Тя може да загуби, той не. За нея това ще означава сериозна регресия в емоционален план и с непредвидими последици, за него ще е просто една провалила се връзка, без да е бил виновен. Жени много. Познай кой от двама ще продължи спокойно напред в живота си.
- Публикувана: 6 авг. 2018, 18:04 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2018, 09:41 ч.
Кога да му разкрия ? Нуждая се от съвет!
Именно. Как обаче това налага извода, че поставя неговите чувства пред своите?
Със заживяването заедно връзката вече е на друг етап. А и предполагам, че самото заживяване е било обсъдено, не е станало спонтанно. Е как обсъждаш с някого съвместен живот и не казваш подобно нещо? Значи заради лъжа от такъв мащаб мъжът си е в правото да прекрати връзката, пак повтарям, не заради невъзможността за деца.
Именно. Как обаче това налага извода, че поставя неговите чувства пред своите?
Това как ти се струва, защото вече ще е лъжа.
п.п. Ползването на кондоми не е само за предпазване от забременяване, а и от болести. Разумно е да се ползват и по време на съвместно съжителство, особено в началото. Wink
Авторке, ти казваш, че го правиш (премълчаването), за да запазиш връзката, страхуваш се да не го загубиш, но в такъв случай не разбирам как се чувстваш комфортно и свободно в тази връзка. Аз, ако пазя нещо подобно – тайна, недъг, обремененост генетична и т.н. в никакъв случай няма да се чувствам добре във връзката. По-скоро ще ме напряга и ще предпочета да съм сама. Това постоянно напрежение дали и кога ще разбере не те ли побърква?
Съмнявам се да се чувстваш удобно и спокойно в такава връзка.
Съмнявам се да се чувстваш удобно и спокойно в такава връзка.
Няма как в тези случаи някой да се чувства излъган, защото никой нищо не е крил и никой не е лъгал. Няма как да излъжеш за нещо, което не знаеш. Нито да обвиниш някого, че лъже, при положение, че е в неведение. Ама сериозно ли няма разлика според вас?
Аниш,
днес явно бавно стоплям. С кое поставя неговите чувства над своите?
Аниш,
днес явно бавно стоплям. С кое поставя неговите чувства над своите?
Авторке, ти казваш, че го правиш (премълчаването), за да запазиш връзката, страхуваш се да не го загубиш, но в такъв случай не разбирам как се чувстваш комфортно и свободно в тази връзка. Аз, ако пазя нещо подобно – тайна, недъг, обремененост генетична и т.н. в никакъв случай няма да се чувствам добре във връзката. По-скоро ще ме напряга и ще предпочета да съм сама. Това постоянно напрежение дали и кога ще разбере не те ли побърква?
Съмнявам се да се чувстваш удобно и спокойно в такава връзка.
Съмнявам се да се чувстваш удобно и спокойно в такава връзка.
Разбира се, че не се. Затова е и постът тук. Това нещо тежи на човек, и с времето проблемът с казването изглежда все по-нерешим и по-нерешим.
Аз я разбирам добре. Не съм била в такава ситуация, но измеренията на страха и лошите съвети, които той дава са ми добре познати. Особено на по-млада възраст, ако не е имала и правилната подкрепа у дома. Насажданите в обществото рамки за нормалност и дефектност не помагат, особено на малките момичета.
Но всичко това е преодолимо, а рецептата се нарича търпение и любов. Започва се с тях, към себе си. Напластените страхове и рани няма да се изпарят, но могат да се лекуват. А когато успее истински да приеме себе си, да усети своята стойност като жена и човек извън заболяването, тогава ще бъде истински готова и за любовта на друг. Дали това е настоящият или бъдещ партньор, ще покаже само времето.
Страхът не знам, но мненията на всички безгрешни, безстрашни, перфектни хора в бг мамма ме довършват мен понякога...
Страхът не знам, но мненията на всички безгрешни, безстрашни, перфектни хора в бг мамма ме довършват мен понякога...
Ммммм, хубаво е да те определят като безгрешен, безстрашен и перфектен човек. 
Ако случаят е реален, желая здраве, късмет и добро развитие на ситуацията! Въпреки това, не ме напуска усещането, основано на няколко обективни извода от постовете на авторката, че някой леко и тактично инициира ренесанс на темите за сурогатството и то със съвсем определени сериозни цели.
Аз бих казала. Не ме бива да жинея с такива тайни.
Ак авторката няма проблем с пазенето на тайна, да не казва на младежа. Лошото е, че това предполага много въртели и още лъжи в бъдеще. Нямада се приключи само с премълчаването, ще има прегледи да се види, защо не се поучава и ще се вкара в голям филм.
