой никъде не може да ме разбира.

# 71
  • Мнения: 215

Колата не е добро място за "сефтето ти". Поне да е на хубаво удобно легло. А човека сама ще си го избереш, било на случаен принцип, или не.
Болните мозъци заслужаваме ли такива екстри Confused

Наред си си споко.
Нали знаеш девиза на психолозите: Няма здрав човек, има неизследван.

# 72
  • Мнения: 51

Колата не е добро място за "сефтето ти". Поне да е на хубаво удобно легло. А човека сама ще си го избереш, било на случаен принцип, или не.
Болните мозъци заслужаваме ли такива екстри Confused

Наред си си споко.
Нали знаеш девиза на психолозите: Няма здрав човек, има неизследван.
😆😆❤️

# 73
  • София
  • Мнения: 38 515
Обаче, ако си мислиш, че един секс ще те "отпуши" и няма да си толкова затворена и със странни мисли, жестоко се заблуждаваш.
Общуването се развива чрез повече общуване! А не чрез секс. Има един стар лаф "сексът не е повод за запознанство".

# 74
  • Мнения: 31 719
Не просто ги съжалява, а би приела изнасилването като израз на чувства. Ако не е пързалка, момичето е болно, а не зряло.

Ужас.
Е, знаеш приказката - "кой каквото търси -това намира"

# 75
  • Мнения: X
Обаче, ако си мислиш, че един секс ще те "отпуши" и няма да си толкова затворена и със странни мисли, жестоко се заблуждаваш.
Общуването се развива чрез повече общуване! А не чрез секс. Има един стар лаф "сексът не е повод за запознанство".
защо бързат да правят секс така и не разбирам то аз съм без първата целувка даже

# 76
  • Мнения: 51
Обаче, ако си мислиш, че един секс ще те "отпуши" и няма да си толкова затворена и със странни мисли, жестоко се заблуждаваш.
Общуването се развива чрез повече общуване! А не чрез секс. Има един стар лаф "сексът не е повод за запознанство".
Изобщо не свързвам двете неща
Връзките и запознавата са като недостижим идеал, а е*ането е евтиното решение, по-"лесния" изход....
В крайна сметка обаче нито едното от двете не се случва🤷‍♀️

Обаче, ако си мислиш, че един секс ще те "отпуши" и няма да си толкова затворена и със странни мисли, жестоко се заблуждаваш.
Общуването се развива чрез повече общуване! А не чрез секс. Има един стар лаф "сексът не е повод за запознанство".
защо бързат да правят секс така и не разбирам то аз съм без първата целувка даже
Реално и аз също съмммм

# 77
  • София
  • Мнения: 38 515
А защо бързаш за връзка също? В училище си, в момента си в топа на топа на общуването с много хора. Ако сега нямаш с кого да излезеш и да се запознаеш с още хора, значи наистина нещо не е наред.

# 78
  • Мнения: 51
А защо бързаш за връзка също? В училище си, в момента си в топа на топа на общуването с много хора. Ако сега нямаш с кого да излезеш и да се запознаеш с още хора, значи наистина нещо не е наред.
Асоциална интровертка със страх от обществото съм, и ако решите да ме питате защо и от какво толкова пък ме е страх... Ами именно от подобни изказвания и констатации, че не съм в реда на нормалното, като какво всъщност е нормално....
Като такава личност съм се оформила, било то заради някакви травми от детството или разни влиятелни хора, филми, книги. Живота ми е факт, аз съм на тази земя и заслужавам също толкова внимание, любов и каквото и да било, колкото и всеки друг, и Не казвам, че чакам наготово.
Ще ви помоля, ако четете това да сте по-деликатни занапред, тъй като лесно се афектирам, макар и да не ви познавам. Ако искате да изкажете мнение спрямо мен, моля да се съобразите, че съм на 17 и да си спомените как сте се чувствали вие на моята възраст, независимо колко скоро е било това и да не ми лепите етикети "сбъркана" и "не наред с главата"
💌

# 79
  • София
  • Мнения: 38 515
Не съм казала "главата".
Казах " нещо".
Можеш да четеш, нали?
Аз не знам защо си седиш вкъщи и пишеш и нямаш поне една приятелКА, с която да излезеш.
То и аз бях леко затворена, ама чак пък толкова...

# 80
  • Мнения: 215
Момичето е по-зряло за възрастта си. Това не значи, че е луда.

За секса и любовта можеш да си експериментираш на воля, но умната. И ще откриеш твоето.

# 81
  • Мнения: 51
Момичето е по-зряло за възрастта си. Това не значи, че е луда.

За секса и любовта можеш да си експериментираш на воля, но умната. И ще откриеш твоето.
Благодаря🙏

# 82
  • Мнения: 8 937
Gentleman1, наистина ли не виждате проблем в отношението и към мъжете? Поласкана е, когато някой и крещи от колата си. Мисли, че изнасилването е приемливо. С тази "зрялост" кой знае до какво може да се стигне.
Namrushtena, не Ви съдя, но Вие сте още дете. Няма нищо зряло в това да не се цените и да приемате каквато и да е форма на насилие в отношенията си.

# 83
  • София
  • Мнения: 38 515
Пак да попитам - имаш ли съученички или приятелки, с които излизаш редовно?

# 84
  • Мнения: 2 204
Абе вие нормални ли сте? Не прочетохте, ли че невинната самотница изпитва съжаление към изнасилвачите и няма против да им стане жертва. То бива подигравка, ама чак пък толкова.
Изнасилвачите и те душа носят и те са хора.

# 85
  • Мнения: 215
Gentleman1, наистина ли не виждате проблем в отношението и към мъжете? Поласкана е, когато някой и крещи от колата си. Мисли, че изнасилването е приемливо. С тази "зрялост" кой знае до какво може да се стигне.
Namrushtena, не Ви съдя, но Вие сте още дете. Няма нищо зряло в това да не се цените и да приемате каквато и да е форма на насилие в отношенията си.

Не мисля. На младите хора просто им идват по някога такива мисли. От възрастта е.

Том и Джери като се размазват, запалват, пребиват... това значи ли, че децата са насилници и т.н. щом ги гледат.

# 86
  • Мнения: 51
Пак да попитам - имаш ли съученички или приятелки, с които излизаш редовно?
Не
Преди седмици излизаха с няколко момичета поотделно, но те се дистанцираха от мен
Едната каза, че твърде много я предразполагам да говорим на тъжни теми и, че съжалява за многото неща, които ми е споделила
Имахме една група в месинджър с няколко съученици, където да си пращаме разни неща и да си подсказваме на контролни примерно, аз напуснах тази група, защото не виждам смисъл да съм в нея, не смятам че принадлежа в нея
Като цяло не се чувствам добре и освободено, когато излизам (нашите не ми дават пари и не мога да си купя примерно един сок, а ми е неудобно другите да ме "черпят" и да им дължа пари)
Не усещам разбиране от отсрещната страна, може би приемам приятелството грешно и то всъщност е безгрижно и чисто, а не постоянно споделяне на депресарски мисли или там каквото правя аз


Gentleman1, наистина ли не виждате проблем в отношението и към мъжете? Поласкана е, когато някой и крещи от колата си. Мисли, че изнасилването е приемливо. С тази "зрялост" кой знае до какво може да се стигне.
Namrushtena, не Ви съдя, но Вие сте още дете. Няма нищо зряло в това да не се цените и да приемате каквато и да е форма на насилие в отношенията си.

Не мисля. На младите хора просто им идват по някога такива мисли. От възрастта е.

Том и Джери като се размазват, запалват, пребиват... това значи ли, че децата са насилници и т.н. щом ги гледат.

Просто мисли са си, ще си минат и заминат

Последна редакция: сб, 06 мар 2021, 14:30 от namrushtena

# 87
  • Мнения: 3 350
Абе пийте си 'апчетата бе 'ора !

# 88
  • Мнения: 8 937
При нея става дума за мисли, които увеличават риска някое момче/мъж да я изнасили и тя дори да не подаде оплакване, защото ще го приеме за форма на любов...

# 89
  • Мнения: 31 719
След като момичето директно ти е казала, че си депресираща и отрицателна, да твърдиш обратното, няма смисъл.

# 90
  • Мнения: 51
При нея става дума за мисли, които увеличават риска някое момче/мъж да я изнасили и тя дори да не подаде оплакване, защото ще го приеме за форма на любов...
Може просто да ми трябва някаква такава крайна ситуация, повратен момент, ритник в задника, за да се осъзная каква съм я свършила
Не си го пожелавам

# 91
  • София
  • Мнения: 38 515
Потърси психолога на училището и си уреди срещи поне веднъж седмично. Това, че не излизаш с никого /няма значение от пола/ е много ярка червена лампа. Трябвало е да се направи нещо още преди 10 г. Явно родителите ти имат вина. Все пак, поне опитай...

