Критична беше 10тата от връзката (7ма от брака), но като цяло имам чувството, че никога не сме били близки. Нищо не желая да преодолявам. Надявам се скоро да проумее, че всеки трябва да поеме пътя си без излишни драми.
- Публикувана: 14 авг. 2018, 14:44 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2018, 10:21 ч.
Критичната година във вашата връзка...
Коя беше критичната година във вашата връзка с любимия човек? Кога беше периодът, когато много се карахте, когато единия не разбираше другия, когато имахте чувството, че вече не ви обича както преди? Преодоляхте ли този период и как?
Казват, че с времето чувствата си отиват. А дали е така?
Кажете, споделете...
Казват, че с времето чувствата си отиват. А дали е така?
Кажете, споделете...
Най-критична ни беше третата година от брака. Големият син беше на една година, аз исках да се връщам на работа, нямаше кой да го гледа. Нямахме и достатъчно пари за квалифицирана гледам са. Беше ужас. Детето много трудно, не ядеше нищо, все беше болен. Не можеш да го дадеш в ясла. Сега като се сетя и честно казано не знам как го преодолеят. Добре, че мина.
Иначе нямам други критични периоди. Аз съм като Сирената, влюбвания емоции не търся. Искам децата да са здрави, да си посещават институциите, да си ходя на работа и живота си ми е песен. Ама почнат ли здравословни проблеми може и да се разделим. Просто ако сме здрави всичко е ок. Няма какво да ни катурне брака.
Иначе нямам други критични периоди. Аз съм като Сирената, влюбвания емоции не търся. Искам децата да са здрави, да си посещават институциите, да си ходя на работа и живота си ми е песен. Ама почнат ли здравословни проблеми може и да се разделим. Просто ако сме здрави всичко е ок. Няма какво да ни катурне брака.
Коя беше критичната година във вашата връзка с любимия човек? Кога беше периодът, когато много се карахте, когато единия не разбираше другия, когато имахте чувството, че вече не ви обича както преди? Преодоляхте ли този период и как?
Казват, че с времето чувствата си отиват. А дали е така?
Кажете, споделете...
Казват, че с времето чувствата си отиват. А дали е така?
Кажете, споделете...
Не съм го преодоляла, нито съм имала желание. Никой никого не може да обича много, малко, или насила. Той не искаше да си тръгне месеци наред, напук на решението, оказало се най-добър изход за нас и децата.
Защо не предлагаш вариант с обратен знак - аз не го обичам, или темата е за страховете и отчаянието на изоставените съпруги, които обаче не губят надежда и продължават напред, подменяйки мъжа, без опити да променят нещо в себе си?
За всеки критична година, може да има различен смисъл, някои хора може да я преодолеят, други пък не.
Ние като че ли не сме имали критична година. Поне за сега 
Както споменаха и другите - критични моменти да - здравословни проблеми, финансов колапс за кратък период, но до момента сме успявали да ги преодолеем без много драма. Като се замисля даже не сме имали някое по - сериозно каране, скандал. Ние сме привържаници на говоренето и всеки проблем и всяко решение се коментират на шир и на длъж, за да стигнем до най - добрия вариант и за двамата. Като се вземе под внимание и факта, че никога не сме били само двамата (детенцето на ММ е с нас от самото начало) някак май не е и оставало много време за кризи. За сега сме добре, живот и здраве така да се задържим, ще съм щастлива и спокойна.
В предишната си сериозна връзка - шестата година беше критична. Но това беше и година на много промени и за двамата и смятам, че просто всеки от нас израстна в различна посока. Така или иначе края беше неизбежен без значение година по - рано или по - късно.
Както споменаха и другите - критични моменти да - здравословни проблеми, финансов колапс за кратък период, но до момента сме успявали да ги преодолеем без много драма. Като се замисля даже не сме имали някое по - сериозно каране, скандал. Ние сме привържаници на говоренето и всеки проблем и всяко решение се коментират на шир и на длъж, за да стигнем до най - добрия вариант и за двамата. Като се вземе под внимание и факта, че никога не сме били само двамата (детенцето на ММ е с нас от самото начало) някак май не е и оставало много време за кризи. За сега сме добре, живот и здраве така да се задържим, ще съм щастлива и спокойна. В предишната си сериозна връзка - шестата година беше критична. Но това беше и година на много промени и за двамата и смятам, че просто всеки от нас израстна в различна посока. Така или иначе края беше неизбежен без значение година по - рано или по - късно.
Чувала съм от по-големи мои приятели, че 7-мата година била най-критична...
...Но все си мисля, че идва време, в което започват някакви неразбирателства...не знам...иска ми се да греша!
Връзките не са точни науки, за да се сметне какво ще стане. Може никога да не се появят неразбирателства, може и още утре. Наслаждавайте се на момента, а какво ще стане утре - божа работа. Така е приказката, не че съм набожна
И при нас седмата година беше критична. Години преди това трупах недоволство и през седмата година цяла една година се чудих дали да не се разведа. После изведнъж ми мина. Разбрах, че трябва да приема човека такъв какъвто е и да нямам нереалистични очаквания. Тогава нещата тръгнаха и повече не сме имали проблеми.
За мен лично, 5тата година беше много критична. Няма да навлизам в подробности, но да кажем, че и двамата бяхме на път да се разделим.
Нещата се оправиха, благодарение на двустранното желание да комуникираме, да изчистим проблема, който ни мъчеше и да продължим напред.
Ами, направихме го, още сме заедно 13 години вече.
Нещата се оправиха, благодарение на двустранното желание да комуникираме, да изчистим проблема, който ни мъчеше и да продължим напред.
Ами, направихме го, още сме заедно 13 години вече.
При мен критична е 5-тата година.И при двете ми сериозни връзки.С бившия ми се разделихме точно тогава.А със сегашния ми сме в труден период. сега,пак на 5-тата.Но в момента изобщо не може да става дума за изчезнала любов,по-малко чувства и усещане,че нещо си е отишло.Не,любовта си е все така силна,че и повече...просто имаме доста спорове,дребни караници за битовизми и най-вече ни прави нервни и избухливи(по-скоро мен) това,че вече 2,5 години бебе не става.
Мисля,че всяка връзка си има такива моменти.Някои го приемат като криза,за други е период,за трети ежедневие
Мисля,че всяка връзка си има такива моменти.Някои го приемат като криза,за други е период,за трети ежедневие
Най-критична беше 7-та. Тогава имаше усложнени външни обстоятелства, които ни причиниха стрес. Не реагирахме правилно на стреса, а насочихме отрицателните емоции един към друг. Сега на 14-тата взаимоотношенията ни са различни. В някои аспекти по-добри, в други - по-лоши. Но не може да се говори за онази любов от първите 7 години.
Според мен има не толкова „критични години“, колкото „критични обстоятелства“ и оттам вече зависи кога ще се случат и двойката дали/как ще ги преодолее. В тази връзка, много ми допадна книгата на Кирил Стойчев – „Еволюция на връзката“, може да се дръпне свободно от Спиралата.