Та, нямаш избор, според мен, в случая.
Ак авторката няма проблем с пазенето на тайна, да не казва на младежа. Лошото е, че това предполага много въртели и още лъжи в бъдеще. Нямада се приключи само с премълчаването, ще има прегледи да се види, защо не се поучава и ще се вкара в голям филм.
Та, нямаш избор, според мен, в случая.
Защо да сме безстрашни? Аз понеже съм почти 20 години по-голяма от авторката, просто казвам, че важни факти трябва да се казват възможно най-рано на близък човек или любим, колкото и да са неприятни. Това го разбрах в много ситуации от живота си. Откакто не ме е страх да си кажа каквото и да е "страшно", много по-добре ми вървят нещата. Чувството да си на чисто със самия себе си не мога да го опиша - за мен е супер важно.
Не става дума да седнем и да споделим живота си с първия срещнат или да ровим само за неприятности около нас. А просто да не крием, ако нещо не е съвсем ОК, а си е факт.
Не става дума да седнем и да споделим живота си с първия срещнат или да ровим само за неприятности около нас. А просто да не крием, ако нещо не е съвсем ОК, а си е факт.
И аз мисля, че не иде реч за безстрашие, а за залепване с цял гръб на стената, без повече възможност за живеене по този начин.
Всяка минута забавяне, я натиква в калта и намалява шанса за добър край на криеницата.
Да, ако е решила да прекрати връзката от страх да не я изостави, не бива да му казва нищо, а просто да си тръгне.
Но, тя иска да бъде с човека, затова трябва да намери сили веднага- без това вече е закъсняла с поне 2 месеца.
Всяка минута забавяне, я натиква в калта и намалява шанса за добър край на криеницата.
Да, ако е решила да прекрати връзката от страх да не я изостави, не бива да му казва нищо, а просто да си тръгне.
Но, тя иска да бъде с човека, затова трябва да намери сили веднага- без това вече е закъсняла с поне 2 месеца.
Хора, страхът е от основните емоции, тоест ирационален - не се подчинява на рациото. Всички рационални доводи само го засилват. Ако имате фобия от нещо, помислете си, дали ще ви успокои, ако някой ви казва, че няма страшно. Всички приказки "закъсняла си, лъжеш, крайно време е" само подклаждат страха и дори довеждат психосоматични симптоми.
Авторке, независимо какво и как ще направиш в конкретната ситуация е добре да излекуваш причините за твоите страхове. Иначе никога няма да си способна на пълноценна връзка. Настоящият проблем е производен на нерешения ти вътрешен проблем. В твоите очи е огромен, застрашителен, непоносим и имаш очаквания, даже си сигурна, че той е такъв и за останалите. Тук доста хора дадоха нагледни примери, че не е така, но ти вероятно не им вярваш. Струва ти се далечно, не на място. Чувстваш се притисната, сега, веднага, да направиш нещо определено и това те сковава още повече.
Просто се отпусни, пийни нещо - магнезий, водка, квото си искаш и му разкажи себе си. С най-големите ти страхове, с най-тъмните ти мисли, с най-тежките ти притеснения. И се остави в ръцете му. Ако си струва, ще остане. Ако не, още по-добре.
Или е голямата любов, или е голям урок. И от двете само печелиш. Имаше един лаф, че големите постижения искат големи жертви. Няма как да прекочиш пропаст с два малки скока.
Истински ти стискам палци и съм с теб.
Авторке, независимо какво и как ще направиш в конкретната ситуация е добре да излекуваш причините за твоите страхове. Иначе никога няма да си способна на пълноценна връзка. Настоящият проблем е производен на нерешения ти вътрешен проблем. В твоите очи е огромен, застрашителен, непоносим и имаш очаквания, даже си сигурна, че той е такъв и за останалите. Тук доста хора дадоха нагледни примери, че не е така, но ти вероятно не им вярваш. Струва ти се далечно, не на място. Чувстваш се притисната, сега, веднага, да направиш нещо определено и това те сковава още повече.
Просто се отпусни, пийни нещо - магнезий, водка, квото си искаш и му разкажи себе си. С най-големите ти страхове, с най-тъмните ти мисли, с най-тежките ти притеснения. И се остави в ръцете му. Ако си струва, ще остане. Ако не, още по-добре.
Или е голямата любов, или е голям урок. И от двете само печелиш. Имаше един лаф, че големите постижения искат големи жертви. Няма как да прекочиш пропаст с два малки скока.
Истински ти стискам палци и съм с теб.