Моля за съвет - бебе на 20 дни и неангажиран баща :(

Две съфорумки ти казахме  конкретно, каза ли му "ела и ми помогни"
направи ли го , той отказа ли ти , прати ли те по дяволите
или ти искаш да ти чете мислите ...

Абе,момичееее,да съм казала:"Ето на,майка ми само чистеше и готвеше,не ми гледа детето?"Обясних,кой е идвал и какво е правила.Неговата майка пък изобщо не ми трябва да ми идва да помага,пак обясних и тя защо не идва.И обясних,че и сестра нямам...

Ти, освен нагла, явно и не можеш да се изразяваш. Нали се сещаш, че щом n-човека разбират написаното по един начин и само ти го разбираш по друг ... Явно проблема е в теб.

http://old.bg-mamma.com/?topic=1008194.msg36329505#msg36329505

Далинда, в първите страници някъде, четейки само първия ти пост, негативизмът, който струи от него срещу мъжа ти, си помислих, че не го обичаш. Това подозрение със следващите страници се засили. Имаш някаква непоносимост към момчето, вербализирай я. Търсиш му пропуски, грешки, настръхнала си срещу всяко негово действие. Така ли беше и преди раждането , или е ново чувство ? Моля те , помисли над това и ми отговори. Не те критикувам, търся източника на неудовлетворението ти. Откога си с това момче? Обичаш ли го , както преди ? Има Нещо , което не споделяш , или не можеш да назовеш.А то е в основата на настоящата ти нервност.

Авторке (Dalinda011), не влизай в отбранителен режим. Надали някой ти мисли лошото в тази тема. Игнорирай острите думи.
И се концентрирай върху практичните съвети, които ти се дадоха.
В момента е ясно, че си под стрес и силно се разминават емоционалните ти очаквания към майчинството. Особено в очакванията за поведението на останалите спрямо теб и детето.
Липсва ти емоционална подкрепа и съпричастност.
Спокойно! Дишай и не се плаши. Никой няма как да е точно в твоите обувки – мъжът ти да разбира всичко от едно твое вдишване или такова на бебето, майка ти да е адекватна на Твоята ситуация, а свекървата да си развали рахата на лежерна жена и да се впусне в гледане на бебе. Те не са длъжни, имат свой живот, а мъжът ти е мъж, по-стресиран и от теб – всички тези нови неща покрай бебето и теб го плашат. Затова и се държи като пън, намира си сто работи навън. Приеми го, че жените сме с по-гъвкава психика и не се вторачвай толкова в него.
Както ти се писа по-горе – фокусирай се върху себе си, стабилизиране и набиране на увереност. Когато се успокоиш и станеш уверена, това веднага ще се отрази и в мъжа ти. Не очаквай буквална помощ и стабилност отвън. Грижа и помощ е и когато мъжът ти ви иска с детето, обича ви, грижа го е за вас. Никой не е перфектен и всеки има различни реакции при ситуации на кардинална промяна или стрес.

Ето, сега бебчо като позадреме, сядай тук и пиши. Но не с усещане за нервност, а си вземи една чаша мляко с какао, смути или каквото обичаш, вдигни краката на стол, диван, попиши тук във форума. Създавай си малки удоволствия, само така ще противодействаш на стреса. И се усмихвай по-често. Виж навън какво прекрасно време е. Бебето ти е здраво, болката от операцията след секциото и тежката бременност ще отминат. Дай им време.

Ти наистина си силно невъзпитана личност!
Щом тук съумя да ликвидираш симпатиите към теб, нищо добро не те чака в реала.
Гаджето ще спре въобще да се прибира, а ти олайвай месечината и го обвинявай в какви ли не грехове.
Ще ти хвърли едни 100 лева издръжка, според заплатата в общината и ще си е отново ерген.

А, ти се дърви по форумиите.

