Кога да му разкрия ? Нуждая се от съвет!

  • 19 988
  • 255
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: X
Моята любов и в последствие брак много прилича на авторката любовта.
Още в самото начало се зачекна темата с децата, по повод неговите и моите мечти за семейство. Аз нямам проблеми като тези на авторката, но не изключвах мисълта, че по някаква причина, няма да можем да имаме деца. Все пак никой не е защитен от тази липса.
Попитах го директно какво ще стане ако аз не мога да стана майка. Отговорът бе: Няма значение. Можем и да си осиновим. Няма да те обичам по-малко.
В момента съм след три спонтанни а., и да ти кажа - той все още ме обича и всичко е наред по между нас. Истинската обич е такава.
Дано да си я намерила! Успех, Flowers HibiscusНаташа!

# 181
  • София
  • Мнения: 16 581
Чета темата и се чудя каква ѝ е целта: драма или решение на проблем? Защото ако имаш проблем, търсиш решение.

Понеже съм от страната на неуспялата да забременее от втория си съпруг - при мен причината не може да се скрие, пише я в ЕГНто, и въпреки това живееща щастливо с него вече 13 г. - съм достатъчно наясно, че решение има, ако има истинска любов.

Струва 100на хиляди долара, прави се в Щатите, детето има легални документи (елементарно търсене на "легално сурогатство Швейцария" вади необходимата информация). Ние не сме  го направила още, защото съпругът ми не държи да има собствени биологични деца.

# 182
  • Мнения: 36 366
Здравей, темата наистина е много деликатна. Както са те посъветвали и по-назад, трябва да му кажеш възможно най-скоро. Дори и да те е страх от раздяла.
След като му кажеш, го остави да то осмисли. Кажи му, че много държиш на него и го обичаш, но това е реалността и той трябва да реши какво иска занапред. Каквото и да е решението му, поне ще е наясно. Колкото повече отлагаш, толкова повече ще се усложнят нещата.

Ти си го приела, това е важното - да живееш в мир със себе си. Не е приятно, но такива са нещата, не могат да се променят.

Имам познати, които 20 г. се опитваха да имат бебе и си осиновиха детенце накрая. Живеят си нормално, даже не можеш да предположиш, ако не знаеш.

# 183
  • Мнения: 3 153
По последни данни 350 хиляди семейства не могат да имат деца. Ако това ще ти даде кураж, не си единствената и няма никаква гаранция, че ако не си претърпяла тази операция ще можеш да родиш.
Бъди искрена и му сподели. Направи то възможно най-бързо. Ако те обича този факт няма да го притесни.  Ако ли не ..... ще се разделите.

# 184
  • Мнения: 15
Здравейте!
Сърдечно благодаря на всички за мненията.Много ми помогнахте,повярвайте ми.
Желая ви хуба ден и здраве в изобилие.

# 185
  • Мнения: X
Страхът не знам, но мненията на всички безгрешни, безстрашни, перфектни хора в бг мамма ме довършват мен понякога...
Не знам за другите, но аз, понеже съм и грешна, и неперфектна, и страхлива основно, бих "изпяла" нещо важно още в началото на връзката.Е, не на 2-3 среща, но видя ли, че нещата стават сериозни и почват да се задълбочават.
Защото, ако той реши да ме зарязва, поне няма да си изплача очите и душата от мъка, няма да съм хлътнала още толкова.
Т.е., от чист егоизъм и страхливост бих си признала, за да не страдам.
Хич няма да чакам да хлътна "до ушите", та после да стигам до "самоубийство от любов".
Затова и мнението ми бе, че вече е изпуснала "влака на признанието"....сега нещата са 1000 пъти по-сложни, трудни и непростими.

# 186
  • Мнения: 1 267
Аз друго не мога да проумея. Авторката казва, че прави секс с партньора си и токага какво??? Кара го да ползва презерватив? Казва, че пие хапчета? Как се случват нещата? Защото ако е така нещата са непростими и нямат нищо общо с любовта. Това е умишлено заблуждаване на друг човек.
Иначе всички си имаме заболявания, видни или не, имаме си белези и ако тоя насреща не ги приема просто  не е правилния човек.



# 187
  • Варна
  • Мнения: 38 667
Не, тя написа, че той я "пази".

# 188
  • Мнения: X
Със заживяването заедно връзката вече е на друг етап. А и предполагам, че самото заживяване е било обсъдено, не е станало спонтанно. Е как обсъждаш с някого съвместен живот и не казваш подобно нещо? Значи заради лъжа от такъв мащаб мъжът си е в правото да прекрати връзката, пак повтарям, не заради невъзможността за деца.
Заживяването заедно не означава трайно обвързване.
Оказва се, че не винаги е така.
За мен също живеенето заедно е просто съквартирантство, някои го считат едва ли не за сигнал за желание за женитба. Много бях изненадана, когато разбрах, но е факт.
Така че и това е нещо, което следва да се обсъди с половинката, бих препоръчала на по-младите, да не стане объркване.

