Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 53

Операцията не е решение. Затова и все отлагам и отлагам, даже смених доктора, който буквално отказа да ме лекува, с решението директно да пия поддържаща доза до операция есента. Следващият доктор беше склонен да опитваме отново и отново, но реално след години "лечение" се стигна до думите: Ами, мисли за операция.
Да, тя не е решение, но алтернатива в традиционната медицина на операцията и радиойод лечението не се предлага. Маха се жлезата, изписва се тироксин и караш така до живот. Ама добре ли се чувстваш след това, зле ли си - проблемът си остава твой. Те са направили "всичко нужно", а оттам нататък вече каквото стане.
Това което съм чела през годините в темата за операция на щитовидната жлеза, в която оперираните заради Базед са в пъти по-малко от оперираните заради карцином, е че ако операцията се състои скоро след откриване на заболяването или скоро след рецидив, тоест след двумесечно овладяване на хиперактивността на жлезата, но без оглед стойностите на ТРАК, който при старт на заболяването е висок, то след последваща операция стойностите на ТРАК остават високи, но нямали диагностична стойност според докторите. Тъй като, колкото и нелепо да звучи: "Има жлеза, има проблем, има антитела, атакуват жлезата като чуждо тяло и я унищожават. Няма жлеза, няма проблем, има антитела, ама няма жлеза да я атакуват, следователно няма проблем." Един вид тоя ми ти ТРАК "увисва" след като я няма жлезата и няма какво да атакува, но пък немалко пациенти си остават с букет симптоми, а някои развиват ТАО. Немалко се чувстват много зле след операция, а други се чувстват чудесно и забравят дори, че са боледували от това. Тук май имат отношение стимулиращите и блокиращите ТСХ рецептора антитела. Гледам в последно време проф. Христозов пуска TSI антитела като по-прецизно изследване уж на ТРАК и не на всяка пациентка с ниско ТСХ изписва тиреостатици. И не на всяка пациентка с граничен ТРАК назначава лечение. Изобщо не му знам схемите, проучванията, подходите, но колкото и оплюван да е тоя доктор, това е единственият такъв ендокринолог, за който чета различни подходи при лечение на пациентите, а и лично съм изпитала като негов бивш пациент, макар да ме натири да се оперирам. Всички други карат на парче и стойност хормон. Ниско ТСХ - взимай тиреостатика. Високо ТСХ, всимай тироксина... и чао. Още от едно време си споделях резултатите и подходите от лечението му и няколко човека тогава ми пишеха, ама защо докторът не ти изследва ТСХ, ама защо ти иска само Т4 и Т3, ама защо така ти води контрола, терапията и т.н., сменяй го. Вярно, винаги ме питаше как се чувствам, мереше ми пулс, проверяваше кожата за влажност, гледаше жлезата и чак тогава хормоните, защото той по цифри не лекувал. За 5-10 минути по него време явно научавах повече от него, а инфото в интернет противоречеше на всичко казано от него. Чак взех да се съмнявам, че тоя ми ти доцент по него време нищо не разбира и че колегите му лекуват по съвсем различен начин. Ама нали колкото доктори и школи, толкова и методи. След години започнаха да се обръщат теориите, за това кое е правилно, кое грешно и проф. Христозов излиза прав в подходите си, колкото и неприятен да е за някои хора, отблъскващ, високомерен, надут и колкото и за някои хора да не става и да им е "объркал лечението".

Тироксин никога не ми е включвал към терапия. Сегашният ми доктор също. Поводът да не го правят, е че след като се е овладяла хиперактивността с тиреостатик, то Т4 и Т3 са били в добри стойности. Ония стойности, за които споделяхме преди. Там между 15,5-16,50 за Т4 и забравих там за Т3 какво беше. Това вече след години го осъзнавам, по него време тия неща не ги разбирах и се доверявах на доктора и лечението му, въпреки че други ми споделяха, че не трябва така и да го сменя. Както и да е.
Проф Христозов целеше ТСХ да е между 1-2, а Т4 и Т3 да са в желаната норма. Други доктори имат други подходи при болни от Базед и поддържане на доста по-високо ТСХ с по-висока доза тиреостатик. ТРАК спадаше много бавно, не както пише в тая статия, че спада бързо, доколкото разбрах, заедно с хормоните. Няма такова нещо, това базедки ще потвърдят. Хормоните доста бързо се повлияват, при някои ТСХ се повлиява бавно, но Т4 и Т3 бързо, но ТРАК много бавно. При други всички хормони се повлияват бързо, но ТРАК спада бавно. Неслучайно първата година е безсмислено да се изследва.