# 92
  • Мнения: 215
Момичето е интелигентно, ще се оправи. Може дори да е прочела повече книги и от училищния психолог. Некомпетентен психолог може повече да навреди, отколкото да й помогне.

# 93
  • София
  • Мнения: 38 515
Ей, как скачате като спомена психолог!
Най-нормалното нещо, когато имаш проблем, е да потърсиш помощ за решаването му.

# 94
  • Варна
  • Мнения: 1 783
Ей, как скачате като спомена психолог!
Най-нормалното нещо, когато имаш проблем, е да потърсиш помощ за решаването му.

Абе тъй, ама помня щерката на 13-14 кога беше. Изключително я дразнеше училищния психолог. Понеже възрастта бунтарска и се опитваха да говорят с децата, а тя твърдо отказваше. Защото на всички им казвали, че са от разбити/проблемни семейства и недостатъчно внимание от страна на родителите. И после им се навирали в живота, привиквали ги на разговори всяка седмица. В общи линии твърдеше, че едва ли не е задължително нещо да не е наред. Днес на 25, все така недоверчиво гледа на психолозите, макар да не е яростен противник.

# 95
  • София
  • Мнения: 38 515
Попаднах на една такава чавка. Още на първия разговор със сина ми и мен, заяви че има проблеми в семейството. Определи ми час за втори разговор, когато на нея й е удобно, аз бях на работа и го пропуснах. Обади ми се и ми се развика. Затворих й телефона.
Но също така, сме работили с добри специалисти и имаме резултати и то за кратко време!

Последна редакция: сб, 06 мар 2021, 15:34 от Rockstar

# 96
  • Мнения: 15 356
Namrushtena,цени се повече!Да те пипат уж случайно,да ти подвикват от коли и т.н. не е комплимент,а израз на простащина на правещият го.Един мъж на място никога няма да се отърка в теб "случайно".В една тарпана така един му беше тясно и се отърка в мен,а бях ученичка.Такъв джангър вдигнах ,че се изсули веднага навън.Винаги съм се погнусявала от такива случки,всяко момиче и жена ги е имала,но това не ги прави нормални
За изнасилването,няма да коментирам!Имах един преследвач,от който много ме беше страх точно да не ме изнасили.
Затова ти казвам,че това са кофти емоции,нямаш нужда от такива.

# 97
  • Мнения: 51
Namrushtena,цени се повече!Да те пипат уж случайно,да ти подвикват от коли и т.н. не е комплимент,а израз на простащина на правещият го.Един мъж на място никога няма да се отърка в теб "случайно".В една тарпана така един му беше тясно и се отърка в мен,а бях ученичка.Такъв джангър вдигнах ,че се изсули веднага навън.Винаги съм се погнусявала от такива случки,всяко момиче и жена ги е имала,но това не ги прави нормални
За изнасилването,няма да коментирам!Имах един преследвач,от който много ме беше страх точно да не ме изнасили.
Затова ти казвам,че това са кофти емоции,нямаш нужда от такива.
Благодаря за внесения разум, преди малко прочетох един цитат: "Който не гледа на света разумно, и на него света не гледа разумно"
Трябва да спра да подхождам емоционално в ситуации и да започна да мисля рационално.

# 98
  • Мнения: 4 954
Намръщена, не се мръщи! Интелигентно и умно момиче си!
Ще срещнеш. Може би е добре по-късно. С тази дълбочина с която приемаш ако срещнеш същото сега..твърде млади сте!
Това си казвам и за синът ми.На твоята възраст е..
Щом не ви влече лекото..има време за другото

# 99
  • Мнения: 51
Намръщена, не се мръщи! Интелигентно и умно момиче си!
Ще срещнеш. Може би е добре по-късно. С тази дълбочина с която приемаш ако срещнеш същото сега..твърде млади сте!
Това си казвам и за синът ми.На твоята възраст е..
Щом не ви влече лекото..има време за другото
Както се казва, да не пришпорваме това което искаме да трае (да е вечно ми звучи твърде крайно) 💝

# 100
  • Мнения: 4 954
И преди да си срещнал и след като срещнеш..не пришпорваш
Общо взето, когато е..и ако е
Се случва и ти е спокойно, а в същото време трепетно, усмихнато и с мечти:)
Ще го усетиш!

# 101
  • Мнения: 12 790
Благодаря за внесения разум, преди малко прочетох един цитат: "Който не гледа на света разумно, и на него света не гледа разумно"
Трябва да спра да подхождам емоционално в ситуации и да започна да мисля рационално.
Намръщена, прекалено много мислиш. Като сме почнали с цитатите - който не знае къде отива, ще стигне някъде другаде.
Вече такива абсурдни ситуации си премислила, че си стигнала до тези крайности, които определено отблъскват. На мен лично тези приказки за изнасилвачи и отърквания ми звучат гадно, макар да си давам сметка, че това е предизвикателство, бунт някакъв, та даже може и да е шега.

Опитай се да си запълниш времето с малко повече действия. Ако например се заемеш с някакъв спорт, или с някакви танци, там ще се запознаеш с активни момичета и момчета и дай боже най-сетне да започнеш да изживяваш живота си, а не да си го представяш.
Може би си паникьосана, че нещата, които желаеш, могат ей така да те подминат и да си останеш зрителка. Ами не, няма да стане така. Много скоро ще завършиш, ще смениш коренно средата и ще впрегнеш енергията си (която сега си насочила към философските си разсъждения) към истинските неща.

# 102
  • Мнения: 6 764
Потърси нещото, което наистина можеш да правиш добре и си концентрирай енергията към него. То ще те срещне и с правилните за теб хора. Пояснявам - рисуваш, стани най-добрия дизайнер (уеб, анимация, игри и т. н), архитект; интересно ти е програмирането, ами стани една от най-добрите; медицина, право, журналистика, психология ако щеш, пътища много. На 17 имаш цял един живот за любов и всякакви надежди. Не бъркай любовта със секс. Това за изнасилването пък дори не мога да го обхвана с мисъл. Ти можеш ли да си представиш какво е да си жертва на изнасилване??? Това е брутална травма, физическа и психическа за цял живот, дори не можеш и недей да искаш да знаеш каква гнусотия и извращение е това с тялото на една жена. Дори от скука не смей да си мислиш и пожелаваш подобно нещо.
Интелигентно момиче си, насочи си мислите към градивното, не деструктивното.

# 103
  • Мнения: 3 727
Това, че си интелигентна, е по-скоро проблем на твоята възраст и в твоята среда. За да се почувстваш по-добре следва да смениш хората около себе си, не себе си.
 Имаш ли проблеми с външния вид?

# 104
  • София
  • Мнения: 4 668
Успях да прочета темата до тук.
Само дето първоначално лесният отговор (зарежи го танцьора), вече не е актуален. А сега въпросите са по-сложни и нямат лесен отговор.

Най-същественото май е, че секса може и по-късно да го започнеш, ако се налага, после можеш да наваксаш.
Но социалните отношения не търпят отлагане. Колкото по-късно започнеш, толкова по-невъзможно ще е да се включиш после на задоволително ниво. Защото там никой не те чака. По-слабите социално, месомелачката ги мачка още преди опитите и научаването на динамиката.
Виж, със секса, вероятно ще има кой да чака трупане на опит.

Парите са голям проблем. Осигури си ги задължително по един или друг начин. Ако трябва и с повече искане от родителите.
А и дамите да дадат съвет, дали е правилно, но и чичко паричко е (някакво) решение. Във всеки случай, да се натискаш сама, щото нямаш 2 лева за сок е възможно най-лошият вариант.
Няма кой да се погрижи за теб. Ще трябва сама да го направиш. Не чакай принца. Не че няма и такива, но докато се появи, я камилата ...

# 105
  • Мнения: 472
Не съм сигурна, че изобщо знам какво искам...
Когато ходех на психолог, му бях споделила, че искам да ме изнасилят, че нямам против, защото го виждам като форма на привързаност. Всички хора заслужават интимност, грижа и любов, тези които насилват също имат душа, вероятно просто са тъжни чувстват се недооценени, с ниско самочувствие, не смятат, че могат да си спечелят женско внимание по конвенционалния начин.
Не бих имала проблем, ако някой изобщо има такива желания спрямо мен. И какво ако е на 30, брадясал и си говори с тийнейджърки, вместо с връстници. И той заслужава нещо....
Сигурно разсъждавам погрешно и ще пратя и ще бъда използвана много, но човек би дал много за да получи малко внимание и да се почувства погрижен😔


Ще рискувам да звуча клиширано, но аз не съм като другите момичета, колкото и тъпо да звучи, не казвам че има нещо лошо дъщеря ви, просто използвам възможността от наличието на такива форуми, за да получа малко обратна връзка, стига съм стояла сама с мислите си

Дано и аз по живея малко, че взех да се обезсърчавам, сега тука чета някакви теми за 27-годишни девственици и жени с токсични половинки и фертилни проблеми
.... Дано си извървя пътя по възможно най-хубавия маршрут🥰

Работата си е за лечение май , форума до някъде. Доста време са ти отделили тук. Съвета да посещаваш психолог сега може да ти се струва абсурден, но след години може да е вече късно и да съжаляваш.
Имаш нужда да разговаряш с хора, които да сверят часовника ти. Няма лошо ама недей поне тръгва с лошо и ти, че лелките с фертилнитв проблеми и девствениците, а защо не и тези с токсичните връзки също могат да дават ценни съвети. От опит, който ти нямаш. Трябва да говориш с родителите си, някой близък или както са те посъветвали психолог. Твърде много информация се опитва да смели не толкова обширният потенциал на 17 годишна. Ако изобщо темата е истинска и си на 17 де...
На 17 аз изписвах по няколко дневника на месец и все ми се говореше( като няма с кого, пишех) .

Последна редакция: вт, 09 мар 2021, 19:42 от Marleena

# 106
  • Мнения: 51
Това, че си интелигентна, е по-скоро проблем на твоята възраст и в твоята среда. За да се почувстваш по-добре следва да смениш хората около себе си, не себе си.
 Имаш ли проблеми с външния вид?
Извинявам се предварително, ако съм Ви разбрала погрешно!
Та...
Висока съм 163 и тежа 51кг
В момента що-годе се харесвам и приемам и не се се имам за дебела, но съм имала периоди на гладуване или преяждане(повръщала съм нарочно храната, която съм изяла), не е някакъв сериозен случай на хранително разтройство (булимия, анорексия...) и не съм била с поднормено или наднормено тегло. Не съм в перфектна форма, но смятам, че съм в нормите на приемливо...

Успях да прочета темата до тук.
Само дето първоначално лесният отговор (зарежи го танцьора), вече не е актуален. А сега въпросите са по-сложни и нямат лесен отговор.

Най-същественото май е, че секса може и по-късно да го започнеш, ако се налага, после можеш да наваксаш.
Но социалните отношения не търпят отлагане. Колкото по-късно започнеш, толкова по-невъзможно ще е да се включиш после на задоволително ниво. Защото там никой не те чака. По-слабите социално, месомелачката ги мачка още преди опитите и научаването на динамиката.
Виж, със секса, вероятно ще има кой да чака трупане на опит.

Парите са голям проблем. Осигури си ги задължително по един или друг начин. Ако трябва и с повече искане от родителите.
А и дамите да дадат съвет, дали е правилно, но и чичко паричко е (някакво) решение. Във всеки случай, да се натискаш сама, щото нямаш 2 лева за сок е възможно най-лошият вариант.
Няма кой да се погрижи за теб. Ще трябва сама да го направиш. Не чакай принца. Не че няма и такива, но докато се появи, я камилата ...
Много си размишлявах последните 2 дни (нищо необичайно за мен) и цялото това премисляне ме доведе до мисли всякакви...
Осъзнавам, че проблема ми с връзките (семейни, приятелски) е станал доста по-сериозен, отколкото си го спомням и няма да доведе до нищо хубаво. Дистанцирала съм се от така наречените си "приятели" защото не ги усещам като такива, може и сама да съм си наложила това мислене, те не са лоши или токсични, нито манипулативни и не се възползват от мен (доколкото ми е известно). Просто чувствам, че не ме разбират и интересите ни се разминават твърде много. Не мога да си говоря с тях за това  което ме вълнува, срамувам се от това как биха реагирали на мислите ми. Почти съм сигурна, че просто ще ме погледнат с празни погледи, ще се посмеем и да, а пък може и да ги подценявам. Може всъщност да очаквам грешните неща от едно приятелство (самото изречение звучи тъпо, та нали приятелите са именно  за да са до теб винаги по всяко време, без изключение). Моите близки рядко дори успяват да разберат, че се нуждая от тях, което е частично и от моя вина, защото аз на моменти направо си се крия от тях. Не сийнвам в групи, не им се обаждам, ама и те много не ме търсят. Вчера звъннах на една, която ми беше доста близка преди 2-3 седмици, но реши изведнъж да спрем да си общуваме, защото много я натъжават контактите с мен, разбирам я. Та, когато и се обадих да се разходим малко из парка, че беше хубаво времето, тя каза "ще ти пиша до час" и ако искам да питам и някой друг(нямаше кой друг) и така и си останах.
В края на месеца имам рожден ден, аз много ценя този празник, ден за мен, но не знам дали изобщо ще го отбележа. Аз имам ли всъщност приятели които да поканя и да си прекараме добре
Не знам защо разказах цялото това и не съм сигурна колко изобщо са ми логически навързани изреченията, но идеята е следната: Самотна съм, искам да го променя, искам да се запозная с нови хора, но и не искам да обидя "старите си приятелки", социалните контакти меко казано не притесняват, но съм готова да превъзмогна това, защото вярвам, че с правилните хора, всичко ще си се нареди. Не искам да съм вечно оплакваща се и недоволна, затова и казвам, че съм с надежда за още много💌 Не искам да съм тъжна и с депресивни мисли, не искам да си остана така вечно недоразбрана, вземана на шега, знам, че имам място на този свят о то не е далеч от мен не искам да се заблуждавам с фалшива позитивност, ама "fake it 'till you make it", нали!?

Последна редакция: вт, 09 мар 2021, 21:46 от namrushtena

# 107
  • SF
  • Мнения: 21 226
Предполагам, че си сърдита на родителите си за нещо и от там са тези мисли за изнасилване, за търсене на отношение... Надявам се, че не се чувстваш толкова отчаяно и просто ни "мериш капите" с тази тема, а ние пишем ли, пишем... Simple Smile

# 108
  • Мнения: 51
Предполагам, че си сърдита на родителите си за нещо и от там са тези мисли за изнасилване, за търсене на отношение... Надявам се, че не се чувстваш толкова отчаяно и просто ни "мериш капите" с тази тема, а ние пишем ли, пишем... Simple Smile
Не бих се шегувала с това. Вярвайте, ще ми се да си го измислям, но това са само част от мислите, които пребивават в ума ми (без да плащат наем).
Много ми е неприятно това оправдание, че от възрастта автоматично нямразвам всякакви възрастни, но си е вярно. Не ги мразя истински... Майка ми ми се струва като 5-годишна, която само си знае своето и на мила все едно и също, баща ми пък ми е като 15-годишен, играе си човека на компютърните си игри, пие си биричката, и като му кресне жена му и веднага скача, да ми се кара, че е по-масивен, а пък тя е по-дребничка. Случвало се е неведнъж да си играем на кеч с майката, да ми крещи на главата каква съм и що съм (псувала ме е на майка, с което не пропускам да се похваля, защото е просто мега забавно).
И все пак, като сме си семейство, нали по презумпцията се обичаме и сме винаги един до друг...
От време на време се настанявам при бащата да му споделям, ама по-скоро хипотетично си говорим, не смея да му споделям разни по-такива неща. Той, ако успее да извърне поглед от клавиатурата и да ми каже,че много мисля, че философствам излишно и че го товаря след работа си е постижение. Факт, е че понякога си видим дискусии и си говорим за майката, тя е травма на цялото семейство, но тези разговори отдавна не са се състояли. В 9 клас дори имахме да пишем есе "Най-добрият човек, когото познавам" и аз писах за него. Понякога си го чета, за да си припомня, ако вземе много да ме дразни... Ама си го обичам де💕 Просто не се чувствам у дома си с тях, в момента.... Вероятно наистина ще съм от тези деца-бунтари, които при първа възможност бягат от тях и търсят самостоятелност и самодостатъчност. Мечтая си да съм в собствен апартамент, някъде далеч, да ми е подредено както ми харесва, да мога да се къпя с гореща вода, колкото си искам, да ям колкото ми се яде и да мога да рева без да се крия по нощите под идеалното (примерно) Знам, че не може свят без правила, но просто съм изморена и изцедена от ролята, в която са ме вкарали - на вечен виновник. Сестра ми е по-малката - трябва да отстъпят, майка ми е "луда", нека я толерираме, да правим компромиси, да не мога да си поканя едната приятелка на гости с преспиване (че и без), за да не стане пряк свидетел на някоя семейна свада или разправия, защото аз като изляза навън и майка ми почне да ми звъни в 20:30,че е късно и че щяла да праща някакъв ней приятел от полицията (тя е адвокат... по ирония на съдбата) да ме издирвал. И почва да звъни по телефона на приятелките ми и даже на техните майки и да им се оплаква каква ужасна и мързелива дъщеря съм.... Изгубих вече нишката на "историята". Идеята е, че ми е трудно да бъда у нас, трудно ми е да съм навън, понякога въпросните тъмни и страшни улици, със скрити насилници и извратеняци на всеки ъгъл ми се струват по-привет киви от скромния ни тристаен апартамент... Аз не мога и в тоалетната да се усамотя, не мога с баба си да си приказвам по телефона, без да ми се пили на главата с кой си приказвам от вече 7, 1628191 минути, защо не уча, а за какво са ми тея 2лв,какво ще си купя с тях, ами то ние вкъщи имаме компот, манджа, не ти трябва да си купуваш това бе дъще, аз ще го сготвя вкъщи домашно, по-евтино ще излезе, ами я сега ми измий тенджерата, аз да не съм ви слугиня, виж, ноктите ми се начупиха, ама много ти се тресе задника бе, много въглехидрати ядеш, ти не беше такава като малка, нещо си се променила, сигурно е от Петрана, повече няма да си контактуваш с нея
.... Вече ме е срам, не искам да продължавам
Схванахте

Последна редакция: вт, 09 мар 2021, 22:02 от namrushtena

# 109
  • Мнения: 2 204
Предполагам, че си сърдита на родителите си за нещо и от там са тези мисли за изнасилване, за търсене на отношение... Надявам се, че не се чувстваш толкова отчаяно и просто ни "мериш капите" с тази тема, а ние пишем ли, пишем... Simple Smile
Не бих се шегувала с това. Вярвайте, ще ми се да си го измислям, но това са само част от мислите, които пребивават в ума ми (без да плащат наем).
Много ми е неприятно това оправдание, че от възрастта автоматично нямразвам всякакви възрастни, но си е вярно. Не ги мразя истински... Майка ми ми се струва като 5-годишна, която само си знае своето и на мила все едно и също, баща ми пък ми е като 15-годишен, играе си човека на компютърните си игри, пие си биричката, и като му кресне жена му и веднага скача, да ми се кара, че е по-масивен, а пък тя е по-дребничка. Случвало се е неведнъж да си играем на кеч с майката, да ми крещи на главата каква съм и що съм (псувала ме е на майка, с което не пропускам да се похваля, защото е просто мега забавно).
И все пак, като сме си семейство, нали по презумпцията се обичаме и сме винаги един до друг...
От време на време се настанявам при бащата да му споделям, ама по-скоро хипотетично си говорим, не смея да му споделям разни по-такива неща. Той, ако успее да извърне поглед от клавиатурата и да ми каже,че много мисля, че философствам излишно и че го товаря след работа си е постижение. Факт, е че понякога си видим дискусии и си говорим за майката, тя е травма на цялото семейство, но тези разговори отдавна не са се състояли. В 9 клас дори имахме да пишем есе "Най-добрият човек, когото познавам" и аз писах за него. Понякога си го чета, за да си припомня, ако вземе много да ме дразни... Ама си го обичам де💕 Просто не се чувствам у дома си с тях, в момента.... Вероятно наистина ще съм от тези деца-бунтари, които при първа възможност бягат от тях и търсят самостоятелност и самодостатъчност. Мечтая си да съм в собствен апартамент, някъде далеч, да ми е подредено както ми харесва, да мога да се къпя с гореща вода, колкото си искам, да ям колкото ми се яде и да мога да рева без да се крия по нощите под идеалното (примерно) Знам, че не може свят без правила, но просто съм изморена и изцедена от ролята, в която са ме вкарали - на вечен виновник. Сестра ми е по-малката - трябва да отстъпят, майка ми е "луда", нека я толерираме, да правим компромиси, да не мога да си поканя едната приятелка на гости с преспиване (че и без), за да не стане пряк свидетел на някоя семейна свада или разправия, защото аз като изляза навън и майка ми почне да ми звъни в 20:30,че е късно и че щяла да праща някакъв ней приятел от полицията (тя е адвокат... по ирония на съдбата) да ме издирвал. И почва да звъни по телефона на приятелките ми и даже на техните майки и да им се оплаква каква ужасна и мързелива дъщеря съм.... Изгубих вече нишката на "историята". Идеята е, че ми е трудно да бъда у нас, трудно ми е да съм навън, понякога въпросните тъмни и страшни улици, със скрити насилници и извратеняци на всеки ъгъл ми се струват по-привет киви от скромния ни тристаен апартамент... Аз не мога и в тоалетната да се усамотя, не мога с баба си да си приказвам по телефона, без да ми се пили на главата с кой си приказвам от вече 7, 1628191 минути, защо не уча, а за какво са ми тея 2лв,какво ще си купя с тях, ами то ние вкъщи имаме компот, манджа, не ти трябва да си купуваш това бе дъще, аз ще го сготвя вкъщи домашно, по-евтино ще излезе, ами я сега ми измий тенджерата, аз да не съм ви слугиня, виж, ноктите ми се начупиха, ама много ти се тресе задника бе, много въглехидрати ядеш, ти не беше такава като малка, нещо си се променила, сигурно е от Петрана, повече няма да си контактуваш с нея
.... Вече ме е срам, не искам да продължавам
Схванахте
Тука работата е сериозна.

# 110
  • Мнения: 1 005
Hug Гуш . Завърши гимназия , влез в университет , започни работа , изнеси се .

# 111
  • Мнения: 51
Hug Гуш . Завърши гимназия , влез в университет , започни работа , изнеси се .
Това ми най-скорошния шанс за ново начало, с нетърпение го чакам и се старая да имам колкото се може по-висок успех, че да мога да избягам колкото се може по-надалеч. Ние от разстояние по-се разбираме с родата, като го няма битовизмите и мръсните чинии. Малко остава🙂

# 112
  • Мнения: 1 005
Казах ти , аз съм като трън в задника . И ние не се разбираме , аз нямам цедка на устата , казвам си това , което мисля . Бях на твоята възраст , когато нашите се разведоха и моята творческа и объркана душа тотално се срина . Отдалечих се от приятелите ми , къде от срам от мизерията , в която попаднахме след развода , къде просто от нужда от самота .  Балът ми - пълна трагедия ...никой от приятелите ми не разбираше , че за мен 60лв за куверт е ....за  Бога , та ние вечеряхме хляб и лютеница . Започнах работа , започнах да издържам майка (тя е със заболяване и не може да работи ) и по - малка сестра . Не сме станали милионерки , но живеехме прилично и не бяхме гладни .
Ти ме попита дали съм се намерила . Да , намерих себе си , когато загърбих всички мечти и станах отговорна за два човешки живота на 18г.  Аз имах съвсем различен план за живота си , но всичко се срина , отиде по дяволите.
Знам какво е да нямаш .
Варианта за чичко - паричко си го избий от главата , струваш много повече  .
Слагаш цел и си я гониш , не си тъпа и можеш да се справиш .

# 113
  • SF
  • Мнения: 21 226
Схванахме.
Това го схванах още преди да го разкажеш. Индиректно ни беше разказала за отношенията в семейството.
Навън в тъмното, в студеното, казваш, е по-привлекателно.
Но не звучиш като революционер, а като жертва, което не е продуктивно. Разбира се, това не може да се промени. Така се раждаме.
Умна си, съзнаваш го, никога не късай връзка с действителността, за да не ти минава през акъла да предприемаш глупости, с цел да отмъщаваш на някого. Да знаеш, че наказвайки вашите, наказваш себе си.

# 114
  • Мнения: 51
Схванахме.
Това го схванах още преди да го разкажеш. Индиректно ни беше разказала за отношенията в семейството.
Навън в тъмното, в студеното, казваш, е по-привлекателно.
Но не звучиш като революционер, а като жертва, което не е продуктивно. Разбира се, това не може да се промени. Така се раждаме.
Умна си, съзнаваш го, никога не късай връзка с действителността, за да не ти минава през акъла да предприемаш глупости, с цел да отмъщаваш на някого. Да знаеш, че наказвайки вашите, наказваш себе си.
Как да си помогна!?
"Лесното" и безотговорно "решение" е да си прехвърля отговорността за щастието в чуждите ръце и да стоя като мокро коте на пътя и да мяуча, докато не се навие някой луд да ме поправя, тази идея е абсурдна и аз ИСКАМ ДА СИ ПОМОГНА САМА, както много от Вас ме съветват! Но все пак имам нужда от някакви напътствия, съвети, да ме побутва някой, докато се опитвам да пазя баланс, нещо като помощни колела, твърде много ли очаквам от външния свят

# 115
  • SF
  • Мнения: 21 226
Твърде много очакваш от външния свят.
"Помогни си сама" не е никакъв интересен съвет, а говорене с клишета. Ясно е, че сами си помагаме и сами се предаваме. Дори и друг да ни предлага помощ, решението дали да я приемем, си е наше.
А в този живот, реална помощ от друг рядко идва. Обикновено това е семейството, което ти не разпознаваш като поддръжници и твои помощници.
Ти за какво точно искаш да си помогнеш сама? Каква помощ търсиш?