Иначе и аз от чисто егоистични подбуди бих казала в началото. Не и толкова от мисъл за другия, а и за мен - да не задълбочавам връзка, от която ще страдам по-късно. И аз, и другия. Когато картите са на масата една неподходяща връзка бива прекратена доста по-рано. Друг е въпросът ако единият иска да 'омотае' другия и премълчава. Според мен това също често се случва. От позицията на времето виждам, че почти всичките ми гаджета са премълчавали сериозни 'гафове'. Единият беше свалял приятелка на пияно още около 6тия месец от връзката ни, а тя продължи 4 години. Сума време загубих с него, ако бях знаела, нямаше да остана с него, това за мен е голямо предателство. Другият спомена бегло за аборт, в последствие осъзнах, че той я е забременил и е отказал да поеме отговорност, поради което е последвала раздяла, а той представи нещата по съвсем друг начин. Много млада бях и глупава и не усетих, това също смятам за много грозно ...

Последна редакция: чт, 09 авг 2018, 13:10 от Анонимен

# 189
  • София
  • Мнения: 8 374
Ми, няма да заживея с някой, ако не е сериозно обвързване. Просто ей така да си променя живота, трябва да е за нещо важно.
То си е все едно създаваме семейство.

# 190
  • Мнения: X
За мен сериозното обвързване е брака /формалната, а и не маловажна финансова страна на живота/ и децата. Другото си е иху-аху. Мога да живея и с мъж, с който не смятам да имам деца и брак.

# 191
  • Мнения: X
Аз пък не бих могла да живея със всеки и да приемам, че сме съквартиранти. За мен съвместното съжителство значи, че приемаш човека достатъчно сериозно, за да искаш да прекарваш една огромна част от свободното си време с него. Значи също общо домакинство, общи сметки, а след определен етап и общи планове.
Ако не мога да ги видя така нещата с някого, просто не бих живяла с него, а ще се виждаме, само когато ни е удобно и сме на кеф.

# 192
  • Мнения: 4 595
Според мен моментът е правилният. В началото на една връзка, ако няма още силни чувства, е много вероятно другият да си тръгне. Представяте ли си какво би било за психиката на това момиче, след всяка раздяла да се пита дали е заради невъзможността да има деца? Този, за когото това няма да има значение е мъж, който я обича и наистина държи на нея.

# 193
  • Мнения: 1 263
Какви хора сте вие? Тя е в тази връзка, тя знае как и докъде са се развили нещата, казва, че го обича и усеща от него същото, живеят вече заедно, имат планове за бъдещето, той говори за деца, а вие още малко ще я убедите, че нищо не разбира и връзка едва ли не няма никаква. Светите им сигурно Rolling Eyes
Авторке, разбирам страха ти, но е обидно това, което правиш! Постави ли се поне за малко на негово място? Ако един ден той те остави, няма да е заради неспособността ти да имаш деца, а заради лъжите ти. Доверието е всичко в една връзка.
Няма да му кажеш нищо, колкото и да ти казваме да го направиш! Знаеш го. Ще си траеш за да не го загубиш. Но като не можеш да кажеш нещо директно, си има малки женски хитрости. Пробвай следното: Избери една спокойна вечер, вземи вино или там каквото пиете. Поотпуснете се и двамата и наклони разговора в желаната посока. Може да си измислиш първоначално  пример с някоя твоя позната, или как си гледала нещо по телевизията, или прочела в списание. И го питай: " Ти как мислиш, ако един ден, по някаква си причина, просто се случи така, че не мога да забременея, това проблем ли ще е за теб? " Той сам ще те попита защо са тези въпроси и ето ти момента за този разговор. Но и така не виждам да добиеш смелост да го направиш.

# 194
  • Мнения: X
Тези неща както не бива да се казват прекалено рано, така и не бива да се крият дълго време.
При такъв проблем споменат твърде рано също има риск. И то не да я изоставят, а точно обратното. Някой да се възползва от положението и да си гледа кефа известно време, до момента, в който реши да се задомява и тогава вече да абдикира.
Споделянето на такива проблеми, колкото и неприятни да са те, има едно предимство - лесно можеш да отсееш зърното от плявата, ако си по-наблюдателен. В смисъл, че ако някой е егоист или използвач много бързо ще му лъсне истинската същност. А за такива няма и смисъл да се тръшкаш, че щели да те изоставят.

Стефани, извинявай, но си личи, че само бегло понятие имаш от проблемите на авторката ти. Разговорът, както и го предлагаш ти да проведе, звучи адски глупаво. Такива подвеждащи въпроси с "представи си, Ако..."  са манипулативни и безсмислени. При нея няма "Ако", ясни са нещата и трябва така да бъдат поставени на масата.
Разбира се, не да се изплющят, гарнирани с два реда сълзи и сополи, а просто съвсем откровено да бъде споделен проблемът, с обяснението, че държи на него и на чистите им отношения.

Последна редакция: чт, 09 авг 2018, 13:54 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт