Добрата приятелка не прави така, както твоята приятелка. Помисли дали в случая приятелството не е едностранно.
- Публикувана: 25 юли 2018, 20:42 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2018, 19:02 ч.
Подарък за сдобряване с приятелка
Вие двете най-добре си знаете за какво сте се скарали.
Когато човек е афектиран, засегнат или ядосан на някого обикновено го избягва по всички възможни начини.
Вината със сигурност ли е твоя ? Питам, защото едно женско ме подлудяваше денонощно с караници за какво ли не и независимо дали аз съм виновна, трябваше да се извинявам. Остави я известно време сама, при което се надявам тя да те потърси и да си оправите отношенията. Успех !
Когато човек е афектиран, засегнат или ядосан на някого обикновено го избягва по всички възможни начини.
Вината със сигурност ли е твоя ? Питам, защото едно женско ме подлудяваше денонощно с караници за какво ли не и независимо дали аз съм виновна, трябваше да се извинявам. Остави я известно време сама, при което се надявам тя да те потърси и да си оправите отношенията. Успех !
Мда... поне си знаеш какъв е проблемът. А аз веднъж така и не разбрах какво ни развали приятелството. Изведнъж контактите се прекратиха сякаш без причина (а става дума за много старо приятелство, но не е да сме се отдалечили, а ключовата дума е изведнъж). Усърдно мислих да съм се провинила нещо, ама не... Струва ми се, че някой „доброжелател” нещо е казал за мен, но не мога да знам точно какво. Сигурно, че съм казала нещо, което не съм. Някой да е бил в такава ситуация и да ме посъветва нещо? Иска ми се да изясним недоразумението.
Мда... поне си знаеш какъв е проблемът. А аз веднъж така и не разбрах какво ни развали приятелството. Изведнъж контактите се прекратиха сякаш без причина (а става дума за много старо приятелство, но не е да сме се отдалечили, а ключовата дума е изведнъж). Усърдно мислих да съм се провинила нещо, ама не... Струва ми се, че някой „доброжелател” нещо е казал за мен, но не мога да знам точно какво. Сигурно, че съм казала нещо, което не съм. Някой да е бил в такава ситуация и да ме посъветва нещо? Иска ми се да изясним недоразумението.
Ами, изяснете го! Поговорете си.
Мда... поне си знаеш какъв е проблемът. А аз веднъж така и не разбрах какво ни развали приятелството. Изведнъж контактите се прекратиха сякаш без причина (а става дума за много старо приятелство, но не е да сме се отдалечили, а ключовата дума е изведнъж). Усърдно мислих да съм се провинила нещо, ама не... Струва ми се, че някой „доброжелател” нещо е казал за мен, но не мога да знам точно какво. Сигурно, че съм казала нещо, което не съм. Някой да е бил в такава ситуация и да ме посъветва нещо? Иска ми се да изясним недоразумението.
Имах подобен случай с много стара приятелка (от първи клас), която просто ей така се отказа от мен. Причината беше мм...намерих си приятел, който по него време си нямаше работа, но ми правеше подаръци и т.п изненади. Това изглежда много дразнеше приятелката ми (чийто гадже си имаше работа, но пък не правеше никакви такива жестове към нея) и просто ме блокира отвсякъде. Малко след това приятелят ми си намери работа като IT специалист. Но за мен това беше доста глупава причина и не пожелах отново да си възобновя отношенията (нито пък тя). Иначе в началото и аз бях като теб ''Ама какво съм казала, да не съм направила нещо лошо?'' Затова си помисли да не би да има нещо друго, което уж на теб ти харесва, радва те, пък нея може да я дразни. Може да не е у теб вината.
Ако си направила нещо, извини се и не повтаряй повече.
Щом някой веднъж ме е ядосал и съм решила, че не струва, един подарък няма да ме успокои. Да не говорим, че винаги си повтаря грешката. Даването на шанс е излишно.
Преди много давах шансове и търпях, в един момент ми омръзна да ме баламосват и да си изкарват на мен кривините.
Моята най-(уж) добра приятелка от основното училище и гимназията в края на следването си изведнъж спря да ми отговаря в скайп. Не ме търсеше. Така и не разбрах какво стана. Иначе ако се засечахме някъде, говореше как сме се загубили и трябва да контактуваме по-често. Но тя така и не пое инициатива и особено след охканията за загубването ми остана горчивият привкус, че съм другарувала с неискрен човек.
Щом някой веднъж ме е ядосал и съм решила, че не струва, един подарък няма да ме успокои. Да не говорим, че винаги си повтаря грешката. Даването на шанс е излишно.
Преди много давах шансове и търпях, в един момент ми омръзна да ме баламосват и да си изкарват на мен кривините.
Моята най-(уж) добра приятелка от основното училище и гимназията в края на следването си изведнъж спря да ми отговаря в скайп. Не ме търсеше. Така и не разбрах какво стана. Иначе ако се засечахме някъде, говореше как сме се загубили и трябва да контактуваме по-често. Но тя така и не пое инициатива и особено след охканията за загубването ми остана горчивият привкус, че съм другарувала с неискрен човек.