# 116
  • Мнения: 51
Твърде много очакваш от външния свят.
"Помогни си сама" не е никакъв интересен съвет, а говорене с клишета. Ясно е, че сами си помагаме и сами се предаваме. Дори и друг да ни предлага помощ, решението дали да я приемем, си е наше.
А в този живот, реална помощ от друг рядко идва. Обикновено това е семейството, което ти не разпознаваш като поддръжници и твои помощници.
Ти за какво точно искаш да си помогнеш сама? Каква помощ търсиш?

Искам да мога да правя и да си осигурявам всичко, от което се нуждая, сама. Без да се изолирам, разбира се. Просто до такава степен, че не завися от някой друг. Не искам да съм needy и лепка и все да се опирам на другите. Да мога уверено да си създавам запознанства... Нали самостоятелните хора са по-атрактивни

# 117
  • SF
  • Мнения: 21 226
Не знам... Кой го е дал това определение на самостоятелните хора?
Ти си самостоятелна (в някои отношения).
Вие сте още ученици. За къде бързате? Пред закона още не сте самостоятелни. Е, не е добре, когато имате усещането, че не сте случили на родители, но няма как да бъдете изцяло самостоятелни.
Дано един ден да имаш възможността да си позволяваш всичко, от което имаш нужда. Затова сега учи, а не мисли кой в коя кола да те вкара насила. Трудно е да се концентрираш, но за да станеш самостоятелна и да имаш някакъв стандарт на живот, си избери добра професия с добра заплата. Сега е моментът.
Иначе вечно ще бъдеш с усещането, че си зависима от някого - от вашите ще скочиш на някой мъж, който да те издържа, ще си зависима от шеф, от колеги, от настроенията им, после и от децата си.

# 118
  • София
  • Мнения: 4 668
Скрит текст:
Не бих се шегувала с това. Вярвайте, ще ми се да си го измислям, но това са само част от мислите, които пребивават в ума ми (без да плащат наем).
Много ми е неприятно това оправдание, че от възрастта автоматично нямразвам всякакви възрастни, но си е вярно. Не ги мразя истински... Майка ми ми се струва като 5-годишна, която само си знае своето и на мила все едно и също, баща ми пък ми е като 15-годишен, играе си човека на компютърните си игри, пие си биричката, и като му кресне жена му и веднага скача, да ми се кара, че е по-масивен, а пък тя е по-дребничка. Случвало се е неведнъж да си играем на кеч с майката, да ми крещи на главата каква съм и що съм (псувала ме е на майка, с което не пропускам да се похваля, защото е просто мега забавно).
И все пак, като сме си семейство, нали по презумпцията се обичаме и сме винаги един до друг...
От време на време се настанявам при бащата да му споделям, ама по-скоро хипотетично си говорим, не смея да му споделям разни по-такива неща. Той, ако успее да извърне поглед от клавиатурата и да ми каже,че много мисля, че философствам излишно и че го товаря след работа си е постижение. Факт, е че понякога си видим дискусии и си говорим за майката, тя е травма на цялото семейство, но тези разговори отдавна не са се състояли. В 9 клас дори имахме да пишем есе "Най-добрият човек, когото познавам" и аз писах за него. Понякога си го чета, за да си припомня, ако вземе много да ме дразни... Ама си го обичам де💕 Просто не се чувствам у дома си с тях, в момента.... Вероятно наистина ще съм от тези деца-бунтари, които при първа възможност бягат от тях и търсят самостоятелност и самодостатъчност. Мечтая си да съм в собствен апартамент, някъде далеч, да ми е подредено както ми харесва, да мога да се къпя с гореща вода, колкото си искам, да ям колкото ми се яде и да мога да рева без да се крия по нощите под идеалното (примерно) Знам, че не може свят без правила, но просто съм изморена и изцедена от ролята, в която са ме вкарали - на вечен виновник. Сестра ми е по-малката - трябва да отстъпят, майка ми е "луда", нека я толерираме, да правим компромиси, да не мога да си поканя едната приятелка на гости с преспиване (че и без), за да не стане пряк свидетел на някоя семейна свада или разправия, защото аз като изляза навън и майка ми почне да ми звъни в 20:30,че е късно и че щяла да праща някакъв ней приятел от полицията (тя е адвокат... по ирония на съдбата) да ме издирвал. И почва да звъни по телефона на приятелките ми и даже на техните майки и да им се оплаква каква ужасна и мързелива дъщеря съм.... Изгубих вече нишката на "историята". Идеята е, че ми е трудно да бъда у нас, трудно ми е да съм навън, понякога въпросните тъмни и страшни улици, със скрити насилници и извратеняци на всеки ъгъл ми се струват по-привет киви от скромния ни тристаен апартамент... Аз не мога и в тоалетната да се усамотя, не мога с баба си да си приказвам по телефона, без да ми се пили на главата с кой си приказвам от вече 7, 1628191 минути, защо не уча, а за какво са ми тея 2лв,какво ще си купя с тях, ами то ние вкъщи имаме компот, манджа, не ти трябва да си купуваш това бе дъще, аз ще го сготвя вкъщи домашно, по-евтино ще излезе, ами я сега ми измий тенджерата, аз да не съм ви слугиня, виж, ноктите ми се начупиха, ама много ти се тресе задника бе, много въглехидрати ядеш, ти не беше такава като малка, нещо си се променила, сигурно е от Петрана, повече няма да си контактуваш с нея
.... Вече ме е срам, не искам да продължавам
Схванахте
Аз съм бил в доста подобно на твоето положение като ученик. Може би в някои отношения по-леко, в други по-тежко.
Наистина не се сещам мигновено решение.
Ако можеш да си позволиш финансово, запиши някакъв спорт. Аз тренирах бойни изкуства. Те бяха някакво "спасение", в което нещата да са "правилни", "идеални" и за което да мечтая, тренирам, където да срещам креативни и позитивни хора.

Друго, с цената на всичко не натоварвай другите, не се оплаквай и не говори за това, какво се случва в семейството ти, страховете ти и тн.

Това не е "розови очила" и "фейк ит тил ю мейк ит". А елементарно социално, а и човешко умение.
Ако не искаш да си "жертва", не бъди. Не се виждай като такава.
Не знам за какво ти се карат вашите, но ако не учиш достатъчно, учи! Това ще ти свърши работа после. А и ще им дава по-малко поводи за разправии.

Че нямаш какво да си кажеш с "приятелите", намери такива, с които имаш какво да си кажеш. Спорт, тренировка, изкуство. Ако ще и кънки или скетборд да е.
Не е предателство спрямо сегашните приятели. Човек е свободен и има право сам да си търси щастието и близките.

Да, много искаш, някой задължително да ти помогне.
Може да имаш късмет и наистина да стане така. Но може и да се наложи сама да си помагаш. И това не е краят на света.

# 119
  • София
  • Мнения: 2 569
Колкото и да не ти се иска, на 17 трябва да учиш здраво, за да имаш добра диплома, с която да влезеш в добър университет, да завършиш добра специалност с която да изкарваш добри пари. Това е последователността, ако искаш да си голяма и самостоятелна. Всичко друго ти пречи и те натоварва емоционално. Още не можеш да си представиш какво те очаква навън, затова почни от началото. Фантазиите и вътрешния свят са едно, реалният живот и битовизмите съвсем друго, ама трябва да има мост между тях, иначе ще свършиш на 30 с 3 завършени магистъра и без нито ден стаж, още в детската стая при мама и тати.

# 120
  • Мнения: 12 790
Hug Гуш . Завърши гимназия , влез в университет , започни работа , изнеси се .
Това ми най-скорошния шанс за ново начало, с нетърпение го чакам и се старая да имам колкото се може по-висок успех, че да мога да избягам колкото се може по-надалеч. Ние от разстояние по-се разбираме с родата, като го няма битовизмите и мръсните чинии. Малко остава🙂
Наистина трезва и разумна преценка. Simple Smile Така си е! Последният напън е вече настал, и влизаш в истинския живот с летящ старт.

