Моля за съвет - бебе на 20 дни и неангажиран баща :(

krasimilo, ама майката не е заета 24/7 без почивка докато бебето спи да речем, докато бащата работи на три места и навярно времето му за почивка между тях и съня сумарно е доста по-малко от това на авторката.

И един въпрос към авторката за прословутото подсвирване - не ти ли се е случвало да правиш същото, несъзнателно, когато ти се спи много? Например да измрънкаш под носа си докато мъжът ти хърка, за да се усети? Или да се разшаваш ако се шуми около теб? Е, хайде сега се замисли защо не ставаш и не заявяваш гласно 'Скъпи, хъркаш, моля да спреш, защото ми пречиш' ... Може би, защото така реагираме в просъницата си, когато сме много уморени?

А някои не разбират, че щом е решил да става баща, грижата за детето става и негова. Не само финансите и да се оправдава, че работи, защото и тя дефакто работи, при почивки, които не зависят от нея, ама никой не я пита. При добро желание нещата могат да се наредят по-добре за всички. Обаче той още с изчезването си по време на отпуската е показал, че няма особено желание да се занимава с бебето. Фръцкане и фасони не - аз конкретно бих го натиснала за сериозен разговор, за да разбера дали не използва работите, за да се скатава и дали въобще смята да участва в грижите за това дете. Както стана ясно, вероятно парите не са чак толкова много.
П.П. За мен мъж, който не обръща внимание на детето си и нарочно се скатава от грижи по него с мотива, че много работи (което често излиза лъжа), е точно по-малко баща. То за да си баща, не се иска само да си хвърлиш семката и парите и после "оная, дето й е работата това" да ти го представи на 3-4 години. Уточнявам, че принципно смятам така.

Има грижа и грижа,и за това са двамата,всеки да върши това което може добре.
Или утре кво..Като се строши колелото или скейта,майката ли трябва да се заеме с гайчния ключ?
При все,че имах точно такъв баща,сменящ пелени,дондуркащ и т.н. много добре разбирам тези които не го правят..Но,не разбирам жените драматизиращи ситуацията..

п.п.Чак пък толкова да не си е погледнал детето и да не му е обърнал никакво внимание през тези 20 дни,не го вярвам.

Но има разлика между това "върши нещо, което може да прави добре" и пълния отказ от участие в грижите за общото дете. Не казвам, че трябва да го натовари с всичко, според мен и малко да направи той, по собствено желание, тя би била удовлетворена. Защото мисля, че не толкова умората я тормози, колкото нежеланието му.

Понякога си мисля,кво ли би било,веднага щом роди жената,мъжът да зареже грижата за  доходите,да мине някъде на 4 часа трудов ден и да заяви:  "Скъпа,и аз съм баща на това дете,мой ред е да го дондуркам,а ти отивай да работиш"
Идилия..Всеки ще дава колкото другия и няма да има  прецакани  и ощетени откъм нищо..
..Що ли ми се струва обаче, че отговорът от страна на мама, няма да е много положителен..

Авторката да сте мислили преди да го направите това дете! То не е кукла, че като ти писне и да го изключиш, не е и кученце, че като му свирнеш и да сяда мирно на земята. Явно е бил на 3 работи преди да вземете осънатото решение за бебе. Как я мислехте така - таткото на 3 места, а вий с детето сами? Нямаш право да му се сърдиш, че не помага с бебето - предостатъчно му е на 3-те места. Ама и той не бива да бачка на 3 места за сметка на самотните си дете и жена. Да се стегне и да си намери 1 достатъчно доходоносна работа или си свийте харчовете.  Колко пари взима тоя човек на всяка работа, че е нужно да са 3, при условие че и ти взимаш майчински? Имате ли ипотека/наем, други заеми? Чак пък толкова ламтене за пари?

krasimilo, ама майката не е заета 24/7 без почивка докато бебето спи да речем, докато бащата работи на три места и навярно времето му за почивка между тях и съня сумарно е доста по-малко от това на авторката.

Най-вероятно е заета повече. Поне - съдейки от собствения си (скорошен) опит. Новороденото сучеше на час и половина-два, след всякп кърмене поне половин час прекарвах на помпата за стимулиране на лактацията; стерилизиране, пране, гладене си оставаха за мен. Коликите започнаха ище първата седмица и общо взето детето ми беше нон стоп в ръцете. ММ помагаше, колкото можеше, и го правеше с желание. Ако не виждах елементарни усилия да е съпричастен към отглеждането, сигурно и аз щях да съм недоволна като авторката. А явно нейният си търси оправдания да не се включва.

Те не били съвсем 3 работите, тук влизало и про боно към някакъв приятел.
На човека просто не му се живее като баща на бебе, иска си ергенлъка.

Бе то е ясно..Но с бутонките напред,нищо няма да постигне..