Както вече са ти казали - подаръкът няма да оправи нещата. Дори може да има обратен ефект и да влоши нещата.
Премисли добре защо сте се скарали, каква е твоята грешка и какво може да направиш, за да се сдобрите.
Щом отказва контакт с теб, хубаво са те посъветвали да напишеш писмо и в него да обясниш твоята гледна точка, изяснение, извинение и т.н.
Към писмото може да добавиш букет, любими бонбони, шоколад или нещо друго сантиментално за нея. Но то да бъде като комплимент към писмото, а не основен подарък, сякаш искаш да я подкупиш.
И още нещо - не бъде прекалено настоятелна да контактуваш с нея. Покажи ясно, че те е грижа и ще бъдеш на разположение, когато реши да говорите, но недей нон стоп да й досаждаш с обаждания и съобщения.
Премисли добре защо сте се скарали, каква е твоята грешка и какво може да направиш, за да се сдобрите.
Щом отказва контакт с теб, хубаво са те посъветвали да напишеш писмо и в него да обясниш твоята гледна точка, изяснение, извинение и т.н.
Към писмото може да добавиш букет, любими бонбони, шоколад или нещо друго сантиментално за нея. Но то да бъде като комплимент към писмото, а не основен подарък, сякаш искаш да я подкупиш.
И още нещо - не бъде прекалено настоятелна да контактуваш с нея. Покажи ясно, че те е грижа и ще бъдеш на разположение, когато реши да говорите, но недей нон стоп да й досаждаш с обаждания и съобщения.
Мислех да напиша да и изпратиш букет по куриер с писмо към него, видях, че ти е даден такъв съвет. Също бих потвърдила да не я търсиш много настоятелно, като и досаждаш става по-лошо и губиш цена. Накрая пак ще напиша нещо, вече написано - с много добра моя приятелка се скарахме, после се сдобрихме, но нещата не тръгнаха, накрая пак се разделихме - т.е. не сме се карали, но спряхме контакти. Направи си анализ за какво сте се скарали и дали е поправимо или и да се сдобрите нещата ще тръгнат по старому. Понякога отношенията се изчерпват и когато се прекратят не липсват на никого.
Нищо не прави! Явно ти имаш повече нужда от нея, отколкото тя от теб.Възможно е да я дразниш с нещо, може да си е намерила повод да се отдалечи.
Имам такава приятелка от преди 25 години поне, ами честно казано от моя страна срещите ни ме напрягат и удоволствие не получавам, опитвам се деликатно да се отдалеча.Станала е досадно съветваща, даваща "акъл" за всичко.Каквото и да си говорим, чака удобен случай да каже , ама защо така го правиш, трябва еди как си.Такава е към всички, опитвала съм и деликатно и направо да и кажа да се въздържа, ама не, еми не ми се слуша.
Имам такава приятелка от преди 25 години поне, ами честно казано от моя страна срещите ни ме напрягат и удоволствие не получавам, опитвам се деликатно да се отдалеча.Станала е досадно съветваща, даваща "акъл" за всичко.Каквото и да си говорим, чака удобен случай да каже , ама защо така го правиш, трябва еди как си.Такава е към всички, опитвала съм и деликатно и направо да и кажа да се въздържа, ама не, еми не ми се слуша.
Никакъв подарък няма да оправи нещата!Защо ще правиш подарък,ако си защитавала нещо определено?Всъщност,за какво сте скарани?Надявам се да не е за мъж...
Трябва да оставиш пространство,на човек е нужно време,да се успокой,да помисли,евентуално да прости...но подарък,не мисля.
Не бих искала нещо,което да ми напомня за огорчения и скандали,подаръците трябва да носят хубави спомени и носталгия.
С моята БФФ така се скарахме преди 10 години,че не си проговорихме 2 месеца,ще си призная че за мъж не съм ревала така.Беше заминала за Франция и вече нямах контакт с нея,исках да й звънна но БГ телефона беше изключен.
Един ден домашния звъни(тогава все още имахме такъв) и чувам едно много тихо-"Здравей,как си?"
Направо ми се подкосиха краката,мислех че никога повече няма да се чуем и видим.
Нито подаръци,нито цветя,нито писма ще ви изгладят отношенията,нужно е време за да осъзнаете че си липсватe,че временното вбесяване и ината са лоши съветници.
Трябва да оставиш пространство,на човек е нужно време,да се успокой,да помисли,евентуално да прости...но подарък,не мисля.
Не бих искала нещо,което да ми напомня за огорчения и скандали,подаръците трябва да носят хубави спомени и носталгия.
С моята БФФ така се скарахме преди 10 години,че не си проговорихме 2 месеца,ще си призная че за мъж не съм ревала така.Беше заминала за Франция и вече нямах контакт с нея,исках да й звънна но БГ телефона беше изключен.
Един ден домашния звъни(тогава все още имахме такъв) и чувам едно много тихо-"Здравей,как си?"
Направо ми се подкосиха краката,мислех че никога повече няма да се чуем и видим.
Нито подаръци,нито цветя,нито писма ще ви изгладят отношенията,нужно е време за да осъзнаете че си липсватe,че временното вбесяване и ината са лоши съветници.