# 121
  • Мнения: 4
Само на мен ли ми се струва, че не само тя има нужда от разговор с психолог, а и родителите й? Не мисля, че това е описание на средно статистическо семейство. И на мен не ми беше лесно едно време, минала съм през мнооого гадории, нито пък сега ми е много лесно, де... Но въпреки трудностите, не съм имала подобни мрачни мисли. Да, бях по-затворена, по-срамежлива и т.н. Да нямаш приятел/ка, с която да излезеш на въздух и да поговориш, си е голям проблем. Сега не ми дреме дали те познавам от 10 секунди или 10 години, мога да си говоря с теб за каквото и да е, без да се притеснявам какво ще си помислиш. Данък обществено мнение не бива да се плаща.
Не бъди енергиен вампир, всичките отрицателни/лоши/мрачни мисли трябва да ги загърбиш, щото си вредиш сама на себе си с тях, че даже и другите натоварваш излишно. Като се виждам с приятели, гледаме да се веселим, не да си скапваме настроението. Ако някой има нужда от помощ (каквато и да е), си го казва, търсим решение и даваме напред, като винаги накрая гледаме да сме усмихнати, колкото и да не ни е до усмивки. Човек се учи всеки ден. Да се приема, да се променя, да се наглася, да казва "не". И не, въобще не звучиш като 17-годишна. Прекалено много вземаш нещата навътре. Всички неща. Много ще ти тежи, ако не обърнеш палачинката. Личен опит, сега ми е по-леко, научи се да казваш "майната му, и това ще мине и по-добре ще стане". Върши работа. Както и бягането - зарежда с енергия, а ти си преляла с негативна такава, май. А бягането с компания е още по-зареждащо и не струва нито стотинка, само шише с вода.

# 122
  • Мнения: 51
Само на мен ли ми се струва, че не само тя има нужда от разговор с психолог, а и родителите й? Не мисля, че това е описание на средно статистическо семейство. И на мен не ми беше лесно едно време, минала съм през мнооого гадории, нито пък сега ми е много лесно, де... Но въпреки трудностите, не съм имала подобни мрачни мисли. Да, бях по-затворена, по-срамежлива и т.н. Да нямаш приятел/ка, с която да излезеш на въздух и да поговориш, си е голям проблем. Сега не ми дреме дали те познавам от 10 секунди или 10 години, мога да си говоря с теб за каквото и да е, без да се притеснявам какво ще си помислиш. Данък обществено мнение не бива да се плаща.
Не бъди енергиен вампир, всичките отрицателни/лоши/мрачни мисли трябва да ги загърбиш, щото си вредиш сама на себе си с тях, че даже и другите натоварваш излишно. Като се виждам с приятели, гледаме да се веселим, не да си скапваме настроението. Ако някой има нужда от помощ (каквато и да е), си го казва, търсим решение и даваме напред, като винаги накрая гледаме да сме усмихнати, колкото и да не ни е до усмивки. Човек се учи всеки ден. Да се приема, да се променя, да се наглася, да казва "не". И не, въобще не звучиш като 17-годишна. Прекалено много вземаш нещата навътре. Всички неща. Много ще ти тежи, ако не обърнеш палачинката. Личен опит, сега ми е по-леко, научи се да казваш "майната му, и това ще мине и по-добре ще стане". Върши работа. Както и бягането - зарежда с енергия, а ти си преляла с негативна такава, май. А бягането с компания е още по-зареждащо и не струва нито стотинка, само шише с вода.
Сега казвам, че при първа отдала ми се възможност, в случая университет, ще започна да правя промени и да си създавам запознава и приятели и връзки. Но ми се иска през предстоящите  2 години да правя нещо градивни, да не чакам удобен момент за ново начало, а някак да обвържа сегашното си състояние с бъдещия идеал, като правя малки промени и крачици всеки ден, седмица, месец. Ето например сега ходя на въпросната йога, харесва ми, но там се запознавам само с хора на възраст двойна на моята собствена. Искала съм да се присъединя към младежкия БЧК, още от лятото им звънях, дори ходих до сградата, но беше заключено. Искам да се присъединя към някакви такива проекти, събития, където да ми е интересно, и същевременно да се социализирам. Създаването на тази тема също е опит за промяна, защото аз всички тези мисли си ги нося ежедневно, навсякъде със себе си, и не съм ги осъзнавала като тежест, до този момент.

# 123
  • София
  • Мнения: 4 668
Още преди това се усъмних, внимавай да не изпадаш в перфекционизъм.
Ако на някой родителите са все недоволни и го обвиняват започва да развива перфекционизъм, страх от грешки и страх от несъответствие с "идеала".
Това много пречи да се проявиш. И изобщо да живееш нормално.
Забележи, че има принципна разлика между страх от липсата на идеалност и стремеж (позитивен) към такава.
В единия случай има страх, който сковава и парализира научаването, а и изобщо действието. При научаването каналът към подсъзнтелното трябва да е отворен. Т.е. липса на страх.

# 124
  • Мнения: 4
Първата отдала ти се възможност, се нарича СЕГА (или след час-два). Все чакаме нещо да се случи, някой да ни помогне. Ама не става така в повечето случаи. И да, знам какво е да не ти дават пари за това и онова, било то и за кафе, примерно. Но думите вкъщи са по-важни.
Първата стипендия в осми клас - от там почнах. Никога не съм чакала на нашите за нещо, така ме научи живота и нещата се обърнаха в един момент. Не винаги можем да контролираме ситуацията, но пък не бива и да се оставяме на течението и накрая ние да сме контролираните. Пък ако чакаш ритника за начален старт, ела, ше те ритна с кеф Simple Smile ако това ти помогне. Казвам го с добро, естествено Simple Smile

# 125
  • Мнения: 51
Още преди това се усъмних, внимавай да не изпадаш в перфекционизъм.
Ако на някой родителите са все недоволни и го обвиняват започва да развива перфекционизъм, страх от грешки и страх от несъответствие с "идеала".
Това много пречи да се проявиш. И изобщо да живееш нормално.
Забележи, че има принципна разлика между страх от липсата на идеалност и стремеж (позитивен) към такава.
В единия случай има страх, който сковава и парализира научаването, а и изобщо действието. При научаването каналът към подсъзнтелното трябва да е отворен. Т.е. липса на страх.
С времето и работата по осъвършенстването си ще печеля повече увереност и страха ще намалява, защото ще си вярвам повече и ще си имам повече доверие. Не съм сигурна какво цели имам в живота и като цяло какво изобщо искам да ми се случи, тъй като все още съм "никой". Аз мога да тръгна по всяка една пътека, все още не ми е предопределено бъдещето и това е едно от нещата, за които съм благодарна на родителите си, а именно, че не са ми предначертавали съдбата и не са ме натискали да уча нещо, което не искам. Да уча в био-химична паралелка си беше изключително самостоятелен мой личен избор в 7 клас. Едновременно бих искала да уча медицина, но и НАТФИЗ ме влече, искала съм да съм балерина или да завърша школата по изкуства в Трявна. Просто не знам за какво работя и не знам над какво да се концентрирам и да приоритизирам.

# 126
  • София
  • Мнения: 4 668
Развитието и увеличаването на увереността не е линейно.
Може да имаш възходи, падения, а понякога и такива дупки, от които някои хора никога не излизат.
Трудно се дава съвет за път в живота, всеки сам си знае възможностите и желанията. Но понякога изкуства и танци са нереалистични. Класическите избори се оказват правилното най-често, но не абсолютно винаги. Понякога само с риск се печели. А понякога и с много риск. Тръгнеш ли по пътя на изкуствата, залагаш много от живота си на карта. Малко хора са склонни на такъв риск.
Аз също съм имал голямо желание за изкуства и спорт професионално, но заради недостатъчно талант и ненавременна (и липса на) подготовка избрах инженерни специалности, които носят финансова стабилност с далеч по-висок % вероятност.
А 2г преди завършване е дори късно да се вземе решение и да се подготвя човек.
Някои хора се готвят за кандидатстване (по математика) например няколко години преди завършването. Дори и не пряко за самите изпити, то като обща подготовка.
Така че каквото избираш, избирай. И действай съобразно. След това ще избираш отново и отново. Можеш да смениш университета и да започнеш друг. Но това ще е след като си извървяла определен път в една посока. Ако се чудиш без да избираш, няма да добиеш повече информация (за себе си и за избора), само време ще загубиш.

# 127
  • Мнения: 766
Прекрасно намръщено момиче на 17 години, отговарям ти с един цитат, случайно ми попаднал точно като ти прочетох проблема и ти го копирам тук, дано ти помогне микроскопично:

"Ако не преследваш това, което искаш, никога няма да го получиш. Ако не попиташ, отговорът винаги ще бъде "Не". Ако не направиш крачка напред, винаги ще стоиш на същото място." - Нора Робъртс

Е, желая ти щастие, здраве, любов и успех!

# 128
  • SF
  • Мнения: 21 226
Леко депресивното състояние е характерно за повечето тийнейджъри. Първите взаимоотношения с противоположния пол, първи сблъсъци с родителите, първите бунтове срещу училището, оценяването, системата... Повечето го играят намръщени, защото така си мислят, че си придават сериозност.
Всъщност в живота по-добре и по-лесно са приети усмихнатите хора, но това се разбира на по-пораснал етап от живота.
Младите изглеждат сладко и когато са намусени и с отпуснати устнички.