Тя няма подход и обич към този човек.
Сама признава че не е глупак, че се старае, веднага взима количката ...ама се правил на артист ..Горкия, човек
Сега ако му се усмихне и му подари малко нежност , този човек ще хвърчи , но тя само го овиква
Ако е умна ще излязат заедно на кафе, той ще бута количката , ще се порадват на слънцето, бебето ще спинка в количката .Ама тя от сутринта е яхнала метлата

Стига с тая прословута цигара, аз в родилното нито веднъж не отидох да гледам как го къпят, а имаше опция. С таткото бяхме на една целодневна лекция преди раждането, да не сме под стрес после. И аз съм след секцио, но не е идвала майка ми да ни помага, нито друг. Живи и здрави сега и с второто ще е така. Планиране и спокойно говорене са в основата на нещата. И нагласата е от огромно значение. И аз съм имала емоционални моменти, имам и сега, почти всеки има. Но ти си се наострила, скачаш излишно и сякаш очакваш всички да ви наобиколят още от началото с някаква помощ. Мъжът ти явно опитва, насочвай го ясно и спокойно, без скандали, говорете си човешки. И се радвайте на детето, скоро ще започнат да се редуват едно след друго всички “първи неща” - усмивка, гукане и тн. Ей затова мисли, не за какво да се хванеш да се донаниваш сама. Успех!

И???

Истинската помощ като се роди едно бебе за нлвоизлюпената майка е точно помагащият да поизчисти, да сготви, да напазарува. За да може майката да се съсредоточи върху бебето. Няма за какво сто човека да се суетят около едно спящо бебе. С първото ми дете не е идвал никой да ми помага. Аз и не исках. Таткото почиваше докато бях в болницата, защото като ужасно злояда трябваше да ми носи храна (болничната не я ям). Катомсе прибрахме от болницата, на следващия ден той си тръгна на работа,а аз бях раждала секцио. Ми за два дни влязох в ритъм. За второто раждане поисках от майка ми (лека ѝ пръст) да дойде преди раждането, за да разкарва щерката по заниманията ѝ. След раждането остана 3-4 дни, готвеше ни и пак водеше щерката на следучилищните ѝ занимания. После вече аз си я поех и си я водехме с бебето.
Къпането н бебето не е чак толкова сложна задача. Не е голяма драма че е излезнал да пуши. То па все едно убийство е извършил.
Сега авторката ѝ е време да спре д се муси. С това отношения ще настрои срещу себе си и хората, които я обичат. Времето навън е супер, изшезте на разходка, нека бута количката (не защото се прави на велик татко, а защото е татко), даже с една мила усмивка и чантата за количката в ръка може да ги изпратиш сами д се поразходят.. Не, няма да умори бебето, няма зашо да му нямаш доверие. Дишай дълбоко, тепърва предстоят труднитв моменти, напрегнатите такива, но и щастливите. Не си ги вгорчавай с мрънкане.

Заедно сме от близо 3год.Негативизмът започна по време на бременността,и може би не го обичам вече и няма чувства.Ние даже не си говорим когато сме заедно,все едно съквартиранти.Той се прибира от работа,най-много да хапнем заедно(мълчейки),после си гледа тв,или играе на лаптопа,аз си се занимавам в къщи с разни неща,и така...Както казах,нямам желание към него,и даже да го целуна например като се прибере от работа,да го посрещна...Когато бях бременна,много се карахме,може би от там тръгна всичко,не знам..

Приеми, че това е период. Че ще мине. Радвай се на бебчето, опитай се да се абстрахираш от лошите чувства.Дано да премине това, имате си всички условия, за да сте добре. Сега си млада майка, давай нежността на малкото човече. Дано се успокоиш.

Аха и звездите ..оп майчинския инстинкт ти прогориха как да го подхванеш това бебе и как да го лгедаш, пък на бащата викаш не му достига такъв капацитет? Казал ти е да се подстрижеш - за да може да се пооткъснеш от домашната среда, и вероятно защото след такъв дълъг период на неглижиране на косата 9 месеца /както ти написа, а кой знае преди това кога си я подстригвала/ едва ли си била очарователна гледка. От 5- месец не ти давали да ставаш - а до 5-тия месец защо не се подстрига? Това са 5 месеца и неясно колко преди това?
Много си наострена, вероятно от хормоните, ама успокой топката и гледай по-ведро, възползвай се когато можеш, вместо да му обясняваш как не става за баща.

Не се подстригах преди 5 месец,защото имам момче.Нещо друго?Защо не съм си оскубала веждите?Това ли е темата на разговор?И да,след като подсвирква на детето за да спре да мрънка,явно не виждам много капацитет?