Повечето  потребители подминаха това и побързаха да пригласят,че е незаинтересуван от детето си..

п.п.Инак ,не знам дали човечеството е оцеляло благодарение на часовете прекарани до помпата в стимулация на лактацията,но в живота определено всеки се кръсти в каквато черква е намерил..

Далинда, преживяла си една от най-големите промени в живота, а точно периода на 20-30 ден на детето е пикът на окончателното осъзнаване, че тя е постоянна. В комбинация с недоспиването, физически дискомфорт, стресът от рисковата бременност, които си имала е нормално и очаквано да се чувстваш раздразнена и лабилна, а съпругът ти, като най-близък, да става обект на толкова негативни чувства. Особено ако ти се струва, че неговият живот си тече както преди, за сметка на тоталната промяна в твоя.

Не мога и не смея да ти давам съвети какво да правиш в семейните отношения, но исках да те окуража, че това се случва в повечето двойки и на повечето майки, колкото и да са уверени във връзката и в себе си. Първите 6 седмици след раждането на бебето не случайно се смятат за толкова стресови колкото развод или смърт в семейството и не е знак, че нещата винаги ще са така. Моят съпруг беше много ангажиран, срам или не, аз лично памперс не смених поне до 5-тия ден у дома, защото имах много тежко раждане и всичко легна на него, и въпреки това си спомням колко ми беше стресов и объркващ този период на внезапно адаптиране към една много отговорна и постоянна задача. Ако имаш нужда, може да ми пишеш по всяко време. Кураж.

Добронамерено те съветвам да не се поддаваш да търсиш модел за следване във форума или където и да било другаде. Всички хора и семейства са различни и това, което работи за едни не работи за други, макар и прокарвано като правилно или универсално. Най-важно е да намерите собствения си ритъм и това може да стане.

Ооооо айде само недей да обясняваш как да бършеш наакано дупе, да сменяш памперси и да кърмиш е по натоварващо от 3 (?!!) работни места. Не говоря за това колко е времеемко, а колко е психически и физически натоварващо.

Е,сега..
Ми за някои жени това е не само върхът на върховете,но и наистина подобни действия  изчерпват целия им потенциал и капацитет.Не бива да  съдим никого относно способностите и възможностите му.

Стига де. Що ли си мисля, че почти всеки би избрал да дисководи и да вози познат чат пат, вместо да седи нонстоп до постоянно ангажиращо бебе. И сладка държавна работа на столче. Няма място за сравнение. Друго е, ако някой е пилот, хирург или отговаря за ядреното куфарче.
Ама като почнете с тия пари и не се замисляте, че маса мъже не могат да осигурят необходимия стандарт и се налага и жената да почне по-скоро работа, че да сколасват. Но това не пречи на такива мъже да се скатават от всичко с мотива, че издържали семейството. Между другото, аз често съм си мислила защо при предложение да се сменят - бащата да гледа детето, майката да работи и да издържа семейството, едно 90 % процента от мъжете не щат. Нарочно съм предлагала това на колега, за да видя реакции, понеже и той все имаше работа и спеше в друга стая, докато жена му жива-умряла беше на разположение по 24 часа. А като колеги добре знам колко и какво работеше. И реакцията беше, че ме погледна като отровен, сякаш съм му казала да иде да се метне от моста.

Значи ако не е някаква престижна работа да я напуска защото е станал татко...

Става ми мъчно, че във форум за майки, жената не само, че не получи подкрепа за едни горе-долу универсални чувства (ако вярваме на всички психолози, това което е написала се споделя в една или друга степен от над 95% процента от жените в периода до 6-та седмица след раждането). Вместо това и се начука канчето колко е неблагодарна, неспособна, лигава и разглезена. Другата половина скочи да окачествява така бащата. Наистина тъжно наблюдение за нивото на комуникация.

Бих искала да мога да насоча Далида към някаква нормална група за подкрепа и споделяне, защото те наистина много, много помагат, но за съжаление нито болниците в България предлагат такива, нито неформалните майчински групи като бг-мамма. Ако някой е попадал или има информация, нека даде. Информацията за такива групи, която аз имам е само за майки на недоносени деца или такива в социално-слабо положение; въпрос на време е да станат масова практика до 10-20 години, но все още не са.

При всички положения, нито е сама, нито е нещата, които и бяха струпани като квалификации. Много ми е трудно наистина да чета някои неща казани към нея и семейството и, главно проекции на собствен гняв. Тъжно е колко освирепели мнения има тук; съвсем сериозно някои от мненията ме карат да се чувствам, че краят на обществото е неизбежен. Отивам да си презаредя вярата в доброто с контакт с 4-годишни деца. При тях, когато едно падне и се удари и почне да реве нерационално и неистово, че друг му е виновен, другите се разпознават в това поведение и се стичат да го гушкат.