При тия, които са се подложили на операция, след продължително лечение и спаднал ТРАК, или пък са се подложили на операция след като вече са влезли в ремисия и ТРАК е в норми, не съм чула някой да е споделил за висок ТРАК, ама не съм и чула някой да го е изследвал. Може би са им казали, че последващо изследване няма смисъл, тъй като няма жлеза и дори да има повишен ТРАК, то той няма какво да атакува. Но явно че може да се повиши и освен че може да атакува очите, то действа и на сърдечно-съдова система, черен дроб и т.н. Но тук явно пак има значение дали са атакуващи рецептора антитела или блокиращи рецептора антитела, ама кой да ти знае, като те не се правят у наше село. То допреди 5 години ТРАК се изследваше в 2 лаборатории в БГ, даже от Варна се пращаха изследванията в София. После започнаха да се правят тук, ама само в два определени дни в седмицата и то в една лаборатория.

Беше възникнала преди време дискусия относно ТРАК и екзофталма (ТАО). Едната част от хората казваха, че ТАО може да възникне само на фона на повишен ТРАК, често в началото на лечението или при рецидив, изключително рядко, ако е с гранични стойности ТРАК-а. Аз бях чела, че ТАО може да възникне във всеки един етап от заболяването, дори ако ТРАК е в норма, а пациентът в ремисия. И като се замисля, то може ТРАК да си е бил в норма и пак да е имало значение дали се касае за стимулиращи ТСХ рецептора антитела или блокиращи го и хората да си развиват ТАО-то дори с ТРАК в норма. То вече излязоха 10 вида антитела, а у наше село изследват 2-3. Затова едни се чувстват супер след ОП, други се чувстват значително по-зле.

Относно включване на тироксин към терапията на безедово болни. Практика е у нас, доста години вече. Прилага се при понижаване на Т4 и Т3 и понижен ТСХ, в комбинирана терапия с тиреостатик, при висок ТРАК и недостатъчно продължило лечение.
Един вид, ако пациентът в рамиките на 2-3-4-5 и повече месеца е овладял хиперактивната жлеза с тиреостатик, но ТСХ е все още нисък, а Т4 и Т3 потъват надолу, ТРАК е висок, то към тиреостатика се включва доза тироксин и така пациентът си кара около 2 години, през което време поддържа хормоните в желаните норми с определените дози от доктора лекарства, докато спадне ТРАК и след това се спира лечението.
В случаи като моя, при който само на тиреостатик ТСХ се повишава в желаната стойност и Т4 и Т3 са в желаните норми, то се приема само тиреостатик и така докато мине 1,5-2 години, да спадне ТРАК и се спира лечението. Така бях 2 пъти. Единствено с първото лечение Т4 потъна, но това беше за съвсем кратко в края на лечението и нямаше нужда да ми включват тироксин, тъй като щяха да ми спират терапията.
Немалко доктори са против комбинираната терапия. Не знам защо. Те дали знаят защо е друг въпрос.

Сега обаче за първи път с третото лечение съм в позиция за включване на тироскин, защото си продължих лечението сама и доколкото и ти ми сподели по предходни стойности на ТСХ малко над 3 и ФТ4 18-19, ФТ3 го забравих, над 5 беше, май 5,9, то си говори за хипофункция. Ама аз на доктор не съм ходила и следователно не съм на комбинирана терапия. На пръв поглед Т4 и Т3 изглеждат по-скоро високи, но реално излиза така, че се мъчи жлезата, доколкото помня. Имам си всякакъв букет симптоми. Години се чувствах добре, но вече не е така и даде отражение.

За ЛДН четох преди години, още с първото лечение. И макар да имаше във Варна доктор, който да го прилага /понеже сама не смеех да си правя ЛДН/, то така и не се навих да отида и да се пробвам. Чела съм за хора, които го прилагат, но честно казано за излекувани не съм чела. Хората забравят после да пишат, или умишлено не го правят, дори да са добре, да не предизвикват съдбата. Знам за такива случаи, когато са добре, ама не искат да казват и споделят, да не дърпат дявола за опашката. Та какво ми остава - да пробвам единствено, иначе няма как да разбера, но такъв човек съм, че не ми стиска явно. Хем не съм добре с традиционното лечение, хем не смея да пробвам друго. Да, не съм ходила скоро на ендокринолог, да, един вид си продължавам самолечението, но с предписаните ми хапчета в мини доза. За друго не смея, макар да виждам, че нещата не вървят към добро и вече си дадоха отражение на много нива. То не е като от вчера да съм болна. В началото само жлезата реагираше, а сега целият ми организъм е разбутан.

Относно обаче нодозната струма, тя жлезата е вече до такава степен накълцана, че не знам един ЛДН дали би възстановил тъканта и от кайма да я направи здрава. Знам ли!