# 129
  • Мнения: 47
Авторке, такова понятие като "твърде късно" няма как да го разбера, при положение, че и двамата все още сте живи и здвари. Като бонус даже сте непълнолетни, но и на 60 да бяхте ... пак нямаше го приема, че ви е късно.
Щом някога сте си имали приказка - заговори го ти ... ако не можеш на живо, може в социалните мрежи. Лайкни нещо, пиши му, виж как ще ти отговори. Даже така няма да си личи толкова, че се притесняваш.
Не му разкривай чувства, ако той повдигне темата за откровенията ви от миналото кажи лаконично ... леле колко време мина от тогава. Не ме разбирай погрешно - не да се правиш на недостъпна, а просто да не излезе, че
искаш да го преследваш или нещо от сорта.
Ако го видиж наживо някъде от разстояние можеш да му покажеш, че го харесваш като му се усмихнеш топло за секунда ... после се обърни и си иди там, накъдето си се била запътила. Ако е в неговата посока - заговори го, виж как ще тръгне разговора ... на общи теми, не за вас двамата някога ... и най-важното кажи, че имаш нещо важно и след минута - две си тръгни. Ако не е тотално зле и те харесва той сам ще те потърси. В краен случай можеш ти да му драснеш нещо набързо, но това при положение, че разговорът е протекал добре или той също ти се е усмихнал или поне те е поздравил по-ведро...в противен случай - на сила хубост не става. Момчета на тоя свят - бол ... знам, че сега няма да се съгласиш с мен, но е така.
Според мен като или ако си попишете известно време ще усетиш има ли нещо да става между вас или не.
Имай впредвид, че сте били доста малки ... то и сега сте Laughing Много неща са се променили от тогава и при него, и при теб.
Това, което изпитваш ти ... не знам кой не го е изпитвал ама може да има психопати Grinning Аз лично сигурно поне 10 пъти съм минал през това ... нормално е, но свикване - няма.
Планираш, чудиш се, репетираш ситуациите и накрая като се видите на живо и ти каже здрасти - омекват ти краката, гълташ си езика и мърмориш небивалици - на 10, на 17, на 30 и на 100 години пак ще е така Grinning

Бонус Тип: Такова нещо като "само приятели" между момичета и момчета, мъже и жени ... НЕ съществува ... има един, който лъже и един, който е наивен и му вярва Grinning

Успех!

Последна редакция: нд, 04 юли 2021, 18:23 от man88

# 130
  • Мнения: 51
Авторке, такова понятие като "твърде късно" няма как да го разбера, при положение, че и двамата все още сте живи и здвари. Като бонус даже сте непълнолетни, но и на 60 да бяхте ... пак нямаше го приема, че ви е късно.
Щом някога сте си имали приказка - заговори го ти ... ако не можеш на живо, може в социалните мрежи. Лайкни нещо, пиши му, виж как ще ти отговори. Даже така няма да си личи толкова, че се притесняваш.
Не му разкривай чувства, ако той повдигне темата за откровенията ви от миналото кажи лаконично ... леле колко време мина от тогава. Не ме разбирай погрешно - не да се правиш на недостъпна, а просто да не излезе, че
искаш да го преследваш или нещо от сорта.
Ако го видиж наживо някъде от разстояние можеш да му покажеш, че го харесваш като му се усмихнеш топло за секунда ... после се обърни и си иди там, накъдето си се била запътила. Ако е в неговата посока - заговори го, виж как ще тръгне разговора ... на общи теми, не за вас двамата някога ... и най-важното кажи, че имаш нещо важно и след минута - две си тръгни. Ако не е тотално зле и те харесва той сам ще те потърси. В краен случай можеш ти да му драснеш нещо набързо, но това при положение, че разговорът е протекал добре или той също ти се е усмихнал или поне те е поздравил по-ведро...в противен случай - на сила хубост не става. Момчета на тоя свят - бол ... знам, че сега няма да се съгласиш с мен, но е така.
Според мен като или ако си попишете известно време ще усетиш има ли нещо да става между вас или не.
Имай впредвид, че сте били доста малки ... то и сега сте Laughing Много неща са се променили от тогава и при него, и при теб.
Това, което изпитваш ти ... не знам кой не го е изпитвал ама може да има психопати Grinning Аз лично сигурно поне 10 пъти съм минал през това ... нормално е, но свикване - няма.
Планираш, чудиш се, репетираш ситуациите и накрая като се видите на живо и ти каже здрасти - омекват ти краката, гълташ си езика и мърмориш небивалици - на 10, на 17, на 30 и на 100 години пак ще е така Grinning

Бонус Тип: Такова нещо като "само приятели" между момичета и момчета, мъже и жени ... НЕ съществува ... има един, който лъже и един, който е наивен и му вярва Grinning

Успех!

Здравейте и много благодаря за изчерпателните съвети!
С момчето имахме шанса да си поговорим, някои неща ни се изясниха, за други не посмях да попитам, хаха... Всичко е наред между нас си, не сме същите приятели като преди, но най-вероятно е за добро...
~~~

# 131
  • Мнения: 47
Авторке, такова понятие като "твърде късно" няма как да го разбера, при положение, че и двамата все още сте живи и здвари. Като бонус даже сте непълнолетни, но и на 60 да бяхте ... пак нямаше го приема, че ви е късно.
Щом някога сте си имали приказка - заговори го ти ... ако не можеш на живо, може в социалните мрежи. Лайкни нещо, пиши му, виж как ще ти отговори. Даже така няма да си личи толкова, че се притесняваш.
Не му разкривай чувства, ако той повдигне темата за откровенията ви от миналото кажи лаконично ... леле колко време мина от тогава. Не ме разбирай погрешно - не да се правиш на недостъпна, а просто да не излезе, че
искаш да го преследваш или нещо от сорта.
Ако го видиж наживо някъде от разстояние можеш да му покажеш, че го харесваш като му се усмихнеш топло за секунда ... после се обърни и си иди там, накъдето си се била запътила. Ако е в неговата посока - заговори го, виж как ще тръгне разговора ... на общи теми, не за вас двамата някога ... и най-важното кажи, че имаш нещо важно и след минута - две си тръгни. Ако не е тотално зле и те харесва той сам ще те потърси. В краен случай можеш ти да му драснеш нещо набързо, но това при положение, че разговорът е протекал добре или той също ти се е усмихнал или поне те е поздравил по-ведро...в противен случай - на сила хубост не става. Момчета на тоя свят - бол ... знам, че сега няма да се съгласиш с мен, но е така.
Според мен като или ако си попишете известно време ще усетиш има ли нещо да става между вас или не.
Имай впредвид, че сте били доста малки ... то и сега сте Laughing Много неща са се променили от тогава и при него, и при теб.
Това, което изпитваш ти ... не знам кой не го е изпитвал ама може да има психопати Grinning Аз лично сигурно поне 10 пъти съм минал през това ... нормално е, но свикване - няма.
Планираш, чудиш се, репетираш ситуациите и накрая като се видите на живо и ти каже здрасти - омекват ти краката, гълташ си езика и мърмориш небивалици - на 10, на 17, на 30 и на 100 години пак ще е така Grinning

Бонус Тип: Такова нещо като "само приятели" между момичета и момчета, мъже и жени ... НЕ съществува ... има един, който лъже и един, който е наивен и му вярва Grinning

Успех!

Здравейте и много благодаря за изчерпателните съвети!
С момчето имахме шанса да си поговорим, някои неща ни се изясниха, за други не посмях да попитам, хаха... Всичко е наред между нас си, не сме същите приятели като преди, но най-вероятно е за добро...
~~~

Здравей, не е нужно на Вие...
За нищо, радвам се, че сте говорили ... в същото време се надявам да бъркам, но имам усещането, че
не си питала нещата, които имат най-голямо значение за теб. Вероятно пак е имало тръпка, пак е била силна, но е била по-различна и не знаеш вече дали точно го харесваш защото е готин или защото преди си го харесвала - поне така прозвуча Grinning Но не се залъгвай ... приятели не сте били Wink

# 132
  • Мнения: 51
Авторке, такова понятие като "твърде късно" няма как да го разбера, при положение, че и двамата все още сте живи и здвари. Като бонус даже сте непълнолетни, но и на 60 да бяхте ... пак нямаше го приема, че ви е късно.
Щом някога сте си имали приказка - заговори го ти ... ако не можеш на живо, може в социалните мрежи. Лайкни нещо, пиши му, виж как ще ти отговори. Даже така няма да си личи толкова, че се притесняваш.
Не му разкривай чувства, ако той повдигне темата за откровенията ви от миналото кажи лаконично ... леле колко време мина от тогава. Не ме разбирай погрешно - не да се правиш на недостъпна, а просто да не излезе, че
искаш да го преследваш или нещо от сорта.
Ако го видиж наживо някъде от разстояние можеш да му покажеш, че го харесваш като му се усмихнеш топло за секунда ... после се обърни и си иди там, накъдето си се била запътила. Ако е в неговата посока - заговори го, виж как ще тръгне разговора ... на общи теми, не за вас двамата някога ... и най-важното кажи, че имаш нещо важно и след минута - две си тръгни. Ако не е тотално зле и те харесва той сам ще те потърси. В краен случай можеш ти да му драснеш нещо набързо, но това при положение, че разговорът е протекал добре или той също ти се е усмихнал или поне те е поздравил по-ведро...в противен случай - на сила хубост не става. Момчета на тоя свят - бол ... знам, че сега няма да се съгласиш с мен, но е така.
Според мен като или ако си попишете известно време ще усетиш има ли нещо да става между вас или не.
Имай впредвид, че сте били доста малки ... то и сега сте Laughing Много неща са се променили от тогава и при него, и при теб.
Това, което изпитваш ти ... не знам кой не го е изпитвал ама може да има психопати Grinning Аз лично сигурно поне 10 пъти съм минал през това ... нормално е, но свикване - няма.
Планираш, чудиш се, репетираш ситуациите и накрая като се видите на живо и ти каже здрасти - омекват ти краката, гълташ си езика и мърмориш небивалици - на 10, на 17, на 30 и на 100 години пак ще е така Grinning

Бонус Тип: Такова нещо като "само приятели" между момичета и момчета, мъже и жени ... НЕ съществува ... има един, който лъже и един, който е наивен и му вярва Grinning

Успех!

Здравейте и много благодаря за изчерпателните съвети!
С момчето имахме шанса да си поговорим, някои неща ни се изясниха, за други не посмях да попитам, хаха... Всичко е наред между нас си, не сме същите приятели като преди, но най-вероятно е за добро...
~~~

Здравей, не е нужно на Вие...
За нищо, радвам се, че сте говорили ... в същото време се надявам да бъркам, но имам усещането, че
не си питала нещата, които имат най-голямо значение за теб. Вероятно пак е имало тръпка, пак е била силна, но е била по-различна и не знаеш вече дали точно го харесваш защото е готин или защото преди си го харесвала - поне така прозвуча Grinning Но не се залъгвай ... приятели не сте били Wink
Колебах се дали да споделя това във форума, но е факт, че вече от няколко седмици имам приятел, не е гореспоменатото момче, всичко е прекрасно до момента и просто сама доказвам на себе си колко странно неочакван е света. Жал ми е, че понякога прекарвам излишни количества време в премисляне и анализи на ситуации и хора, вместо да си живея... Чувствам се страшна късметлийка и ми се иска да можех просто да се върна назад във времето и да гушна тази отчаяна своя версия, която започна тази тема и да и кажа, че нещо хубаво я чака зад ъгъла и само трябва да се изправи и да се поогледа<3

# 133
  • Мнения: 346
Чудя се, тук колко майки на 17-годишни момичета биха прочели спокойно, че едно момиче в тази възраст мечтае за изнасилване, случаен първи секс или опипване като форма на внимание?
Това нормално ли ви се струва бе, хора?!
Авторке, какво точно искаш от родителите си?
Аз бях на 17 в началото на 90-те. Точно тогава пастрокът ми получи масивен инсулт и живя на легло 11 години. От 16-годишна се трудех съвестно в прохождащия бизнес на майка ми - за символични джобни. Просто ни беше единственото средство за препитание и се мъчехме да изплуваме. Заедно. Неща като готвене, чистене и всякакви домашни задължения бяха равномерно разпределени между мен, брат ми и заварената ни сестра и никога не сме го правили на въпрос.
Да, вършила съм грешки на младостта - по-скоро от липса на опит, недостатъчно силен характер за момента, ниско самочувствие.
Искам да ти споделя, че съжалявам за всяка от тях.
Но дори и в най-черните си моменти не съм имала подобни саморазрушителни настроения.
Извинявай, не искам назидателно да ти размахвам пръст, но като майка ми става лошо, като чета какви ги къдриш.......
Родителите ти те обичат.
Да, потънали са в работа, оцеляване и битовизми, но ако нещо лошо се случи с теб, няма да го преодолеят.
Дори не можеш да си представиш колко много мънички и незначителни наглед спомени пазят за теб - първото ти ритване, раждането ти, първата ти усмивка, първото ти действие с разбиране, първото зъбче, първото сядане, опитите ти да се изправиш, всяка дрешка която ти е купувана с любов, първата ти смислена рисунка, бебешкия ти речник, първите стъпки, първото ти тържество в детската градина, първата ти отлична оценка................имат океан от спомени, свързани с теб.
Защо се обезценяваш така?
И на мен ми направи впечатление, че пишеш много грамотно - вероятно и по другите предмети нямаш проблеми.
163/52 са идеални мерки - и аз бях толкова на 17. Вероятно си и красива, като всяко младо и свежо създание.
Целият живот е пред теб - би могла да направиш нещо пълноценно, смислено, красиво.
Черногледството ти само неприятности ще ти докара, от които ще се срамуваш после.
Наистина ли искаш някоя свиня да се възползва от възрастовото ти объркване с всички последствия след това?
Някои може да са наистина сериозни и необратими.
Не мисля, че родителите ти са те отгледали за това.

# 134
  • Мнения: 11 358
Ох, вече си взела - дала ... Минало ти е времето, Надали ще се получи тази връзка, а и за нова вече е прекалено късно. Очаква те самота до края ....

# 135
  • Мнения: 2 526
Здравей, мило момиче. Simple Smile
Ако темата е пързалка, ти позволявам да ме ,, изпързаляш”. Май прозвучах като йога- чичака. А сега сериозно:
Симпатяга си. И умна, и интелигентна. Пишеш добре- изказ и грамотност- за което адмирации. Но! Прави ми впечатление, че споделяш твърде много, буквално нямаш филтър. Неслучайно назад те посъветваха да изтриеш някои детайли, ако темата не е майтап, то някои лични неща са си индийд лични. Това ме кара да мисля, че си самотна, че няма на кого да кажеш мислите си и те растат лавинообразно. Може би затова приятелките ти се чувстват натоварени, когато общуват с теб, ти искаш да кажеш всичко, което е недоизказано вътре. А за тях време остава ли? За техните проблеми и емоции? Общуването е взаимно, не може да дава само единият. Относно излизанията - това, което казваш за парите, че те ограничават си е абсолютно разумен довод, който да те притеснява. Разбирам те- най- малкото когато момичетата излезнат на кафе, трябва да имаш пари за да си вземеш нещо, иначе ти става неудобно. Защо не провериш за сезонна работа сега, лятото? На 17 можеш да раздаваш брошури, листовки, предполагам без проблем. Не харчи парите излишно и ги пази за социални общувания - инвестиция в социалното ти развитие, така да се каже Simple Smile . За момчето- тук според мен трябва да натиснеш малко повече ти- знам, по- хубаво е мъжът да направи първата крачка, да те иска повече, но в тази възраст често не става. Не проявява видим интерес към теб, за съжаление, не е и груб, което означава, че с това никакво поведение, емоционално може да те държи на кукичка с години. По- добре е да си по- настоятелна, да опиташ по- активно да се видите, и ако ясно видиш, че не става, да се откажеш веднъж завинаги. Сякаш си оставяш вратичка, защото сама не си толкова смела да го загубиш. Но така би се научила на самоуважение, на положителна себеоценка. Ще разбереш кога един мъж не те иска достатъчно и няма да се унижаваш, раната ще заздравее- на тази възраст е ключово да се научиш на това.
И… чичака, дето си гъвкава за него- не му се впечатлявай, мазен и гнусен е, и други такива ще ти се лепят. Не припадай по такова внимание, а по това, което е подходящото- това на връстниците ти г/д. Така ще разбереш почнала ли си да се справяш.
Успех! Simple Smile

# 136
  • Мнения: 1 804
Темата си е за "тийн проблем" В момента навсякъде търсят сезонни работници.Спокойно може да се хване на работа лятото.За другото,не знам много незряло ми се вижда.

# 137
  • Мнения: 51
Темата си е за "тийн проблем" В момента навсякъде търсят сезонни работници.Спокойно може да се хване на работа лятото.За другото,не знам много незряло ми се вижда.
не мога да повярвам, че темата получава отговори след близо година и половина от първоначалното си публикуване
както се предполага много съм се променила, имам си сериозен приятел от вече повече от година, имам си и лятна работа като практикант в голяма хранителна верига, отговорно си събирам паричките и се радвам, че съм достатъчно порастнала, че да знам със сигурност, че поне 80% от емоциите изказани тук вече не резонират със сегашното ми аз.

# 138
  • Мнения: 1 804
Ами пиши на модератор да заключи темата.

# 139
  • Мнения: 3 727
Хей, хепи енд❣️
Сериозният приятел онази, детската  любов ли е?

Общи условия

Активация на акаунт